Били ли сте подлагани на хипноза?

Че то в България няма специалисти.Как да се довериш на шарлатани и експериментатори? И не смесвай хипнозата със психовъздействието на циганките.
Иначе темата ми е интересна и съм фен на  Кандиба,който е изписал доста книги по въпроса.
Но аз не бих се подложила никога на хипноза.
 

аз не съм , но гледах по телевизията ( като в оня виц малко стана )
беше много интересно .

куку, няма ли форуми за интересуващи се от психология, че изливаш тук вълнуващите те проблеми на душата, съзнанието, духа

или тук е по представителна извадката

Ще следя темата...

Не съм се подлагала и не намирам смисъл да го правя.
Каква е всъщност целта да се подложиш на такова нещо? 

Има 


По тази логика Клюкарника трябва да се затвори  Темата е хубава 

kukuruku, бих се подложила, но засега не съм. Не съм и изучавала подробно точно тази материя. Ценна и безценна е, когато има нужда. Малко хора я разбират 

Подлагала съм се но и двата пъти не успях. Или аз съм дефектна или хипнотизаторът. Чела съм много по въпроса и зная чисто теоритично хватките за вкарване в хипноза и може и това да попречи не зная още ми е загадка

Пишете така, сякаш форума ви е бащиния.

И на мен темата ми е интересна и ще я следя

Humanis, какво значи не си успяла? Не те ли предразполага хипнотизаторът? Би трябвало да знае как да те накара да освободиш съзнанието си.

Не, не съм и не бих. Чела съм доста по въпроса и знам, че изобщо не е безопасно. Особено, ако човек попадне на някой некадърник...

И на мен ми е интересна темата

не.. честно казано ме е страх

Не съм подлагана на хипноза, но бих искала да го направя·
Интересно би ми било да получа отговори на някои въпроси,
свързани с минали мои животи·

Има специалисти в бг.
Да, подлагала съм се. Много е интересно и не е страшно. Важното е да имаш доверие на хипнотизатора и да знаеш, че няма да злоупотреби.

Вярвам в хипнозата, но не смея да се подложа!
Аз и сега съм лабилна, а ако ме объркат нещо.....

Mims-Mims, ще ми е много интересно, ако не ти преставлява проблем да ни разкажеш по подробно за твоята хипноза.

Аз също не съм се подлагала, но ми е много интересно. Имах учителка по психология, която ни разказваше как техен преподавател ги е подлагал на хипноза. Разбира се с техно съгласие. Разказите за всеки един от състудентите и беше много интересен и увлекателен, често я карахме да ни разказва. На нас много ни се искаше да го доведе, но разбира се, това е незаконо и подлежи на съд, все пак бяхме непълнолетни.

Преди две години се подложих. Направих 4 или 5 сеанса. По-скоро от интерес (по образование съм психолог и исках да разбера за какво става въпрос), отколкото с терапевтична цел. Макар едното да не изключва другото. Всеки си има "трески за дялане", ако ме разбирате. Да уточня обаче, че не съм се подлагала на дълбока, регресивна хипноза. Това е по-различно.
Ами какво - много ми беше интересно. Не губиш връзка с действителността, просто изпадаш в едно състояние на блажено спокойствие. При мен беше под въздействието на музика и гласа на хипнотизатора. Започват да изплуват разни сцени и лица, понякога действителни, понякога не. Всеки път е различно. Интересно, че най-ярките картини "видях" по време на първия сеанс, може би защото не знаех какво да очаквам. При следващите лягах с мисълта "Какво ли ще видя днес?" и това до известна степен опорочава резултата, макар и не съвсем. Понякога няма нищо... нищо... Просто празно. Не знам защо.
В общи линии това.
Ето нещо по-подробно:

http://www.hypnoza.org/

Като казваш, че изплуват сцени и лица, които понякога са истински, а понякога не, това означава ли, че след хипнозата можеш да се заблудиш и да повярваш, че нещо ти се е случвало, а то всъщност никога не се е случвало. Чувала съм за такива случаи. А ти, като психолог, какво мислиш по въпроса, че някои спомени са истински, а други си си въобразила?

Не, не можеш да се заблудиш. Както казах, при този вид хипноза си в съзнание през цялото време. Освен това тези картини никой не ти ги "насажда", погрешно е схващането, че хипнозата е вид зомбиране.
Това, че понякога има истински спомени, а понякога въображението рисува картини, не зависи от нас. Несъзнавано у всеки човек е толкова труднодостъпна територия, че е трудно да се каже, да не кажа невъзможно, кога и какво ще ти поднесе. Обикновено излизат неща, свързани със стари травми, неща, които дори нямаме спомен че са се случили. Понякога просто се появяват неща, които се чуди човек защо и от къде идват.
Ех, ако можеше всичко да се обясни... Като се има предвид обаче, че мозъкът е най-неизследваната част от човешкото тяло...
Не е важно всичко, което се случи по време на хипнозата да се тълкува или да му се търси обяснение. Щом е излязло "на бял свят", т.е. щом е изплувало от подсъзнанието, значи е изиграло терапевтичната си роля. И аз много се изкушавах да си разтълкувам на момента това, което се е случило. Но за това трябват много богати познания за работа със символи, архетипи и други подобни.

и аз се записвам да следя темата, че не съм от смелчаците, дето биха се подложили но ми е страшно интересно

Аз се интересувам от регресивната хипноза. В България дали някой я владее?

Трепача, ти от първия ден във форума и трепеш, бе човек. 

Ако знаете за някакви истински, невероятни и интересни истории, свързани с хипнозата, споделете ги.

Според мен човек трябва да се подлага на хипноза с определена терапевтична цел - отказване на зависимости, лекуване на паник-атаки, някакви психологически проблеми, депресии... Не просто ей така, защото ти е хрумнало.
Струва ми се адски безсмислено да се подложиш на регресивна хипноза, без да имаш някакъв проблем за решаване, а само да разбереш дали си била Мария-Магдалена или неизвестна блудница.
Иначе вярвам в безопасността на хипнозата, терапевтичния й ефект и въобще ползата й.
Не съм се подлагала, но се изкушавам. Само дето обичам да пуша, а пък тя не действа за спиране на цигарите, ако самият пациент не иска да ги спре на съзнателно ниво.

  Абсолютно! А с това за цигарите си адски права

Не съм се подлагала, и честно казано не бих се подложила, освен ,ако определена ситуация не го налага.

Интересно ми е и ме гложди любопитство, какво чувства човек при една хипноза и какво вижда или усеща..

Но предпочитам, някой друг да ми даде на готово тези отговори , защото  на мен лично не ми стиска да ги намеря сама.

Ще следя темата

И на мен м е любопитно. Но страха ми надделява. Чувала съм за хора, които не са могли да бъдат изведени от хипноза   

Няма такова нещо Това, което може да стане е хипнозата да премине в сън. Наистина отпускането (релаксацията) може да стане причина именно за това. Случвало ми се е да се унеса. Явно терапевта го усеща по дишането и те връща, защото не съня е целта на хипнозата. Ако пък заспиш - няма лошо, само дето ще дадеш пари, за да си подремнеш.
Разбирам защо ги е страх хората. Това е нещо, което не е толкова популярно и се носят какви ли не легенди.
Мен пък ме е страх да скоча с бънджи. Хем ми се иска, хем не ми стиска.

Ко ти пука бе човек, трепи си когато ти душа сака и те т'ва е 

Иначе по въпроса не съм подлагана, но съм любопитна и бих се подложила 

Аз също бих се подложила, но само когато чуя препоръки, защото бих искала да отида при човек, който си разбира от работата.
Иначе моето мнение за хипнозата беше формирано от всякакви глупости, каквото съм чула от този, от онзи, от филмите естествено, но преди няколко години, 2-3 може би, в сутрешното шоу на Марта Вачкова, нямам идея как се казваше, нито дали го води още  , бяха дошли хора, които се занимават с това, бяха мъж и жена ако не се лъжа, казаха къде работят, май беше някаква болница, но вече съм забравила  , и та те тогава обясниха точно това, което беше написано и по-горе, че хипнотизираният не губи връзка с реалността, а просто се отпуска и усещането е за спокойствие, отпускане, релаксиране, както искате го наречете.    Това, което ми се стори интересно тогава е, че те споменаха, че и самите ние, по естествен път в ежедневието си изпадаме понякога в лека хипноза за 1-2 минути и било нещо като естествена реакция на организма за леко разтоварване... нещо такова ми се върти в главата...  Тези специалисти, ако мога така да ги нарека се намираха в София, така че предполагам, че след малко по-усърдно търсене би трябвало да се разбере кои са. На мен ми изглеждаха много адекватни хората, това най-много ми се е запечатало като се замисля. 

Досега не бях чувала, че човек изпада по естествен начин в хипноза за малко през деня. Някой да е чувал нещо такова?

Държа да наблегна на факта, че съм го чула, при това преди доста време, но съм сигурна, че имаше нещо такова.  И друго - там се под хипноза се разбираше съвсем различно нещо от общата представа, която цари сред населението, и която, както се оказва е доста далеч от истината. 

не съм се подлагала, но ми е много интересна тази материя и бих се подложила 

това с хипнозата, в която изпадаме за кратко в ежедневието е така. не ви ли се е случвало просто да "изключите" за няколко мига? трябва усилие, за да се излезе от състоянието и да се концентрира човек отново. механизмът разтоварва мозъка и се случва много неконтролирано. на мен ми се случва относително често, усещането е като за сън с отворени очи, но без мисли, тотално изключване. може да се прави и съзнателно, най-лесно става с промяна на фокуса - вгледайте се първо в даден предмет и когато сте напълно концентрирани в него, променете фокуса, така че фонът зад предмета да е ясен, а предметът - размазан. първите няколко пъти е по-трудно, но след това е лесно.

Не съм и не бих. Не ми се иска нещо подсъзнатлно скрито в мен да ми се стовари с пълна сила.

Колко струва един такъв сеанс и къде има специалист. Може ли координати.

simplyaven това, което наричаш естествено хипнотизиране през деня, което е като сън не е ли просто да се замислиш за известно време. Това е естествено разтоварване на мозъка, но не е самохипнотизиране. Аз не мисля, че някога съм изпадала в състояние на самохипноза през деня.

ами не е замисляне, защото няма мисъл, няма нищо в главата ти. просто изключваш. изисква усилие, за да започнеш да мислиш отново, тоест съзнателно да си наложиш да излезеш от състоянието. и се усещаш по-лек, а в същото време е адски трудно да си вдигнеш ръката примерно, много тежи. не знам как да го обясня по-добре, защото самият опит да се направи движение, вече е излизане от състоянието, тъй като изисква мисъл.

Както сте тръгнали, и за епилепсия ще си заразказвате в тази тема - "пти мал", "абсанси" и други разни...

Най-полезни на авторката биха й били отпратки към специализирани странички.
В една друга тема беше пълно с такива.

и аз тъй 

Аз познавам екстрасенс, който прави регресии, записва ги на касета, дори има написана книга със случаи от практиката. Ако някой се интересува, мога да дам името и телефона. Но не съм се подлагала лично, затова не мога да споделя опит.

kukuruku , да може в ежедневието да изпадне човек в хипноза и пример за това е  състоявие на релакс по време на шофиране. Ако си шофьор ще ме разбереш. За това само бях чувала от приятели но скоро един специалист по хипноза го потвърди в предаването на Миглена Ангелова.

Хмм. Това е и моят отговор .... странно , сякаш не смеех да се отпусна.
Отговарях това, което се очакваше да кажа и после си спомнях целия сеанс.
Въпреки всичко беше интересно и един от изводите накрая ми беше много полезен 
humanis, шофьор съм - сподели нещо повече ... какво имаш предвид ?

Подлагала съм се по време на няколко нива НЛП семинар с фасилитатор, практикуващ психиатрия и психотерапия в Лондон. Уникално е.
За себе си открих (с изненада), че детския ми страх е бил мама и татко да не умрат...
При хора с тежко минало, обаче, е драма. Да си знаете.

ivonska, разкажи по подробно за това, на което си се подлагала. Какво представлява поне?

Нищо свръхестествено, бе. Опитен практик те "води" назад, без дори да познава миналото ти. Те нещата сами "изкачат". Виждаш картини, усещаш чувствата си и усещаш това, което е повлияло (живота ти), но не си бил в състояние да си дадеш ясна "сметка". Обикновено се отърваваш от някои страхове. "Пускаш' разни хора да си "отидат" или прощаваш. Все едно - мирясваш, така де се каже. Ако има надежда за теб, де. 

Но! Не забравяйте "опитен ПРАКТИК"!

Аз все пак се чудя дали е възможно по време на хипноза в главата на човек да изникнат фалшиви спомени-мисли си, че нещо се е случило, а то всъщност не е. Чувала съм за това как някой психиатри, очевидно недобри професионалисти, сами провокират, случайно или не, фалшиви спомени.

Това (поне това, в което аз участвах) не е като да си в безсъзнание... И "водачът" подава общи, универсални картини - детайлите ти си ги вкарваш...

Да, детайлите ги вкарва подсъзнанието 

kukuruku, не може да става въпрос за фалшиви спомени. Това, че могат да дойдат картини и образи, които не са реални не значи, че това са някакви спомени изобщо. Те може да са архетипи, символи, които са заложени в психиката на всеки човек и се носят като наследство от праисторията. Дълго е за обяснение.
Ама аз сега се загледах в първия ти пост и направо ме разби с това дали може циганка на улицата да те хипнотизира, за да те обере  Аз лично не съм чувала за такива случаи, но ще ми е интересно някой препатил да обясни 

Това с циганките, които те хипнотизират на улицата съм го гледала по руските телевизии. При това в няколко предавания. Явно, обаче руските циганки са по-отракани от българските, защото тук никой не говори за такива случаи. Една руска циганка си призна, без бой, пред един журналист, че прилагат хипноза. Става въпрос за това-спират те на улицата и те заприказват, после не помниш нищо или помниш, че си отишъл вкъщи и си дал парите и други ценности на циганката. Дори една руска олимпийска шампионка разказва за това как циганка я спряла на улицата, после момичето отишло вкъщи и дало на циганката много пари и бижута. По правило след това хората не биват изваждани от хипнозата от крадлата. Поради тази причина след като се свестят първоначално не знаят къде се намират, имат силно главоболие и се чувстват зле няколко дни. Професионални хипнотизатори казаха в предаването, че е много опасно да те хипнотизират и след това да не те изведат от хипнозата. Можело да се промениш като характер, като личност. Не знам дали това е вярно.

Голямо обучение ще да са изкарали тези циганки, такива майсторки чак 
Не вярвам в това, ама знае ли човек...

Тези умения и знания на циганките се предават от майки и баби на дъщери и внучки.

Да циганите са с най-големи умения  в тази област... и в други области като калайдисването на медни легени, които ги взимат за малко, а след това изчезват с тях, в премахването на черна магия, в краденето на коне и т.н...
Аз наскоро пък хипнотизирах един дето още не мога да го събудя, а ма пък и той не спира да си разправя насън и това дет не го питат... 

Не не съм,страх ме е какво мога да кажа

Хич не се безпокойте! Българските циганки май нямат подобни умения.

На моя приятелка майка и се подложила на хипноза в университета. Имали някакви семинари с някакъв хипнотизатор. На знам подробности освен факта, че след случката майка и доста бързо наддала 12 килограма. Тя по принцип е много кльощава жена.

Подлагала съм се на хипноза по медицински причини.  Е, това, заради които ме хипнотизираха не се промени. Бях доста малка, може би на около 10-11 години. Помня, че влязох в стаята с майка ми, на всякъде имаше хора, които стояха прави, легнали, седнали със затворени очи и не мърдаха. Хипнотизатора ми каза да седна в майка ми и да си затворя очите и аз. Затворих ги. Веднага след това ми каза да ги отворя и ме пита как се чуствам... Никаква промяна нямаше. Като си тръгнахме майка ми ми каза, че съм стояла така 20 мин. 

Позволявам си да пейстна едно интервю за хипнозата. Мисля, че ще отговори на доста от въпросите тук.



Интервю
Д-р Димитър Тенчев: Съзнанието предопределя битието
 
Трансперсоналната психотерапия развива потенциала на личността, разгръща вътрешния й ресурс и така променя живота ни
 
 
Д-р Димитър Тенчев е завършил МУ – София, магистър е по медицина и здравен мениджмънт. Преподава медицинска етика и социална медицина в МУ – София и има кабинет по хипноза, хипнотерапия и трансперсонална психотерапия. Притежава сертификати с право за практикуване на хипноза и хипнотерапия. Председател е на Фондация “Трансперсонална психология и психотерапия” – първата професионална организация в България с подобна насоченост. Практикува и преподава трансперсонална психотерапия чрез дишане (пневмокатарзис).  www.hypnoza.org, тел. 0889 504 131
 
Д-р Тенчев, какво представлява хипнозата?
Хипнозата е променено състояние на съзнанието, индуцирано от хипнотерапевт. Физиологично обяснено –  мозъкът забавя активността си. Като субективно преживяване се характеризира с някои феномени като трансфериране на концентрацията от външния свят към вътрешния, с променена модалност на времето – то тече или по-бързо, или по-бавно, получава се т.нар. трансова логика, която наподобява съноподобни състояния, при които могат да възникват различни образи, мисли, идеи, които логически не могат да се навържат във всекидневния живот, но в хипнотично състояние изглеждат напълно логични. Промененото състояние на съзнанието  благоприятства внушаемостта, при която могат да се променят мисловни модели, модели на поведение и дори да се разместват и трансформират по-дълбоки пластове от несъзнаваното, което да доведе до по-фундаментални промени на личността и живота й към по-добро.
Психотерапията е хигиена на душата. Целта е да се редуцира стреса, да се развие потенциала на личността, да се акцентира на живота в настоящето - тук и сега, а не върху миналото или бъдещето. Разгръща цялостните ни заложби към по-добро, което цели да станем по-свободни, което ще ни дари с повече мигове на щастие. 
Може ли да бъде опасна хипнотерапията?   
По никакъв начин. Хипнозата е най-безопасната терапевтична практика, защото е физиологично състояние на мозъка. Човек, особено при децата е доста забележимо, влиза в хипноза 10-15 пъти на ден. Това са микро паузи на мозъка, в които той си почива, забавяйки честотите си. И тогава човек се чувства изведнъж уморен, замаян, има нужда от пауза. Това са спонтанни промени на съзнанието, които целят именно възстановяване. Т.е. хипнозата не е изкуствено състояние, което се индуцира отвън по насилствен начин. Терапевтът подпомага човек да навлезе в естествено състояние на по-дълбоки нива на осъзваване на своята същност. Съществуват автохипноза, автогенен тренинг, различни медитативни техники, с които човек навлиза по-дълбоко в истинското АЗ. Тези естествени състояния на съзнанието за съжаление са още много слабо изучени. Трасперсоналната психология и психотерапия, която ние разпространяваме в България, е психологията на бъдещето, която започва да очертава картографията на белите петна на съзнанието и непроучените измерения на психиката. Откриват се дълбоки истини от източните философии, от шаманизма, от духовни традиции от различни времена, епохи и географски точки – и се обясняват от гледна точка и в контекста на съвременните научни възгледи за съзнанието. 
Нещо като среща на езотериката с науката?
Нека го наречем не езотерика, а среща на духовните традиции с науката. Думата  езотериката е добила едно по-екстрасенско звучене. Занимаваме се с трасперсонална психология, правим семинари по дишане (Инсайтинг), въвеждаме цяла нова психотерапевтична практика. Може да се каже, че сме граничната област между психологията и духовното. Затова таргетната ни група  е не просто да лекуваме хора с психически проблеми, а висшата октава е развивтие на потенциала на личността, разгръщане на целия й вътрешен ресурс, интегриране на дарбите в ежедневието, така че то да се променя по позитивен начин.
Т.е. тази терапия ни помага да открием какво носим в себе си...
... и да го изявим по максимален начин, така че да се подобри животът ни. Не битието предопределя съзнанието, а съзнанието – битието. Вътрешният ни свят, промяната в него, докосването до автентичното ни АЗ променя живота ни към по-добро, изкарва ни от негативните зацикляния, разбива остарелите ни схващания и представи за живота, разкривайки ни света по един нов начин. Това става с промяна на световъзприятието, а не чрез някаква насилствена промяна, водена от терапевта. В хипнотерапията не се стремим да постигнеме някакъв идеал, който клиентът си е наложил – че той така трябва да изглежда пред света. Това е един пиедестал, един фалшив имидж, който може да създаде невроза и да задълбочи наличните психични проблем. Целта е първо да опознаем себе си, да се приемем такива каквито сме – безусловно, и тогава скритият потенциал, ресурси и дарби ще се събудят по естествен начин и ще намерим уникалното си място в света.
Нека уточним нещо – нали чрез хипноза не могат да се внушават мисли? Да манипулираш, да внушиш нещо вредно?
Не, не могат. Хипнозата не е толкова механистична – някой ляга, вкарваш го в хипноза, внушаваш му нещо, той става и вече няма този проблем. Съзнанието не е толкова елементарно устроено. Съвременната клинична хипнотерапия използва т.нар. Ериксонианска хипноза, при която целите на терапията се постигат чрез косвени внушения, изобщо не се засяга пряко проблема. Разказват се притчи, метафори, истории, които може да съдържат поука за проблема и неговото разрешаване, защото съзнанието не може да променя несъзнаваното по насилствен и волеви начин. Именно затова не съм привърженик на т.нар. системи за позитивно мислене. Това е като пластичната хирургия – променя те на много повърхностно ниво, но не променя същността ти, проблемите си остават същите. Целта е да бъде докоснато несъзнаваното, защото то е кукловодът, който предопределя действията, изборите, решенията, мотивацията, живота ни... Особено когато става дума за някакви манипулативни или вредни внушения, те автоматично ще бъдат отхвърлени от несъзнаваното, защото не са в унисон с ценностната система и вътрешния свят на хипнотизирания.  На учебни хипнози сме правили опити с пушачка, която не иска да спре пушенето, и не го спира след направеното внушение. Много хора си мислят, че идвайки веднъж на хипноза ще решат проблема си и, без самите те да се променят, без са сменят мисловните си нагласи, той ще изчезне. Това е мит. Често на шега казвам, че определението за луд е човек, който прави нещата по един и същи начин, но очаква различни резултати. Не може ние да не се променим, а животът ни да се промени.
Според холистичната философия и медицина психичните проблеми са причина не само зад психичните разстройства, но и за физическите (т.нар. психосоматични) заболявания. Те са отражение на някаква неправилна, вредна за самите нас нагласа, чувство, емоция, мисловно вярване и т.н.
Аз като терапевт не мога да спра алкохола или наркотиците вместо някой зависим. Той трябва да извърви пътя. Психотерапевтът е мощен катализатор за промените, но катализаторът не може да предизвика реакция без участието на химични вещества.
Хора с какви проблеми най-често се обръщат към вас?
С паническо разстройство, което протича със сърцебиене, изпотяване, разтреперване, паник-атаки, усещане за ужас, за страх. Страдащите спират да излизат сами, получават тези паник-атаки в различни ситуации. Разпространява се ендемично в цял свят. И е доказано, че е продукт на стреса в съвременното общество, че е форма на бунт на организма срещу дълбокото вътрешно неудовлетворние от живота ни и второстепенната роля, която играем в него.
Проблемът на съвременната медицина е, че лекува само симптоматиката, рядко се стига до етиогенезата, до причината на дадено заболяване. Много често в учебниците по медицина пише: „етиология – неизвестна, лечение – симптоматично". За много заболявания. Лекуваме симптома, но не знаем какво стои зад него. Това е много явно при паническото разстройство.
А хора с депресии?
Да. И не е задължително да имат някакви конкретни проблеми – съществува и т.нар. ноогенна депресия, при която наглед всичко в живота ти е наред, но не си удовлетворен от него, нещо повече – потиснат си, нещастен, продължително време си отчаян. И не може да се стигне до причината за депресията, тя обикновено е екзистенциална и се дължи на порешна житейска стратегия. Съвременното общество ни налага модел – ако си богат, с кариера, жена и деца, ако си създал от себе си добър консуматор, който може да си позволи всичко, значи си успял... Тук предефинираме думата успех – успехът е вътрешно състояние, не е признание от другите, не може да бъде оценка от обществото.
Друга група са хората с фобии. Има специфични такива като от котка, куче, височина, летене със самолет, големи пространства, мърсотия, микроби, даже буболечки, най-различни са. 
Случва ли ви се при лечение на някаква конкретна фобия да откриете причината някъде назад във времето?
Да, случва се. И на сайта ми е описан случай – при пациентка с фобия от котки открихме причината в ранното й детство. И решихме проблема, изчезна алогичният й ужас.
Лекувате ли зависимости?
Да. Но не се получава, ако те самите не искат да се откажат. Имам успешни случаи при лечение на алкохолизъм, на някои по-леки наркотични зависимости. Почти 100% успеваемост имам при лечение на зависимост от хазарта.
По-интересната група от хора са тези с неудовлетворение от живота или някоя житейска сфера, което може да се изяви като реактивна депресия – трайна потиснатост, демотивираност, безразличие, инертност, „живот на тихо отчаяние.” При тях в дадена сфера от живота нещата не вървят. Например в любовта – винаги попадат на един и същ тип партньори, които създават едни и същи проблеми. Или пък на различни работи, но отново има сходни проблеми с шефа или колегите. При решенията правят сходни избори,  които често мултипрлицират като матрица едни и същи проблеми. Зацикляне, сякаш си омагьосан.       
Как помага терапевтът в такива случаи?
Подходът е индивидуален. Аз използвам хипнотерапия, трансперсонална психология.  Опитваме се да докоснем клиента до истинския му АЗ. Това, което в трансперсоналната психология се нарича „вътрешната мъдрост", която е в несъзнаваната част от нашето съзнание, или „съвършеният АЗ", за който говорят всички духовно-философски системи от древността. Докосването до АЗ-а разчупва маските на  егото, които са били създадени, за да бъдем по-приемливи в социалната си среда. То като философски камък изцерява душата и променя живота ни. Основният принцип е промяната вътре в нас, изолирането на мисловните модели на най-повърхностно ниво и достигането на пластовете на незъснаваното, които са били причина чрез нашите действия, избори, решения и дори мисловни представи да предизвикаме тези събития. Променяме вътрешния свят и по този начин анихилираме външния проблем, което става за различно време и с различни методи при различните хора. Понякога трансформацията е предизвикана по интуитивен път, в противовес на логиката, която търсят психоаналитиците.
Промяната е процес, не еднократен акт. Много е важно как клиентът ще погледне на хипнозата и психотерапията – дали е горчивият хап, който трябва да преглътне, за да се излекува, или е нещо, което се прави с желание, дори нещо като хоби, в което имаш вълнуваща среща със себе си и се докосваш до много по-дълбоки сфери от своето съзнание. При последните терапията кулмирина в личностно израстване и духовно преоткриване.  На семинарите идват хора, които са дълбоко философски ориентирани, търсят, не се задоволяват с битовизма в живота, не спират единствено до задоволяване на базисните потребности. 
Кое е най-трудно постижимото в живота?
Според мен животът не е и не трябва да бъде борба, а е пътуване. Така че гледам на случващото се по пътя ни не като на препятствия, а като на предизвикателства, превръщащи се във възможности. Едно такова предизвикателство е да намериш половинката си. Не става дума да намериш просто когото и да било, за да заживееш с него, да създадеш семейство, деца и т.н., правейки компромис, защото „така трябва.”
Вярвате, че всеки човек има своята единствена половинка?
Да вярвам го, макар че не обичам думата „вяра". Вярата е липса на познание. Считам, че съществува човек, който е най-подходящ за теб, но не е задължително да го намериш – тогава се задоволяваш със заместители. Когато го намериш, знаеш че е той или тя.
Основен принцип на терапията ни е да не се правят компромиси. Колкото е по-голям компромисът, толкова е по-голямо нещастието в бъдеще. Компромисът е лоното на предстоящото страдание. Ако се задоволяваш с трохите, които ти се подхвълят от съдбата, никога не можеш да седнеш на царската трапеза.
Какво търсят търсещите?
Те не спират до там да имат материално благополучие, съвършено здраве, богатство, любов, себереализация, кариера... Има един основен проблем – болестите, старостта, смъртта... А страхът от тях е дълбоко вкоренен в човешката психика. Преходността ги кара да се замислят защо сме тук, има ли смисъл животът, продукт на някакво хаотично комбиниране на елементи в материята ли е или на едно по-висше съзнание? Кой е творецът? Какво е съдбата? Има ли карма? Какво е крайното предназначение на човешкия живот като цяло? На моя живот - като мисия, като личен мит? „Личният мит" е термин, въведен от Карл Юнг, основателя на трансперсоналната психология. Тези хора превръщат терапията в духовно пътуване към себе си.
Има хора, които твърдят, че се връщат към спомени от минали животи или пък т.нар. родствени спомени, които се предават генетично от рода, дори от много древни времена, преживяват травмата на собственото си раждане, водеща до емоционално и физическо изцерение. В последната книга на Станислав Гроф, която издаваме тези дни, са описани много такива случаи.
А вие в практиката си сблъсквали ли сте се с такива случаи?
Случва се често на нашите семинари по дишане, където преживяванията са изцяло спонтанни. Лягаш, дишаш и нещата се случват сами.
Но не е задължително да имаш такива преживявания при хипнотерапия или при дишане за да се промени животът ти. В началото когато започнах да се занимавам с хипноза и аз бях много запален относно предишните прераждания - от Брайън Уайс и други книги, но той самият казва, че успеваемостта му е около 40%. Една част от хората не могат да влязат в регресия за този си живот даже. Все още нямаме верификация, че тези спомени са истински. Това разбира се не значи, че ги отричаме, нито че не представляват интерес за нас. Като цяло не съм привърженик на т.нар. регресивна хипнотерапия, защото самото повторно преживяване на травмата не води до нейното реконструиране. Убедил съм се стотици пъти. Тезата за освобождаването при повторно преживяване идва от Фройд, но аз не съм изцяло съгласен с нея. Считам, че енергията следва вниманието. Колкото повече вниманието се насочва към травмиращи случки и събития, толкова повече те започват да се възпроизвеждат в нашия ум и нашия живот.  Ако това се случи спонтанно и има изцелителен потенциал, нещо което се е случвало стотици пъти на семинарите ни, е ОК, но не бива терапевтът да налива допълнително масло в огъня на страданието. Стремежът е да се намери животворната вода, с която да го изгаси.
А как човек, който знае източникът на травмата му може да се освободи от травмиращото преживяване?
Когато се освободи умът от представата за времето и фиксирането му в него. Основното нещастие на човека идва от факта, че не живее в настоящия миг. Изцяло сме погълнати от съжаления, от вини или някакъв тип носталгия, угнетеност от миналото, или пък страхове, притеснения, опасения и надежди, свързани с бъдещето... И така изпускаме настоящия миг, тук и сега. Първо трябва да се концентрираме в настоящето, после да навлезем дълбоко в себе си. Церителят в нас ни лекува. Всяка психотерапия е самотерапия. Терапевтът е допълващ фактор. Често хората си мислят, че трябва да осъзнаят ментално нещо. Това не е достатъчно. Умът понякога е най-големият ни враг. Истинската трансформация става под водата на осъзнатостта, в несъзнаваното, където невъзможното започва да се случва. Умът създава истинските ни пробеми. Той трябва да бъде служител на вътрешния ни свят, а не деспотичен господар. А именно умът е издигнат в култ, че е най-висшето нещо в човека.
А кое е най-висшето, душата ли?
АЗ-ът. Той не може да се дефинира. Някои могат да кажат „висшия АЗ", душата, „Бог в нас", „свръсъзнанието” – въпрос на терминология. Това е автентичната, истинската част от нас, която не може да бъде повлияна от света и външните обстоятелства. В него се съдържа изцелителният потенциал, който може да излекува и душата, и тялото, който може да ни „прероди” за нов живот. 
Тази част, която се преражда ли?
Нека кажем тази част, която остава непроменлива във вечно променящата се Вселена. Ведите го наричат „атман" – духа, не душата. Душата е „атма". Атман е вътрешно присъщата ни мъдрост. По-академичната психология го отрича. Медицината не може да го достигне. Но ако го няма, животът е напълно безсмислен. Целият ни живот се пропилява в борби, целящи да притъпят болката, защото той непрекъснато е пропит от драми, от трудности, от битовизми, от простотии... Правим какво ли не за да направим битието си по-леко, а не то да стане по-цялостно, по-свободно, по-щастливо, да отдалечим максимално мига на смъртта, забравяйки, че живеем и със съзнанието може да рисуваме платното на живота си. Въпросът е защо сме тук, защо сега? Има ли смисъл? Този въпрос обобщава вечното човешко търсене. Трансперсоналната психология не дава дефинитивен отговор, но стига много по-далече. Тя дава методът, с който всеки може да намери отговора сам за себе си.

В началото на темата дадох линк към сайта на Димитър Тенчев, явно хората не обичат да цъкат на линкове  Май и със същата охота се четат и такива дълги постове 

Да, така е.
Но едно е сайт, друго е интервю. Нямам линк към това, затова го пейстнах. Но ако някой наистина се интересува от хипнозата, би трябвало да прочете.

Прочетох го, наистина хубаво е обяснил нещата Димитър Тенчев. Както винаги между впрочем.

А има ли хора, които не могат да бъдат хипнотизирани? Аз мисля, че съм такава, но може и да греша.
както казват, че има хора, които не ги ловят уруки, магии и прочие, с по-силна защита енергиийна или пък такива, които сами си слагат бариери.