Трудно семейство

  • 3 789
  • 28
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 700
По отношение на парите, можеш да вземеш абонатните номера на водомери, електромер, топломер и да плащаш дистанционно сметките (дори с разплащателна сметка, така че да не се ангажираш времево). Така хем ще помагаш, хем няма да е кеш.
За чистенето -мъжът ти е прав. Възрастните хора имат склонност да трупат боклуци (в пряк и преносен смисъл на думата) и независимо какво правиш все ще попадаш на същата кочина след една година. Това е факт неуспорим. Това не пречи обаче от време навреме да се вкарва някой ред.
За останалото - ти най-добре знаеш как да подработиш всеки един от роднините ти с разговори. Успех Peace

П.С. Сега прочетох за тридесетте чувала. А как е положение откъм склероза?

# 16
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Няма ли начин да вземеш майка си при теб да живее? Или поне за месец-два?

# 17
  • Мнения: 4 514
И аз бих ти предложила да вземеш майка си при вас, но пък сигурно съпругът ти би имал против? Ако баща ти остане сам и види, че няма кой да му играе по свирката, може и да се стегне. Малко гадно, но поне майка ти няма да се мъчи.

# 18
  • София
  • Мнения: 816
 HugДръж се мила.И при мен е същото.Само че майка ми гледа мисля вече 12-13 кученца на съседите които ги изхвърлиха.Пенсията и е малка и ние помагаме,записахме я в соц.грижи за да има винаги топла храна а тя я дава на животните.Едно от тях беше ухапало човек.Хората ни се оплакват и естественно не вярват ,че кучетата не са наши.За почистването да не говорим,още чистя с големия корем.Купуваме дърва,плащаме сметки а тя ходи и се оплаква от нас на комшиите.В резултат имаме дървена дограма/за горене-Донесени ни от комшиите/да не умре бабата от студ през зимата.Че ми е тежко, не от грижите по нея а от думите и.Ама нали ми е майка,обичам си я.Те няма да се променят.Недоимъкът ги е направил такива.Гледай си семейството ,че те са до време.Вие с мъжа ти оставате да градите Вашето семейство.Много сили ти желая Hug  

# 19
Благодаря на всички за отговорите.
Няма как да я взема при мен. Бях го направила преди 2 години за 3 месеца и съпругът ми едвам издържа. Майка ми не е лек характер, понякога казва много тежки думи, въпреки че след това съжалява.

Съпругът ми влиза в положението, но и той казва, че се боря с вятърни мелници. Боя се да не се окаже прав, а търпението му се изчерпва, защото това е 3 година, когато се занимаваме с техните проблеми. На първата се прибрах с депресия, сега се държа и искам да вярвам, че ако къщата се сложи в ред и майка ми ще прояви малко желание да я запази такава. Вчера ми каза: за кого да я правя хубава, когато вас ви няма? А Той (баща ми) влезе, докато му чистех стаята и почна да ми говори глупости и да я псува...Ужас голям!

Съседите се оплакват, защото има и животни в апартамента, мухи и т.н. В добавка слушат и грубости, когато Той е в настроение и така.  Sad

# 20
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Има хора ,които целенасочено се правят на ,,доброжелатели,,....,не разбирам тези обаждания до теб ,какво може да промениш,излишно ти създават само напрежение и проблеми в семейството.
Не им обръщай внимание.

# 21
  • Мнения: 263
Уф, а ако навиете майка ти да дойде във вашия град, пък макар и без да се развежда?
Продавате жилището, настанявате баща ти някъде (старчески дом да речем) и купувате на нея някакво мъни4ко жилище.... Хем да не е с него, хем да не е при вас...
Така ще я измъкнете от евентулана депресия и усещане за безпътие и ще си спестите тия гадни отпуски!
А това, което описваш за прекарването на отпуската в чистене и според мен е борба с вятърни мелници и води до безкрайно изтощаване за вас, защото не можете да си починете.

# 22
  • Мнения: 804
Сега може и да не се съгласите с мен, но аз имам само един съвет:
Остави майка си и баща си да се оправят както могат. Те са възрастни хора и отговарят за живота си. Избора е техен. Майка ти сама е избрала този вариант. Не се товари с грижи за тях, Не се превръщай в емоционален роб на проблемите им. Гледай своето семейство и мисли за съпруга и децата си.

# 23
  • Мнения: 5 710
Аз имам такава съседка. Жената просто се отпусна. Не искам да описвам в каква кочина живее, но по едно време беше страшно.
После започна да се среща с хора и сякаш се пооправи. Пак е мръсно, но не както беше. Има желание и да си сготви и да се облече, да се усмихне.Много мъчно ми е било за тази жена, защото явно нещо в психиката им се прекършва, не виждат смисъл.
Според мен започне ли един човек да трупа така, да нехае за дома си, да пусне сто котки и т.н. това е ясен сигнал, че е в дълбока депресия. Не бих оставила родител така, защото къде ще го търся после - под пейките в парка!?
Помощ можеш лесно да оказваш ( финансова) и без да даваш пари кеш. С една разплащателна сметка покриваш всичките им сметки, например. По-важно е как да й помогнеш да излезе от това състояние.
Рядко не мога да дам акъл, но в случая наистина не мога, само знам, че не бих я оставила за нищо на света.

# 24
  • Мнения: 1 128
Да се почисти трябва. Има много случаи  в които апартаментите на хора със синдрома на Диохенес (не казвам, че този се е разраснал до чак такъв размер) се подпалват много лесно от натрупаните неща. И тогава може да стане найстина тъжно.
Майка ми изкарва същите отпуски като твоята винаги когато си ходи до Бг при баба. Знам колко ти е изтощително.

# 25
  • на село
  • Мнения: 830
 Напразни са усилията да помагаш на човек, който сам не иска да си помогне.

# 26
  • Мнения: 4 380
Аз мисля, че психологична/психиатрична помощ на майка ти ще и дойде много добре. Борба с вятърни мелници ще бъде до тогава, докато не помогнеш на майка си да се справи с психологичната ситуация в която се е оказала и депресията. Трябва да я убедиш по някакъв начин да се срещне със специалист. Има много начини реално да и се помогне.
За да се стига до обезпокоени съседи, значи положението е наистина трагично. Sick Не може да го игнорираш и да си живееш живота някъде настрани криейки се от съществуващата реалност. Тези родители са се грижели за теб докато си имала нужда, сега имат нужда те.

# 27
При мен нещата са следните: майка ми (74 години)  получава пенсия от около 130 лева. Аз й осигурявам храната (социални грижи) всеки ден, всички сметки й се заплащат чрез моя разплащателна сметка, която аз следя по интернет (и се ядосвам от несъвършенствата на тази услуга, предлагана от ДСК; предполагам същото е й при другите банки!), защото живея в чужбина. Имам брат, който изобщо не се интересува от нея, отказа да заплаща храната й месечно (това в моя роден град може да стане само лично, но не й по банков път!), затова плащам на адвокатка в града (200 лева годишно), за да плаща храната й ежемесечно. Всеки път, когато посещавам България, ходя при нея, плащам на адвокатката, изчиствам апартамента основно, заплащам кабелна телевизия поне една година напред. Плащам 200 лева месечно на жена да идва да й чисти три пъти в седмицата. Нямам деца. Моята майка никога не е гледала мой деца. „Аз чужди копелета не гледам!” (край на цитата!). Моята майка има една крилата фраза: „Аз та знам тебе, дошла си да ми вземеш апартамента и да оставиш детето (брат ми) без жилище!” Това е моето ‘семейство’. Беше, когато бях малка. Нищо не се промени. Избрах ли го? Не.

# 28
  • Мнения: 280
Но пък колко много си научила от него!

Общи условия

Активация на акаунт