Септември на вратите чука!Трeтокласници,желаем,Ви сполука3!

Аха,много Благодаря,така си мислех и аз.
Голяма ваканция цари при нас!

blanc, аз от някои учебници съм купувала от тези на другите издателства. А и в първи клас не сме връщали учебници. Освен това имаме една раница, която не използваме и няколко комплекта моливи.

Ти знаеш ли тази година в коя смяна стартираме? (сутрин или следобяд)

Джуди, как се справя юнакът с ръката? Твоята случка съвпадна с това, че същия ден сварих Борис да играе футбол по сандали и после ми се оплакваше, че палеца му кърви. Но той си взе поука отрано.

Джуди, в началото със сигурност бих реагирала като теб 
В крайна сметка- можело е да е и много по- зле, радвай се, че се е оттървал само с това. Бързо оздравяване на юнака   
Моят бъдещ третолак се запиля на гости в Русе при братовчедите си. Като говорим по телефона гласът му прелива от щастие. Вчера ми звъняха брат ми и снахата, за да питат трябва ли да ми го връщат преди петък. В прав текст заявих, че не ми е нужен  преди понеделник, 9,00часа  Той да реши кога  да се прибира.
После ново позвъняване- ама, ти знаеш ли, тревога тотална... Трябвало да се пише в читателския дневник за всяка прочетена през ваканцията книга. То... 12 книги, по 2 страници, кога ще ги напише 24 страници за 2 дни. Че и снахата- още по- притеснена- да съм кажела какво се пише, да го напишат в Русе, а тук като се върне само да преписва 
Маймунът му с маймун, ще се сети, че трябвало да пише в читателски дневник 5 дни преди края на ваканцията. Отсвирих ги тотално- който е имал да пише в читателски дневник, да не е спал три месеца и половина. А и не вярвам в понеделника на входа на училището да ги проверяват  . Все ще напише каквото трябва- много по- важното е, че прочете почти всичко 
Такива  Радини вълнения ни тресат. Вчера мина класната, за да ме кани на родителска среща на 15-ти в 17.30ч. Казва "Ама той Гошко няма да е на занималня тази година" При което аз подскачам от стола "Защо?" Точно аз бях против занималнята, но на детето му харесва. Освен всичмко останало си доиграват с другите деца /за ученето не съм много сигурна/. В края на миналата учебна година и молба пуснах. Защо точно моето дете няма да ходи? "Ами той се справя сам, няма възможност всички деца да ходят".  Изключително любезно и обясних, че предпочитам тя да му каже, че няма да ходи на занималня. И че лично моите очаквания са да е обиден от това-ето- този може, ама ти- не. 
При това положение ще трябва да умувам в крачка как ще се справяме, кой и как ще пали печката по обяд /детето ще е ангажирано само до 12- 13часа/. Наоплаквах се, ваш ред е 

Елия, моята реши да остави читателския дневник за август. И като стана аварията с ръката, август си мина по болници, та септмври я подбарах да го пише на компютъра, барабар с диктовките.
Сега централно място на десктопа заема иконата "Читателски дневник", а скринсейвъра е плаващ надпис "Маги, днес писа ли в дневника?".
Въобще този тип скринсейвър се оказа доста вървежен - докато бях бременна, вечер отнасях плувката непредвидимо, та бях качила един "Заключи ли вратата?", предназначен за мъжа ми.

Снощи хванах момата да си разчисти чекмеджетата за новите учебници и тетрадки, сега проверих - натъпкала ги с разни списания и лепенки. Чакам я да се върне от физиотерапия и почваме заедно.

Безкрайно съм благодарна на нашите учителки, че не искат читателски дневници. За мен това пособие е чиста глупост, която може да откаже децата от удоволствието да четат и да ги превърне в едни работници, които са длъжни да четат и да описват прочетеното. И сега най-много мразя книгите, за които са ме карали да пиша в читателския дневник. Първата година майка ми ме изюрка и беше голяма мъка, дори проблеми с този дневник вкъщи. На следващата година категорично отказах да пиша, независимо от евентуалните последствия вкъщи и в училище. Е, размина ми се.
 На мен ми е достатъчно да си говорим с децата дали книгата е интересна, какво им е направило впечатление, кои герои на мен са ми харесали и т.н. Съвсем неформален разговор. А учителката, ако толкова иска, тя да си пише читателски дневник.

  Моят син мрази да чете. А аз мисля ,че ако го насиля тотално ще го откажа. При него винаги като правило ,действа " Първо си чупя главата , пък после се захващам, както трябва". С нетърпение чакам нашата госпожа да го попита  колко книжки , аджеба ,е прочел през лятото . Сигурна съм ,че от срам голямо четене ще падне, щото прочете само една . Иначе не ми е лошо детето и много добре се учи, ама мрази четенето.

Радостина, когато се подходи към дневника само като отчитане на бройка - да, безсмислено е. Но правилно използван, той би могъл да бъде основа за последващи училищни (и не само) дейности - преразказ, резюме (включително и с ограничен брой думи), преразказ с елементи на ръзсъждение и отговор на литературен въпрос (например "Как би искал ти да свърши книгата?", "Какво, според теб, се случва с героите по-нататък?"), изобщо, да е от помощ за писменото изразяване на детето. Зная го от собствен опит, затова държа да го прави, дори да не е за всички прочетени книги. Не ползвам готовите дневници от книжарницата, обаче.

На сина не са му възлагали да прави читателски дневник, но иначе би било интересно. Бе то класът само да прочете книгите им стига за сега.  Таквиз са едни, зачетени... деца.
Ние почваме хербарий и да попитам- имате ли идеи за готови листи за такъв- нещо като готови джобове, в които да си слагаме нашите си работи и да им поставяме надписи. Не са ни го възлагали в училище, тъй си решихме ние /има си и еделвайс, ама тихо, един ни е само/, продават ли се някъде такива "основи" или албумчета за попълване със съдържание?

Следобед съм на консултация само със снимката /сверявам мнения/ и утре сме за поставяне на гипса. Снощи орева орталъка, че не можел да играе физическо и да играе навън с децата /под "игра" се разбират щуротиите, дето ги правят постоянно/. Имаше гости- три момченца от неговите, излезе с тях и те се разтичали, пък той поседял погледал, казал, че боли ръката и се прибрал. Като му ударил един рев... обажда ми се по телефона и плаче, а аз бях с брат му на разходка. Прибрахме се, взехме го с нас да го разходим магарето, че ни дожаля. Сега като спи слага ръката на една възглавница и му е гадно, че иначе спи по корем. Тази сутрин го намирам- спи на колене, опрял корема, главата и ръцете на леглото, краката- долу на пода свил ... ама спи-и-и.

 Към Вълничка морска,набързо,-не знам,все си мисля,че най-сетне ще са Първа смяна. На 15.септ. ги викат в 9ч.

 Читателски дневник?! Моят не ще да чете,какво остава да пише

Джуди,домиля ми и дожаля-как си го описала спящо детето

Джуди, вчера какво научих, едно съседче с два счупени крака, дори с гипс и не мърда и след 5 дни нищо и питатаме какво стана  , а те ами след втора консултация се оказва, че нищо му няма, масово слагали гипс на здрави хора за да покриват от здравна каса, абе да не му се случва на човек.

За писмените преразкази и съчинения не се тревожа, защото и на двамата им е доста лесно да излагат писмено мислите си или да преразказват. Дала съм им "схема" как се пишат такива неща, обяснила съм им технологията и те просто я следват. Имат богат речник, устно се изразяват без чудене и запъване. Вярно, доста свободно подхождам към тези неща, защото  и така си карат добре, но в момента, в  който се появят някакви проблеми съм готова да реагирам. Карам я на принципа "щом едно нещо си работи самичко, по-добре не го пипай".

Аз взех току-що второ мнение /то на снимката счупването се вижда, че има- има, но е малко, не е цяла кост, в гривната на лявата ръка е като обелено парченце, неотчупено от долната страна, само отгоре е като отцепено/. Препоръчаха ми да не се гипсира, а да сложим ортеза и след половин час отивам с Коко да премерим на здравата ръка, че ортезите били на номера. Казаха, че трябва да се обездвижи, задължително, наисина да не се играе физическо /за негов ужас/, но така може да се къпе спокойно и да не го сърби, дори може да движи пръстите.  Ще го видим и туй чудо. Лекарят извади каталог да ми покаже подробно за какво ставало въпрос и да придобия представа, че аз наистина нямам опит.

Judy, има едни фотоалбуми не с джобчета, а с фолио, което се отлепя от листа, нареждат се снимките и се залепя обратно. Мисля, че ще е подходящо.

Нашата пък се запали да събира камъни. При всяко ходене в София муфти баща си да й взема - от музея "Земята и хората", от МОЛ-а, ЦУМ...Вече има солидна сбирка, даже парче метеорит. Само дето на мама не й остава време да й направи хубава дървена кутия, та съм й освободила една пластмасова за крепежни елементи. Гвоздеят в колекцията е огромен къс слюда, колкото малката, останал от прадядо ми.

Гаргамела, това е страхотна колекция! Само място да има за камъните Моят се е запалил да колекционира пък керамични и порцеланови къщички от тези, които продават като сувенири. Идейна е колекцията, засега се броят на пръсти и ги съхранявам зад витринка в хола, за да няма достъп малкия до тях. Но ако се разрастнат много....тогава вече не знам.
Опитвала съм да го запаля по хербарий, но усещам, че аз съм по-надъханата и се отказах. А за камъчетата - също му харесва, но има само няколко минерала, свързани със зодията му.
Blanc, благодаря за инфото. Все не ни се ходи към училището да проверим:)
И при нас наизскочиха някакви домашни, изоставени за последните дни. АЗ заявих, каквото ще да пише днес и утре - в събота и неделя искам пълен релакс! Че всички наши приятели се оплакват от трети клас - голям зор било. Та поне последния уикенд да се играе само.

Джуди,хербарий съм правила от насекоми.
Малко безчувствено от моя страна,но ми беше за домашно през лятната ваканция.
Та докато хвана насекомото,го боцвам с топлийка и боц на стерипор май така се пише.
Голям може би 30/60,не си спомням точно размера.
И така,всякакви,пеперуди и др.подобни изглеждаха много красиво там.
Виж,може да станат и цветенца и растения.