Темата е много интересна. Нашето момиче е много малко все още, но това което ме притесни след като прочетох мненията ви е, че досега никога не е плакала от непознати хора. Усмихва се на всички и не я притеснява, когато я вдигат. Ако и занапред остане толкова контактна и дружелюбна с всички, ще ми е много трудно да я накарам да разбере нещо подобно.
- Публикувана: 18 авг. 2008, 15:44 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2008, 19:16 ч.
Педофили - как да предпазим децата
Tinche, вие сте много малки още, те се променят децата с времето. Моята пък като беше бебе не даваше никой друг да я взима освен мен или баща й. 
Сега пък е обратно. Пак не дава много много да я пипат, ама ходи и се закача с всички, няма значение дали е познат или не. Гушка децата /сега по - рядко де/, а да не говорим че лакомства взема от всички, само да види че някой яде нещо и вече е там. 
И аз много се притеснявам, въпреки че все още съм навсякъде с нея, но мисля към 2-та година вече да почна да говоря.
Сега пък е обратно. Пак не дава много много да я пипат, ама ходи и се закача с всички, няма значение дали е познат или не. Гушка децата /сега по - рядко де/, а да не говорим че лакомства взема от всички, само да види че някой яде нещо и вече е там. И аз много се притеснявам, въпреки че все още съм навсякъде с нея, но мисля към 2-та година вече да почна да говоря. 
Точно за педофили не съм споменавала, но подхванах темата за опасностите преди 1-2 месеца. Тогава започна да се отскубва от мен на улицата и да тича напред, докато се скрие от погледа ми в навалицата. Обясних, че не всички хора са доброжелателни и ако прави така някой може да го вземе и да не ме види никога повече. Също така забелязах, че голямата му страст са бонбоните и шоколада и за да ги получи е готов на всичко. Уточних, че не трябва да взима нищо от непознати, нито да тръгва с тях. Още му вее вятър в главата и ми говори за плановете си за саморазправа с недоброжелателите 
, но мисля, че поставих едно добро начало. Сигурно съм, че ще трябва да повторя този разговор безброй пъти.
, но мисля, че поставих едно добро начало. Сигурно съм, че ще трябва да повторя този разговор безброй пъти.
Не си спомням къде, но бях чела, че повечето от насилените деца са станали жертва на роднини и познати. В тази връзка ми се струва, че подходът на bim_bam е най-добър. Детето трябва да отказва контакт и да споделя с родителите си всеки израз на обич проявен от хора извън семейството.
Не знам дали има универсален подход в това отношение... децата са много различни и по - скоро родителят трябва да се нагажда според тях. Опитвам се много да говоря с детето си, обяснявам и обяснявам... не всеки път вниква точно във всичко казано, малка е още, но целта ми е да се научи да споделя, нещо, което аз не съм правила с майка ми. И да знае, че ТЯ и само тя разполага с тялото си.
Колкото до нежеланието й да я докосват хора извън семейството - не съм я учила специално, тя сама започна да протестира, още от едногодишна някъде. И до сега срещам възмутени баби например, които се обиждат, че детето не им давало да му се порадват
А дребната е много смешна и в същото време категорична, когато им казва "Не ме пипайте, аз вас не ви познавам" или "Не говоря с чужди хора изобщо". А не е затворено дете, контактна е, приказва мнооооого, но само когато тя иска.
Колкото до нежеланието й да я докосват хора извън семейството - не съм я учила специално, тя сама започна да протестира, още от едногодишна някъде. И до сега срещам възмутени баби например, които се обиждат, че детето не им давало да му се порадват
А дребната е много смешна и в същото време категорична, когато им казва "Не ме пипайте, аз вас не ви познавам" или "Не говоря с чужди хора изобщо". А не е затворено дете, контактна е, приказва мнооооого, но само когато тя иска. 
