войната за пясъчника

  • 3 163
  • 28
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 5 940
Моля, прочетете първият пост докрай, преди да пишете по темата.
Реза


Миролюбивото ми дете, довчера убеден пацифист, изведнъж смени външнополитическия си курс след като се сдоби с личен пясъчник. Всеки, нарушил периметъра на неприкосновеност /около един метър от пясъчника/, получава предупредителна лопатка пясък в очите. При второ нарушение в действие влиза и самата лопатка. В статистиката на жертвите в края на първия ден личат имената на едно комшийче и четири-пет роднини, включително и родната му леля.
Склонни ли сте толкова яростно да защитавате вашите "пясъчници" ?.  Кога в действие влиза и тежката артилерия? Само с лопатките ли се ограничавате?

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 18:53 от valerie

# 1
  • Мнения: 1 731
Всеки брани личната си територия.Това си е наше ,човешко право.Когато съм застрашена ,когато в огнището ми бърка друг ,съм способна от миролюбива да стана враждебна.Личната територия си я пазя.

# 2
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
аз май не мога да се браня ...  "влачи ! " е моята философия  Rolling Eyes

# 3
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 230
аз май не мога да се браня ...  "влачи ! " е моята философия  Rolling Eyes
и аз така. за това си и патя. обаче, какво да се прави. така съм възпитана. лошото е, че и детето си възпитавам така, дано и то не тегли като мен.

# 4
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
аз май не мога да се браня ...  "влачи ! " е моята философия  Rolling Eyes
и аз така. за това си и патя. обаче, какво да се прави. така съм възпитана. лошото е, че и детето си възпитавам така, дано и то не тегли като мен.

да, възпитанието не води до нищо добро  Laughing 

пробвала съм и с лопатата, но все се удрям по главата. .. не ми се получава

# 5
  • Мнения: 940
аз май не мога да се браня ...  "влачи ! " е моята философия  Rolling Eyes

И аз съм така. Всичко което имам може да стане и на другите. Изобщо не искам да задържа всичко за себе си. Не мисля, че от това съм теглила някога. По-скоро имам много приятели около мен, които се чувстват добре, защото при нас могат да намерят всичко което им трябва.

# 6
  • Мнения: 2 759
                        Имам широк периметър от лично пространство, който яростно браня от... май от почти всички... Имам широк набор от оръжия, но съм много далеч от мисълта, че става дума за егоизъм. Никой друг няма право да се рови в личните ми неща. Точка.

# 7
  • Мнения: 12 674
Вродено си е човека чувството за собственост. Цял живот се опитваме да го преодолеем.  Аз по отношение на мъжа си така и не го преодолях.

# 8
  • Мнения: 1 072
Ulia ме разбра. Може би не съм я формулирала правилно, ......

Грешката е, че крайната идея е формулирана в последните 3 изречения на поста. А ние рядко четем до там.
Другата ти тема ми харесва повече, но уви, тази ще е много по-популярна.

# 9
  • Мнения: 78
Моето чуство за собственост спрямо неодушевени предмети спи сто годишен сън  Crazy
Така че няма да се събуди в този мой живот. Друго е по-лошо, собственическото чуство към приятелки, мъже... Преживявам много тежко всяка раздяла, но агресия не съм проявявала

# 10
  • Мнения: 1 072
Темата не е за нашите деца, а за Философия, самопознание....

...... и самопризнание.

Хармонията ми; някой мои убедености, предимно идеологически, моите другари - мъжа, детето и всички сродни души; личното ми пространство - физическо, енергийно и ментално, това е моят пясъчник. Защитавам както дойде, според агресора.

# 11
  • Мнения: 2 018
Страхът ни води към агресия!

# 12
  • Мнения: 3 423
Не давам косъм да падне от нищо мое.

# 13
  • на село
  • Мнения: 837
 Не обичам да деля личното си пространство. И не виждам нищо лошо в това. Когато се налага, го браня  от  агресивно нахлуващи  и непоканени в него. Обикновено съм словесно агресивна, не съм стигала до физическа агресия.

# 14
  • Мнения: 502
    И аз обичам да браня личното си пространство.Чак до агресия не вярвам да стигна,но пък на нахалството да нахлуват в собствения ти свят как трябва да се отвръща? Децата умеят да го правят толкова непринудено,може би трябва да се учим от тях! Laughing

# 15
  • Мнения: 984
Само докато видя, че някой с кофти намерение се цели в нещо мое веднага го хващам за косите и с два ритника отзад го разкарвам. Да си знае мястото.
Тези с "кофти намерение" ги надушвам от далече. Никога не оставам длъжна, никога не мълча.

Има други случаи, примерно когато някой с чисто намерение поиска нещо мое - давам. Даже раздавам.

Ако случайно се подведа в преценката си - вземам си бележка. Подминавам или се извинявам - зависи колко сериозно съм се подвела.

# 16
  • Мнения: 28
Всеки има право на лично пространство и то е неприкосновено. До физическа саморазправа в отбраната не стигам, но и много ясно очертавам границите, за да не се преминават. Дори и най-близките ми хора знаят къде да спрат.
Хората тип "разграден двор" никога не са ми допадали, а и не мога да ги приема като алтруисти или пацифисти. Може би мекушави ли безволеви ще е по-точното определение за тях.

# 17
  • Мнения: 17 409
А малко темерут падам. Чак агресори няма около мен, или аз съм толкова зле, че ги оставям д ами копаят в пясъка. Не знам. Не мисля, че е добра идея  да ги зачаткам с лопатката, макар че ми се ще понякога да взема пушка. Сложна работа Simple Smile

# 18
  • Мнения: 4 586
Не давам косъм да падне от нищо мое.
Хич ли не линееш, Лиске?

# 19
  • Мнения: 301
Не обичам да ми прекрачват в личното пространство непоканени. Директна съм - казвам си каквото мисля. Физически агресивна не съм - сигурно, защото само комарите са ми в катeгорията.  Mr. Green Най-лесно е да ме ядосат, ако засегнат детето - там не прощавам. Иначе съм по-скоро от подаряващите - лесно давам, когато е за хората, на които държа.

# 20
  • Мнения: 2 978
Не давам косъм да падне от нищо мое.


Ааа не лъж...а там дето нямаш косми?

п.п. По темата. Не съм бойна....опитвам да говоря, като видя, че срещу мен седи куха лейка, ставам и си заминавам- с моето си нещо Wink

# 21
  • Мнения: 5 940
А малко темерут падам. Чак агресори няма около мен, или аз съм толкова зле, че ги оставям д ами копаят в пясъка. Не знам. Не мисля, че е добра идея  да ги зачаткам с лопатката, макар че ми се ще понякога да взема пушка. Сложна работа Simple Smile
Замислих се за себе си. Разпознавам добре агресорите, само, че ги каня в личното ми пространство, някак неестествено гостоприемна съм. Любопитно ми е докъде ще стигнат, към какво са се запътили, наблюдавам и себе си, колко време ми трябва, за да хвърля пясъка. Иначе материални средства, като лопатки, рядко ползвам, рядко защитавам и материален свят, освен, ако не е натрупан с лични значения. Опитвам се в крайна сметка да защитя себе си, такава, каквато се познавам и харесвам. Пазя близките ми без да съм решила, че са стопроцентово мои, пазя и правото им да бъдат себе си /това не означава, че стоя и се възхищавам на незнайно откъде появилата се понякога детска агресия/. .
Ulia ме разбра. Може би не съм я формулирала правилно, ......

Грешката е, че крайната идея е формулирана в последните 3 изречения на поста. А ние рядко четем до там.
Никога не пускам теми просто така. Тръгвам отнякъде, от нещо лично преживяно, защото иначе после нещо ми виси. Стигнала съм до последните изречения, благодарение на първите. Пък, ако някой ме разбере, разбере

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 18:41 от valerie

# 22
  • Мнения: 10
Посипи го с пясък.

# 23
  • Мнения: 2 070
то всеки си брани личната територия,ясно.обаче как определяме периметъра и?
авторката на темата май това пита Thinkingметър и половина,два ,пет,или периметъра зависи от ситуацията?

# 24
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Прекрасна тема.
Пример за съотношението "писане - четене" във форума.

Пометох.
Предлагам лека редакция в първият пост..

# 25
  • Мнения: 5 940
Предлагам лека редакция на заглавието.
  Да, права си, звучи агресивно. Ще го направя.

# 26
  • Мнения: 830
Допускам хора близо до себе си, но почнат ли да ми ровят с лопатка в пясъчника/живота/ става лошо. Той е малък, но вече знае Wink

# 27
  • Мнения: 3 091
моето лично пространство е твърде лично и трудно някой би могъл да го пожелае, камо ли да го присвои. към материални неща нямам привързаност и всъщност съм пълен хедонист - веселя се и се наслаждавам на живота. енергия за глупости гледам да не хабя.

# 28
  • Мнения: 17 409
 В най- личното  ми пространство никой не може да навлезе, докато аз не му позволя, даже поканя. В такъв случай изобщо не намирам смисъл да го "браня", камо ли  с материални и нематериални подръчни средства. Аз разбрах питанката като  за малко по- широк периметър и така отговорих по- горе.

Общи условия

Активация на акаунт