Как да премахна нощното хранене и трябва ли?

Споделям мнението на angel. Синът ми спря да се буди за нощно хранене на около 50 дена. Известно време след това отново започна да се буди понякога нощем заради колики - присвиваше си крачетата. Получаваше капки за тях и водичка. Като преминаха и коликите започна да спи непробудно цяла нощ. Лично при нас ранното отказване от нощно кърмене имаше само положителни страни. Като знам на колко познати децата им и след 2 годишна възраст се будят нощем за храна - ами не го намирам за нормално. Нощем се спи и това е.

нощите за за сън

Благодаря ви за активното у4астие в темата.
Там е работата, 4е аз не съм сигурна какво то4но искам. От една страна понякога ми е тежко цялата тази история със ставането нощем, н от друга страна като съм се хванала на хорото, ще го играя. Искам само да не вредя на дететто си. Аз също мисля, 4е би трябвало сам да се откаже, но той акто цяло се движи малко по-мъни4ък от стандартите, може пък наистина да има нужда от това хранене.
Като на шега пък тази нощ се събуди в 5.30 (а заспа в 21.30) и аз реших да му дам вода да видя какъв ще е ефектът....досега не го бях правила....пийна малко и заспа до 7.00. Дори и тогава не беше много гладен и сука малко....пак единствените ми страхове са да не навредя на лакацията си денем....

В този дух и с най-добри чувства към всички, аз пък ще цитирам крилатата фраза "От сън спомен няма!"  

Виждали ли сте тези статии:
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/893/
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=25827.0

Нямам желание да съветвам някого дали да отказва насилствено бебето си от нощното кърмене или не! Ще споделя моя начин на живот и разбиране.  

Аз оставих моя Калоян да израсте по начин, угоден на самия него. Изцяло живота ми се преобърна с искрената вярата, че детето ми заслужава максимално от мен; че трудностите отминават, остават спомените. Не си позволих да вярвам на приказките, че детето ще се разглези, ако спим в една стая или в едно легло, ако се кърми през нощта, ако се гушка, ако това, ако онова и така до безкрай! И да, имаше моменти, в които чувствах безсилие, преумора, но нито веднъж не изпитах съмнение за подхода, който избрах.   Днес, 2 години по-късно, мога да кажа, че се потрудих доста, за да кърмя успешно и за да покажа на Каби, че неговите нужди са пред моите!   Един ден, живот и здраве, ще повторя същите грижи и към второто си дете!

Единствения ми съвет е - водете се по бебето, защото има причина да се буди нощем и тя не е глезотия или наркомания към циците ви!  

Това си е въпрос на усещане. Щом искаш да го откажеш пробвай няколко пъти с води4ка поне за едното хранене, ако не се получи значи детето ти не е готово още. Аз също искам да пропуснем поне храненето в 3часа, но сме още на месец. Имам още едно дете и ако пропуска поне едно хранене ще се чувствам по-бодра на другия ден. Единствено ме притеснява да не ми намалее кърмата по този начин. Първото ми дете го отучвах почти 3 месеца от храненето в 3 и това ми костваше много безсънни нощи.

Според някои източници се счита, че децата все още имат нужда от нощно хранене именно като хранене до някъде около средата на първата година, когато кърменето започва да се допълва и от други храни. За много майки и бебета обаче кърменето не е само хранителната му стойност, а и успокоение, начин за приспиване, изобщо много неща с емоционална стойност. Кой как въприема нещата е различно от двойка до двойка и няма единствен `правилен` подход към ситуацията. Има двойки, при които спирането на нощното хранене се не отразява никак на кърменето; при други се получава рязък спад в наддаването на детето, тъй като по-големите кърмачета често много се разсейват през деня и наваксват с добро сукане нощем.
Щом казваш, че даването на водичка е проработило тази нощ, пробвай отново без да очакваш чудеса - може да стане изненадващо лесно и да се чудиш защо не си го направила по-рано, а може и да е било просто инцидентно и детето да се възмути ужасно как се опитваш да го преметнеш Както във всяко нещо, е най-удобно да се водиш по детето - ако стане без ревове и драми, значи е бил готов. Ако той не се чувства добре - ще ти стане ясно много бързо Няма нужда да си поставяш задължителни цели - обикновено е най-добре, когато подходът е гъвкав, примерно да си изградиш навика първо да предлагате водичка(особено пък ако успееш да включиш таткото той да е предлагащия вода) и чак ако се види, че не върши работа, тогава да си го нахраниш, за да спите всички. Някои нощи ще минават без будене, друг път може да се налага да ставаш и повече от веднъж - както с всяко друго нещо около бебето, и това търпи изменение във всеки един момент
И понеже имам 2 деца, гледани по различен начин, мога да кажа, че отказване от нощното хранене изобщо не гарантира липса на будене и търсене на майката през нощта - просто се минава без гърда. От опит на мен обаче ми беше по-лесно да не се разсънвам и да давам да суче, отколкото да търся паднала под леглото залъгалка или да доливам изпитото шише с вода (имаше един период между втората и третата година, когато синът ми пиеше по поне 2 шишета вода нощем). Реално и двете ми деца се будеха първите две години до избиването и на последните млечни зъби - нито един от двамата не е ревал и не е искал носене на ръце и забавления нощем, просто си се будеха и се будех и аз. С кърменето обаче определено се наспивах повече и се дразнех по-малко.

Тъкмо се канех да напиша че според мен няма само един правилен начин-и Хедра ме е изпреварила.
Мнението ми съвпада напълно, според мен никой не може по-добре от майката да прецени дали и кога да махне нощното кърмене.
Моето лично решение бе (най-вече поради мързел, защото дребното спи при мен и така ми е удобно да кърмя без да се будя) да оставя детето само да се откаже. Е, беше на година и половина, когато постепенно намали и спря да се буди нощем, и дори като се събуди заспива без да суче. Определено, обаче, ако нощното кърмене ми пречеше бих направила опит да го махна, пък ако бебето е готово-ще се получи