СЕПТЕМВРИ на вратата чука вече, коя ли ще е първа с бебче?

Здравейте момичета!
Днес гладих бебешки дрешки и много добре ми се отрази, успокоително едно .
Мъжо го няма за два дни и сме само лична женска компания като изключим палавника в корема ми.
Нощес няма да мога да заспя без мъжо, зная се тъй, че да не ме оставите сама в нощната смяна.
Асе, на мен ми се струва, че си подготвена и най вече си позитивна, което е много важно, но ми се иска да си спомниш когато те заболи наистина силно и започнеш да се изнервяш от болката да не забравяш, че дишането дълбоко и интензивно помага много.
Това, което остана в мен от дългите часове на родилни болки беше 1. времето минава, движи се и скоро бебето ще излезе. 2. дишай с пълна сила, поемай кислород, а кислорода работи за получаване на хубаво разкритие и отпускане на мускулите.
Аз си мисля, че ще изстреляш Любчо като тапа, такъв мерак имаш... успех!

Анджелика-да ти е живо и здраво братчето
Моарейн-хич не ме питай до кога ще работя Като те гледам и теб те тресат същите лимки Мисля да спра работа една седмица,преди да родя /Джулка-виждаш-верно до последно съм на работа /
Муц-влизай,бейбе редовно,че да те контролираме.Току-виж си излюпила първа
Хайде-къде са Иринии и Соня???

Уанде  може ли да се възползвам от щедрото ти предложение да ми изпратиш от по големите протектори?
Ама с куриер, че още ме е срам как разкарвах Julkata сто пъти до пощата в големите жеги и с наложен платеж.
 

Майчета иска ми се да ви попитам-как се чувствате на финалната права??Като емоции,като вътрешни усещания??!??Какви мисли ви обземат?как се справяте със страховете си?Как спомагат мъжете ви за успокояване на емоциите-освен че ви дразнят както никога до сега ?Как гледате на това което предстои?Как си го представяте,а след това?
Задавам ви тези въпроси,защото ви усещам много близки и ми се иска да споделите с мен/и с останалите/какво ви вълнува,притеснява,успокоява.На мен ще ми е от голяма полза!С всеки ден все повече се притеснявам и вместо да гледам на раждането като на хубава емоция в главата ми нахлуват едни тъжни и мрачни мисли  

Здравейте мамета,
свърших с работата за днес и успях да мина през Джи Пи-то на консултация. Оказа се, че нашият доктор е на почивка, та ме прие друг лекар. Резултата е , че пак имам малко протеин в урината та в петък ще нося първа сутрешна. Отичането на стъпалата е свързано със задържане на течности, но не можа да ми отговори що само десният крак задържа, пък левият е по-ларж и ги пуща... .. Усещането ми , че бебето е слязло по-долу е вярно - според докторката било доста ниско, каквото и да значи това и ме успокои, че това не значи започване на родова дейност. Дано да е права, че ми е още раншко.
Мире мойта линия също е доста бледа ( появи се наскоро) и бие на ляво.
Дидиди аз се чувствам така от много време, дните в коите ми е почти добре са като празници за мен, но за съжаление нещо взеха да се разреждат. Малко остана, все ще го издеяним заради бебенцата.
Стеллла не помня писах ли или си мислех да пиша, но с риск да се повторя - с най-голямо удоволствие ще ти пратя по половинката капките. Благодаря за ограмотяването, ама хич и не бях поглеждала там.
Анджелика84 да е жив и здрав брат ти. А лафа от както тази приятелка ми го каза е един от любимите. Няма да се очудя тя да го е превела от руски.

Включвам се с добри новини  Доки каза, че този път тоновете на бебчо са добре. В началото беше буден, но после пак откърти, на мама юнака  То и аз след 4 часа сън тази нощ и после над 3 часа висене пред кабинета подремнах докато правим записа 
Може ли някой да ми каже в какви точно граници трабва да варират тоновете при момченцата  Доки нищо не обяснява, само хвърли един бърз поглед, каза "добре" и това беше   
Момичета много сте изписали, а аз така недоспала нищо не запомних 
Мариам, моят мъж тази вечер е на парти, така че май ще ти правя компания за нощната смяна 
Деска, и аз си мисля, че освен бързащи, ще има и много бебоци, на които няма да им се излиза 
За черата - моята се появи 4-5 месец, а и аз съм много бяла.
За епизотомията - най големия ми ужас...сега не е като преди и по-рядко правят. По принцип оставят сама да се сцепиш, където си трябва, но ако перинеумът твърде много се нацепва и има опасност от разкъсване на ануса и други органи, тогава прибягват до епизотомия.
Момичета, съжалявам ако нещо и някой съм пропуснала, но ви гушкам всички  Отивам да се излегна да се осаферя малко и после се включвам в нощната 
Ирини, айде, душа 

Anjelika84, нямам никакво инфо за тези бенчици - дано някоя знаеща мама каже 
иначе на мен Юнакова ми следи бременността и сега като навлязох в 36 седмица с пълна сила, ако се засили бебока май при нея ще си отида. на мен много ми допада това, че винаги отговаря на въпросите ми, колкото и да й задавам
аз съм там в четвъртък 
преди малко се прибрах и се понатъпках с плодчета 
утре пак ще изтърва лекцията за кърменето  иначе пак сънувах, че кърмя бебенцето и беше много яко

.:Geri:., хемоглобина ми е нисък, но не много. Или много... 111 е. Но аз съм обикновено с много висок хемоглобин. При нормални небременни обстоятелства е над 150, а при предишната ми бременност достигна 162, ама аз тогава ходех с парче суджук в ръка, а след обилна вечеря хапвах и по една скумрия на скара за десерт. Бях смаяла квартала. Но сега... месо да не видя! Може ли да е от това??? Ако е заради хемоглобина трябва да се постарая да го вдигна заради секциото. Вероятно още ще спадне след операцията.

Миренце...на финалната права...(следващото няма препинателни знаци, защото ми е едновременно в главата) се притеснявам, че спалнята няма да стане навреме и с бебо няма да има къде да спим...едновременно с това нямам търпение вече да дойде момента...в същото време се опитвам да си остана с положителна нагласа към раждането...успокоява ме мисълта, че мъжът ми ще е до мен...и ме побърква идеята да тръгна да раждам точно на 30-ти - единственият ден, в който няма да го има наблизо...все премислям като как ще се оправим финансово, но и съм уверена, че ще намерим изход...
И вече с бебо много си пречим - на него му е тясно, на мен ми тежи, ръчкаме се - той мен в ребрата, аз него като се въртя в леглото...и така.

От стила на поста ми ясно личи, че изобщо не знам къде се намирам

Дидиди моят също е 111 ( преди 2 седмици) и аз съм нормално с висок хемоглобин. Та на мен почти от самото начало на бремеността ми се гадеше от месо и съответно не бях яла месо до преди 2 седмици, когато ме стреснаха с полевият тест за хемоглобин ( отчете 96). Съвпадението на липсата на месо в диетета и отпадналостта ме кара да си мисля, че и при двете това е липса на желязо в диетата и от там в организма. Между другото докторка от днешната консултация ми каза че желязото ми е 8, което било много, много ниско. Та аз си лапам хапчетата  и почнах да ям месо насила, оказа се че не е чак толкова гадно. Ти взимаш ли желязо във вид на таблетки?

За бенките по гърдите - не съм видяла въпроса но мога да кажа, че не представляват проблем. Аз имам и по гърдите, и по ареолите - не съм имала проблеми. Все пак ако има нещо, което ви тревожи консултация с дерматолог не е излишна

Мариам Да ти кажа честно и аз мисля, че леко ще мине. Нали знаеш - с Бога напред - така ме наричат бабите от квартала и на мен ми става спокойно и мило
Мирка, мога да ти кажа само едно - не си към края , душа Защото накрая те обзема спокойствие. В крайна сметка нищо материално не е важно. Важно е мама и бебе да са добре. Аз лично съм спокойна и мога да ви кажа, че днес започна да ме обзема познатото любопитство - какво ще е бебето и на кого ще прилича Според всичката ни рода това щяло да прилича на мен - черничко, ухилено и кротко... Милите - само доброто ми мислят че да не ми е трудно с двете деца. Всъщност каквото и да е - ще го обичаме безкрайно. Но на мен вече ми е любопитно. И си спомням много добре как премине първата ми среща със Сияна - оглеждах я цялата - очите, нослето, устичката, пръстчетата... Не бих могла да кажа, че я обичах. Знаех, че е моето бебе и ми беше невероятно миличко. Дори си спомням как с лек страх питах майка ми - "Нали е нормално да не я обичам?" Защото за истинска любов в първите часове и дни не можеше да става дума при мен поне Исках да я пазя, да не ми я пипат, да не й се случи нищо лошо..., но не беше любов. Не и такава всепоглъщаща, каквато е сега
Но това, което със сигурност ме е обзело е пълно спокойствие. Говоря бавно, движа се бавно и се чувствам добре в кожата си. Не, че не ми тежи, но вече го приемам като сигнал, че всичко е както трябва и е време да се срещна с бебето

Мирка, чувствам се много добре - спокойна и енергична. Килата са единственото което ме дразни. Мисли...от време на време си мисля за раждането и се усмихвам и ми става едно такова хубаво. Чудя се как да изпразнувам тази бременност, тьй като най-вероятно ще ми е последна и не мога да се сетя нищо подобаващо. Страхове май нямам. Поне нищо което да ме тревожи. От време на време ми минават разни мисли от типа "какво, ако това стане...", но бързо ми минават. Мъжът е спокойствие на пръчица - той ми е голяма подкрепа и много лесно се разбираме.
Не го мисли много това което предстои. Знам как се чувстваш като предстояща майка, но каквото ще се става, ще става и ти ще се оправиш по един или друг начин. Ще е голяма промяна, но си струва. Отпусни се и се радвай на последните седмици на бременността.

Иринка не идва да каже какво става. Ще я бием.

Соня, нали ти е казал док че тоновете са добре, не го мисли. Радвам се че е минало всичко прекрасно.

Лека Нощ!

Уанде, ти си същата лудетина като мене, душа! Аз, ако можех, и до деня на раждането щях да си бачкам, ама на - шефката ми не ме иска, трябвало да си почивам   Как не съм свикнала така да стоя...
Мирка, за усещанията: Тука в продължение на около седмица не можех да понасям никой друг, освен мъжа ми... Направо имах чувството, че ме е обхванала някаква гадна предродилна депресия, супер кофти се чувствах, все едно съм на дъното (на нещо си) и няма изплуване... Сега съм се поуспокоила, от тая гледна точка. Но пък други настроения ме завладяха - малко ме е шубе от раждането, почти нищо не ми е готово за бебо... не сме се преместили още при нашите... взе да ме хваща едно съмнение дали ще стане майка от мене.... и то добра... готова ли съм... абе какво ми става и аз незнам! Също и финансовата страна на нещата ме притеснява... Като гледам и Бръмбъзъчето има същите вълнения - не съм сама    Дано скоро това ми състояние отмине и да почувствам спокойствието, което лъха от Асето   

По въпроса за чувствата, аз съм супер спокойна даже се вълнувам и нямам търпение. Все едно ще идва коледа което на моменти ме стряска защото ми е първо раждане и по нормално би било някакъв страх да има а при мен за сега само спокойствие
Единственото което ме притеснява е всичко с бебо да бъде наред и да излезе жив и здрав, само това искам
Соничка много се радвам че прегледа е минал добре, сега сигурно ти е леко на душичката
На мен пък запис на тоновете не ми правят, само го гледат на ехографа моята лекарка ми казва че има добра сърдечна дейност и това е

Момичета, благодаря за стиснатите палци... Явно съм имала нужда, защото днес бе най-ужасния ден в живота ми з атази бременност  
Отидохме при док. По принцип не водя любимия с мен, но в края на бременноста е хубаво... Кат оначало док се забави, заради продължително раждане. Прегледа ме и... отново по-малко бебе с 2 седмици... Съобщи ни и някакви грамчета от порядъка на 1600... Зверски се притесних... Попитах го - какво става, защо е така - няма отговор - "нищо не можем да направим. Вариантите са или плацента, която не храни добре или нещ осбъркан термин, което е малко вероятно" "Какво да правя?" "Ще го следим и щ егледаме меаксимално дълго да е в теб, но ако стане в 2700 до края ще  е супер" Записахме час за след 2 седмици, като пред итова отново взехме да умуваме къде щ ераждам - дали в Св. София или в Шейново /където докторът ми се е върнал отново/ П принцип той категоричон не взимаше страна за някоя болница, но в случая каза, че ако бебет овърви така малко - по-добре ще е в Шейново заради неонатологията там...  Излязохме с таткото и на мен направо ми се подкосиха краката... Хиляди мисли минаха през главата ми - коя от коя по-драматична. Вътрешн онякак с ебях настроила, че ще раждам първите дни на септември, а с това темпо излиза, че бебето тогава я  има, а не 2 кг и което е по-бошото - не знав от какво. Бях силно афектирана   и решихме, че трябва незабавно да намрим д-р Марков или в най-лошия случай д-р Димитров... Обиколихме 2 кабинета, докато накрая във Фемина ми казаха, че на д-р Димитров до 20.00 всичко е заето. Вече напълно разбита им отговорих, че ще чакаме ако ще до 22.00 и седнахме.
Димитров ме прегледа изключително щателно - ВСИЧКО, включително доплер на пъпната връв /моят док също ми направи доплер и каза, че е ок/, а също и доплер на зялата плацента по зони. бебето изглежда и се чувства добре и единствената причина за изоставането е явно объркания термин, който всъщност май е 7ми октомври. Колкото и да мислим с таткото - не можем да измислим как и кога е станало, при положение, че тестът е отчел закъснението срямо последната аменорея, но... това е положението. Помолиме да имам предвид тази информация и да не позволявам да ме водят "преносваща" и да ме навиват да раждам по-рано.
Благодаря на Господ, че това, което майчиният  мозък сътвори днес /драматични картини на уврудуно, недоносено, незакърмено бебе... празна розова стая и т.н./бе опровергано от специалист и реших да приема, че просто терминът ми е  друг.

Мисля, че от емоции ще припадна след малко, затова спирам до тук.