Смешни случки от учителските години!

Един малчо се беше обърнал към мен:
 - Госпожо,Вие като сте Русева защо не сте руса?

Не знам тази случка дали ще ви се стори смешна, или по-скоро вулгарна. В час по музика след разпяване със синтезатор един деветокласник се изцепва:"Госпожо, че можете да свирите на синтезатор е ясно ,но ми е интересно дали можете на кавал ,примерно..."

Много са. Ето една - Виктор - шестокласник много обичаше гущерчета и ги носеше в училище, слагаше ги в джобовете си. Дневниците се носят от учениците, когато отиват от кабинет в кабинет. Отварят го аз, усещам нещо между страниците и си мисля, че колега е забравих химикалка, но .........ужас - гущерче!!!! Така се уплаших и скочих, а после всички се смяхме много.

Влизам в час при дванадесети клас ,но часовете са намалени.Нямаме много време , а за днес е предвидено контролното.Още от вратата се провиквам:
Събличам се/сакото ,че в кабинета е топло/ и почваме ,че нямаме много време ,трябва бързо да свършваме...

  Много хубава професия , но напоследък като че ли реномето и съвсем отиде в небитието. За това разбира се не сме виновни само ние даскалите.
  В момента не се сещам нищо конкретно ,което да споделя /то едно ли е/ , но с интерес ще следя темата.

Преди  години работех като учител в едно село. Веднъж се наложи да замествам колежката по биология. За мой късмет се падна полова система при човека, вечерта съвестно си научих урока ( аз преподавах математика и физика и малко бях позабравила биологията).  На другия ден обяснявам половата система и стигайки до сперматозоидите пояснявам, че са малки и подвижни и можем да ги ги видим с микроскоп. В този момент Стефан скача и се провиква " Госпожо от вас микроскопа, а от нас материала"

Аз като учител не съм работила, но съм си карала стажа по педагогика при големите ученици. Да, но бях бременна в последния месец, т.е. корема ми вървеше два метра пред мен и аз не вървях, а се търкалях по пътя.
Та.... Директорката се съгласи да стажувам в нейното училище, но още първия ден като отивам и тя ми подава една бяла манта /аз съм учител по химия/ с думите: "Вземи я облечи, че не е много удобно да се разкарваш така по коридорите..., че на учениците им минават разни мисли през главата". Аз  , ама викам добре. Облякох я, ама нито можех да я закопчея, нито да се "прикрия" и се разхождах като голям бял лебед по коридорите и привличах по-голямо внимание, тъй като бях единствената с манта 
А иначе учениците бяха много милички. Гледаха ме втренчено и не смееха гък да кажат, камо ли да ме ядосват нещо. Аз само пиша по дъската и пуфтя, а те като ги питам нещо и все вдигат ръка и отговарят и гледат да не се мъча много. И е имало защо. На другия ден след като приключих стажа си /даже и бележка не бях взела още/ отидох и родих 

Зачетох се и аз като бивша учителка в темата ама от воле ми идва само една случка с моя колежка по история
Влиза в учителската стая, размахва една контролна и се хили с глас. Събираме се ние да четем и какво да видим:
1. Въпрос - отговор "Ни моа!"
2. Въпрос - отговор "Ни моа!"
3. Въпрос - отговор "Ни моа и ни щъ!" 

Учителка не съм била, но карах стаж при дванадесетокласниците в търговската гимназия, като учех специализация "Икономическа педагогика"! Аз на 21-22 години, а учениците по на 19г. Влизам в клас, подготвила съм страхотен урок с мн нагледни средства и мултимедия, а насреща ми в класа един сладур от предишната вечер в дискотеката - нещо си флиртувахме! Ако знаех, че е ученик Отначало си глътнах граматиката, после криво ляво продължих, а момчето си мълчи и всичко е ОК! Накрая идва при мене след урока и ме пита кога пак ще ходим на дискотека

Аз още не съм станала учителка, пък и едва ли ще я практикувам тази професия, но да разкажа...... На втория урок, който преподавах (те са си 2 досега ), се бях подготвила чудесно и вдъхновено им обяснявам на дечицата опорно - двигателната система........и едно момченце ме прекъсва с въпроса: "Г-жице, защо кученцата миришат на сирене?" И аз

А в началото на същия час, се представям на учениците и един от тях се изцепва: "Г-це, много хубаво име имате! Откъде идва?"

 След 29 години стаж имам невероятни случки,но ще започна с една много стара,от времето,когато подготвяхме учениците за комсомолци.Тогава думи като Партия,гордост да си партиен член,Комсомол и т.н. бяха в реда на нещата.А аз правя писмена работа - отговор на лит.въпрос върху "Предречено от Пагане".И в една тетрадка (това в 9кл.) чета:"Хан Аспарух дълго чел вечерта,защото щял да става партиен член и сутринта се успал.А комсомолката Пагане го събудила с ритуален танц,който славел нашата Партия!"
А какви истории бяха по първите години на Демокрацията!Влизам в час,а учениците събрали чиновете в кръг и искат "кръгла маса".По тях години се наложи да замествам колежка в друго у-ще.До обяд в моето,след обяд - в другото.Колегите ме предупредиха,че класът е "опасен" и могат да ми спретнат някой номер и да съм нащрек.Влизам аз (в 7 кл.),малко притеснена и какво да видя: всички се изправили върху чиновете,стоят мирно и чакат да реагирам.Взех стола,качих се и аз върху него и спокойно ги поздравих.А те ми отговориха и избухнаха в смях.Казаха,че съм първата,която не е хукнала веднага да вика директорката,а аз се благодарях,че бях обула панталон.От там насетне всичко тръгна гладко!

Когато бях бременна работих като учителка.До петия месец коремчето не ми личеше много , а и беше зимно време , та ако не си с по-набито око изобщо няма да забележиш че съм бременна.А децата в училище млади учителки почти не са виждали , повечето са над 40 години.И така един ден разхождам се аз между чиновете , а коремчето ми вече малко започнали да стърчи.Децата обаче не го забелязали и едно ми казва "Госпожо , Вие сте като манекенка !"

И аз с носталгия си спомням за тези години, имаше толкова сладури, толкова смях...
А колко е гадно когато завършат и на есен влезеш в нов непознат клас... Но свърши вече, смених работата. Забелазвам обаче, че петте години, които изкарах все с големи ученици са калили характера ми, станала съм мнителна, подозрителна и вечно готова за изненади. Това е добър опит. Благодаря ви деца и вие сте ме научили на нещо   .
За случките: Помня връщам контролни и едно момче половин час хленца и мрънка, че случайно бил объркал, че не видял правилно и т.н.  На мен ми писна да обяснявам, че е много удобно извинение и всеки може да каже така постфактум. Накрая виквам: "... дръж се като мъж, спри да хленцаш и сядай да учиш". Целият клас прихва да се смее, защото "мъжът" не бил съвсем мъж...

Баба ми имала едно момченце (вече 45 годишен мъж ) дето всеки ден я занимавало с разни случки от семейството: "Другарко, вчера си купихме маса за кухнята", "Другарко, мама си купи три рокли от "Валентина"" и баба ми вече въобще не го слушала и само отговаряла "Добре, Веско, браво!"
Един ден Веско дошъл и казал "Другарко, пък баба умря" И баба ми пак: "Добре, Веско, браво!", при което Веско  "Как добре, ма, другарко, баба умря!" и ревнал


Другия случай е циганче в класа й и настоятелно вдига ръка да го изпитат на дъската и задава въпроса: "Другарко, да го извадя ли отпред?" В превод: да изляза ли отпред

Здравейте! Аз съм с предучилищна и начална педагогика...с 4 години стаж...и много весели случки...Започнах работа в една детска градина - 23-годишна...ми не е малко, ама децата, нали са си сладури, не им се виждам ГОСПОЖА, като другите...и едно сладурче се изцепва: "Госпожо, како.../малкото ми име/"

Аз току-що завършила Университета, врагът-12-ти клас.
Влизам за поредния час, заварвам борба кой да седне на първия чин.
Бре, викам си много ученолюбиви станали..
Разплитам случая и умирам от срам - бюрото отпред нямало цяла дъска.
Аз не съм забелязала и по цял час си кръстосвам спокойно крака,
обичам и да подпъхвам единия под дупето, мисля си, че съм си скрита 
А ходех само с поли... Сраааамммм...
Добре, че една колежка скоро се появи с една супер прозрачна блуза и
темата за нейните зърна измести моето бельо от дневен ред..

Петре, защо си си написал името ПетАр на тетрадката?
Ох, госпожо, вашата явно е била последна и съм се изморил...

Една колежка ми разправяше как в зората на демокрацията,
при прехода от другарко на госпожо имало големи изцепки.
Най-съм се смяла на Господарке и Принцесо 

Преподавам на горен курс хигиена на храненето. Темите към края на годината вече са за хранителни отравяния, болести и т. н. Учебникът с нагледни картинки на тении, глисти и подобни неща. Както и да е, свършва годината и получавам букет с картичка от учениците- " За най-милата госпожа по най-гнусния предмет. От 11 "в" клас."

Друга по-скоро трагична, отколкото комична случка.
Аз- за първи ден на работа, имам практика по технология на кулинарната продукция- цели 4 часа. Обаче учениците още нямат здравни книжки, учебната кухня не е подготвена и няма продукти, не готвим нищо. Говорихме, писахме,ама 4 часа - как да им ги запълня до край, нямам опит никакъв- без стаж съм. Учениците са 12-класници. Един момък пуфти, скучно му е. Аз отказвам да ги пусна по-рано, преди края на учебните занятия и той се изцепва:
"Госпоо, до кога ша висим тука като изпразнен мъжки полов орган?"
При което аз  . А той вика- " е, кво ме гледате, културно се изразих-  можех да кажа, като изпразнен х.й ."
Е тука вече загубих и ума и дума...

В час по Основи на туризма- питам едно ромче какво е туризъм, а то отговаря- "Хора, който идва от друга държава."

Контролно по Финанси- труден материал, трудни въпроси. Един ученик писал две-три изречения и отдолу добавил както си му е реда с червен химикал- Среден (3) и оставил място за подписа ми.

Не помня вече в кой час, но беше в 11 клас преподавам аз урока, един ученик особено внимателно слуша, пише, гледа ме . Аз съответно като преподавам гледам него, обяснявам му внимателно. Викам си- ето един поне проявява нужното внимание.Накрая задавам въпрос,за да видя какво са разбрали. Той вдига ръка и казва- " Госпожо, другият път си сложете пола до глезените,защото ние тук все пак не сме от желязо" А аз не бях с къса пола- беше до коленете.

Има много иснтерсни случки,ама сега не се сещам повече. 

П.П Ох, сетих се как за зла моя участ се наложи да влизам в класа на моя син и първите часове той се опита да се направи на интересен и ми викаше "госпожо-майко".

Подобна случка имах и аз, само че от 12-класник (акълът му като на 6-класник явно). Идва в класната стая и с бързи движения ми натиква нещо право в лицето с думите: "Вижте".  А аз само се усмихнах и казах : "Я, какво хубаво гущерче". Аз ги обичам, не ме е страх от тях. А той, горкият, много разочарован казва - "Ъ, не се уплашихте"

Нямам смешни случки или поне не помня. Детските прекъсвания не ги слагам в графа смешно, опитвам(х) се да ги разбера.
Включих се за да помоля Смехорана да си оправи първия постинг. Дано да е случайна грешката. И аз греша, но "й" все още знам кога се пише.