не мисля, че човек, който не ми обръща внимание ме обича.
по въпроса ти - аз винаги съм била готова на 'изяснявания', за които аз да търся. все съм се гърчила защо еди-кой-си не се обажда , ама обича ли ме, ама мисли ли ме, ама той сигурно еди какво си., с приятелки нон стоп се обсъжда той евентуално какво си мисли и т.н. винаги съм търсила начин хем да дам сигнал, хем да не ми пада реномето. много смешно, защото хем се опитваш да запазиш някакво лично достойнство, хем не можеш просто така да оставиш нещата. познато ми е. аз съм от жените, които могат да висят под прозорците на обекта на любовта си. един ден, ако мъжа ми ме напусне сцените ми ще ги описват по вестниците.
обаче истианта е, че когато дойде твоят човек всичко тия глупости отпадат. просто не е логично двама души да се обичат и да си играят филмчета, вместо да са заедно.
твоите драми само ми говорят, че този човек не е твоя.
и ако можеш да си спестиш някои мои грешки - направи го, щото няма смисъл. един мъж ако иска да е с една жена - е.