Започвам тази тема понеже съм потресена от това ,което видях........
Тук не става дума за малко детенце ,нито за изпаднала в нужда майка ,а става дума за момче ,дори вече мъж на около 28-30 г.
Живеем в гр. Разград. Преди 8 години ,двете с майка ми живеехме в едно от ведомствените жилища,дадени от общината специално на учители ,което в последствие купихме,след това продадохме и се преместихме от въпросния квартал.
Всички апартаменти бяха раздадени на учители, с изключение на един (гарсониера),в който ,разбрахме че е настанено 20-годишно момче ,без родители. Видяхме го - добре изглеждащо,красиво и добродушно момче,българин,Николай,кръгъл сирак ,току-що завършило техникум,търсещо работа ,за да може да се препитава.(Тогава наема ,който плащаше беше от порядъка на 11 лв.)
Както споменах,преместихме се ,живяхме малко и във Варна с майка ми ,аз се омъжих ,бях малко в чужбина ..и отново се озовахме в гр. Разград.Вече съм майка на дългоочаквания ни син Жорж-Мишел,който се появи преди 1г. и 1 месец.
Преди няколко седмици,мерейки улиците с количката съзирам страшна гледка- момчето,което ни беше комшия преди 8 години ,обикаля улиците в доста неугледен вид- слаб,с доста дълга и мръсна коса,мръсни и скъсани дрехи,с галоши на краката,а хората ,минавайки покрай него правят гримаси от миризмата ...........Не можех да повярвам на очите си- беше се превърнал в клошар. Ходеше по улиците с надеждата-някой да му подаде ръка...подкрепа..помощ...или поне нещо за ядене....
Бях ужасена от гледката -помислих че е загубил съзнанието си и се е пропил,като гледам колко много пияници,луди и цигани -просяци обикалят по улиците........
А той ,учудващо ме позна ,и разминавайки се с мен ме поздрави с усмивка
Виждам го почти всеки ден ,и всеки път ми се свива стомаха от ужас. Как няма никой да му помогне с нещо,ако не с друго-да му дават по 1 хляб...но едва ли това ще е достатъчно............ Той е на дъното,абсолютно сам ,без майка,без баща,без никакви роднини,без приятели,без работа ,без ток,без вода(спряни са поради неплащане,разбира се),без никакви пари съответно...
Ами то всичко е свързано,кой ще го вземе на работа в този вид.?? А друг не може и да е ,без вода и ток ......без пари -да си купи някакви чисти дрехи....
Днес сутринта ,разхождайки се с малкия ,отново го виждам в центъра- беше седнал на една пейка и четеше вестник-казах си " Значи съзнанието му е наред все още",стана ми още по-криво
Не пие алкохол ,не краде,не е някакъв опасен ,озверял тип,не се моли на никого,не е просяк.
Тази вечер,на връщане от центъра с майка ми и малкия го виждаме -седнал до един варел в нашия квартал и гледа в земята -в същия отчайващ вид .И отново ни поздрави. Отминахме. Казвам на майка ми " Хайде да минем отново покрай него ,и да го питаме нещо ,за да проверим съзнанието му ,и да разберем защо е изпаднал в това положение" Върнахме се .Той си стоеше до варела.Майка ми го попита уж за някакви комшии ,и от разговора разбрахме ,че момчето си е съвсем наред с акъла,но отчаянието му е голямо.
Разбрахме ,че все още си живее в същото жилище ,и ако някой му даде някаква работа да свърши-изкарва по някой лев.
Предложихме му да му помогнем с каквото можем ,но той продължаваше да гледа в земята ,толкова отчаян и нещастен и не каза нищо повече. Тръгнахме набързо ,понеже малкия даваше зор да се прибираме- къпане ,хранене ,заспиване .... ясно е на всички мами тук ... Веднага сложих в една торбичка ,каквото хванах в бързината от хладилника ,и пратих майка ми да му занесе ,за да хапне поне,но за съжаление си беше отишъл...
И ето,сядам пред компа,за да споделя с вас ,момичета,понеже толкова ми стана болно от тази история,усещам как ми се е свил стомаха на кълбо ,толкова ми е мъчно за това момче...
В какво положение е ,и как никой не му помага - хората го подминават набързо ,немислимо е да си намери работа в този вид ,подкрепа - отникъде....
Реших да отида при кмета и да му обясня случая,но се съмнявам някой да му обърне внимание...
Аз съм сама все пак ,как да му помогна ...
Не мога да искам съдействие от комшии и познати - ако някой искаше да му помогне,досега да го е сторил ,нали всеки ден го виждат по улиците . Но на никой не му пука ,всеки си гледа кефа и хич не се трогва. Нали на тях не им е до главата ! Ама не се знае един ден и те в какво положение ще изпаднат ,и кой ще им помогне.
Жалко е наистина ,един млад мъж,който може да създаде семейство,да си има дечица и жена,да издържа семейство съвсем нормално,както всички хора - да се превърне в клошар .А ако никой не му помогне -може да се пропие ,да загуби и съзнанието си ...и тогава вече ..няма спасение.
Моля ви,майчета ,нека да помислим и взаимно да помогнем на този млад мъж ,да излезе от тази страшна мизерия,да стъпи на крака и да успее да си намери работа ,за да си плаща сметките ,да се издържа ,да си намери една жена ,да създаде семейство и да разбере какво е ЩАСТИЕ
Тук не става дума за малко детенце ,нито за изпаднала в нужда майка ,а става дума за момче ,дори вече мъж на около 28-30 г.
Живеем в гр. Разград. Преди 8 години ,двете с майка ми живеехме в едно от ведомствените жилища,дадени от общината специално на учители ,което в последствие купихме,след това продадохме и се преместихме от въпросния квартал.
Всички апартаменти бяха раздадени на учители, с изключение на един (гарсониера),в който ,разбрахме че е настанено 20-годишно момче ,без родители. Видяхме го - добре изглеждащо,красиво и добродушно момче,българин,Николай,кръгъл сирак ,току-що завършило техникум,търсещо работа ,за да може да се препитава.(Тогава наема ,който плащаше беше от порядъка на 11 лв.)
Както споменах,преместихме се ,живяхме малко и във Варна с майка ми ,аз се омъжих ,бях малко в чужбина ..и отново се озовахме в гр. Разград.Вече съм майка на дългоочаквания ни син Жорж-Мишел,който се появи преди 1г. и 1 месец.
Преди няколко седмици,мерейки улиците с количката съзирам страшна гледка- момчето,което ни беше комшия преди 8 години ,обикаля улиците в доста неугледен вид- слаб,с доста дълга и мръсна коса,мръсни и скъсани дрехи,с галоши на краката,а хората ,минавайки покрай него правят гримаси от миризмата ...........Не можех да повярвам на очите си- беше се превърнал в клошар. Ходеше по улиците с надеждата-някой да му подаде ръка...подкрепа..помощ...или поне нещо за ядене....
Бях ужасена от гледката -помислих че е загубил съзнанието си и се е пропил,като гледам колко много пияници,луди и цигани -просяци обикалят по улиците........
А той ,учудващо ме позна ,и разминавайки се с мен ме поздрави с усмивка
Виждам го почти всеки ден ,и всеки път ми се свива стомаха от ужас. Как няма никой да му помогне с нещо,ако не с друго-да му дават по 1 хляб...но едва ли това ще е достатъчно............ Той е на дъното,абсолютно сам ,без майка,без баща,без никакви роднини,без приятели,без работа ,без ток,без вода(спряни са поради неплащане,разбира се),без никакви пари съответно...
Ами то всичко е свързано,кой ще го вземе на работа в този вид.?? А друг не може и да е ,без вода и ток ......без пари -да си купи някакви чисти дрехи....
Днес сутринта ,разхождайки се с малкия ,отново го виждам в центъра- беше седнал на една пейка и четеше вестник-казах си " Значи съзнанието му е наред все още",стана ми още по-криво
Не пие алкохол ,не краде,не е някакъв опасен ,озверял тип,не се моли на никого,не е просяк.
Тази вечер,на връщане от центъра с майка ми и малкия го виждаме -седнал до един варел в нашия квартал и гледа в земята -в същия отчайващ вид .И отново ни поздрави. Отминахме. Казвам на майка ми " Хайде да минем отново покрай него ,и да го питаме нещо ,за да проверим съзнанието му ,и да разберем защо е изпаднал в това положение" Върнахме се .Той си стоеше до варела.Майка ми го попита уж за някакви комшии ,и от разговора разбрахме ,че момчето си е съвсем наред с акъла,но отчаянието му е голямо.
Разбрахме ,че все още си живее в същото жилище ,и ако някой му даде някаква работа да свърши-изкарва по някой лев.
Предложихме му да му помогнем с каквото можем ,но той продължаваше да гледа в земята ,толкова отчаян и нещастен и не каза нищо повече. Тръгнахме набързо ,понеже малкия даваше зор да се прибираме- къпане ,хранене ,заспиване .... ясно е на всички мами тук ... Веднага сложих в една торбичка ,каквото хванах в бързината от хладилника ,и пратих майка ми да му занесе ,за да хапне поне,но за съжаление си беше отишъл...
И ето,сядам пред компа,за да споделя с вас ,момичета,понеже толкова ми стана болно от тази история,усещам как ми се е свил стомаха на кълбо ,толкова ми е мъчно за това момче...
В какво положение е ,и как никой не му помага - хората го подминават набързо ,немислимо е да си намери работа в този вид ,подкрепа - отникъде....
Реших да отида при кмета и да му обясня случая,но се съмнявам някой да му обърне внимание...
Аз съм сама все пак ,как да му помогна ...
Не мога да искам съдействие от комшии и познати - ако някой искаше да му помогне,досега да го е сторил ,нали всеки ден го виждат по улиците . Но на никой не му пука ,всеки си гледа кефа и хич не се трогва. Нали на тях не им е до главата ! Ама не се знае един ден и те в какво положение ще изпаднат ,и кой ще им помогне.Жалко е наистина ,един млад мъж,който може да създаде семейство,да си има дечица и жена,да издържа семейство съвсем нормално,както всички хора - да се превърне в клошар .А ако никой не му помогне -може да се пропие ,да загуби и съзнанието си ...и тогава вече ..няма спасение.
Моля ви,майчета ,нека да помислим и взаимно да помогнем на този млад мъж ,да излезе от тази страшна мизерия,да стъпи на крака и да успее да си намери работа ,за да си плаща сметките ,да се издържа ,да си намери една жена ,да създаде семейство и да разбере какво е ЩАСТИЕ
Радвам се,че все още има хора, които не затварят очи пред чуждото страдание! 
, можеш ли горе-долу да го опишеш - колко е висок, кг, номер на обувките? 
Аз мога да дам - дънки, панталони, блузи, тениски, но всичко е спортен тип 
.... ако разбереш нещо веднага ми пиши! 
