Аз съм търпелива, но не се примирявам. Търпението ми обаче е по-лошия вариант за този, когото се е наложило да търпя от евентуално първосигнално избухване при наличие на несправедливост. Защото когато стигна до предела на търпението си съм като вулкан, помитам всичко по пътя си. Късам връзки, поставям непреодолими граници, изисквам обезщетение (тук имам предвид евентуален конфликт с търговци) Не понасям несправедливостта във всичките и форми. Чакам достатъчно време тогава, когато някой трябва да направи това, което е редно и стигне ли се до там, да стане пределно ясно, че някой ме смята за глупачка и очаква от мен да се откажа, остава крайно изненадан. Всяко търпение си има граници както е известно. А примирението е за слабите. Аз не съм от тях.
- Публикувана: 21 авг. 2008, 15:17 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2008, 12:04 ч.
За границата между търпението и примирението
A когато опита ти да се противопоставиш не дава нужния резултат, а ти носи единствено негативи и тревоги? Защото хората, които си искал да 'поучиш' са безскрупулни и не се спират пред нищо, за да ти навредят, търсейки саморазправа, вместо да постъпят коректно.
Когато желанието ти да оставиш нещата в миналото и просто да се отърсиш от случилото се, да го забравиш, за да живееш спокойно и да се самосъхраниш като разчиташ на това, че няма ненаказано зло надделее над желанието ти да получиш справедливост на всяка цена?
Това проява на слабост ли е или е смирение?
Когато желанието ти да оставиш нещата в миналото и просто да се отърсиш от случилото се, да го забравиш, за да живееш спокойно и да се самосъхраниш като разчиташ на това, че няма ненаказано зло надделее над желанието ти да получиш справедливост на всяка цена?
Това проява на слабост ли е или е смирение?
Във филма "Земя завинаги" кан Аспарух казва на разбунтувалия се народ: "Склонявам, но съгласен не съм". Това се нарича търпение. Отстъпваш временно от позицията си, докато изчакваш благоприятен момент. Но не се примиряваш и не се отказваш.
И много мъдро е постъпил според мен (ако филма отговаря на действителността де).
И много мъдро е постъпил според мен (ако филма отговаря на действителността де).
Ulia , ако става въпрос за професионални проблеми, направи си точно равносметка дали си струва. На работното място съм имала много конфликти и с шефове, и с колеги, заради очевидни според мен несправедливости. Влизала съм обаче в тези битки само, защото много обичам работата си, защото знаех, че не могат да си позволят да ме загубят и защото в крайна сметка бях сигурна, че това, за което говоря се чува и разбира от другите. Времето, в което пиша е минало, защото още съм в майчинство и някак далече ми се струва всичко.
Във филма "Земя завинаги" кан Аспарух казва на разбунтувалия се народ: "Склонявам, но съгласен не съм". Това се нарича търпение. Отстъпваш временно от позицията си, докато изчакваш благоприятен момент. Но не се примиряваш и не се отказваш.
Не мога да се примирявам - дори и когато изглежда, че е така всъщност съм просто в търпеливо изчакване на сгоден момент 
. Търпение (прекомерно) проявявам само към близките ми (мъжа ми най-вече) и тези на които държа. Не съм агресивна, но може би само привидно - шефа ме охарактеризира като коте-питбул 
, защото клиентите (най-вече тия с жалбите) никога ни ми повишават тон, и защото докато не стане на моето не отпускам захапката.
Всъщност не-премирението за мен не е агресия, а по-скоро инат и може би идва от най-лошата ми черта според близките ми - като съм добронамерена към другите заслужавам поне те да не са ми вредители.
. Търпение (прекомерно) проявявам само към близките ми (мъжа ми най-вече) и тези на които държа. Не съм агресивна, но може би само привидно - шефа ме охарактеризира като коте-питбул , защото клиентите (най-вече тия с жалбите) никога ни ми повишават тон, и защото докато не стане на моето не отпускам захапката. Всъщност не-премирението за мен не е агресия, а по-скоро инат и може би идва от най-лошата ми черта според близките ми - като съм добронамерена към другите заслужавам поне те да не са ми вредители.
Ulia, отдавна се 4удя дали да не пусна такава тема. Напоследък ни се слу4иха много лоши неща именно защото не се примиряваме. И се 4удя дали си струва винаги да си с гордо изправена глава, след като вси4ки около теб навеждат своите смирено. Така ти ставаш лошия, макар 4е искаш да отстоиш правата си.
Много пъти съм се изправяла и винаги съм срещала неразбирателство.
Но обикновено просто из4аквам когато има удобен момент.
Много пъти съм се изправяла и винаги съм срещала неразбирателство.
Но обикновено просто из4аквам когато има удобен момент.
И аз се сетих за смирението.
Смиреният прави разлика, между това, което може да промени и това, което не може! С други думи, той е мъдър, знае кога и защо да се смири /ако мога така да го кажа/, знае и кога да отстоява своето! Търпението при него е мъдрост!
Примиреният човек е уязвим - или трупа в себе си негативите или избива по някакъв начин навън - било в ярост, било по друг начин. Не знае кога да се бори! Неуспехът го кара да се примири. Търпението при него е болезнено!
Смиреният прави разлика, между това, което може да промени и това, което не може! С други думи, той е мъдър, знае кога и защо да се смири /ако мога така да го кажа
/, знае и кога да отстоява своето! Търпението при него е мъдрост!Примиреният човек е уязвим - или трупа в себе си негативите или избива по някакъв начин навън - било в ярост, било по друг начин. Не знае кога да се бори! Неуспехът го кара да се примири. Търпението при него е болезнено!
Иначе никога не съм можела да изчаквам. За себе си знам, че това е единствената печеливша за вътрешния ми покой истина.
И на мен темата ми е малко абстракта и не знам какво да отговоря .Но с горното все едно описваш мен.
И се 4удя дали си струва винаги да си с гордо изправена глава, след като вси4ки около теб навеждат своите смирено.
Търпя,защото се надявам,че човека се е държал лошо,защото е в такова моментно състояние.С надеждата,че когато излезе от афекта си,ще се осъзнае какво ми е причинил с постъпката си и ще поиска извинение.
Примирявам се,когато не виждам изход от ситуацията.Когато са намесени не само моите чувства, а и хора,на които държа.
Говоря,както се досещате,за много лични взаимоотношения.
Примирявам се,когато не виждам изход от ситуацията.Когато са намесени не само моите чувства, а и хора,на които държа.
Говоря,както се досещате,за много лични взаимоотношения.
Да, твърде отвлечено формулирах темата. Причината е, че не исках да описвам в детайли проблемите си и да ги правя обществено достояние.Но въпросите, които поставих истински ме вълнуват напоследък.
valerie,
.
Наистина за служебни проблеми става въпрос. По конкретно за начина по който се разделихме с бившия ми вече работодател и неговите действия след като разбра за намеренията ми да го напусна, а и след това, когато вече не работих за него, за които мога и е редно да му потърся съдебна отговорност.
Досегашния ми опит в конкретния случай показва, че всеки опит да търся правата си и да отстоявам вижданията си ми носи повече негативи, отколкото ползи. Честно казано, след всичко случило се се чувствам емоционално опустошена и омерзена. Да продължа да се занимавам с това за мен би било товар, който трудно бих могла да нося, а имам нужда от спокойствие. От друга страна знам, че именно чувството за безнаказаност кара такива хора да се чувстват всевластни и всесилни и има давва 'криле' да нарушават закон и морал.
valerie,
.Наистина за служебни проблеми става въпрос. По конкретно за начина по който се разделихме с бившия ми вече работодател и неговите действия след като разбра за намеренията ми да го напусна, а и след това, когато вече не работих за него, за които мога и е редно да му потърся съдебна отговорност.
Досегашния ми опит в конкретния случай показва, че всеки опит да търся правата си и да отстоявам вижданията си ми носи повече негативи, отколкото ползи. Честно казано, след всичко случило се се чувствам емоционално опустошена и омерзена. Да продължа да се занимавам с това за мен би било товар, който трудно бих могла да нося, а имам нужда от спокойствие. От друга страна знам, че именно чувството за безнаказаност кара такива хора да се чувстват всевластни и всесилни и има давва 'криле' да нарушават закон и морал.