Radostina, колкото и да не съм била съгласна с някои от постовете ти, в случая по-добре не мога да го кажа. На същото мнение съм. Това е идеалният вариант - комунизъм в действие. Всекиму (на всяко дете, на всеки етап) според потребностите, от всекиго (майка, татко) според възможностите. Така трябва да е според мене.
- Публикувана: 27 авг. 2008, 02:07 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2008, 16:08 ч.
Отдавате ли живота си на децата?
На този етап детето ми е с приоритет номер 1.
Когато порасне и стане по -самостоятелно, ще имам достатъчно време за себе си.
Когато порасне и стане по -самостоятелно, ще имам достатъчно време за себе си.
Съвпада с моето мнение. 
Отдаването или неотдаването на живота не е константа. По-скоро е една крива със своите спадове и възходи. Природата го е измислила - отдаваме почти 100% от живота си докато са бебета. И така с времето процентът намалява. В кризисни моменти даваме пак почти 100%, като се успокоят нещата пак се пускаме по други пътища. И така докато децата си поемат пътя. Не спираме да отдаваме живота си на децата, но съотношението е различно.
Започнах да се научавам да не се боря с инстинктите си, независимо какво ми казва културната среда. Като ми идва отвътре - отдавам изцяло, като нещата вървят от самосебе си имам други неща за вършене.
Започнах да се научавам да не се боря с инстинктите си, независимо какво ми казва културната среда. Като ми идва отвътре - отдавам изцяло, като нещата вървят от самосебе си имам други неща за вършене.
Между "живот" и "време" има разлика. "Живот" включва много повече неща. Истината е, че от първия миг, в който ги зърнем, се променяме, завинаги пречупваме желанията си, мислите си през тях, през децата ни. Независимо дали сме на маникюр, на работа, Те са винаги в мисълта ни, готови сме да скочим и да променим света на секундата, ако Те имат нужда от нас. Да, отдаваме живота си.
Когато се роди дъщеря ми й се отдадох изцяло 24 часа .Постепенно еднообразието започна да ме изнервя и разбрах че имам нужда от промяна.Започнах по малко да оставям Йоана да я гледа баща й или баба й и излизах.Разбрах ,че това ми помага като се върна да съм по-спокойна и да се наслаждавам на времето прекарано с дъщеря ми.
Би ми се искало да кажа не, но ...
Откакто имам дете животът ми се преобърна, нямам време и сили за нещата, които ми доставят удоволствие. Дори ходенето на работа го третирам като удоволствие, като време за мен.
Не сме от често излизащите хора, винаги сме предпочитали спокойствието вкъщи. Но сега ме подтиска мисълта, че ако поискам нещо, не мога да го свърша.
В същото време... времето прекарано заедно ми е голямо удоволствие и когато я оставя да се забавлява с татако си, а аз изляза, ми минават мисли колко бих искала да съм с тях.
Знам, че проблемът си е изцяло в мен, аз съм си такава обсебваща и обсебена. И греша, но не мога да се насилвам и да вървя против природата си.
Радостина, съгласна съм с теб!
Откакто имам дете животът ми се преобърна, нямам време и сили за нещата, които ми доставят удоволствие. Дори ходенето на работа го третирам като удоволствие, като време за мен.
Не сме от често излизащите хора, винаги сме предпочитали спокойствието вкъщи. Но сега ме подтиска мисълта, че ако поискам нещо, не мога да го свърша.
В същото време... времето прекарано заедно ми е голямо удоволствие и когато я оставя да се забавлява с татако си, а аз изляза, ми минават мисли колко бих искала да съм с тях.
Знам, че проблемът си е изцяло в мен, аз съм си такава обсебваща и обсебена. И греша, но не мога да се насилвам и да вървя против природата си.
Радостина, съгласна съм с теб!
На моменти се улавям, че съм направо обсебена от дъщеря си. Липсва ми, ако не я видя половин час, дори като спи ми липсва... Същевременно, ако прекарам повече от един цял ден неотлъчно до нея, ми се иска да изляза някъде сама, да се разсея...
Загубих едно дете. Раждайки това знаех, че ще отдам живота си на него. Безрезервно. Това обаче не означава, че не мога да имам моите малки удоволствия, хобита и интереси.
Загубих едно дете. Раждайки това знаех, че ще отдам живота си на него. Безрезервно. Това обаче не означава, че не мога да имам моите малки удоволствия, хобита и интереси.
Децата ми да най-важното нещо, просто не са единственото най-важно. Важни са също така съпругът ми и любовта ми към него, важна съм и аз, мечтите, желанията и амбициите ми.
Търся златната среда - според мен крайностите не са в ничия полза. Опитвам се да балансирам с всичко, та никой да не е ощетен - нито децата, нито мъжът ми, нито аз.
Ролята на жертвен агнец не ме привлича и не се виждам в тази светлина. Аз бях личност преди да стана съпруга и майка и нямам никакво намерение да се отказвам от това.
Търся златната среда - според мен крайностите не са в ничия полза. Опитвам се да балансирам с всичко, та никой да не е ощетен - нито децата, нито мъжът ми, нито аз.
Ролята на жертвен агнец не ме привлича и не се виждам в тази светлина. Аз бях личност преди да стана съпруга и майка и нямам никакво намерение да се отказвам от това.
Да, отдавам им живота си.
Всеки един миг от него.
Всяка моя мисьл, всяка дума, всяко усилие да направя нещо, са пропити с желанието ми да им бъда максимално полезна при техният старт в живота.
Това не ме прави нито нещастна, нито неудовлетворена, нито пък се чувствам непълноценна.
Постигнала съм достатъчно за да се чувствам удовлетворена от себе си. Единственото което желая е да отдам безусловно живота си на моите деца.
Не го бях разбрала, преди да прочета въпроса във форума.
Всеки един миг от него.
Всяка моя мисьл, всяка дума, всяко усилие да направя нещо, са пропити с желанието ми да им бъда максимално полезна при техният старт в живота.
Това не ме прави нито нещастна, нито неудовлетворена, нито пък се чувствам непълноценна.
Постигнала съм достатъчно за да се чувствам удовлетворена от себе си. Единственото което желая е да отдам безусловно живота си на моите деца.
Не го бях разбрала, преди да прочета въпроса във форума.
еми,да, отдавам го! за сега и е само едно(дете),но съм се заробила,за да му осигуря жилище и финансова независимост(малка поне и за в началото на съзнателния му житейски път).когато има второ ще направя/им(с баща му) същото и с него.поне начален старт. а ако съумеем да му дадеме малко и "разум" и мъдрост(опит) ще е разкошно.но това зависи само от децата-колко могат и ИСКАт да научат и възприемат.
Не разбирам много дефиницията на "отдаване" на живота, но мога да кажа, че животът ми се е променил коренно откакто имам дете. Да, отдавам свободното си време на нея сега. По-рано, всичкото ми време беше за работа, за спорт, за пътуване (свързано главно с работа).
Сега пак се опитвам да работя, но не така интензивно и не в събота и неделя. Освен това, сега когато имам време не отивам да играя тенис, а отивам на детската площадка и правя пясъчни замъци. Не пътувам и толкова често, колкото бях свикнала. Ако няма време да отида до мола за нов костюм, го преживявам лесно. Когато съм с нея, да, отдавам и вниманието и времето си. След някоя и друга година тя няма да го иска, поне не непрекъснато, когато приятелите и станат по-важни.
За майките, които са намерили баланс:
Сега пак се опитвам да работя, но не така интензивно и не в събота и неделя. Освен това, сега когато имам време не отивам да играя тенис, а отивам на детската площадка и правя пясъчни замъци. Не пътувам и толкова често, колкото бях свикнала. Ако няма време да отида до мола за нов костюм, го преживявам лесно. Когато съм с нея, да, отдавам и вниманието и времето си. След някоя и друга година тя няма да го иска, поне не непрекъснато, когато приятелите и станат по-важни.
За майките, които са намерили баланс: