Бременна съм Моля за съвет

  • 8 776
  • 158
  •   1
Отговори
# 15
Ходих на лекар установена е бременноста 7гс даже вече пия и нужните хапчета.

# 16
  • София
  • Мнения: 215
Ти сама ще разбириш кое е най - добро за теб, но ще ти кажа само, че е нормално да създадеш семейсто, да имаш съпруг и дете, образованието и кариерата - това винаги ще си върви успоредно. Няма да си първата, на която й се налага да учи и гледа дете едновременно, а не рзабирам родителите ти, мисля си, че трябва да те подкрепят, все пак това са нормални неща и не си на 15 години все пак. Моят съпруг и неговото семейство си имат една много хубава приказка, че когато човек създаде семейство, майка и баща, брат и сестра остават на второ място. Успех Simple Smile

# 17
  • София
  • Мнения: 2 908
Живей своят живот, не животът на родитлите си. Ще ти е трудно, но ще се справиш. Не допускай да ти се месят толкова и за толкова лични неща. Диплома можеш да вземеш и след време, но не се знае след аборт дали Бог ще те дари отново с дете. Съжалявам, че го казвам, но е така. Слушай сърцето си и живей за себе си! Бъди щастлива! Сигурна съм, че ще успееш да се справиш и ще намериш начин да завършиш, дори и да прекъснеш година-две.
Напълно споделям казаното от Лилянчо Peace

# 18
  • Бургас
  • Мнения: 1 201
Здравей и то мен!
Моят съвет е да направиш това,което искаш ти самата,след като обмислиш ситуацията.Щом имаш подкрепата на любимия човек,значи нещата ще се оправят лека-полека.
Жалко е,че родителите ти не одобряват човека,с когото ще имате дете.С времето ще го превъзмогнат.
Желая ти лека бременност,най-милото бебе на света и дано родителите осъзнаят,че това е човека,с когото ти си щастлива.

# 19
следя всяко ново мнение с трепет  и се опитвам да намеря сили да кажа на баща си

# 20
  • Мнения: 6 713
Не съм на твое място, не знам как точно стоят нещата. НО ако аз бях на твое място и съм сигурна, че това е мъжът (все пак 2 години са горе-долу достатъчни за да разбереш какъв е човекът до теб) Wink - аз щях да си родя бебето и въобще да не слушам никой. Peace И дипломата ще си вземеш и така нататък.
УСПЕХ!!!  bouquet
И да пишеш какво е станало Wink

# 21
  • Мнения: 4 753
Много родители не одобряват избора на децата си, но какво от това???
А щом те е страх да кажеш на баща си, че си бременна, съвсем не е нужно да го правиш... Аз на моя не му казах лично, майка ми го направи... Ако родителите ми бяха против бременността ми, нямаше да имам никакво желание да споделям с тях... Не си длъжна...

# 22
Не мога да не споделя че съм бременна, и не мога да изчезна от нас просто ей така,а майка ми абсурд да каже на баща ми че съм бревенна, каза ми ако смятам да го запазвам да му го съобщя лично. И тогава сблъсъка с него ще бъде грандиозен.Предполагам че някой ще се намери да каже да си мислила на време щом знаеш какъв е татко ти,но аз съм сигурна че искам мое семейство и детето.

# 23
  • Мнения: 719
Доколкото разбирам от постовете ти, ти желаеш това дете. Така че единственият правилен избор е да послушаш сърцето си, всичко друго ще е грешка. Peace

Успех ти желая. Hug

# 24
  • Мнения: 4 111
Предлагам да отидеш с бащата на детето, но и да си сама - трябва ясно да му кажеш, че си голям и отговорен човек, да покажеш твърдост, категоричност и самостоятелност, да кажеш, че имаш да му съобщиш нещо, решението е взето и не търпиш възгласи.

# 25
  • София
  • Мнения: 23 096
Ако си сигурна в човека до себе си и наистина искаш бебето - давай смело напред! Родителите винаги искат най-доброто за децата си, твоите предполагам не правят изключение, но в един момент ще омекнат сигурна съм. Успех и лека бременност  Peace

# 26
Баща ми се прибира във вторник и ще трябва да му съобща новината аз искам сама да му я кажа а не с приятеля си,знам че се казва като и двамата сме заедно но ситуацията е такава просто ще ми трябва много смелост и късмет защото незнам какво ще ме прави

# 27
  • Мнения: X
Първо- Честита бременност!!! Щом не е грешка, значи сте имали идея да си правите бебе, което пък значи, че въпроса дали да го задържиш или дали да се разделяш с приятеля си не се коментира. Ако те е страх от баща ти, задължително иди с бъдещия татко, ако ли не- подготви се психически за някакъв натиск. А майка ти си представям как ти въздейства (моята за елементарни неща като започне да говори и все ме човърка), но ти си взела решение отдавна. Е, момента да го съобщиш е дошъл сега...Опитвай да говориш с майка си и й кажи, че обучението и желание за кариера си остават, просто ще почакат малко. Аз ти желая кураж и ще следя темата. Стискам ти палци! Peace

# 28
На мен самата ми е страшно любопитно какво ще стане ,майка ми ме обвинява че ще съсипя семейството и че това било да е края на семействотокоето е градено с години , как няма да ме погледнат и как ще мизерствам с моя приятел как пропадам и колко проста съм била чух неща който не съм и очаквала.Дано има мирно решение на въпроса че незнам .......

# 29
  • Мнения: 505
И аз си мисля, че не си длъжна да им казваш. Понеделник е добър ден да се изнесеш.  Laughing Аз биха направила точно това, ако майка ми се държи по този начин.

Общи условия

Активация на акаунт