Виждам, че си решила да пробваш с говорене - не очаквай много! Но мисля, че отлично те разбирам, и аз съм се чувствала така...
За това ми се ще да ти кажа при мен какво действа (понякога ) - когато споделя с мама, че съм притеснена за здравето на татко, тя е по-мила за няколко дни. Същото е и след посещение на гробищата... Не е чудовище... И осъзнава, че може да го загуби...
Пробвай и това, нека той се постресне. Не за нея, за себе си (без нея).
Подкрепям поведението ти изцяло, единственото, което искам да добавя е това, на което татко все ме учи - "човекът е станал на толкова години, не можеш да го промениш", не разчитай на промяна, може би просто разбиранията и на двамата са такива... Тогава не е толкова сложно - знаеш ли в арабските страни за какво става дума? Ама там така са възпитавани от малки и няма комфликт в разбиранията на мъжете и жените. За противното ще те поканя у дома - ела да видиш какво става - тотален сблъсък на виждания и разбирания - той е от "консервативно семейство"(свекърва ми е била горе-долу в положението на майка ти, докато не се е разболяла много сериозно, което така е стреснало свекър ми, между другото рядко интелигентен човек, от ония дето им викат природно интелигентни, че той сега е по-нисък от тревата (ама пак тя се зори, де), много е добричък с нея, ама след дъжд - качулка.), а у нас нещата в домакинството бяха фифти-фифти, (или поне аз така си мисля - нямаше дежурен по гладене, чистене, прибиране, е, по готвене имаше... )
Та години вече бера плодовете на този комфликт - той иска да го чака димяща вечеря, щото много е работил, а аз искам да си дойде, да ме целуне и да се включи в подготовката или поне да поеме детето, понеже и аз съм уморена след работа...
Дано ти да нямаш такива проблеми. Гледай повече в своята паничка, иначе няма да ти издържи сърчицето... или поне нервите
Успех!