С много любов и малко инат - добре дошли при нас, в арабския свят! -82

първа съм 
http://www.youtube.com/watch?v=EDhnUsrGjS0

поздрав за добро настроение



и сладоледена торта 

Дес, можех да те изпреваря, ама хайде, честито.

мерси   ,ама вие сте 2в1 ,по бавно се движите  ,аз затова изпреварих

аййййй Маша'Аллах,Честитааа темаа!!! Ралии много хубави снимки си сложилаа особено русата мама с малкия юнак ,много ми харесаа,каквии хубави очи имаа,Уаллаааа!
   

 Напълно е възможно дадена древна традиция да намери отражение в религията, без непременно религията да е първопричината.
 
Аха, и на мен това ми звучи правдоподобно.
Ние се чудим откъде се е взел един или друг обичай, но не бива да забравяме, че Аллах е пращал пророци от създаването на света още, и всеки от тях е допринесъл с нещо, всеки е бил с мисия. То и мъжкото обрязване се практикува от юдейството, което е доста по-древна религия, така че не е изключено и женското да е "наследсвто".
Това, което ме успокоява в случая, е че не е задължително  

Ето го линка, http://www.islam-qa.com/en/ref/60314/circumcision

Деска,
абе сетих се този шейх от джазира, Йозеф какъв беше. Абе него много го говорят, че е корумпиран.    Пък и те тези съвременни шейхове, кой ли не е корумпиран   Издават фетви, както им изнася.  Трябва да се живее, хляба  е с пари все пак  

Здрасти ,здрасти на вси4ки.... :ние сме още тук  в Бг, много горещо и се разхождаме по сенките и ве4ерта пове4е.

Деси ,бях мернала ,4е питаш за мен. Мерси мила! Как си изкарвате вие...,моми4етата имат ли си приятелки тук?А ти имаш ли с кого кафе да изпиеш,ако не да дойда до Ст. Загора ?

(това за обрязването е голям проблем ,слава Богу ве4е не толкова популярен...но още не е из4езнал. За сметка на малките моми4енца ,осакатени да не по4увстват сексуална наслада , нали затова се изрязва клитора...и се зашива 4аст от влагалището, докато не дойде заветния момент...и тогава за съжаления тя изпитва само болка .....)

Светле ,поздрави на Мароко от мен ! Пазете се .

 С много любов и малко инат - добре дошли при нас, в арабския свят! -82
А как стои въпроса с повечко инатите 
Момичета Либра просто е влюбена и много не иска да слуша какво й се говори, но  на всичко ще му дойде времето!

Рали много хубави снимки, русата девойка много прилича на Дина   

запис да се логна в темата! рали, дойде й времето на темата  и то баш както трябва!
а инатът е за издържливост, то не е  за всеки одисеята!

Привет момичета!Писах , писах , бързах да се поместя в старата тема , че не ми се искаше да "спамя" новата със старите дискусии , но не успях, тъй че извинявайте- все пак ще пусна написаното
  Рали , темата е чудесна- благодаря! Деси , а на теб благодарско за поздрава и почерпката! 
   Аз чета от вчера от време на време , но нямах възможност да се включа- сменяме 2 от климатиците с централни и доста работа , ни се отвори- местене , основно почистване...
   Не успях да видя въпросното клипче , но мисля , че имам представа за какво става въпрос. Всички вие сте написали не малко по темата- затова ще си позволя само да цитирам част от 2 мнения , които съвпадат с моето усещане за нещата:
и

Както във всяко друго нещо в живота крайностите са нелепи и неправилни- не можем сляпо да отричаме всичко, което не ни устройва и на черното да казваме бяло... на бялото черно ,  не можем и да спрем до там и да заклеймим раси, нации, религии, обичаи като едва ли не демонични и недостойни или като безгрешни и перфектни- не и без да имаме много , много опит , познания , наблюдения.Много малко хора имат достатъчно от това ,а парадокса е , че невероятно много хора имат крайно и нетърпящо  промяна мнение.Въобще ако повече хора се опитваха да бъдат обективни ... пък и ако успяваха 
   Също съм изцяло съгласна с Деси и поговорката!
    Либра, аз не съм запозната с твоята житейска ситуация , но ако толкова много хора с опита и добронамереността на момичетата тук се опитваха да ми кажат нещо- бих си отворила очите и ушите широко и бих се радвала , че имам шанса да се поуча от тях , или поне да имам в предвид техните съвети, а от там нататък-живота учи, само дето понякога доста боли. Разбира се на теб ти пожелавам всичките ти очаквания каквито и да са те- да бъдат оправдани!
   До после , че моя жабчо се събуди без време
   

хари  ,има с кого,ама ако решиш да дойдеш няма да откажа 

хари ,ти откога си в бг, тоест варна? как не се засякохме или дойдохте късно? жалко, де!
теди, мерси!
рафаелке,къде сте, още ли гости имате? свиркай като си на линия!
в бг  моми4етата ще постят ли на рамадана?
дайте малко идеи за манджи, може и по заглавия ,ако ги има в темите за готвене! моят свекър си е изтощил батериите на арабските манджи и се 4уди, а  бг манджи не знам дали ще приемат да хапват баш по рамадана!какви трапези правите вие? я давайте снимков материал или описание! а кажете до колко последно си хапвате сутрин и колко ве4ер? муселселите кои са, които следите, местните или нур и там другите турски новости!местните правят ли специално за рамадана  предавания, сериали, муз, програми или не? айде да раздвижим малко емоционално + темата!
либра, гор4ив бадем, жълтурката и който 4ете, пишете, разкавайте, няма лошо!
а светле ,твоята поговорка ,дето не се сети не е ли-признат грях-половин грях! да умни сме ние бг, за вси4ко си имаме  поговорки, любимото ми 4етиво едно време! имаше 3 том4ета бг поговорки, пословици!

ПРИВЕТ МОМИЧЕТА!!! Д а се разпиша и аз в новата темичка прекрасна е както винаги.Аз малко се изгубих но ходя по доктори да видим какво става трябва да се ражда бебе и се преместих в ново жилище а там нямам нет. Как сте в тези горещи дни ужасно е дано скоро да захладнее.Лили още не напредвам с религията той моят мъж все е зает няма никакво време за съжаление от сутрин довечер е на работа.А за пътуването да готвя се и го чакам с нетърпение.Хайде една почерпка за летните жеги и от мен.                                                                                 Виж те какав интересен разказ намерих  /По действителен случай/
 Един баща разказва:

"Не бях навършил  и 30 години, когато съпругата ми роди първото ни дете. Още си спомням онази нощ, останах почти до сутринта с една компания. Беше едно нощно преживяване, изпълнено с празнословие, лоши коментари и клевети. Аз бях този, който водеше разговора. Разсмивах приятелите си... Спомням си как ги разсмивах до несвяст. Притежавах способността да имитирам действия на хора много добре. Дори умеех да си променям гласа, почти  като гласа на този, когото имитирах. Имитирах, когото си пожелая -  дори приятелите си. Някои от хората страняха от мен, за да не им се подигравам.
Спомням си нощта, в която се подиграх с един слепец - видях го да проси на пазара. Аз протегнах крака си и го спънах. Слепецат падна на земята, започна да върти главата си и се опитваше да говори нещо. Смехът ми се носеше по целия пазар.

Прибрах се вкъщи много късно, както обикновено. Намерих съпругата ми да ме чака. Тя беше в предродилните си болки.Попита ме: "Къде беше?"

Аз й казах: "С приятели, както обикновено."

Видях, че съпругата ми е търпяла тези силни болки, чак докато се прибера, а аз се веселях с приятелите си. В този момент една сълза се стече по лицето ми, разбрах че не съм се грижил за съпругата си в най-трудния момент за нея.

Заведох я в болница. Влезнахме в родилното отделение. Аз излезнах й отидох в чакалнята. Чаках няколко часа, за да видя първата ни рожба. Чаках много, но се уморих и се прибрах вкъщи. Оставих телефония си номер на дежурния лекар, за да ме осведоми, ако съпругата ми роди.

След няколко часа ми се обади, за да ми каже, че имам син - първата ми рожба. Нарекохме го Салим.

Веднага отидох към болницата. Още като влязох попитах къде се намира стаята, в която е настанена съпругата ми. Дежурният лекар ми каза да отида първо до доктор- акушера. Казах му, че искам да видя първо Салим, но дежурният лекар настояваше... Отидах до доктора. Когато я попитах за какво иска да говори с мен, тя ми каза:

"Синът ти има проблем със зрението, той е сляп."

Наведох глава поразен и в този момент си спомних слепецът, с когото се подигравах онази вечер на пазара.Човекът, с когото разсмивах хората... Всичко се връща рано или късно. Незнаех какво да кажа, спомних си за съпругата и детето ми. Благодарих на доктора за грижите, които е положил.  Отидох да видя съпругата си. Когато влязох в стаята и погледнах към нея, видях че не тъжи за слепотата на Салим. Тя бе вярваща, набожна и знаеше, че това е изпитание от Аллах.

Тя ме посъветва в този момент да престана да се подигравам с хората. Винаги ми казваше да спра да говоря за другите и да престана да им се присмивам.

Излязохме от болницата, заедно със Салим. Не изпитвах бащински чувства към него, макар че ми беше първороден син, дори понякога се държах така, като че ли той не съществуваше. Когато чувах плача му, отивах в спалнята и се опитвах да заспя. Съпругата ми много го обичаше и се грижеше за него много всеотдайно. Аз не го мразех, но не го и обичах, а беше моя плат и кръв.

Порастна Салим, започна да пълзи, дори пълзенето му беше странно. Когато навърши година, започна да прохожда и чувстваше трудноста от липсата на зрение.

Съпругата ми роди още две момчета  - Халид и Омар.

И така минаваха годините...

 Салим и двамата му братя ставаха все по големи и големи. Не обичах да стоя вкъщи, винаги се стремях да бъда с компанията си, за да ги разсмивам, приличах на играчка, с която те се забавляват.

Съпругата ми винаги ме наставляваше да се променя, да оставя този начин на живот и да поема по Правия път, определен от Аллах. Тя не се ядосваше от това, което правя и не вдигаше скандали. Само ме наставляваше с търпение. Тя много тъжеше като виждаше разликата в отношенията към Салим и това- към Омар и Халид. Годините минаваха неусетно, животът ми се изразяваше в работа, храна, спане и забавления с приятелите ми. Предложих на съпругата ми да запишем Салим в училище за слепи.
Един ден (петък) се събудих в 11ч., както обикновено. Минах през салона и видях Салим да плаче. За първи път погледнах толкова продължително към него, гледах как плачеше. Минаха почти 10 години, а аз сега погледнах за по-дълго време  към сина ми. Той плачаше и викаше майка си да дойде, а аз бях до него.П риближих се до него и го попитах: "Салим, защо плачеш?"

Когато чу гласът ми, престана да плаче, опита да разбере какво има около него като пипаше с малките си ръце. Разбрах, че иска да се отдръпне от мен, като че ли искаше да ми каже: "Къде беше през тези 10 години?"

Последвах го.Той отиде в стаята си, а аз с него... Не искаше да ми каже защо плаче. Опитвах се да разбера защо... Накрая ми каза - плачеше, защото брат му Омар закъснява, а трябвало да отиде с него до джамията, за да изпълни петъчната молитва. Страхуваше се, че вече няма да намери място на първия ред. Викал е Омар и майка си, но никoй не му се е отзовал... Затова се разплакал. Гледах преливащите от очите му сълзи...Неможах да издържа на това и поставих ръката си върху устните му. Попитах го: "Затова ли плачеш, Салим? Не тъжи, знаеш ли кой ще те отведе днес до джамията?"

Каза ми: "Омар, обаче закъснява."

Казах му: "Не, аз ще те заведа."

Неможа да повярва, помисли си, че се шегувам с него.

Избърсах сълзите му, хванах го за ръка и поисках да го закарам с колата, но той ми каза, че иска да отиде пеша, защото джамията не е далеч.Не си спомням кога за последен път бях влизал в джамия, но този път беше първият път, в които влезнах, изпитвайки богобоязън и съжеление за това, че толкова години не съм влизал.

Джамията беше пълна с кланящи се, но намерих място за Салим на първия ред.

Изслушахме хутбето, Салим кланя до мен или по точно -  аз кланях до него. След като свърши молитвата, Салим поиска от мен да му дам един Коран. Учудих се... Как ще чете като е сляп?! Дадох му Книгата, след което поиска от мен да отворя на сура "Пещерата". Започнах да търся номера на стрницата, от която започваше сурата в съдържанието. Намерих я. Салим взе Корана и го постави пред себе си. Започна да чете сурата, а очите му бяха затворени. Той знаеше сурата наизуст. Засрамих се. Аз също взех един Коран и започнах да чета словата на Аллах. Четях и плачех. В джамията имаше още хора -  досрамя ме, затова се опитвах да се сдържам. Усещах как една малка ръка бършеше сълзите от лицето ми - ръката на Салим, синът ми. Прегърнах го. Погледнах към него и си казах: "Не ти си сляп, синко, аз съм този, който е сляп. Бях поел пътя към вечния огън, като че ли него виждах, като че ли бях слепец. Върнахме се вкъщи. Съпругата ми много се беше притеснила за Салим, но когато разбра, че съм кланял петъчната молитва заедно с него, се разплака. От този ден, не съм изпускал молитва. Оставих компанията, с която прекарвах цялото си време след работа. Намерих си нови приятели. Запознах се с тях в джамията. Вкусих сладостта на вярата. Замених празнословието и шегите със споменаване на Аллах. Почувствах, че вече съм по-близо до семейството си, хората, които най-много ме обичат. Вече не виждах в очите на съпругата ми страх и тъгa. Гледайки към Салим, виждах ангел, ходещ по земята. Непрестанно благодарях на Аллах за този дар -  че ми позволи да прогледна, след като бях сляп - от истинската слепота.

Един ден група младежи, които посещаваха месджида близо до дома ни, ме поканиха да отида с тях да призоваваме в някое отдалечено от града, в който живеем, място.Поколебах се. Помолих Аллах да ми помогне да взема правилното решение. Посъветвах се със съпругата ми. Тя се зарадва много, дори ме подстрекаваше да тръгвам. Сигурно си спомняше как излизах без да й казвам къде отивам. Отидох към Салим и му казах къде ще отида за известно време.Той ме прегърна радостен.

Отсъствах от семейството си около 3 месеца. В този период винаги, когато имах възможност, се обаждах на съпругата и децата си. Много се бях затъжил за тях, особено за Салим. Много исках да чуя гласа му, само с него не бях говорил през този период. Когато се обаждах той все беше или на училище, или в джамията, затова неможах да говоря с него. Винаги, когато казвах на съпругата ми, че много съм се затъжил за Салим, тя се радваше и смееше, освен последния път, когато й се обадих...

 Гласът й беше различен и не се смееше.

Попитах я: "Как е Салим? Предай му поздрави от мен.

Тя ми отговори: "С позволението на Аллах и замълча."

Завърнах се вкъщи. Почуках на вратата...Исках да ми отвори Салим, но Халид беше този, който ме посрещна. Прегърнах го, а той ми каза: "Татко,татко..." ни пази от шейтана."

Прегърнах съпругата ми. Лицето й беше различно, познавах я добре... Разбрах, че нещо се е случило. Попитах я: "Какво ти е?"

Отговори ми: "Нищо."

Попитах я: "Къде е Салим?"

Тогава наведе глава и сълзи обляха лицето и.

Попитах я отново: "Къде е Салим?"

Тогава Халид ми каза: "Салим отиде при Аллах."

Съпругата ми се строполи на земята и започна силно да плаче.

Излязох. Две седмици преди завръщането ми Салим се беше разболял от тежка болест. Съпругата ми го е завела към болницата, но починал там.

Синът ми Салим, синът ми, който ми помогна да прогледна след слепотата... Едва навършил 10 години, той напусна земния живот. Напусна го,н о преди това помогна на баща си, който през тези 10 години не можеше да го гледа - странеше от него...

Моля Аллах да ме събере със синът ми в Райските градини!



 






 

здр, Марси   аз инша'Аллах ще постяя...спомням сии миналата година като бях в турция  и бяха приготвили Червена леща,Ориз с фиде,Чубан салата(домати краставици и пипер),един ястие не си спомням името но се състоеше от сметана-кисело мляко-зелен и червен печен пипер и се готви в тиган,пълнен патладжан, и още няколко салати и предястия ,ще потърся снимки и ще ти покажа!

  

ох този разказ така ме разплакаа  един приятел на моето 7абеби,баща му също постояно се подигравал на други хора,особено на сакатите... и след няколко години самият той станал сакат...


ето един разказ и от мен ,само че е за майката и нейната обич
ОБИЧТА НА МОЯТА МАЙКА

Майка ми имашe само едно око. За това я мразех....Това нейно положение ме караше да се срамувам от хората.

За да прехранва малкото ни семейство, тя работеше като готвач в нашето училище.

Един ден, когато бях в началното училище, майка, ми беше казала “Здравей!”

Потънах в земята от срам, как можа да го направи!

Преструвах се, че не я видях. После с омраза погледнах към нея и се отдалечих от там.

На следващият ден, един от приятелите ми каза: ,, Хей, твоята майка има само едно око!”

Поисках да потъна в земята от срам. Пожелах майка ми да изчезне за винаги.

За това, същият ден след като я видях и казах: ,, По добре да умреш, от колкото да ме правиш за смях пред хората!”

Майка ми, не каза нищо.

Не помислих дори и миг, за това, което бях казал, защото бях доста сърдит.

Чувствата й, не ме интересуваха. Аз не я исках в къщи.

Учих добре, и бях изпратен на училище в Сингапур.

След време се ожених и ми се родиха деца. Бях щастлив....

Един ден, майка ми ми дошла на гости. Години наред не ме беше виждала, а и внучетата си все още не познаваше.

Когато застана пред вратата, децата ми започнаха да се смеят. А аз изкрещях:

,, Как смееш да идваш тук и да плашиш моите деца?! ИЗЧЕЗВАЙ ВЕДНАГА!

Майка ми спокойно каза: ,,Извинете ме, сигурно сгреших адреса”. После се загуби от погледа ни.

Не след дълго, бях поканен за абитурянско празненство от старото училище.

Излъгах жена си, че отивам по работа и така се върнах на родното си място.

Само поради любопитство, реших да посетя родната си къща. Съседите ни ми съобщиха, че майка ми умряла.

ВЪОБЩЕ НЕ СЕ НАТЪЖИХ....

Преди да умре, тя оставила писмо, за да ми го предадат. Отворих го и започнах да чета.....

,,За моето най-любимо чедо! Детето ми, постоянно за тебе мисля.
Чух, че щял да идваш на абитурянското празненство в училище, но не знам дали ще стана от леглото, за да мога да те видя.

Зная, аз бях причината ти да се срамуваш от хората до днес, за това много съжалявам и искам да ме извиниш! Но знаеш ли чедо........

Когато ти беше малък се подхлъзна и падна, доста пострада и в тази катастрофа ти загуби едното си око.

МОЕТО МАЙЧИНО СЪРЦЕ НЕ СЕ СЪГЛАСИ ДА ПОРАСНЕШ СЛЯП С ЕДНО ОКО. ЗА ТОВА ПОДАРИХ ОКОТО СИ НА ТЕБ.

БЯХ МНОГО ЩАСТЛИВА, ЧЕ ВИЖДАШ С МОЕТО ОКО. ВИНАГИ СЕ ГОРДЯХ С ТЕБ И УМИРАМ С ОБИЧТА СИ.......

ДЕТЕ МОЕ, ОБИЧАМ ТЕ !!!

О, майко, аз бях сляп, а ти си виждала, прости ми МАМО!
ПРОСТИ !