Как се чувствахте след раждането?

чувставах се сякаш камък ми е паднал от сърцето- всичко беше минало и двамата бяхме добре. ако имам друго дете задължително ще го родя в частна клиника със сериозна шумоизолация на стаята. от моето раждане ( планово секцио) нямам лошо спомени, нито от дните след него ( все пак са минали само 7дни откакто родих), но на какви вагинални раждания станах свидетел  дойдох си почти в нервна криза от родилния. сега разбирам защото в "часа на мама" говореха, че трябва да има психолог в родилните домове.

И аз отговорих с първата опция + последните две. Бях свежарка и си мислех, че мога да стана и да припкам веднага   А и корема ми беше странно лек и празен   С мацката дето родихме заедно цяла нощ си приказвахме и шегувахме... И от екипа съм доволна (дежурния в Шейново)

Страхотно се чувсвах...всичко мина много добре и останах доволна от екипа/преварително избран/,но иначе от останалия медицински персонал-
Бих родила веднага още едно

Родих нормално и в момента в който сина ми излезе от мен се почувствах лека, щастлива и доволна. След като ме зашиха тутакси хукнах да се разхождам, да си гушкам бебето и да му се радвам. Бих родила веднага още едно. Всъщност 6 месеца по-късно вече правихме опити за второ, но това се оказа единствения недостатък на кърменето-така и не ми се възстанови цикъла и забременях чак когато малкия беше на година и 9 месеца.
Сега само се надявам и второто  раждане да е като първото и търся болница в България където бебето да си е при мен през цялото време от раждането до изписването и където да не ме карат да лежа с часове ако се чувствам добре.

Раждала съм 94г., когато нямаше особено много методи за обезболяване. Имах изключително силни контракции и няма да забравя един доктор, който виждайки какво отчита апарата, който ми закачиха, каза " Тук са много силни контракциите, дайте апарат с райски газ". После шиенето болеше още повече. До сълзи не стигнах. НОООООООООООООО
Когато качвайки ни в асансьора, акушерката сложи бебето в ръката ми на количката, спонтанно се разплаках от щастие и осъзнах, че мъжете са наказани от Бог. Те никога не могат да изпитат това неописуемо чувство, което се разля в този момент в душата ми. После ме караха да спя, че съм била изтощена, а аз не можех да откъсна очи от съществото, което ме привличаше като магнит и което вече обичах повече от всико на света

След раждането се чувствах чудесно, мина сравнително бързо. Обаче си помислих, че второто раждане ще е след малка пауза
1-2 часа след раждането умирах за сън, а не можех да заспя от вълнение

Някои от отговорите в анкетата са безумни - визирам 5 и 6.


Иначе, първия път важеше опция 3.
Втория път родих секцио - опция 1 и последните две.
Чувствах се прекрасно - доволна, щастлива, леко притеснена за децата ми (родиха се 1 месец по-рано) и много лека (заради огромния корем не можех да лежа и да дишам последните месеци). Спах няколко часа (като пън).

Отговорих с първа и четвърта опция , знам че са самоизключващи се , затова пояснявам :
Родих лесно и бързо , за 4 часа , когато Теди се роди , първата ми мисъл беше - "олекна ми на корема" , а втората - "не беше толкова трудно , мога да го направя пак".Лесното си раждане дължа на организма си , май.Аз вярвам , че успях да си внуша , че ще е лесно и затова така се получи.
От екипа не съм срещала лошо отношение , срещнах незаинтересованост.Оставиха ме сама и забягнаха на някъде.Малкото пъти , в които се появиха , ги помолих да ме преместят в самостоятелната родилна зала с мъжа ми , който чакаше отвън.Няколко пъти ми отговаряха , че ще раждам цял ден и е рано да викат акушерка да се занимава специално с мен цял ден.Това го бяха решили само защото ми е първо раждане , не ме преглеждаха за разкритие , само като влязох в предродилна зала измериха тоновете на бебето за малко.Когато започнаха напъните обикалях по коридорите да търся някой , на който да кажа , че раждам.Срещнах лекарката на вратата , връщаше се от секцио , акушерките не знам къде бяха.
После в болницата беше пълна лудница , минаваха на визитации един през друг , караха се , бързаха , разбирам ги , отделението беше препълнено , имат много работа , но все си мисля , че трябва да проявяват малко повече заинтересованост и да не забравят , че раждането и първите дни на детето са освен вълнуващи и страшнички за майката.
В крайна сметка нямам лош спомен , не се страхувам от следващо раждане , но бих искала тогава да ми обърнат повече внимание.

Гласувах с последните две опции. Иначе точно може да се каже, че бях объркана и не знаех какво ще го правим това човече и как ще обърка спокойният ни живот досега  Трябваха ми около 3 месеца да го обикна и да свикна 

Бях щастлива и доволна от екипа затова и родих пак при тях след 3 години и половина  .

1,7,8 

И аз гласувах с 1ва и 4та опция, бях много щастлива, особено защото с таткото заедно посрещнахме малкото човече, но и бях с противоречиви чувства към екипа, които сякаш не си дадоха много зор да направят раждането малко по-лесно, а се съсипаха да ме бърникат и така съвсем ме изтощиха и измъчиха в един момент.
Но иначе наистина бих родила ей сега, на! Прекрасно е да имаш дете! 

1,6
Чувствах се щастлива, че на бял свят се появи най-любимият ми човек /засега /
Съжалявам само за наложилото се секцио... Но като ти е за първи път разчиташ много на екипа и се надяваш, че те ще направят правилния избор. Просто аз си мислех, че ще родя нормално и въобще не бях подготвена за операцията... Важното е, разбира се, че всичко завърши както трябва

Бях доволна от екипа и лекарите, държаха се перфектно.  В първия момент след раждането си мислех, че втори път аз няма да раждам, но 2-3 дена след това си промених мнението. 

Бях щастлива, въпреки болките.