Kак се справят многоезичните ви деца с проговарянето

Добре, това което си направила решава проблема с българския език, но не разбирам с какво това ще помогне за доброто овладяване на езика на страната, в която детенцето живее. Това е съвсем различен език с друга структура.
И между другото ако детето разменя букви не виждам защо точно български специалист трябва да работи с него, този проблем не е свързан със спецификата на езика.

Синът ми казваше "копъля" вместо "кораба" и "каймона" вместо "камиона". Замина от бг на 6-годишна възраст и като замина говорното му развитие беше съвсем нормално за възрастта си. Недея да сравняваш различни деца (с ограничен брой деца) и да се притесняваш само заради това. Децата се развиват с различно темпо.

ох, говорили сме и друг път с теб, heureuse, не е решаване на проблема с българския език, а е решаване на логопедичния проблем. Откакто съм тук срещнах много българчета с подобни говорни проблеми и винаги майките им решаваха проблема чрез тотално игнориране на българския език и изпадат в нелепата ситуация да говорят с децата си само на френски или английски /често доста зле/. Даже една позната говори с едното си дете само на френски, а с другото само на английски, ама да не си мислите, че е женена за чужденец или това й е било тайното желание, за да напреднат децата с чуждия език. Просто тукашните логопеди са я посъветвали да се говори само на един език, за да се оправи говорния проблем, що се отнася до малкото й дете. С голямото, вече друга история. Ти какво предлагаш: за да напредне с местния език да почнем в къщи да си говорим на френски - абсолютно неприемливо. Освен това съм го написала по-горе - той е отличен ученик и има по френски за края на годината 92 % - достатъчно красноречиво за нивото на местния му език. Логопедичният проблем обаче също е налице и никой местен логопед не се наема да се занимава с него, защо бил "пренебрежим" и "щял да си мине с времето".

Само че, аз мислех, че съм го обяснила ясно: трябва да има водещ/базов език, на който да се оформи структурата на речта - твоето дете е дошло с вече оформена структура на речта /на 6 г/, проблемът му е бил само в заекването, а не във фонетичната обърканост. Не е такъв случаят с две годишно дете, което няма матрица, където да приложи акумулираните нови езици. Ако на такова дете му се предложи да го кара без български и да наблегне само на местния език, просто родният му език ще трябва да го учи като чужденец. Там е разликата. Освен това, съжалявам, че си попаднала на такава бг логопедка в Монреал, но пък моят опит с тукашните логопеди /цяла година! и куп излишни пари и време/ говори само в отрицателна посока за тях. По-горе съм го написала: нито му обясниха произношението на звуците, никакви упражнения в тази насока, нито го поправяха, само си играха и поощряваха с лепенки цяла година. За мен българската система е много добра, както обикновено, взаимствана от руската и немската школа и с ясни очаквания и резултати.

Ама нали казваш че тукашните логопеди са работили с детето ти само два пъти по половин час, за какъв опит може да става дума? Не говоря за борбите ти с администрацията, това е друг въпрос. Това че тукашните логопеди не са се наели да работят с детето ти е частен случай и не означава че това ще се случи и на други. Наистина не виждам основателна причина (освен във вашия частен случай) децата да работят с бг логопед по Интернет вместо с логопеди в страната в която живеят. Аз имам едно принципно възражение срещу българската логопедична школа - много широка специализация. Логопедите тук са специалисти по проблеми на речта (като структурирането на фразите) или специалисти по проблемите на говора (както е например със заекването). В България няма такова разделение. Виж само в сайта на вашата логопедка с какъв широк спектър от проблеми се занимава:
http://logopedia.dir.bg/_wm/basic/?df=12&GDirId=b260626a2f35 … 593b4a27f16aaca9b
Освен това тук работят в екипи от специалисти в различни области. Моето момче например като отиде на евалюацията за заекването се разбра че от една страна няма мотивация да работи над това, а от друга че е насъбрал в себе си гняв заради подигравките заради заекването. Затова на първо време с него се зае психолог, пак към този център за проблеми с комуникацията, психолог специализирал проблеми на деца с говорни дефекти (нашият беше с докторат между другото). Психологйт разнищи и  други неща, и в крайна сметка и мотивацията му да се бори със заекването се събуди. В края на краищата проблемът на детето се реши в дълбочина, не само говорният дефект. Откъде един български логопед ще може да постигне сам това? Ами говорните проблеми са нещо много комплексно, "специалистът по всичко" за мен тук просто не е удачен. Така че нека майките си помислят хубаво към кого да се обърнат за помощ.
За базовия език съм съгласна че трябва да има такъв, но виждам че Вечерница и Кейси, които май са на същото мнение, са избрали друг подход. Това че някой има висок успех в училище по езика не означава че няма проблеми с говора. Китайците са добър пример за това.   

Оказа се, че в детската вече са усетили проблема на сина ми. Вчера като го взех повдигнаха тактично въпроса, като ме питаха дали в къщи Давид ми разказва какво е правил в детската. Казах им, че го питам но не може бъкел да каже и питах с датския как е. Та щели след месец да му правят тест за да му определят нивото. Все си мисля, че ако нямаше опасения за проблем нямаше да го тестват. Казаха, че иска да говори и се опитва, но нищо не му се разбира. Много гадно ми стана, не че не го очаквах де ама се надявах да не е толкова зле колкото ми се струва. Чака ме ходене по мъките, усещам. 
Освен това дакслаката ми натърти да съм му говорела на български

Сама си противоречиш тук. Работата, която беше правена на две седмици по половин час беше препоръчана именно от тукашните тясно-специализирани специалисти за нашия проблем. Те даже не смятаха, че има нужда /пак съм го написала/ и всичко си беше наша инициатива. Аз какво трябваше да направя в повече, за да стигна до някой знаменит психолог с докторат, който да реши, че проблема на детето не е говорен, а психологичен. За щастие проблема не е психологичен. И ако в продължение на една година съм водила детето на логопед, вероятно имам някакъв опит! Ти по-често ли си водила детето си и по-богат ли е опита ти или също може да се говори за частен случай ? Какъв ще бъде резултатът ако чакам в продължение на две години и повече за "държавен логопед" - всеки ден е от значение, навикът да повтаряш грешно произнасяни звуци се изкоренява доста трудно. Мисля, че заекването е по-рядко срещан проблем и не се дължи в никакъв случай на двуезичието/многоезичието, което е въпросът на темата.


Не знам за твоето частно мнение, но нямаш си и на представа колко майки вече ми писаха за един ден на лично съобщение, повечето от САЩ и Канада, но и от Европа, които са правили опити да потърсят местен специалист и са отчаяни от методиката и резултатите при децата им. Те бяха очаровани, че има и друг вариант, за да се справят с проблема. Надявам се да споделят след като изпробват.  Затова престанах да отговарям на лични съобщения и пуснах координатите в темата 


Ами аз съм казала, че има проблем с говора, затова съм писала в темата и съм потърсила специалист. Твоят въпрос обаче беше, че българския специалист няма как да помогне на детето ми, за да напредне с местния език. Аз ти обясних, че не търся преподавател по чуждия език, а логопед, който да помогне за разрешаването на говорния проблем, а не на обучението на чуждия език, което не е затруднено. Разбираш ли разликата ?

Вечерница споделя, че е спряла българския език и се е коригирала проблема за няколко месеца    На Кейси детето е на три и половина и тя е спряла българския език, което не идва да каже как ще се развие само единият език.  Аз не съм спирала никакъв език, трите езика продължават да вървят паралелно и резултати има: когато един звук или заместването му с друг в думите беше коригиран в българският, веднага се наблюдава същият резултат в чуждия език. За мен това е показател и съм доволна   

Ние сме в Норвегия,синът ми до 3 1/2 не говоре6е на никакъв език,само "мама и папа","искам да ям" и подобни след което нау4и първо норвежки(спряхме българския ),а след това (на 8 години едва) и български. И аз съм се притеснявала така за него,мислех ,4е никога няма да се нау4и, като се нау4и да говори заеква6е ужасно,но и това мина . Сега говори и двата езика ,но минаха доста години ,докато достигнем това ниво.Зависи и от самото дете,и от пола,мом4етата са по- бавни с говоренето.

Ама пак не разбрах - една година си водила детето на канадски логопед или на български?

Странно че смятат това за проблем. Моят син и досега не ми разказва. Има време и за този момент, си мисля.

естествено, че на канадски - пиша водила, а не виждала по интернет

с българския работим от два месеца - но разликата е от земята до небето!

Грийдрийм, кое те притеснява не разбрах? Наистина за няколко месеца от спирането на единия език, тя дръпна на другия. Имай предвид, че употребяваше изречения само от по 2 думи и беше чудо да измъкнеш нещо повече от устата и. След това започна да ниже изречения с по 4-5 думи, като изведнъж речника и скочи много и коментираха, че била много надарена, щом е двуезична, а има толкова богат речник само на единия език. Обичайно речниковия фонд на едно дете в дву- или многоезична среда се разпределя между езиците. Има определен брой думи, които децата трябва да владеят (употребяват) активно и такива, които са в пасивния речник за определена възраст. За това се правят тестове с логопед, за препоръчване е да има опит с двуезичие при децата.
Чак като се отпусна да говори правилно на местния език, включих отново българския. В началото не искаше да го ползва, но ме разбираше какво и говоря и ми отговаряше на немски. На по-късен етап се отпусна да говори кратки изречения на български, с течение на времето пасивно натрупания речник стана активен.

При нас промяната също е огромна и то за 2 месеца, говори вече с доста дълги изречения и много правилно на английски. За мен това е достатъчно, за да не реши някой, че детето ми има проблем, защото за мен няма. Догодина тръгва на прекиндергандън и предпочитам да е добре с английския, защото тук някои учители се навиват и за най-малкото, особено ако не  им се занимава с децата и търсят да им е лесно.
Българският го обърква, макар че в повече от половината случаи, разбира какво му говоря. Използва 10-тина думи на български. Нали с езиците, нещата трябва да се развият естествено. Този момент още не е настъпил.

И на мен ми е странно, моят син казва, ако някой му е дал бонбон  , когато е без мен, но общо-взето с това се изчерпва. Ако го разпитвам, малко инфо успявам да изкопча, но незначителна.

Като ви чета, какво ли ме чака и мен, че е и с 3 езика...

ти 1000/месец и 9/ден ли имаше предвид? 

мен нищо не ме притеснява - всеки родител взема решения за собственото дете
аз споделих моя опит, защото heureuse ви даде за пример като спрели българския език и по този начин разрешили проблема с говоренето
При нас се развиват паралелно езиците, защото е необходимо говорния дефект да се коригира и на трите езика.