Статията е супер интересна , но някои от изказванията са изключително гнусни и доста ме притесниха, като това например:
Обожавам деца! По едно време работех дори с по-малки - от 4 до ехеее 18 и винаги ми е било приятно. За няколко въпроса съм доста скептичен, че са с детско авторство, но днешните деца са способни на такова творчество. Хич не е по темата, но докато пишех се сетих за едно момче, което беше много разстроено - плачеше неутешимо затова, че друго го нарекло тъпанар! Не бяха малки - по на 12. Но бях шокиран от това, че ВСЕ ОЩЕ има МОМЧЕТА, които биха се почувствали наранени от вербална агресия. Трепереше целия, а аз стоях като бастун и се опитвах да го успокоя. Имаше нужда да го прегърна, но идиотското опасение как бихме изглеждали и кой какво би си помислил, ме застави да стоя и да гледам как се мъчи. Както и да е, когато го оставих, мокрите му очи се смееха. Знам, че винаги ще помни това, което направих за него, но аз винаги ще помня това, което не можах!
Като майка на момче се почуствах като параноичка, струва ми се че сватът е пълен с педофили...