Детски истерии - това има ли го и при вас?

а пляс по дупето няма никакъв ефект при нас и по скоро тва е когато аз изпадна в безизходица

Опитай де се успокоиш. Детето ти е мъничко. Ти си нервна, предаваш му напрежението си и се завъртате в омагьосан кръг.
Не е фатално ако не яде всеки път щом ти решиш, че е време за хранене. В тази жега давай повече течности и се опитай да си по-спокойна.
Яслата е сериозен стрес за едно такова малко човече. Не го засилвай с пляскане, това само влошава нещата. Боят, пляскането или както и да го наречете не е решение, а само допълнително задълбочаване на проблема.
Страхът от болката и наказанието не възпитава а дресира.

Сигурно е някакъв период в растежа му....дано отмине по-бързо

Kakvi jegi, kakav bebe6ki pubertet!? Vseki den na detskata plo6tadka se sblaskam to4no s takiva iznerveni i agresivni deca, koito ili blaskat ili udrjat moeto dete....Edinstveno i samo vina imat roditelite i nikoi drug.Mnogo sajaljavam, no tova e samata istina.

И много ми е интересно как реагираш в такъв случай, lunica, след като твоето дете никога не изпада в такива състояния - може би наблюдаваш мълчаливо, за да не подтикваш и твоето детенце към агресия?

Истината е,че трябва много търпение,които и на нас липсва понякога. Моето момче е много капризно,всичко иска веднага и на момента. От известно време и той посяга.В началото-като ответна реакция-го пернах през ръчичката,пак посегна,после пак аз и така,накрая аз се отказах. Сега като посегне аз почвам да се смея,той почва след мен,гушкаме се и всичко минава. Със всичко можеш да се справиш само с любов и търпение,но първо трябва да се справиш със себе си.

Моя син беше в такъв период около 2 годишна възраст, продължи почти до към 3, но при нас беше съпроводено и с изоставане в говора, което го подтикваше към нервност и изблици. След лека терапия предписана от детски невролог нещата се нормализираха и сега на 4 и половина изпада в такива кризи само при стресови ситуации / преумора или притеснение от непознати/.

Моята дъщеря още не ходи на ясла,но е същата инатлийка и истеричка.КАквото тя си науми трябва да стане,иначе се почва рев,тръшкане,до посиняване.Не помага нищо,само гушкане и спира да реве-пробвах всичко-от говорене,безразличие,шамарчета по дупето-не,нищо не върши работа,спрях всичко.Най-ме е срам като го прави това по площадките и навън,а тя редовно го прави,но и това вече го преглъщам.Говоря,говоря и само говоря и ако не помага поне знам,че правя каквото трябва.Въобще не смятам,че имам аз или баща и някаква вина,нито се чувствам виновна за нещо,не си го обяснявам.
Само такива майки,дето не са го изпитвали могат да говорят небивалици,като това,че родителите били виновни.Смятам,че такива деца са по-активни,по-емоционални,другите са да речем по-пасивни и кротки.Тя често се буди и нощем по 2-3 пъти поне и плаче-сънува разни работи,които ги преживява-има деца,на чиито майки завиждам-спи по цяла нощ-ами то явно не преживява нещата,като дъщеря ми например.Мъжа ми казва един епитет на такива деца....който не е правилен и е грозен,не мога да му забраня,но не го споделям,няма да го кажа и тук,но някой може да се сети какво мъжа ми роди за по-неемоционалните деца.Съжалявам,ама това го казвам за такива жени като потребителката,изказала се против родителите-все едно сме си хвърлили децата на пътя и не си ги възпитаваме ли?lunica ,знаеш ли ,че от говорене и пак говорене в къщи устата ме боли вече,ти съм сигурна толкова не си говорила на твоето кротко дете,защото на по-буйните им трява повече говорене...оправих я засега от доста проблеми от рода на блъскането на други деца-само с ужасно много говорене-не съм виждала друга майка на площадката пък аз толкова да говори на детето си-едни пият кафе,други си стоят по пейките-трети са с децата си и им говорят,ама аз съм плътно зад нея и все говоря-майче това,майче онова,не така,не онова,не се прави така,не се прави онова,не се блъска дете......наказвала съм,прибирала съм я в къщи,пак говоря....ти като много знаеш-дай тогава съвети как да стане по друг начин,нали аз съм виновна?

От разговорите ми с хора, дето са минали по тоя път, между които има и лекари, макар и не педиатри, стигам до техния извод, че децата са различни като темперамент, характер и т. н. Наистина, по-емоционалните преживявали всичко по-бурно, затова реакциите им били такива. Естествено, че родителите имат роля, но тя е непълна - не бих казала, че възпитавам погрешно детето си, или че не правя опит да се справя с проблема, за който съм пуснала темата.
Lunica, съжалявам, но в случая, в който упрекваш косвено мен и другите родители, че едва ли не не можем да озаптим децата си по детските площадки и те налитат на по-кротките, ми звучи като обвинение срещу влюбения, че е влюбен, или срещу негъра, че е черен....

 


Мда.... много лесно да кажеш, че е от липса на възпитание. Не че го няма това, но когато говорим за 2 годишни деца, все още не може да се коментира възпитанието.
Ако е на 5-6 и е така, може. 

Никога, нито едно от двете ми деца е посягало да ме удря! 

Тръшкали са се, в истерии са изпадали, но да са ме удряли  . Като не става с добро- хайде в другата стая и като се успокоиш, ела! Действа.

Кое точно действа и при каква ситуация? 

Сама казваш, че никое от децата ти не ти е посягало.

Е, моето ме е удряло и хапало и то зверски. Нищо не помага в такава ситуация. Не мислете, че това е някакъв период. Ако не става с говорене ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ СПЕЦИАЛИСТ, ТОВА НЕ Е МАЛОВАЖЕН ПРОБЛЕМ! И тези обяснения с бебешкия пубертет взеха да ми писват, за всяко нещо с това да се обяснява. 
Ето аз казвам, минала съм по този път и съм се справила. 

Справила си се с любов, говорене, любов търпение, любов ...
Нервната майка прави и детето си нервно. Без да го иска, без дори да го осъзнава. Това е истината. Всички сте ужасно уморени. Не сте виновни вие. Времето е такова.

Не само. Казах проведохме терапия след консултация с детски невролог и психолог.

Рasinet , не разбрах, че си търсила помощ от специалист. При този факт, към любовта добавям още любов и здрав разум.
Възхищавам се на хора, които не си заравят главата в пясъка.