За границата между търпението и примирението

  • 4 521
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 502
   Много трудно се примирявам с несправедливостите. Даже не се примирявам,дори да не мога да направя нищо,продължавам да търся начини... Laughing
Сигурно ми е от зодията-с рогата напред. А с времето ставам все по-търпелива,научих се,че така се печелят битки. Смирението е една от най-големите добродетели,към която винаги съм се стремяла.
 Минзухар,Бутински,Пасинет-харесва ми това,което сте казали!  bouquet 

# 31
  • Мнения: 2 199
Търпение проявявам към доста неща, за мен търпението е момент на изчакване той може да продължи и дълго и много кратко, после става зле.  Примирявам се с дребните неща, че съпругът ми му трябваше доста време докато спре с цигарите, примирих се и че е разхварлян, но не се примирявам ако правата ми се потъпкват , там винаги  се борила.

# 32
  • Мнения: 2 401
Досегашния ми опит в конкретния случай показва, че всеки опит да търся правата си и да отстоявам вижданията си ми носи повече негативи, отколкото ползи. Честно казано, след всичко случило се се чувствам емоционално опустошена и омерзена.

Това, което си написала ме кара да мисля, че ти не си вярвала в себе си и в правотата си, след като считаш, че борбата ти носи негативи и се чувстваш омерзена след това.  Може и да греша, разбира се, но все си мисля, че макар и да не си спечелила битката с работодателя, той ще си има едно наум вече и няма с лека ръка да постъпи с друг както с теб.  Това също е  от значение. 

# 33
  • Мнения: 122
Бе търпелив съм, но реша ли да режа клона го правя от раз...
... а иначе се надявам, че правим разлика между смирение и примирение...

# 34
  • София
  • Мнения: 1 320
Пред мен имаше, а и все още такава ситуация, която първо ме караше да съм търпелива. Изпитах търпението си до край! В един момент, когато видях, че колкото и да съм търпелива и възможностите, които имаше за да се оправи цялата ситуация и въпреки това все повече се "затъваше" просто се примирих! Мразя да се примирявам! Това ме прави слаба, но понякога не всичко зависи от мен! Според мен крачката между търпение и примирение е много малка... Мразя, когато се примирявам, но не винаги това зависи от самата мен!

# 35
Все едни аз съм пуснала темата. Когато достигна "точка на кипене" не гледам кум, сват. Иначе съм си много добричка.  Peace

# 36
* все едно (за "филоложките")  Peace

# 37
  • Мнения: 1 898
Това, което си написала ме кара да мисля, че ти не си вярвала в себе си и в правотата си, след като считаш, че борбата ти носи негативи и се чувстваш омерзена след това.  Може и да греша, разбира се, но все си мисля, че макар и да не си спечелила битката с работодателя, той ще си има едно наум вече и няма с лека ръка да постъпи с друг както с теб.  Това също е  от значение. 
Напротив-'битката' я спечелих. А той явно е човек, който не умее да губи. Омерзена се чувствам от махленския и долен начин по който тръгна да се саморазправя с мен, за да ме уязви и 'накаже' за решението ми да го напусна( а за него наистина бях ценен кадър и напускането ми ще му донесе доста финасови шети) и отказа ми да търпя условията и начина по който бяхме принудени да работим. А под негативи имах предвид отрицателните емоции, които предизвиква у мен всеки контакт с този човек и това,че после трудно ги преживявам.
За останалото-силно се надявам да си права, макар, че не ми се вярва да си е взел поуки.Не и ако не доведа нещата до край.
Нямам сили да прдължавам да се боря обаче, предпочитам да се смиря, за да съм по-полезна за себе си и семейството си и отърсвайки се от всичко случило се да живея спокойно и в мир със себе си.

# 38
  • Мнения: 1 470
Търпението е добродетел,то се възпитава от мъдростта... не изключва борбата,а я прави по-точна,по-премислена...

А примирението е порок,то унищожава всички други качества и емоции,с годините прави от човека апатичен,безцелен,безволеви индивид...

Преди малко писах в една друга тема"Надскачате ли се",там Лиска беше написала нещо от сорта на:
Ако рискуваш възможностите да спечелиш са 50 на 50.
Ако не го направиш възможността да загубиш е 100%.

И със борбата е същото.А и за мен максимата "Което не ме убива,ме прави по-силен"е много вярна.
Така че не се отказвайте да се борите в живота!И възпитавайте в себе си търпение-то е ценното,не примирение...
И  господ е казал"Помогни си,за да ти помогна аз!"

# 39
  • Мнения: 229
Когато желанието ти да оставиш нещата в миналото и просто да се отърсиш от случилото се, да го забравиш, за да живееш спокойно и да се самосъхраниш като разчиташ на това, че няма ненаказано зло надделее над желанието ти да получиш справедливост на всяка цена?
Това проява на слабост ли е или е смирение?

Аз бих го нарекла инстинкт за самосърханение. По природа съм непоносимо практична /което не значи, че съм лишена от емоции/ и водя битки само, когато с тях мога да постигна нещо. Сигурно ще ви се видя груба, но вече ми се струва кратичък нещо животът и ми се занимава с приятни неща, глобалните несправедливости май няма да мога да отстраня. С две думи, оказах се най-обикновен човек, не съм борец.

А и все по-често някои каузи ми се виждат обречени.

# 40
  • България
  • Мнения: 1 090
Много актуална тема за мен,непрекъснато се боря с импулсите си ,за да дам ред на търпението,но примирение :никога Naughty
В ситуацията ,в която съм в момента е жизнено важно да не се примиря.Правата ми са потъпквани най- брутално и то уж в "демократи4на" държава. Ако не се боря ,загива цялото ми семейство. Но имам смирение,4е това е урок и изпитание,което ако действам упорито,но не и първосигнално, мога да преодолея.Истината винаги излиза на бял свят,но понякога закъснява Cry.
Проблемите не идват от Бог,но са на4ин да ни се изпита вярата.
С дребните несправедливости ми е лесно да се "примиря",но не и с големите.
Търпението е добродетел,то се възпитава от мъдростта... не изключва борбата,а я прави по-точна,по-премислена...

А примирението е порок,то унищожава всички други качества и емоции,с годините прави от човека апатичен,безцелен,безволеви индивид...

Преди малко писах в една друга тема"Надскачате ли се",там Лиска беше написала нещо от сорта на:
Ако рискуваш възможностите да спечелиш са 50 на 50.
Ако не го направиш възможността да загубиш е 100%.

И със борбата е същото.А и за мен максимата "Което не ме убива,ме прави по-силен"е много вярна.
Така че не се отказвайте да се борите в живота!И възпитавайте в себе си търпение-то е ценното,не примирение...
И  господ е казал"Помогни си,за да ти помогна аз!"
Много съм съгласна с мнението. Peace

Последна редакция: сб, 23 авг 2008, 12:11 от norah

Общи условия

Активация на акаунт