Публикувана: 18 окт. 2009, 22:06 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2009, 23:08 ч.

Колко сте горделиви?

4 831
54
1

18 окт. 2009, 22:06 ч.

Мнения: 46

Темата отново се върти около моя приятел...т.е. пак става въпрос за любов.
Ако прочетете постовете ми ще разберете, че с приятеля ми се караме - поради несходство в характерите ли, поради изчерпана връзка ли и аз не знам защо. Разделяхме се, той не ме потърси - аз него. При всяка караница аз съм тази, която иска да оправя нещата. Сега май пак сме разделени и той пак не ме търси. Та въпроса ми е : Колко сте горделиви в любовта? В същата ситуация, като моята, бихте ли продължили да правите крачки към човек, за който знаете, че ви обича, но е прекалено голям инат, за да направи нещо, за да бъде с вас?

# 1 18 окт. 2009, 22:08 ч.

Мнения: 51

Всяко нещо си има граници.Не е в стилът ми да ме плюят,пък аз да се правя,че дъжд ме вали.В крайна сметка няма незаменими хора

# 2 18 окт. 2009, 22:11 ч.

Мнения: 259

Този път изчакай той да те потърси.Колкото и да е инат,ако те обича,ще те потърси.Просто имай търпение.

# 3 18 окт. 2009, 22:14 ч.

Мнения: 2 133

Винаги мъжете са ме търсили!Не съм си и помисляла да тичам след някой!

# 4 18 окт. 2009, 22:15 ч.

Мнения: 348

Не си тръгвам от места, където ще поискам да се върна.

Но май вече е късно за такъв съвет. Връщането - да или не и по какъв начин, зависи много от индивидуалната ситуация.

# 5 18 окт. 2009, 22:18 ч.

София
Мнения: 1 825

Идва един момент, в който вече не искаш да правиш компромиси. Повярвай, неминуемо идва. Разбираш, че е дошъл, когато нежеланието да му се обадиш е по-силно от желанието. В абсолютно същата ситуация съм, само дето знам, че никога няма да се обади. Преди години така се е разделил с любовта на живота си, заради инат. Дори имали насрочена дата да сватба.

# 6 18 окт. 2009, 22:19 ч.

Мнения: 46

Цитат на: white s. в нд, 18 окт 2009, 22:15

Там е проблемът, че в гнева си тръгвам, късам и т.н. След няколко дни ми минава и започвам да съжалявам. Много ме е яд на тази си черта. Излиза май, че никакво достойнство нямам... Embarassed

, а би трябвало да имам!

Цитат на: Емел в нд, 18 окт 2009, 22:18

Лелееее... Какви са тези хора, какъв е този инат. Направо го ненавиждам...

# 7 18 окт. 2009, 23:42 ч.

Мнения: 35

И моя е същия, би се спукал и би тъгувал години, но никога не би се обадил първо той.
Доколкото знам най дългото му постижението е 8 месеца тъгуване.
Аз не съм такъв човек ако обичам не мога да страдам безмълвно.
А когато мразя късам от раз.
Но да не забравяме, че мъжете са коренно различни от жените.
Мъжете и тяхната мъжка гордост. Grinning

Може би затова го обичам , защото е мъж, защото е горд и защото има принципи.
Не е като онази "путка" първия ми мъж.

# 8 18 окт. 2009, 23:50 ч.

Varna
Мнения: 2 596

Ще ти кипне келя, наистина вече един ден и няма да се върнеш. И аз не харесвам мухливи мъже ама то пък чак такава гордост и все ти да правиш компромисите.......неееее мерсииииии.
Извинявам се ама не е гордост а си е жив инат!!!

# 9 19 окт. 2009, 00:02 ч.

Мнения: 35

Цитат на: DELTA_DELTA в нд, 18 окт 2009, 23:50

Инат си е да, но такъв тип мъже са много чисти и добри по душа. И никога не биха наранили някого умишлено.
Друго е вече, ако на тебе ти писне и си биеш шута.
Но повярвайте ми, другия вариант с вечно пълзящия "мъж", ако може да се нарече изобщо мъж, защото това си е чист подлец, е по лош.
За момента ви сваля звезди,моли ви се със сълзи на очите, обещава ви всичко и после си знае неговата.

# 10 19 окт. 2009, 00:57 ч.

Мнения: 7

[/quote]
Инат си е да, но такъв тип мъже са много чисти и добри по душа. И никога не биха наранили някого умишлено.
Друго е вече, ако на тебе ти писне и си биеш шута.

[/quote]

Изобщо не съм съгласна. Инатът е манипулация. Аз си имах работа с един такъв дълго време. Думите " извинявай" или "сгреших" ги нямаше в устата му. Впоследствие стигнах до извода, че става дума за простотия. Никакъв мъж не е а комплексар. Зрелият човек държи на достойнството си, но не се инати.

# 11 19 окт. 2009, 01:33 ч.

Германия
Мнения: 240

Ако само сме се скарали, обикновено аз правя първата крачка, дори и да не съм била аз виновната. Но стигне ли се до раздяла абсурд да му се обадя. Обаче аз по принцип по време на караница много неща може да кажа, но никога не казвам, че искам да се разделим. Това го казвам, само ако съм премислила добре нещата и съм сигурна, че не искам да съм повече с този човек, като при тези обстоятелства решението е окончателно и няма смисъл да се търсим повече един друг.

Цитат на: odessa в пн, 19 окт 2009, 00:57

Инатът е манипулация. Аз си имах работа с един такъв дълго време. Думите " извинявай" или "сгреших" ги нямаше в устата му. Впоследствие стигнах до извода, че става дума за простотия. Никакъв мъж не е а комплексар. Зрелият човек държи на достойнството си, но не се инати.

И аз имах същия екземпляр, за три години връзка един път не чух “извинявай“, пък поводи имаше бол.... Обаче да го видите няколко месеца след като скъсах с него как дойде като препикано мушкато да ме моли да се съберем, аз направо си глътнах граматиката, той беше последния човек, от когото очаквах подобно нещо. Така че остави го малко да се попече на бавен огън, да си помисли, че наистина те е загубил, пък ако чувствата му наистина са толкова силни, то рано или късно ще те потърси. А ако не- не вярвам да искаш да си с човек, чиято гордост е по силна от любовта му към теб Hug

# 12 19 окт. 2009, 09:19 ч.

Мнения: 2 175

Не се ли бърка горделивостта с принципи?
Нямам гордост във връзките си - ако ме "настъпят" по тънката струна - не прощавам..и си го казвам..
А ако ме предадат - край..
Всяко незачитане на ясно изразените ми позиции - за мен е предателство..

# 13 19 окт. 2009, 09:33 ч.

Мнения: X

Nobody's W, аз в подобна ситуация оставих човека да се сърди и заживях като свободна, въпреки, че ако ми почука на вратата, няма да го върна Simple Smile

. Липсваше ми, но след като 1-2 пъти съм го връщала аз, то свиква и чака наготово, а това вече означава да се прекрача като жена и да мина в някакъв режим на мъдра майка-кърмилница - всичко търпи, всичко претърпява... спрях като си представих си ситуацията преекспонирана в семейния живот. За какво ми е мъж без тестостерон...

# 14 19 окт. 2009, 09:45 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Nobody`s wife... в нд, 18 окт 2009, 22:06

Та въпроса ми е : Колко сте горделиви в любовта?

В любовта - никак. За разлика от останалата част от живота ми, където гордостта ми се проявява често.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Съвет относно трудно решение

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: