Имала съм, да, доста, но напоследък не, странно. 
- Публикувана: 14 авг. 2008, 17:41 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 19:39 ч.
Натрапливи мисли и действия
Аз си го обяснявам с по-голяма увереност, самочувствие, придобито с годините, което води и до по-голяма сигурност в собствените сили. Така няма нужда да се прибягва до помощта на свръхестествени такива.
............дали готварската печка е с изключен от мрежата контакт, (а защо проверява котлоните при това положение - не съм се интересувала! 
), ..........
), ..........Извинявай, ама това си е направо болестно състояние.
Преди време гледах документален филм за подобни състояния, едното момче беше точно с този род "притеснения", но в много по-сериозна форма. Понякога, за да излезе от вкъщи са му необходими 7 (седем) часа
През тези часове проверява де-що има в къщата си прозорци, врати, контакти, кранове и тем подобни с пипане и повтаряне на глас и като свърши започва пак от начало. Терапевтката му беше много горда, че след дълга работа с него го беше докарала до 1 час "проверки".
Аз имах такава "лудост" към контактите (страх от евентуален пожар, защото съм преживявала такъв в детството си) и то само ако излизам за повече от 2 нощувки, прозорци, врати и кранове не ме притесняват. Контактите и съответно включените в тях уреди ги проверявах по няколко пъти
докато не видях този филм в комплект с коментара на мъжа ми "виж, виж, същия като теб" 
. От тогава се стегнах и спрях да проверявам така болестно 
само по веднъж Иначе в детските години и аз имах разни натрапчиви ритуали и действия, например ако не поглеждам назад до края на улицата няма да ми се случи еди какво си (нещо лошо) и много други, които вече не си спомням, но си поставях разни такива изчанчени "задачки" и знаех, че трябва да ги изпълня иначе- нещо лошо
абе ненормална работа. Изглежда с узряването ми като човек узря и психиката ми, та спрях да ги правя тези щуротии 
Сред натрапливите действия и мисли е и страхът от микроби. Има хора, които с часове не могат да излязат от дома си или да свършат някоя работа, защото си мият ръцете - понякога в продължение на часове. Гледах по телевизията за едно момиченце, което трябва да стане от леглото по точно определен начин, да си обуе чорапите по определен начин - единият да го навие така, че да е по-къс, да докосне точно определени предмети, да застане на точно определено масто. Нищо не е в състояние да го накара да не го прави.
Към днешна дата нямам.
Като малка "внимавах" за доста неща.
Да не стъпя на шахта, да стъпя първо с десния крак, като ставам сутрин, да стъпвам само по плочките на тротоара, но не и по фугите, ако минех под стълб се обръщах и плюех.
Голям смях беше.
И аз и всичките ми приятелки на онази възраст, силно вярвахме, че ако не спазим горепосочените закони, ни очаква някакво непоправимо бедствие.
Добре, че отшумя с възрастта
Като малка "внимавах" за доста неща.
Да не стъпя на шахта, да стъпя първо с десния крак, като ставам сутрин, да стъпвам само по плочките на тротоара, но не и по фугите, ако минех под стълб се обръщах и плюех.
Голям смях беше.
И аз и всичките ми приятелки на онази възраст, силно вярвахме, че ако не спазим горепосочените закони, ни очаква някакво непоправимо бедствие.
Добре, че отшумя с възрастта
Не се ли казва натрапчиви? Няма значение. Не сте живели с аутист, да видите за какво става въпрос.
Монк е цвете. Коридорът ни е дълъг 6м. Стъпва се само на определени пресечни точки от кривите на пътеката. Тя стига в страни от вратата на тоалетната. От там малко странично се стъпва на прага. Като махна пътеката, се ходи по шахматно разположени плочки теракот. Пак, че са 33х33 см.
Веднъж влязохме в НАП. Там са 20х20 см. Хората ни гледаха как се изнасяме със ситнички стъпки, като японска принцеса.
Не се ли казва натрапчиви? Няма значение. Не сте живели с аутист, да видите за какво става въпрос.
Монк е цвете. Коридорът ни е дълъг 6м. Стъпва се само на определени пресечни точки от кривите на пътеката. Тя стига в страни от вратата на тоалетната. От там малко странично се стъпва на прага. Като махна пътеката, се ходи по шахматно разположени плочки теракот. Пак, че са 33х33 см.
Веднъж влязохме в НАП. Там са 20х20 см. Хората ни гледаха как се изнасяме със ситнички стъпки, като японска принцеса.
Аз май нямам особено (освен еднократни проверки), но звучи симпатично това по-горе ... та се замислих.
Спомням си само, че на моменти хващам мисълта, която ме подтиква да се държа странно (да се връщам по сто пъти да проверявам нещо и т.н.), но много рядко й се поддавам. Просто си казвам, че ако веднъж започна - това няма да има край и не си струва да прекарам живота си в параноични проверки... Проверявам в допустими граници (на няколко пъти наистина не бях изключила котлоните) и гледам да запомня, че съм проверила.
Понякога много (натрапчиво много) се безпокоя за близките си. Не съм му хванала цаката още, или поне не съвсем. Обикновено ме спасяват положителни визуализации.
Да, а ако са малки, стъпва на пръсти. От магазина са един ред градински, и ги брои.
138 са. А стъпалата от центъра към хотела са 118. Монк го дадоха веднъж така по каменни плочки.
Двамата си вървяха нормално, а той тепаше изоставайки в неравноделен такт.
И никакъв очен контакт, освен ако не съм срещу лицето му, за кратко. Примерно срещаме негов
преподавател, който го поздравява поименно, а той махва с ръка, казва мараба, без
да повдигне поглед от земята. По земята се сканират абсолютно всички отпадъци кой от какво е.
На стените са интересни само некролозите и графитите. На некролозите се пресмятат годините живот.
Проблем е да се местят мебели, да спи в друга стая, да седне н друго място на масата, пътувания.
138 са. А стъпалата от центъра към хотела са 118. Монк го дадоха веднъж така по каменни плочки.
Двамата си вървяха нормално, а той тепаше изоставайки в неравноделен такт.
И никакъв очен контакт, освен ако не съм срещу лицето му, за кратко. Примерно срещаме негов
преподавател, който го поздравява поименно, а той махва с ръка, казва мараба, без
да повдигне поглед от земята. По земята се сканират абсолютно всички отпадъци кой от какво е.
На стените са интересни само некролозите и графитите. На некролозите се пресмятат годините живот.
Проблем е да се местят мебели, да спи в друга стая, да седне н друго място на масата, пътувания.
Взели сме под наем един вход, в който си държим натурийките. Когато прибирам колелото на сина ми, задължително се връщам да проверя дали е заключено. От месец насам, в момента на действието си повтарям на глас - Ето, заключвам - един път, втори път - действа... Вчера бях с приятелка, та улисана в приказки се наложи пак да връщам за проверка... Странното е, че само там правя проверки, като излизам от къщи и през ум не ми минава да проверявам за каквото и да било...
А от детските ритуали ми е останало, като мина през шахта да си заключвам пръстите - дори не се замислям в повечето случаи
ПП. Намерих нещо по въпроса - Обсесивно компулсивно разстройство
http://www.evropea.com/OCD.html
А от детските ритуали ми е останало, като мина през шахта да си заключвам пръстите - дори не се замислям в повечето случаи
ПП. Намерих нещо по въпроса - Обсесивно компулсивно разстройство
http://www.evropea.com/OCD.html
Да обобщим дотук. Излиза, че повечето от нас са имали такива мисли, действия, ритуали в детството, но като са порастнали са се подобрили. Чудя се дали харата като остареят и се вдетинят тези натрапливости се връщат отново при тях. Вие знаете ли за такива случаи? Все пак, не съм виждала стари хора, които да прескачат шахти или да плюят зад гърба си като минат под стълба. 
Хора, вие ме уплашихте, предвид, че и аз имам натрапливости.
Тези мисли означават ли аутизъм или опасност от него ? И предават ли се по наследство ? Има ли някой психиатър или психолог да отговори ?
Тези мисли означават ли аутизъм или опасност от него ? И предават ли се по наследство ? Има ли някой психиатър или психолог да отговори ?
Наистина ли сме толкова невежи? Ако да, хубаво е да се информираме предварително, така поне няма да пишем идиотизми.