А имали ли сте такава връзка?

Моята завърши добре. Осъзнатата бях аз, че всъщност не го обичам. 

И аз имах своя Мистър Биг (незнам как преводачите решиха, че трябва да е Тузара). Но беше доста по-кратко, отколкото при Кари.
И все пак всичко свърши добре в този филм, накрая се ожениха and lived happily ever after. 

Струва ти се хепи, щото това е края на филма, ти би ли искала това да е края на живота ти?
Ако има продължение този филм дали ще е много хепи?
Пък и да не забравяме, че тази Кари ако не бяха големите му пари щеше да търчи след него, ама друг път.
С оня бедничкия дето много се обичаха колко изкара?   

Е,това все едно аз съм го писала...
lubopitka ,дано твоя сериал да има хепиенд...  

Имала съм, да. Срещи, раздели, големи паузи. Аз го обичах до лудост, а той... съвсем не знам. Добре че отшумя полека-лека.
Между другото, хепи-ендът за Кари и Тузаря е направен така за филма. В книгата не е така.

Имала съм....да.

С известна разлика обаче, от връзката, която описваш.
И двамата бяхме на ясно, че " момент на осъзнавене " не може да има.

Изживяхме си емоцията...и беше красиво.

Лудост

Имала съм - една от най-важните в живота ми. Не съжалявам нито миг за нея.
Не зная сторито на Кари и Тузара. При мен, обаче нямаше проблем с яснотата в бъдещето - просто нямаше начин да има такова, а и никой не го е искал. Нямаше и  драматични срещи и раздели. Просто една връзка минаваща ПРЕЗ всички останали в някакъв момент.
Рядко се виждаме вече, но поддържаме връзка - дистанционна .
Често ми липсва, но зная че всичко спря навреме - достатъчно навреме за да ми останат само хубавите спомени.

Имала съм да. Тази връзка беше най-вълнуващата и изпепеляващата в живота ми. И най-интересното беше, че дори и да не сме се виждали доста време, в момента в който се видим сякаш времето спира. Неповторимо изживяване. Наистина лудост.

не съм имала

Имала съм такава връзка! Не е точно като историята на Кари и Тузаря, но подобна! Той беше човек, който и до ден днешен помна с добри чуства, въпреки всичко, храня само добри чуства към него! Бяхме все "разделение-заедно"! Нямахме бъдеще, говорехме на различни езици! Както и аз и той имахме престави за бъдещето си, но пътищата ни се разминава още в  мечтите ни, пък какво остава за реалността. Когато бяхме заедно бяхме само аз и той, просто не съществуваше нищо и никой за нас! Той обаче беше много обсебващ, болезнено ревнив... Аз го обичах, той също ме обичаше, но любовта му беше по-скоро болезнена за мен, в точния смисъл на думата! Беше болезнена и за всички, които по някакъв начин казваха нещо за мен или говореха с мен....
Той обаче си остава единствения човек, който ме е обичал така. До лудост, до болка, до безкрай, безнадежно... Знам, че и до сега е така, дори след повече от 10 години...  Всичко свърши обаче още тогава, не беше лесно и за двамата, но беше най-доброто, което можехме да направиме за себе си! Наскоро се срещнахме, съвсем случайно. Аз по принцип избягвам местата където е възможно да го срещна, но не винаги мога да предвида всичко! Почти нищо не си казахме, а всъщност си казахме много! Бях със сина си, той му се зарадва, поговорихме и каза "Радвам се, че си щастлива!". Само ако знаеше, точно тогава сърцето ми как плачеше.... Отплеснах се съвсем... Според мен обаче такива връзки наистина нямат бъдеще! А може би точно сега имам най вече от него нужда, защото знам, че ще ме "върне" към живота... Но всичко е най-добре да си остане там, в миналото!

Има има,но с голямата ми любов ,а за въпросния не ми се чакаше да се осъзнае.

Същото и при мен. Връзката беше такава, защото двамата искахме така и ни устройваше. Въпреки това е имало и моменти на сълзи, раздели, страдание и т.н. Аз бях първа година студентка, а той от родния ми град. Бяхме заедно само когато се прибирах и си изживявахме лудостта пълноценно. Когато не бяхме заедно всеки беше свободен да прави каквото си иска, но понякога и двамата се чувствахме наранени от това. Знаехме, че бъдеще заедно нямаме и не сме го и търсили. После аз срещнах Човека с главно Ч и прекратих връзката, защото се омъжих.

Имала съм много истории...И такава съм имала...
Сега, от позиция на времето мога да кажа че в "истинските" истории няма колебание...
Когато срещнеш Човека, ще го познаеш веднага !
Останалото не е "осъзнаване", а красиви илюзии, за които после се плаща скъпо...
Дано си много щастлива и....имаш късмет! 

Ах, че хубаво го е написала grig !
Намам какво да добавя просто...