2-ра Лятна магрибско познавателна, чувстве

  Мерси ! Значи е  нещо като ритуал и няма процес на някакво обучение .... Благодарности!

От 2 дни чета и двете теми. Скоро нещо толкова интересно и емоцианално не бях чела.
Спомените ме връхлетяха, доплака ми се. Най-хубавите години от детството и юношеството си прекарах във Фес. Там ми остана сърцето.
Благодаря ви. 
Лек пост.

svear, мерси за разясненията  и на останалите момичета, направили си труда да ми преведат - също благодаря от сърце!

Направи ми впечатление това:


на иврит милост (милосърдие, пощада) е рахамим (общият корен се вижда, нали?), а рехем е утроба - предполагам, че и в арабския има такива интересни връзки между думите...

Желая ви Рамадан Мубарак! Да си ви леки постите и чисти помислите 

А защо в Либия започват толкова рано, не разбрах 

Кате, къса ми се сърцето като те чета колко ти е трудно на разстояние от любимия  И аз на твое място бих страдала, хич не обичам да се разделям от любимия мъж за много време... Бързо да мине този период и да видиш светлина в тунела 



По въпроса за конвертирането бих споменала, че от трите монотеистични религии юдаизмът е единствената, която не призовава към конвертиране, а се опитва да обезкуражи опитите за подобни действия. От там и разликите в процедурите и сложността им 

Допада ми това, че мюсюлманите допускат смесени бракове, но пък не ми харесва това, че тази толерантност е само по отношение на женитбата на мъжете с друговерки (християнки и еврейки); според моите разбирания това би трябвало да е двупосочно

Може би от недостатъчно познаване на ислямската религията тя ми се струва много тайнствена и мистична, а досегът ми до вас, момичета, ме обогатява много 

Mentha , не съм сигурна дали не се повтарям , може да е писано вече , ако е така се извинявам.
За жените не е разрешено да сключват брак , защото другите две монотеистични религии не признават Корана .Един вид жената е незащитена, възможно е съпругът й да не се съобрази с нейната религия , да я ограничи , например да я накара да си свали кърпата или .....примери бол .
Когато е обратното жените  християнки и еврейки сключили брак с мюсюлманин са един вид защитени , защото Корана признава съществуването на техните книги.

Това е възможно най - краткото и просто обяснение , сори за което .

Манел, не бях срещала това обяснение  (може би поради собствената си разсеяност ), но сега разбирам логиката му 
Всъщност проблемът идва от неравностойното положение на половете като природна и социална даденост, а не е просто дискриминацията от самата религия...

И все пак би било да се намери решение за жена, която иска да се омъжи с друговерец - религиозните и културните и права да се защитават въпреки това... да се подсигурят някак...
 

Мисля, че в България има смесени бракове и на мюсюлманки, но според светските, граждански закони.

Ами, след толкова приказки за браковете, може би и за разводите да разкажете, сладкодумки  Катето е писала, че е харам (на тази думичка какво и е точно значението?), а и намерих едно обяснение, което Манел е пускала преди години:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=150575.msg2871858#msg2871858

Има ли нещо специфично за Мароко? Как се гледа на разведените там?
Интересно е и как се процедира при смесените бракове (напр. ако жената е католичка, а при тях няма разводи, мъжът може ли да се разведе с нея)


П.П. - правя една късна редакция на поста си, защото нещо ме глождеше, а именно - че се сетих за МУДАУАНА във връзка със смесените бракове на жените и промените в семсйния кодекс. По-добре късно, отколкото никога.
И пак благодарност към Манел!!

http://www.oirk.org/Materials/hadis6.htm

Думата се ползва и като грехота .

Здравейте,

Кате, кураж! Сигурна съм, че скоро ще сте заедно.

  Добре дошла на канадската мама   Разкажи, ако искаш, нещичко за Фес! Тук май засега си единствената с опит там. Аз ще си позволя, ако разбира се нямаш нищо против, да те наричам Ал Фаси (от Фес).

петя911, не навсякъде е толкова лесно и бързо да приемеш Исляма, Мароко е най-толерантната в това отношение страна. Там религията е по-скоро традиция и фиеста. Никой не ме е питал каква ми е религията, например. Има много мароканци, които живеят на семейни начала, имат деца итн без да имат законно сключен брак, може и да имат племенен или кланов. Много европейци и араби от голфа съжителствуват с мароканки там без законно признат брак. До края на 80 години в Мароко в това отношение беше по-свободно от БГ. За тези от вас, които не знаят в България мъж и жена не можеха да живеят заедно повече от година ако не са женени и в хотел не им даваха обща стая ако не са женена двойка. Държа да подчертая, че из Магреба няма или поне не са практика "убийства на честта", които все още се практикуват в много бедуински и не само общности в Близкия изток. От хилядите мароканки и тунизийки омъжени за друговерци, които познавам никоя не е била бита, наказана, изгонена или даже насилствено спряна да се омъжи. Съгласна съм напълно със свеар, че не са им жените равни с мъжете, но, докато мъжете не почнат да раждат и кърмят като нас, равни няма, никъде по света!!!!!!! За гражданството- децата го получават само от бащата, това е в целия ислямски свят, дори в Турция, където мусулманка има право да сключи граждански брак с когото си поиска. Зная за Мароко, че има вратичка за получаване на такова когато бащата не е мароканец, (дори и да е мюсюлманин, ако е чужденец няма право той и децата на гражданство), но е трудно. Познавах български лекар, женен за мароканска принцеса, който имаше мароканско гражданство, но става дума за жена от кралското семейство все пак. На мароканската принцеса, обаче, никой не и даде българско гражданство , така, че медалът има две страни, просто израстналите след края на 80те не помнят. Децата от такива бракове се записват без проблем на майката и са и наследници на имуществото в Мароко, ако и да нямат гражданство. Доскоро, например в България чужди граждани нямаха право да се разпореждат с наследено там, трябваше да продадат имота, преди 90г задължително на държавата на смешна цена  и с обърнати по курса на долара  в държавна банка пари да си идат по живо и по здраво. Още нещо- извънбрачни деца, родени в чужбина, чиито баща е мароканец получават гражданство. Имах такива познати, жената е българка и първото им дете или май и двете са родени преди да сключат брак в България и си имаха мароканско гражданство. Това преди 40 години но и досега е валидно.

Свеар е писала, че са се женили в чужбина и след това в Мароко след като е приела Исляма. Искам да поясня, че браковете сключени в чужбина се признават ако отговарят на местното право и не е необходимо да се сключва брак наново, нито да се сменя религия. Аз не познавам нито една чужденка, принуждавана да приема Ислям от семейството на мъжа си, което не значи, че няма, но аз не съм чувала. Полицията там в това отношение не спи. Мисля че мъж, принуждаващ жена си да сменя религия подлежи на затвор, в Тунис пък и жив не може да излезе от затвора!

За чужденец не е трудно да се установи в Мароко, пък и без гражданство.

Привет Манел,

Ами естествено, че не признават Корана, той не е съществувал, когато те са писани. Те от същите религии са и жените, дето ги вземат мюсюлманите-мъже . Важно е да се поясни, че в Исляма и не само (Мента, ти си знаеш) мъжът е глава на семейството. Жената, преди да се омъжи е под попечителството на мъж-настойник, след това на мъжа си, както и в други религии, като например някои християнски секти и други. Тъй като жена, омъжена за друговерец се "губи" във икономически, физически и най-вече духовен смисъл.

Не зная дали вече е дискутиран брачния договор и клаузите му, ако не е, трябва да го сторим!

Nevena, наричай ме, харесва ми! Моят опит е от много отдавна, много години са минали, но всичко помня.
Спомням си как с мама пристигнахме в Рабат, беше 2 дни преди Байрам. Спахме в хотела CTM, после с влака до Фес, пълно с овце! Не можем се размина! Много ми беше интересно, всичко беше толкоз вълшебно и магично, с налягали овни, галих ги, гушках ги, те мекички.
Друг свят, прекрасен! В началото се будех нощем от првата молитва, много ми беше зловещо, сам човек в тишината си пее на висок глас.
Първото ходене до Медина....магия, красота, друг свят. Първото къносване, разкош, имам хубава бухнала коса!
Толкова ми напира в душата...така прекрасно беше...

Според мен също общото разбиране е, че мароканци са на мнение, че хора живеят с хора. - право в десятката!!!!!!

Като казах, че са толерантни, в Мароко, Тунис, в Алжир малко по-малко. Като стана дума за обноски- ами то техните са на светлинни години напред от българските. Учтиви са, мили, възпитани, търпеливо изслушват и веднъж приятели са приятели до гроб...... или издънка.

Като казах толерантност и понеже говорим за сърдечни връзки, ами те приемат всякакви, стига разбира се да отговориш със уважение, всъщност това е всичко, което очакват. В Магреба, например, жена може да се омъжи безпроблемно за по-беден, по-необразован или с по-нисък обществен статус от нея, чужденец, чернокож, японец или каквото ви дойде на ум. Може и изобщо да не се ожени, може и да роди без брак или да няма деца. Все неща, напълно в реда на нещата, които в България са абсолютно нормални и приети с радост от родители, близки, роднини, съседи, администрация и полиция, особено в по-малките градове

Много впечатлява тази толерантност в Мароко, наистина!

Аз пък намерих една творба на Йожен Делакроа - "Еврейска сватба в Мароко", връзва се тематично с обсъжданите неща  

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a5/Jüdische … _Marokko-1024.jpg

Серията картини с коне веднага пък ме подсеща за Катя  
http://www.msa.md.gov/msa/intromsa/digital/images/400px/4.jpg
http://www.globalgallery.com/prod_images/sw-1225.jpg


   Любопитна съм!

Привет Свеар и добър апетит!

Ти милост към нас нямаш ли бре? Не всички сме в Мароко! Сега на мене ми се приядоха "Кабрзаль" или "Рогата на газела"- това са сладките най в дясно на подноса със сладки, показани от свеар, бледожълти, издължени малко като банан. Свеар, 1О кила за мене, моля, няма да се разсърдя и на тон

Ал Фасси, радвам се за хубавите мигове, които си изживяла там и от все сърце ти пожелавам в най-скоро време да се върнеш отново в тези красиви земи и сред тези прекрасни хора, на гости, а защо не и за по-дълго. Ако имаш нужда някой да ти носи куфара или от гид- насреща съм .Ал Фасси, който иска може! Продължавай с расказите! Както го хвалим това Мароко, пу-пу да не е на уроки, нищо чудно скоро да стане дестинация нумеро уно.

Невена     мила  аз  може  и  да  не  се  изразих  правилно   аз  приех  Ислям  преди  да  се  омъжа  за  моя  хубосник     и  сключихме  гражд  брак  в чужбина   и когато  дойдохме  тук  голямата  щерка  бе  на 3  и  половина    така  за  да   признаят  брака  тук  трябваше  да  правим  признаване  на брака  за  което  се  събират  11  свидетели     и  да  е  законен  трябва  в брачния  договор  да    е  споменена  религията   та  затова  и  правих  този  справка   че  съм  муслим

до  тогава  такава  не  ми трабваше  ,но  мисля  че  такава  се  налага  ако  пътувам  до  Саудия  например  за  хадж    ,не  съм  сигурна  де 



а за  Рамадана  при  нас  е  от  утре   ,така  при  Кадафи   един  ден  по  рано   а при  нас  един  ден  по  късно
            

Привет Мента,

В Либия, като най-източна новата луна се появява най рано, затова са първи. За Рамадан се чака новата луна, чак тогава се започва, като при вас авива за новата година.

За общите корени- да от официалните езици, говорени днес арабския е най-близък до иврит. Те са семитски езици, от голямата група на афроазиатските и имат много общи корени на думи. Граматиката също следва еднакви правила като единствено, двойнствено и множествено число, наставки ин/им за множествено, ат/от за женски род. Корените на основните думи са едни и същи, макар и с годините да са загубили основния смисъл.

Прото- афроазиатското  рихм или РХМ като поредица от три съгласни е навлязло като рахим или рихм в семитските езици, рим или рихим в Кушитските (етиопски) и означава утроба. От там утроба, матка е:

РеМу на Акадийски,
РаХМа на сирийски (арамейски)
РаХим или РиХМ на арабски
РеХМ на Тигре (един етиопски език)
РаХМ на Мехри и Джиббали

От този корен са и думите рахми-милост и рехем- любов на съвременен арамейски.

Общите корени са стотици хиляди.

Ето някои

СМ- име
КНЙ - викам по име
КУЛ- глас, говоря дума
БХЛ- моля се, кълна, казвам, говоря, плаша, плаша се

Мързи ме да пиша други. Ауу, щях да пропусна общия корен за прословутото прасе! Ти си го знаеш, но за тези които не знаят, протоформата на афроазиатски е:

Х(н)ЗР

Лека нощ и приятен Рамадан, момичета!
Много ми е приятно сред вас и още веднъж благодаря на Катя за прекрасната тема.

Nevena, благодаря за предложението, ама аз намеря ли си работа там, точно за 1h си събирам бохчата! Па ако ще и с магаре да тръгна на път! На мен там ми е родината. Дядо ми казваше, че родината е там, където си щастлив. Аз там бях най-щастлива.
Сега, за тези, любопитните, да кажа нещо за себе си: в училище бяхме смесени, деца на богати мароканци и европейчеита. Никoй никога не е говорил по какъвто и да било начин за религия. Аз и другите ходехме на час по латински, мароканците на арабски. Беше, и е, все още, френски колеж. Малко объркано пиша, ама толкова ми е свидно....Конете, натоварени с току-що боядисани кожи, по тесните сокаци на Медина...залепвах за стената. Миришат силно кожите, а и аз съм алергична на силни миризми - припадам просто. Златарския квартал, колко ми беше скучно там, аз сребро харесвам. А подправките - те не ме вълнуваха тогава, но беше шарено и упойващо. Платовете - какви цветове, с пайети, с бродерии, Али Баба ряпа да яде!
А на сък как се пазарях! Хлапешка работа, ама кеф! И в Медина и в Меллах се пазарях като еврейка. Кеф ми беше да си упражнявам арабския, па и чай черпеха хората! Изобщо бях една муфта чаена, а и ми подарявах разни дреболии, детска радост: портмоненце, чантичка, нам си кво.
Изобщо там бях една много щастлива девойка.
Отношенията м-дю хората - искрени или дипломатични, ама то четеш м-дю редовете, важното е , че хората са вярващи и не са лицемери. Отношението към децата -  щом е дете, наше е и го обичаме. Това го знаете де.Просто там като че ли плувах в една мека и розова река на безметежно щастие. По булеварда (Хасан II и Мохаммед В) ако ме засече познат на нашите, ми клаксонира да ме закара до къщи, да не бия път пеша. Аз исках да бия път, че разни списания си купувах, ама ето, не ме е било страх от педофили, от нищо не ме е било страх. Вечер, като стъмни, порядъчна жена по улицата не ходи сама, то е ясно, но през деня....имах си спирки, при приятели на татко , къде за кола , къде за чай, къде за sladki64e....идилия.
Боже, момичета, как ме върнахте назад! Бях си заровила тези ми спомени дълбоко в мен.