БОРБАТА С РАКА - ДУХОВНОТО ОЦЕЛЯВАНЕ И ФИЗИЧЕСКОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ - ТЕМА 3

В кое начало? Първият път съм оперирана тук, в онкологията. Лумпектомия+лъче+ Золадекс и Нолвадекс няма и 2г. Рецидив - операция навън + 6 Фека + Золадекс и Фемара. И сега обясних ситуацията с полагащите се лекарства..... кратката версия, че вече я повтарам.
Да, и тукашната ми лекарка е съгласна. Тя още като почвах ми обеща , аз си я харесвам и винаги се съветвам и с нея. Стигаме до консенсус. 

Ангелари, не мисля че би могла да засегнеш някой. Първо всеки е различен и е нормално да няма едно мнение между всички и второ, нали този форум е да се подкрепяме, а не да се сърдим или критикуваме.  Аз съм страшно отворен човек, в смисъл за мен е най-важно всеки сам да има свое мнение и светоусещане, никой няма право да се меси, това си е лична територия.  За това мога да кажа само, че децата се обсъждат понеже много от момичета искат много, ама много да имат, и понеже и аз много исках, а имах пречка и сега съм щастлива. А ти - разбира се, че си в отбора, със или без деца, то се знае. 

Като писах, че миз и абигейл ги няма, виждам че и веселинап не е писала скоро.

....Даааа доста момичета не са писали скоро
Късметче ама моля ти се, как ще ти се сърдя Няма за какво. Ела във Варна докато има евтини самолетни билети.
Ангелари например в моята епикриза не пише, че са постигнати чисти граници. Може би за това хирурга ми настояваше за химиотерапия, а химиотерапевтите не. Може би той си знае какви ги е свършил. Но да не мисля такива неща. Каквото било било, каквото рязал, рязал...ще поживеем, ще видим, както казват братята руснаци 
Гледам, че пишете за някакви групи /клинични ли какви не знам/ но аз също нямам определена такава група...пише само G2 .............ако знаете това какво е???
В клуба на "майките след рак" се приемат всички желаещи  с деца, без деца, баби, лели, вуйни и пр.  но ангелари може да сподели какво и е мнението.....ако и се споделя де 

Привет
Да много момичета не пишат,  , но те сигурно ходят на работа и са заети. Нека да ги извиним 

Късметче тъкмо щях да споделя, че Оптимистчето не се обижда тъй лесно и по-долу тя сама го написала

Опитимистче G и Т обозначават размера на тумора т.е. G2 е 2см, ако е G1 е 1см, ако е G3 е три см и т.н.
Оптимистче извинявай, че започвам темата за мъжете, но някъде в предните теми ти беше писала, че приятелят ти е останал с теб след операцията. След това никъде не прочетох да сте се разделили и поради това към момента смятам че имаш приятел
Ако е така, не мисли, че не получаваш нужната подкрепа, това не е никак ама никак малко

 Vanina 75 искрено се надявам да не си с нашия проблем и  твоето "............." да е само съпричастност към отбора

Лек и спорен ден на всички ви

Здрасти, банда    Аз ще се престраша да ида на басейн днес. Ще заведа Дребосъчка и ще се опитам да мисля за хубави неща!   Пожелавам хубав ден на всички Ви 

Пав69, това с басейна звучи добре, малко разхлаждане. Приятно прекарване и внимавайте със слънцето! 

Сега искам да споделя нещо с вас, просто съм на любеобвилна вълна и понеже ви чувствам толкова близки, имам нужда да го разкажа (не съм го споделяла с друг освен с мъжа ми).

Понеже днес се рових пак в старата тема (най-първата) попаднах на въпроса на абигейл дали получаваме разбиране от семейството, а и отговора от без страх. За това ми се прииска да споделя как според мен Господ компенсира. Със собствената ми маика нямам добри отношения, да не навлизам в подробности, но сме на 2 различни полюса, тежко детсво в емоционален и психологически план, ще кажа само, че на 18 години избягах от нас - просто си взех нещата и отидох да живея при баба ми по бащина линия. Ако не го бях направила, сега вероятно щях да съм или луда, или с невроза, или омъжена на 18 години за пияница, знам ли...Но така се спасих. Преди това бях съвсем различна - не говорех много (сега никой не би повярвал, като латерна съм  ), бях с безброй комплекси, страхове, че за нищо не ставам и т.н. и т.н. Влязох в университета едва на 25 години, до тогава работех като вол по 14 часа нощни смени. Влязох, както каза една приятелка, не благодарение на нашите, а въпреки тях. Отклоних се доста, но все пак да ви дам минимална предистория (няма да описвам драматични събития от детството - минало-заминало). Като цяло родителите ми са нещо средно между деца и свръх егоисти - налага се аз да съм родителя, мен да товарят с проблемите и безотговорността си, аз да нося товара. Това, което имам нужда да разкажа, е за моята свекърва. В началото ме прие доста резервирано (докато бяхме гаджета с мъжа ми), защото и беше жал за предишното му гадже.  Добра жена, какво да се прави. С времето обаче и тя, и баща му ме обикнаха, както и аз тях. Толкова силно, че не правят разлика между синовете си и мен. Когато си напипах бучката и се коментираше малчо да се извади по-рано, аз не посмях. Въпреки че знаех, че е голям и може да се извади, не посмях. В семейството на мъжа ми има болно детенце (няма диагноза, но е пълен инвалид, много е зле детето) и свекърва ми е болна на тази тема. За това решихме да изчакаме. Защото я обичам безумно и защото и мен ме беше страх за малчо. Когато ме диагностицираха и последва заминаването ни за Белгия, тя отслабна 6 кг., а когато съобщих на майка ми за диагнозата, тя каза: "Е какво, и аз идвам от лекар и имам сърцебиене, не съм добре и аз!"... Това ми каза. После си ходеше на басейн и така. Свекър ми пък плакал с дни и не искал да пипа малкия, защото "майка му е болна" и се притеснявал кой ще го гледа. Бил плакал само когато майка му починала...

Пиша всичко това, защото смятам че Господ ги е пратил като компенсация. Толкова ги обичам, а понякога се самообвинявам за чувствата, които изпитвам към тях, а към нашите...Не че не ги обичам майка ми и баща ми, просто не ги разбирам. Свекърва ми е невероятна жена, силна, борбена, всеотдайна...истинска майка с главна буква. За това исках да разкажа, за моята...майка, макар и не родна.  Благодарение на нея съм в Белгия, тя настоя, търси, събира пари... 

Извинете, ако постът е твърде сълзлив, но съм на такава вълна - искам да споделя любовта и благодарността си!!!

Дами,

имам едно питане. По принцип имам час при гинеколог на 2-ри, но да питам и вас, толкова сте вещи.    Дали има връзка между...ох, малко ми е неловко, но сме женои, ще давам направо. Та дали има връзка между химията и проблеми с влагалището? При опит за полов акт страшно ме заболя влагалището, усещането е като безумна сухота, а не есухо... А после се появи и сърбеж със зачервяване, но нямам никакво течение. По ред причини не съм много веща в инфекциите, слава богу, и се чудех дали е това, дали е от химията (може да се е нарушила флората и фауната  ), а може и да е ор раждането. Въпреки че съм родила със секцио, чцетох за подбни болки. Някой да има идеи? Просто ми се иска да чуя и вас.  Целувам ви!

Здравейте момичета     
кана прочетох това което си писала за родителите си,за съжеление е точно така,обикновено намираш хора който не са ти никакви роднини които те разбират и подкрепят,но такъв е живота важното е всички ние да имаме подкрепа няма значение от кои,но да е истинска защото ни е доста необходима,не мисля че човек може да се справи сам с това заболяванне.
За секса мисля че е от раждането проблема ,поне   мой приятелки са ми споделяли същото,мисля че ще отшуми с времето.
Гледам че сте писали за G в епикризите аз доколкото съм запозната,понеже ми го искаха за да се види дали ще пия хормони.Та доц.Милев ми го гледа и ми каза че и на мене е   G 2 и доколкото разбрах това било, колко е агресивен тумора т.е колкото е по голяма цифрата толкова е по агресивен  примерно от G1 до G5,ако греша поправете ме.

Бясна съм!
Ако имах един автомат щях да застрелям всички в онкологията.  
Всичко казано досега е било измислица.
Ето ви епикризата:



Моля ви, ако има същите данни, да ми каже какво следва от тук нататък... Александрова нищо не ми каза 

соня, изтрий си личните данни от форума! не е добра идея да публикуваш три имена, егн, адрес...

Мерси много. Оправих си го вече

БЕЗ СТРАХ аз лично няма да те поправям
Като чета на Соня епикризата и това което си писала МИИИИИИ Права си
На соня Т е 1, а G е 2
Една сестра в болницити видя, че моя е G2 и изказа мнение, че това е 2см. Нали е сестра при това в ОНКОЛОГИЯТА и се доверих

СОНЯ, лично мнение: я вземи поскрии личните си данни от епикризата
Побликуваи само това под изписва се с подобрение
Sorry, че ти го казвам, но не ми се ще някой да злоупотреби с личните ти данни

Ако сега нямаш възможност да го поправиш или да го сканираш, просто го изтрии и утре го пусни наново

ДА така вече става, аз докато се усетя, бях тръгнала да ти пиша после го изтрих и реших първо да пусна това което публикувах вече...
Но добре, че има по-бързи за МИЗ
СОНЯ защо си бясна, какво ти бяха казали?
Те като цяло лекарите не са много разговорливи, но пък ние си говори помежду си, подаваме си информация. Така че........ ще си помагаме
Всъщност ти със съхранена гърда ли си?
В епикризата пише гърдата се възстанови пластично. Съжалявам, че те питам но това възможно ли е в България?  т.е. в момента на операцията?
  Или нещо не съм разбрала?

вида на тумора ти е изследван още след първата операция т.е преди тази операция в София
Иначе диагнозата ти е като моята, само където имаш засегнат един лимфен възел, ама това не е болка за умирачка
И заради възела и заради младата възраст си със задължителна химия
Най-вероятно ще си и на хормони, защото този вид бел хормоно зависим
Ако хормоните ти са отрицателни направи им една "ревизия"

И защо си бясна,  и на кой ?
За каква измислица става дума ?
Нали си говорехме, че като излязат резултатите, тогава ще се знае със сигурност за какво става дума.
Добре, излязоха и вече се знае.
Не си изпускай нервите, досега се държа възхитително.
Препоръките са написани, остава да се следват.
Живота продължава миличка, само дето ще ти бъде по-трудно - като на всички нас.
Зная, че това не те успокоява но друго не мога да измисля.
Повод пак да подчертая, че РАКА е диагноза, а всички които имат диагноза се лекуват.
И това заболяване се лекува и хубавото в случая е, че стадия е първи.
Няма да ти кажа, че съжалявам за лошите резултати, защото се очакваше.
Радвам се само, че е най-малкото дяволче. А можеше да е по-голямо, ако беше почакала.
Първата тема беше ненапразно озаглавена така - Тема за всички, борещи се с рака !
Ние сме тук - ще споделяме и ще се борим заедно. Така е по леко, като знаеш, че имаш до себе си, макар и виртуално хора, които са с твоя проблем, хора с които можеш да споделиш и хора от които можеш да почерпиш информацията, която те интересува.
Ние сме с теб и ще си помагаме, нали ?
Апропо, момичета - и аз да бях щях да публикувам всичко дословно.
Не я корете!  И без нашите укори и е достатъчно тягостно, ако може така да се нарече.