С много любов и малко инат - добре дошли при нас, в арабския свят! -82

Още един интересен разказ за вас      Една чаша мляко       Един ден, бедно момче, което продавало стока от врата на врата, докато се прибирало от училище, установило, че имало само една нищожна монета от 10 цента, а се чувствало гладно. То решило, че би могло да поиска нещо за хапване в следващата къща. Но когато на вратата се появило едно младо момиче, бедното момче просто поискало чаша вода, въпреки глада си. Виждайки вида му, момичето предположило, че момчето вероятно е гладно, затова му донесла голяма чаша мляко. То бавно я изпило и след това попитало: „Колко ви дължа?”Не ми дължиш нищо.” – отговорила тя. – „Майка ни ни е учила никога да не приемаме пари за добротворството.

„В такъв случай... Благодаря ви от сърце!” Когато младият Х. Кели напуснал къщата, той не само се почувствал физически по-стабилен, но и вярата му в Бог се заздравила. Като цяло състоянието му се било подобрило.
Години по-късно, младото момиче се разболяло сериозно. Местните лекари били объркани. Те я изпратили в големия град и помолили специалист да се заеме с рядкото й заболяване. Д-р Х. Кели бил извикан за консултация. Когато той чул името на града, от който идва неговата пациентка, странна светлина озарила очите му. Той веднага се изправил, запътил се към коридора на болницата, за да намери стаята й. Облечен в своята лекарска престилка, той влязъл, за да я види. Познал я от първия миг. Докторът се върнал в своята  консултационна с категоричната готовност да даде всичко от себе си, за да спаси живота на тази млада жена. От този ден, той се заел изключително отговорно със случая. След тежка борба, битката била спечелена. Д- р Кели поискал да му изпратят сметката за лечението на неговата пациентка, за да направи някаква справка. Той я погледнал, написал нещо на крайчето й, и я изпратил в стаята на пациентката. Жената се притеснявала да я погледне, защото била сигурна, че ще трябва да посвети останалата част от живота си за изплащане на огромната сума за лечението. Но поглеждайки я, нейното внимание било привлечено от написаното на едно от крайчетата върху чека. Тя прочела следното:
„ Всичко е изплатено с една чаша мляко.” - (подпис) – д-р Х. Кели. В този момент очите на младата жена се изпълнили със сълзи на радост, а щастливото й сърце изрекло – Благодаря Ти, Господи, че Твоята любов се проявява наоколо чрез хорските сърца и ръце!

и този разказ много ми хареса!!! Скромният пазач          Мубарак бил благочестив младеж, който израсъл в покорство на Аллах. Той бил дълбоковярващ набожен човек, който отслужвал много молитви и често говеел. Обаче, бил беден, затова се хванал на работа при един богат човек, търговец, наричан Абу Амина. Този богат търговец имал овощна градина, в която имало всякакви вкусни плодове. Мубарак работел в тази градина и като всеки феллах подкастрял дърветата, грижел се за тях, поливал ги, окопавал ги, почиствал ги от плевелите, събирал камъните и ги изхвърлял далече. Ето защо градината се разхубавила, дърветата се раззеленили и се отрупали с плодове.

Веднъж съпругата на богатия търговец казала на мъжа си:

— О, Абу Амина, защо не отидеш до градината  да ни донесеш кошница плодове?! Или работата отнема всичкото ти време, и ти вече си изоставил старото си любимо развлечение да ходиш всяка седмица до градината… Мисля, че отдавна не си развличал себе си с ходене до градината.

Благият търговец се усмихнал и казал:

— Готово, ще посетя градината и ще ви донеса кошници с плодове, а не само една.

Тогава дъщеря му, младата девойка Амина, се приближила при тях и свенливо казала:

— Тате, и аз искам сладки нарове.
Бащата отговорил:

— Готово, отслужвам следобедната молитва и веднага тръгвам към градината, за да ви донеса, с позволението на Аллах, кошници с нарове.

— Не, искаме само една кошница.

След като благочестивият търговец приключил молитвата си, той се отправил към градината.

И когато забелязал високите дървета отдалеч, той възхвалил Аллах за Неговите дарове.

Абу Амина влязъл в градината и като видял нейната красота и чистота, и като се изпълнили ноздрите му с ароматните ухания от дърветата и плодовете, той направил дълбок поклон (седжде) от искрена признателност към Аллах за безкрайните блага, с които го дарил. И докато той отправял молитви към Даващия препитанието и Прещедрия Аллах, неговият работник Мубарак стоял до него и казвал “Амин!” на неговите молитви. След това пристъпил към своя работодател, поздравявайки го:

— Ес-селям алейкум уа рахмету-л-Лахи, господине.

А работодателят му отвърнал с по-пълния поздрав:

— Уа алейкуму-с-селям уа рахмету-л-Лахи уа берекятуху, младежо, как си? Това ли е моята градина?!

Мубарак казал:

— Харесва ли ви градината, господине?

Работодателят казал:

— Великолепна е. И говори за твоята добросъвестност и твоите грижи за нея, о, Мубарак.

— Хвала на Аллах, Господа на световете.

Работодателят и собственик на градината казал:

— Ей, Мубарак, искам да ми напълниш една кошница с вкусни и сладки нарове, понеже на дъщеря ми й се доядоха сладки нарове и ме изпратиха затова.

— Слушам и изпълнявам, господине.

И Мубарак взел кошницата и започнал да откъсва наровете, които му се стрували най-хубави, докато собственикът на градината го наблюдавал. След това той го повикал:

— Дай ми един хубав сладък нар, че много ми се прииска от тези хубави нарове.

Мубарак веднага подал на собственика хубав голям нар, който откъснал от едно близко дърво.

— Заповядайте господине, и добър апетит!

Собственикът отчупил нара и хапнал няколко зърна, но те били много кисели:

— Какво е това, о, Мубарак? Та той е кисел, а аз искам сладък!

— Извинявайте, господине, сега ще ви дам друг…

И Мубарак тръгнал към друго дърво, чиито клони били отрупани с апетитни нарове, и откъснал от него един голям нар, който изглеждал прекрасно, и бързо се върнал при собственика:

— Заповядайте господине, този е по-голям и по-хубав, надявам се да е сладък.

Собственикът отчупил нара, и взел в уста няколко зърна, но те също се оказали кисели. Тогава той се разсърдил на своя работник и ядосано му казал:

— Какво е това бе Мубарак? Ти присмиваш ли ми се?

Мубарак отвърнал:

— Опазил ме Аллах, о, господине.

— Този също е кисел.

— Аллах да ме опрости, о, господине… Сега, с позволението на Аллах, ще ви донеса по-хубав от него.

И той се забързал към друго дърво, което било по-голямо от другите и откъснал от него най-хубавия нар и бързо се върнал при собственика.

— Заповядайте господине… Надявам се сладостта му да ви се понрави.

Обаче третият нар също бил кисел.

Собственикът на градината се позамислил известно време, после попитал работника си:

— Хей Мубарак, не можеш ли да различиш сладкия нар от киселия?

Мубарак казал:

— Не, господине.

— Как така?

Мубарак отвърнал:

— Защото никога не съм опитвал от тях, че да ги знам.

Тогава Абу Амина казал учудено:

— И защо не си опитвал от наровете, хей Мубарак?

— Защото вие, господине, не сте ми позволили да ям от тях. Аз тук съм само един пазач, който пази градината от крадците и феллах, който се грижи за земята и овошките.

Собственикът на градината останал изумен от тези думи и възхитен от своя работник. Тогава веднага се досетил за своята дъщеря, младата девойка Амина, за която идвали много кандидат-женихи, но той им отказвал… Защото те желаели повече парите му… После се обърнал към Мубарак и го попитал:

— Ти знаеш, о, Мубарак, че моята дъщеря вече стана за женене и идват много кандидати за нейната ръка, за кого би ме посъветвал да я оженя?

Мубарак казал:

— Езичниците се женят заради знатния произход; юдеите се женят заради парите; християните се женят заради красотата; а общността на нашия Пророк (С.А.С.) се жени заради вярата.

Възхищението на собственика от работника му нараснало, той бил очарован от неговото чувство за отговорност, от скромността му и от набожността му, а след това и от неговия разум, бърза схватливост и ум. Затова той взел решение да го ожени за своята дъщеря, младата благочестива и интелигентна госпожица. От женитбата на тези двама души се родил забележителният учен, силно-набожният, борещият се в името на Аллах, имамът Абдуллах ибн ал-Мубарак.


                                                                                                                       

Найра много хубав разказ.

Найра и аз ще сложа един разказ за майката    Покаянието на един младеж
(Историята е по действителен случай)      Едно момче отишло в чужбина, за да следва. След дипломирането си то се завърнало към родната страна. Оженило се за красиво богато момиче, което станало причина за сполетялото го по-късно нещастие.

Младежът разказва:

“Баща ми почина, когато бях малък. Майка ми беше тази, която изцяло пое грижата за мен. Работеше като прислужница в домове, за да успява да ме издържа.Аз бях единственото й дете. Тръгнах на училище, учих докато завърша университетското си образование. Дойде време да замина в чужбина, за да продължа образованието и специализацията си. Майка ми ме изпрати със сълзи на очи. Каза ми:

“Внимавай, сине мой, пази се, не спирай да ми се обаждаш. Изпрати ми писмо, за да знам, че си добре.

Завърших след доста време... Завърнах се в родния си град като друг човек. Животът в чужбина значително ми беше повлиял... Вярвах единствeно в материалния живот. Започнах работа на висок пост, а след това трябваше да си потърся съпруга. И я намерих. Но майка ми преди беше избрала за мен друго момиче -  почтено и религиозно. Аз отказазах - исках красивото богато момиче, защото живеех в аристокрацията. Шест месеца след сватбата, съпругата ми започна да крои зли планове срещу майка ми, докато самият аз намразих собствената си майка.

Един ден, прибирайки се от работа, намерих съпругата си да плаче... Попитах я какво се е  случило, а тя ми отговори:

“Избирай между мен и майка си – едната трябва да напусне тази къща. Не мога да я търпя повече.”

 

В този момент бях силно !ядосан и изгоних майка си от къщи. Излезе разплакана и ми каза:

                                        сине мой!” “лах да те дари с щастие,

След няколко часа излязох да я търся, но без полза. Върнах се вкъщи. Съпругата ми успя да ми повлияе, за да извърша това коварно дело.

Дълго време не знаех нищо за майка си... След време се разболях се от тежка болест -  влезнах в болница.

Майка ми била разбрала за това. Дори идвала до болницата, за да ме види, но точно в този момент

 и съпругата ми била там. Тя нагло изгонила майка ми, казвайки й: “Сина ти не е тук! Какво искаш от нас?! Отивай си.

И майка ми си тръгнала.

Излязох от болницата след дълго време, имах психично разтройство, загубих добрата си работа, къщата... Потънах в заеми - и всичко това се случи заради съпругата ми. Тя ме погубваше с желанията си.

Един ден красивата ми съпруга ми каза:

“След като загуби добрата си работа и нямаш вече  място в обществото, ще ти го кажа директно:

“Искам да се разведем.

Тази новина ме разгроми. Разведохме се.

“Събудих се” от този кошмар и излязох да търся майка си. Намерих я... Но къде я намерих?

Седеше на едно запустяло място и ядеше от милостинята на праведните. Когато ме видя се разплака. Стропулих се в краката й и започнах да плача заедо с нея. Близо час бяхме в това положение. Прибрах я вкъщи и обещах да й бъда покорен, но преди това дадох обет пред Аллах, че ще бъда негов достоен раб, изпълняващ задълженията си, странящ от забраните.

Сега живея най-щасливите си дни с моята любима майка...

 Моля Аллах да я закриля!

найра, а аз нали 4ета готварския и ме подсети за  турските манджи, да  пак ще ги мерна и тях!
рени, бог наистина съди и въздава справедливост, както и уроци ,ама да има кой да ги у4и! ако прозреш добре! ако не се замислиш и си останеш на грешния път и камъни да ти се срутят и болести да те хванат, пак не ставаш по-добър, такива  хора набеждават другите  или друго, 4е са виновни, а то вината  си е у хората!

Така е Марси много си права.

Уаллааа,каквии хубавии разказии   особенно за скромнният пазач ,душата ми се изпълнии докато ги четох,благодаря ти много Рени31!А от къде ги намираш тези разказии?
Марси,сега ще потърся и аз няколко хубави рецептии  

Найра тук има много интересни прочети ги   http://www.oirk.org/stories.asp

ахх от оирк....  много хубав сайт,най-много ми харесват статиите за Възпитанието и семейството и Исляма 
Благодаря ти!
 

Да ни е честита новата темичка!Рали,усилията ти от миналата седмица не отидоха на вятъра.Тая русата мадама изкара доста фрапантен часовник ...

Деси, поговорката от миналата тема е съвсем вярна - аз затов аобичам,като ходя някъде,да се заседя,за да разбера живота и манталитета на хората.Смея да кажа,че 90% от бг-рите,които посещават Египет за по една седмица остават с много повърхностни впечатления,което обаче не ги спира да дават мнение по всички въпроси касаещи Египет и да създават доста грешна представа за страната.
Кате, ще си разказвам аз,няма да спра.И тази вечер даже ми е дошла музата,но имам работа да върша на компа и няма да успея да съчетая нещата.Може би утре...
Марси,много хубаво го каза в края на миналата тема - има толкова условности и правила за спазване,толкова детайли за научаване...Разходките по залез слънце край Нил са последното нещо,за което човек трябва да си мисли,ако сериозно иска да жиевее там по техните правила.
Изобщо живота с човек от друга националност ( далеч не само с арабин) е голямо предизвикателство. Междукултурните различия са неизброими,иска се търпение,разбиране,компромиси..Никак не е лесно.
Белбей, така е - ревността (особено у младите египтяни) е в изобилие и хич даже не са склонни да я прикриват и подтискат.Такива работи като ходене на кфе с приятел,хахо-хихи с други момчета никак не са им по вкуса.
Но Рафаела е права - когато човек е влюбен доста неща му убягват.Понякога за добро,но не винаги.
Рени,Наира, с хубави притчи започнахте темата. Дано се запомнят! 

РА , мерси за темата !
Момичета , благодаря ви за тези притчи , трогнахте ме и сега ще си поплача докато си дойде съпруга ми .
Олд Спорт , мерси за почерпката !
А и при мен в началото беше аху ихи докато не се събрахме под един покрив .
Както повечето дето са ме чели знаят аз се запознах със съпруга ми на 15 януари и на 1-ви април сключихме брак . Така , че мога да кажа изобщо не го познавах добре , но с волята на Аллах-Божията воля нещата тръгнаха на добре . И сега мога да кажа , че съм щастливо омъжена за мароканец .

Дани,да ти е сладко!Дай Боже всекиму щастлив брак с много деца!

иншаАллах, да всеки да има хубав и щастлив брак,изпълнен с разбирателство,подкрепа и много любов и както Шехи каза с мнооогоо децаа хехе 
Шехи тъкмо преди малко си мислех днес дали ще разказваш ,че вече два дена минаха 

Олд Спорт , ти хубаво ме подканяш !- за което мерси .
Обаче вече са 20 килата за сваляне , а след операцията съм и с надут корем като на бременна в 7-ми месец .
Та не знам вече каква да правя , уж гледам да се ограничавам максимално и независимо от това продължавам да качвам .

Камелчо , къде се изгуби ?
Разпиши се !
Как върви при теб ?
Тони , къде изчезна и ти ? Какво стана с колата и новата работа ?