Дали ще отпаднат бабите като вариант?

Мен ме е гледала баба ми. Много я обичам, да е жива и здрава, но твърдо смятам, че който си има деца трябва да си ги гледа.
Аз си гледам моите и най-вероятно те ще си гледат своите  , едно е да помагам съвсем друго снахите да мислят, че съм им длъжна  ... обаче нали знаете "Човек предполага, Господ разполага." ...

Аз не съм ходила нито ден на детска градина - отидох направо в предучилищната, щото беше задължителна  брат ми също. Гледаше ни баба ни, която работеше от вкъщи - плетеше разни неща.. чувствах се много уютно при нея, тя ме научи на много. С моето дете неволно се получи същата ситуация - майка ми остана без работа, и заниманията с малкото я спасиха от това да изпадне в депресия и да се почувства ненужна в края на кариерата си. Което ми позволи аз да започна работа. Ако не се беше случило така, не бих могла никога да повдигна въпроса защо тя не напусне, за да се развивам аз.. но така се случи.
Иначе, и аз бях на мнение, че който си има деца, трябва да си ги гледа.. но, се убедих за пореден път, че не бива да се заричам, защото животът ме опровергава 
Не смея да обещавам отсега дали ще гледам внуци 

От любопитство погледнах темата, защото аз, за съжаление, все още нямам деца. Но имаме два броя племенници, от моя страна и от тази на съпруга ми. Майка ми категорично отказа да напусне работа, за да гледа внука си. До ден днешен това не й бе простено.   Брат ми и снаха ми непрекъснато имат някакви претенции, все едно, че детето не е преди всичко тяхна отговорност. А майка ми я разбирам. Сама е гледала и двете си деца, въпреки че родителите на баща ми живееха под нас. Баба ми се печеше на балкона, докато майка ми отгоре едвам смогваше с два броя породени. Питала съм я дали не е изпитвала гняв понякога. Отговори ми, че не е разбирала така нещата. Сега иска да пътува. Радва се на всяка една екскурзия. Навремето е нямало как. Моля се да са здрави с баща ми, за да знам, че има на кого да се обадя. Разбира се, взимат племенника ми почти всеки петък и събота, но все не е достатъчно.
Свекърва ми гледа племенницата на съпруга ми. Ами какво да кажа. Другата снаха не разговаря с нея, въпреки че свекърва ми е поела всичко по детето, включително готвене и гладене, освен гледане. Вярно, тя е пенсионер, но едва ли си е представяла по този начин да прекара времето си. Избоърт е нейн, наистина. Но понякога, когато я наблюдавам отстрани, виждам колко остаря изведнъж. Едва ли е полезна за детето, но да угоди.
Мисля че, че и аз, дай боже да имам детенце, ще предпочета да си го гледам сама. А после ясла, градина или детегледачка, както дойде. Нека бабите се радват на свободното си време и да идват само когато искат. За да заведат внучето на сладкарница, например  
Може и да не съм права, но си мисля, че България бабата едва ли не е длъжна да гледа внуци. Като това гледане често се превръща в слугуване. Тъжно ми е, когато виждам това.

Мен баба ми ме е гледала само през летните ваканции. Като малка си ходех на ясла и градина. Сега и двете ни баби работят, но аз и не съм искала от тях да ми гледат детето. Предпочитам да ходи на ясла и виждам, че е щастлив там. Дори и някоя от тях да не работеше, пак щях да предпочита яслата. Събота и неделя обаче им ходи на гости - редуваме бабите. Те се радват, защото се затъжават за него. От друга страна малкият също е доволен, защото сменя обстановката - на друго място е, може да играе с различни играчки, да прави други неща. Ние също сме доволни, защото имаме време и за нашите си занимания. Май че при нас се е получил идеалнияв вариант - общо взето всички са щастливи и няма недоволни.

Моите родители страшно много ми помагат в отглеждането на малкия, ако не бяха те  сестра ми и най-големият батко не знам как щяхме да се справяме.
По стечение на обстоятелствата много скоро може и аз да стана `баба` така че имам да си връщам

Аз не мога да разчитам на моите родитрели да ми гледат децата, защото са ми далеч. А на милото на родителите не искам да разчитам. Затова сме решили да няма баби и дядовци около нас. За мен не мога да кажа--зависи къде ще са децата ми един ден. Ако искат--няма да откажа.
Аз и сега обичам да отида при баба, която ме е гледала. Да ми направи баница или нещо вкусно.

Ако въведат закона за късното пенсиониране и вдигнат пенсиите до човешко ниво, нищо чудно да отпаднат. И бабите имат право на живот. И на избор. И на заплащане, когато гледат деца.
Още по-хубаво би било родителите да получават такива заплати, че да може само бащата да работи, докато децата са малки или да се наеме гледачка и майката да работи.
Освен това, заплатата трябва да стига и за ипотека или наем за отделно жилище!
Ех, мечти, мечти...

Както е тръгнало, докато родя на 40 примерно  , и двете ще са се пенсионирали, та ще могат да гледат внуци, ако изявят желание.
Предпочитам да ги гледа мама обаче, по-добре готви и като цяло...считам се за по-добре възпитана от мъжа ми и сестра му
За моето отглеждане е помагал дядо ми, бил е вече военен пенсионер.
И двете ми баби са работели, когато аз съм се родила. Мама е била на 22, нейната майка на 44, а другата ми баба - на 47.
Та не съм закачила много от баниците...само съботно-неделните.

Дали аз бих гледала внуци...сигурно. Да се надяваме, че за следващите 60 години ще съм се научила да готвя

Бих се радвала, като имам дете да го гледа майка ми.
Всъщност тя няма търпение да излезе в "бабинство".
Аз самата съм гледана от баба ми, но тя е била вече пенсионерка.

Не бива да отпадат като вариант.Няма нищо по спокойно /за мен/ от това майка ми да е тази ,която се грижи за детето ми и държавата да подпомага всичко това.
За себе си и бъдещи внуци-още не мога да кажа какво ще е след толкова години напред.Сега обаче си мисля ,че сигурно бих помагала активно на дечицата си!!!

Според мен вече са отпаднали. Аз откакто съм ги родила моите, бабите не са ги гледали повече от седмица и то у нас. И сега свекърва ми идва да гледа малката докато тръгне на ясла, но затова и плащаме, така че не го броя за помощ от баба.

Моята баба живееше с нас и ме е гледала по цял ден до 5 години. После тръгнах на детска, защото тя вече беше сравнително болна и не можеше да се справя по цял, но пак си ме взимаше рано и така. Грижеше се за мен и след училище до смъртта си (бях на 13). Никога не съм се хранила на стол или други такива екстри, в резултат на което и сега за мен най-добрата храна е тази у дома.
Със сина ми се получи нещо сходно. Майка беше със свободна професия, когато той се роди и успяваше и успява да нареди нещата, така че да ни помага в отглеждането.  
Аз не знам как ще се стекат обстоятелствата и дали ще мога да помагам, но засега ми се иска да мога.
Не приемам бабите и дядовците да отглеждат внуците изцяло, но да помагат смятам за хубаво и обогатяващо и за двете страни.

 Много помощ съм получила от моите родители те почти ми изгледаха детето  просто така се стекоха обстоятелствата ,че трябваше да започна работа .Аз съм отраснала без баби!
Надявам се и аз да мога да помогна в отглаждането на внуците живот и здраве!

Аз пък бих искала моите баби да гледат децата ми-свекърва ми кара по-модерна кола от нашата, а майка ми е толкова разкрепостена в мисленето, че бих се радвала да предадат темперамента и енергияга си на децата ми.Да, ама те са младички още , и социалния им живот е по-богат и от моя-нямат време за внуци. Не са и длъжни, аз се ядосвам, защото преди да се родят децата бяха много въодушевени, и се бяха наточили за "бабуване" десетилетка напред. Аз пък искам трето, вече се научиха да охкат-да си знам от сега.
 Не знам дали бих гледала внуците си.

Когато родих сина ми, моята майка беше на 41, а свекървата - на 45 години. И двете работеха, така че нямаше вариант да ми помагат. А и нужда нямаше. Когато се роди дъщеря ми, и двете бяха безработни, но ние си бяхме сменили местожителството.
И двете са ни помагали - когато поотраснаха, децата прекарваха лятото на село при бабите  . Сега са в лудата тинейджърска възраст и не искат и да чуят за село  .
Нямам идея каква баба ще бъда, но едно е сигурно, ще бъда много млада  . С тази възраст за пенсиониране, шансът ми е да гледам правнуци  .
Ще поживеем, ще видим  .