Колко сте горделиви?

  • 4 835
  • 54
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 710
Колко сте горделиви в любовта? В същата ситуация, като моята, бихте ли продължили да правите крачки към човек, за който знаете, че ви обича, но е прекалено голям инат, за да направи нещо, за да бъде с вас?

не мисля, че човек, който не ми обръща внимание ме обича.


по въпроса ти - аз винаги съм била готова на 'изяснявания', за които аз да търся. все съм се гърчила защо еди-кой-си не се обажда , ама обича ли ме, ама мисли ли ме, ама той сигурно еди какво си., с приятелки нон стоп се обсъжда той евентуално какво си мисли и т.н. винаги съм търсила начин хем да дам сигнал, хем да не ми пада реномето. много смешно, защото хем се опитваш да запазиш някакво лично достойнство, хем не можеш просто така да оставиш нещата. познато ми е. аз съм от жените, които могат да висят под прозорците на обекта на любовта си. един ден, ако мъжа ми ме напусне сцените ми ще ги описват по  вестниците.

обаче истианта е, че когато дойде твоят човек всичко тия глупости отпадат. просто не е логично двама души да се обичат и да си играят филмчета, вместо да са заедно.
твоите драми само ми говорят, че този човек не е твоя.
и ако можеш да си спестиш някои мои грешки - направи го, щото няма смисъл. един мъж ако иска да е с една жена  - е.

# 46
  • Мнения: 1 844
По принцип в любовта няма място за гордост и предразсъдъци.Можеш да бъдеш себе си и да се бориш за това,което искаш.
НО все пак-всичко си има своята граница.Не мисля,че трябва да унижаваш себе си,заради нещо,което си е отишло.

# 47
  • Italia
  • Мнения: 1 059
Колкото и да съм сигурна в моите и неговите чувства, опитите продължават до втория път. Максимум - до третия, ама ако мноооого го обичам. Но да се извинявам за нещо, за което не съм виновна - трудна работа. Той бил инат и трябва само аз да отстъпвам - къде го дават това? Ще отстъпя веднъж, втори път и хайде - кой от където е Simple Smile

# 48
  • Мнения: 46
Край! Свърши се. Тежко е. Сега ме очаква депресия и сълзи...Аман от тоя гаден живот...борба, борба и само борба...

# 49
  • Мнения: 7 947
Горделива съм. Обикновено на пук не правя първата крачка...докато вече не издържам и поемам инициативата  Wink

# 50
  • Мнения: 431
Край! Свърши се. Тежко е. Сега ме очаква депресия и сълзи...Аман от тоя гаден живот...борба, борба и само борба...

Дръж се, наплачи се, после излез с приятелки. Hug

# 51
  • Варна
  • Мнения: 2 269
Е, погледни го и от хубавата страна- поне вече ти е ясна ситуацията и няма да се хвърляш в размисли "дали", "как", "ами ако...".
Изстрадай си страданието, преболедувай го и вирвай нослето. Нищо непоправимо не е станало. Просто..... нещата от живота.

# 52
  • Мнения: 7
Защо пък трябва да те очакват "депресия и сълзи". Това е самопромиване на мозъка. Изобщо не е задължително. Трябва само да избереш "свобода,купони и флиртове". Просто така.

# 53
  • София
  • Мнения: 2 430
Колко сте горделиви?-не съм горделива.Но имам достойнство!
Понякога,казвам понякога е нужно да се направи компромис,стига да не се бърка с хроничният мазохизъм.
Nobody`s wife... ,гадно е,нечестно е знам!Но не се връщай повече!Направи един път голяма и решаваща крачка в живота си.Ще има моменти в ,които ще се чувстваш сама  или ще искаш да споделиш с него нещо,не го прави!Защото ще се зацикли тази"връзка".Не си пропилявай  времето,вземи си поуки от тази бивша връзка,и гледай в новата да не допускаш старите грешки.

Последна редакция: пт, 23 окт 2009, 18:54 от Madam Stasita

# 54
  • Мнения: 46
Благодаря ви! Точно това мисля да направя. Няма да тъгувам. Започвам да живея Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт