- Публикувана: 5 авг. 2008, 09:24 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2008, 19:24 ч.
Как се чувствахте след раждането?
Гласувах с опция 9
Видях, че има мама, писала и вместо мен 
Поради седалищно предлежание и немалко бебе реших, че е разумно.
Не се чувствам непълноценна и ощетена
Давам си сметка, че операцията беше безупречна. Отношението към мен също (не говоря за лекарите и сестрите от детското, за тях е друга тема 
)
Отговорих с 9, родих с планово секцио, но в интерес на истината бих искала да пробвам нормално със следващото. Секциото се наложи, не беше по мое желание. 
Но иначе - много щастлива, не можех да повярвам че съм вече майка, че това същество зависи от мен и аз съм отговорна за него. 
Само за нея имах очи! Забравих и болка и всичко..
Но иначе - много щастлива, не можех да повярвам че съм вече майка, че това същество зависи от мен и аз съм отговорна за него. Само за нея имах очи! Забравих и болка и всичко..Поради седалищно предлежание и немалко бебе реших, че е разумно.
Не се чувствам непълноценна и ощетена
Давам си сметка, че операцията беше безупречна. Отношението към мен също (не говоря за лекарите и сестрите от детското, за тях е друга тема ) 
Родих сравнително лесно и двете си деца.
Първото раждане за мен бе шокиращо,защото бях много млада и нямах предварителна идея или някой ми бе разказвал ,какво е да родиш...Все пак бе лесно и макар ,че детето ми се роди полу задушено,не бях притеснена. Бях горда,че съм вече майка.
Второто бе буря от щастие,обзе ме една лекота и явно майчинското чувство вече бе много силно.
Най щастливите мигове са тези когато родих децата си и се роди моето внуче(плаках от радост).
Първото раждане за мен бе шокиращо,защото бях много млада и нямах предварителна идея или някой ми бе разказвал ,какво е да родиш...Все пак бе лесно и макар ,че детето ми се роди полу задушено,не бях притеснена. Бях горда,че съм вече майка.
Второто бе буря от щастие,обзе ме една лекота и явно майчинското чувство вече бе много силно.
Най щастливите мигове са тези когато родих децата си и се роди моето внуче(плаках от радост).
Щастлива, въпреки болките, които изпитвах от епизотомията. Останах доволна от екипа, но не съм очаквала кой знае какво специално отношение (не получих такова) и може би и затова останах доволна, важното бе, че в решаващия момент, по време на самото раждане получавах адекватни съвети.
Не знам дали да нарека секциото - "раждане" и все пак бих отговорила - щастлива! Дори когато ме режеха се тресях от щастие, бях превъзбудена и се чувствах сякаш съм се дрогирала... Казаха ми, че ще ми стане студено на операционната, а на мен ми бе топло и наистина бях щастлива - моето толкова дълго чакано момиченце се бе появило, бях дарила живот и това бе прекрасно....Екипа се държа добре (все пак си го бях избрала и платила).
Не исках секцио, поради ред причини... Дълго отлагах решението си, но накрая се реших с мисълта, че не мога да поема риска нещо да застраши живота на детенцето ми (почти съм изгубила брат си навремето поради забавено спешно секцио...)
В момента в който взех решението се настроих позитивно за това което ме чака. Поне сама избрах датата, инстинктивно усещах, че точно това е деня. Нетърпеливото ми момиченце така ме ритна вечерта преди събитието, че се видя крачето му, а докато чаках в стаята за подготовка даже ми изтекоха водите...
Това от което бях травмирана бе друго - непланирано твърде дълго чакане на системи- в един момент им бяха свършили даже стерилизарените инструменти!!?, претъпканата с вид на морга реанимация, безразличието на персонала след раждането, това че трябваше да чакам призори 2 часа да ми наместят катетъра и седях плувнала в кръв и урина...това че никой не дойде да ми даде детенцето да го накърмя, а трябваше едва ходейки аз да си го търся...
Не исках секцио, поради ред причини... Дълго отлагах решението си, но накрая се реших с мисълта, че не мога да поема риска нещо да застраши живота на детенцето ми (почти съм изгубила брат си навремето поради забавено спешно секцио...)
В момента в който взех решението се настроих позитивно за това което ме чака. Поне сама избрах датата, инстинктивно усещах, че точно това е деня. Нетърпеливото ми момиченце така ме ритна вечерта преди събитието, че се видя крачето му
, а докато чаках в стаята за подготовка даже ми изтекоха водите...Това от което бях травмирана бе друго - непланирано твърде дълго чакане на системи- в един момент им бяха свършили даже стерилизарените инструменти!!?, претъпканата с вид на морга реанимация, безразличието на персонала след раждането, това че трябваше да чакам призори 2 часа да ми наместят катетъра и седях плувнала в кръв и урина...това че никой не дойде да ми даде детенцето да го накърмя, а трябваше едва ходейки аз да си го търся...
Родих с планово секцио по мое желание. Бях готова да родя така още веднъж на същата вечер - никакви проблеми или травми - емоционални или физиологични - не ми предизвика. Относно частта "бях щастлива" не съм толкова сигурна - бях щастлива от бебчето до мен, но ми липсваше мърдащото бебе в корема... някак сякаш бяха две отделни бебета и едното - онова, свързано с мен - или пък самата бременност може би, знам ли - беше безвъзвратно изгубена. Така се чувствах към 3 седмици.
Може би първият отговор подвежда или се възприема прекалено буквалнои. Сложих го, защото много майки споделят, че напълно са забравили как и при какви обстоятелства са родили в момента, в които прегрънат бебетата си. Исках да ги разгранича от онези, които по една или друга причина по-дълго "преживяват" емоционално самото раждане.
раждането ми не беше хич лесно,абе беше си отвратително....не мога да кажа че и екипа бешше чудесен,ама си свършиха работата,но пак бих родила естесвено 
Мислиш ли, че при други обстоятелства би могло да бъде по-малко отвратително? Ако да - какви?
Умерено травмирана.
Не заради отношението на лекарските екипи - то беше добро, а заради некомпетентността им - за абсолютно неуместното пукане на водите, окситоцина и епизиотомията първия път. За това, че не ми оставиха бебчето да го накърмя когато виждах как търси да суче. За това, че не можах да си тръгна малко след това, а трябваше да търпя нехуманния им режим цели четири дена, за това че му правиха какви ли не неща без да ме информират, камо ли да искат съгласието ми. И заради един куп други неща, които на майките в този форум ще се сторят маловажни - например, че не изчакаха пъпната връв да спре да пулсира или че ругаеха една млада циганка само защото е циганка.
Съжалявам, че не можем да си позволим трето дете - иска ми се дори само за да преживея едно напълно естествено раждане - мисля, че само то донякъде ще заличи горните травматични събития.
Благодаря все пак, че не се стигна до секцио и в двата пъти - тогава травмата със сигурност щеше да е с пъти по-голяма от сегашната.
Не гласувах - не виждам моя вариант.
Не заради отношението на лекарските екипи - то беше добро, а заради некомпетентността им - за абсолютно неуместното пукане на водите, окситоцина и епизиотомията първия път. За това, че не ми оставиха бебчето да го накърмя когато виждах как търси да суче. За това, че не можах да си тръгна малко след това, а трябваше да търпя нехуманния им режим цели четири дена, за това че му правиха какви ли не неща без да ме информират, камо ли да искат съгласието ми. И заради един куп други неща, които на майките в този форум ще се сторят маловажни - например, че не изчакаха пъпната връв да спре да пулсира или че ругаеха една млада циганка само защото е циганка.
Съжалявам, че не можем да си позволим трето дете - иска ми се дори само за да преживея едно напълно естествено раждане - мисля, че само то донякъде ще заличи горните травматични събития.
Благодаря все пак, че не се стигна до секцио и в двата пъти - тогава травмата със сигурност щеше да е с пъти по-голяма от сегашната.
Не гласувах - не виждам моя вариант.
Препоръчани теми