Имам нужда от подкрепа...

Тъй де, значи пак причината е в жената - тя с поведението си е провокира мъжа си към въпросните действия... - Типично мъжко изказване в стил "верно че постъпих зле, ама ти сама си си виновна" ------ Пантер, а къде отиде позицията ти, че човек е отговорен за действията си и изборите, които прави? Или аз нещо се бъркам, че споделяше това мнение?  

Мили osgod, както вече казах, пишейки само споделям опита си  - никъде не твърдя че е меродавен. Дали "нормалномислещите" ще искат моето мнение... - незнам...  А какво според теб правят хората, поставящи въпросите си тук - към категорията родители, чиито "фирми"/бракове/ са фалирали? - Или според теб те са "ненормално-мислещи"?!  И накрая искам да те уверя, че напълно споделям мнението ти, че трябва човек да говори и вниква /усеща/ нещата и повярвай ми, че дадох всичко от себе си в тая посока преди да стигна до решението да приключа с брака си. Но за целта на говоренето и усещането трябва да има двама души, между които да тече комуникацията, а в моя случай отсрещната страна даваше пълен "off".   Та аз съм от тези мърди, дето /както се е изразил Пантер/ са направили твърде погрешна преценка. Но в моя случай грешно прецених не човека, а по-скоро на шанса двама твърде различни като светоусещане хора /каквито бяхме ние/ да имат стабилно, дългосрочно партньорство в една обща тяхна "фирма". ---------- И това ти го казвам не защото чувствам необходимостта да се аргументирам пред теб защо и как съм се развела, а защото не ми харесва някой който изобщо не ме познава, да прави обобщения как съм оставила брака ми да се сдуха едва ли не без да пложа никакви усилия за оцеляването му.

osgod, аз пък съм се вслушвала в неща казани от хора с фалирали фирми и продължавам да го правя. Това съвсем в буквалния смисъл, касаещ бизнеса. Нямам амбиции да откривам топлата вода, нито смятам, че само положителният пример е полезен. 
Напълно те подкрепям за толерантността, но тя почва от някой и някъде. Не става ние да сме нетолерантни, а да искаме това от другите.

catnadeen,osgod Чета за   н-ти път постингите ви и се чувствам се по виновна и глупава че съм допуснала такива елементарни грешки това а и на него му го казах.в случая не беше инат(защото знам че с инат не става опитвам се да го контролирам)по скоро беше опит да го провокирам да покаже че сме най важни за  него-но наистина подхода ми беше възможно най глупавият.Един разговор би  помогнал много повече той би ме разбрал.Моят мъж е е като повечето казва нещо и думите му значат точно това(като иска да му подам солницата не ми намеква че яденето ми е без солно-ако го мисли ще го каже в прав текст)А аз като повечето жени все искам да се сети сам...да реагира.Мога само да седя и да се надявам че ще размисли....както писах разкаях се ...дано наистина не е много късно настина си казахме всичко необходимо той каза че ще мисли до неделя...а тя е толкова далече...

@ blondy-mamma
Не съм казвал че причината е в жената, нито съм употребявал дума като мърди.
Просто лоша преценка. Няма нужда някой да се оправдава за преценката си. Така или иначе това няма да я направи по-добра.
Вина и отговорност има всеки за действията си и за избора си. И мъжа и жената.

Знам бе, Пантер, че не си употребил думата "мърда". Но аз я употребявам - кво не съм ли мърда, че прецених зле, че надцених възможностите си, псвещавайки години на една кауза, която почти от самото начало виждах, че е обречена. Еми мърда съм, да, защото дори нямам оправданието че нещо ме е лъгал, че е прикривал свои негативни черти и ме е подвел, че ми е дрънкал няк`ви врели-некипели, с които да ме омае... Напротив, добре виждах колко сме различни, но тъпо и упорито вярвах, че ако положа достатъчно усилия, нещата може и да се получат... Може и да може, ама в друг филм, с други действащи лица... Но всъщност не съжалявам нито за отделеното време, нито за положените усилия, защото наистина знам че съм изчерпала максимума от възможностите си и е нямало какво повече да дам, какво повече да сторя.
            И все пак ми става гадно някой като изникне и вземе да ми обяснява как, видиш ли, "фирмата ми е фалирала" щото аз собствено съм "калпав управител".
            Сори отплеснах се от темата, за което се извинявам на Меги!

жени все искам да се сети сам...да реагира.-не се сещат. Жалко, че си го усетила сега.Иначе не знам, май е най-добре да изчакаш малко, дай си време, ревяща жена , подвластна на емоции, едва ли би могла да вземе правилното решение.

разбирам те
моя е същия
и затова са ни проблемите
не го оправдавам напълно, че не се старае да ме разбере...но май и не би могъл точно както бих искала...затова се старая да не искам невъзможното

сега по въпроса ти съм още повече в неяснота какво да направиш
слава богу като сме се карали не е стигало до раздяла, но съм убедена - по наччина по който сме говорили - че иде ли си ще е завинаги
той самия ми е казвал - комуникирай и мисли какво казваш, докато не си тръгна...тръгнали си - няма да се върна
има такива хора
аз си тръгвам като теб - с цел...а те - за винаги
но за мен ИМА НАДЕЖДА - защото ти е казал, че ще мисли
ако бе казал - чао, за мен честно казано почти не би имало надежда

и пак ще пиша - не го оневинявам, но е излишно да си съсипваме семействата поради известна неудовлетвореност към партньора
надявам се проблема и да не е свързан с роднините му...защото тогава е най-трудно инай-трудно се прощава

ти не се отчайвай предварително
когато можеш и АКО ИСКАШ му напомняй за себе си с най-доброто което можеш
само че сега мисли...чувствай и наистина прецени искаш ли го....
щото после ако откриеш че искаш да си без него ще е още по-сложно
сама си - имаш време да прецениш дали наистина е толкова неприемливо да бъдеш с него, дошло ли е време да си идеш.....мисли и дано откриеш истината за себе си

изолирай се от нашите съвети утре
дай си време за размисъл
ако можеш не влизай тук.... нека сърцето и ума ти са чисти то всякакви "настройки"
в неделя надявам се да ни пишеш и да си добре - със или без него, само да си наистина добре

успех

и само да добавя - Блонди ако е дала съвет е щото така чувства нещата не щото мрази мъжете като цяло
това сочи нейния опит - това казва
моя опит сочи др - аз това казвам
ама и аз съм баркала и тя е била права...всеки случай не можеш да решиш правилно...иначе бихме били ВАнга напр

ако тук има "мъжемразки" то е за кратко и скоро им минава
всеки след разочарование бива понякога злъчен
аз съм давала много остри мнения като млада и перди сама да събера опит
но дори и сега не мога да избягам от личния си опит
а той не е миродавен - та в тази мисъл, не е нужно Блонди да се защитава за думите си - така е чувствала така е писала

затова МЕги утре мисли и чувствай сама
щото аз хубаво ще дам съвет, но ти си знаеш какво ти е в сърцето....
пък дано имате бъдеще...за мен имате - само ти леекинко да помислиш тази твоя неудовлетвореност дето не си казвала - как си я показвала....и да не искаш това дето и преди години мъжа ти не е имал....
за него....пожелавам му и той колкото може да се вгледа в теб и колкото може и той да ти удовлетворява нуждите
успех пак ш

След като слязох от метлата и я паркирах пред блока   искам само да кажа, че от начало до край подкрепям по-горния пост на catnadeen.
Меги, ти получи достатъчно и при това доста разнообразни като палитра мнения, но наистина отговорът ще го откриеш вътре в себе си, трябва само да се вгледаш внимателно.  Надявам се все още комуникацията по между ви /със съпруга ти/ да не е съсипана тотално. Има ли я нея, съумеете ли да разговаряте, но вече спокойно, без взаимни нападки, има надежда и нещата да се изгладят. И както ти писах още в първия си пост, надявам се неделята да се окаже за теб един радостен ден!

П.П. catnadeen, благодаря ти, че един вид се застъпи за мен!    Знам, че го направи не от чиста проба жеска солидарност, а защото имаш поглед върху начина ми на мислене не от вчера и знаеш, че не съм някаква злобна женка, тип мъжемразка.  Наистина всичко написано произтича от личния ми опит, но начинът по който го изразих е агресивен. Явно нещата които преживявам и в момента, ме хвърлят в различни крайности - сълзите преливат в гняв и обратно... Та вероятно затова така жлъчно звуча... И може би osgod има право, че е по-добре да не давам съвети на хората, не и докато съм в такова състояние на духа - току виж съм им навредила, вместо да помогна.

Мисля че е време да споделя и още подробности които исках да избегна,но нека разнищим ситуацията до край и защо аз хем искам да дойде хем неискам.
Той е на 40 досега живял само с родителите си ние с детето просто бяхме там междодругото(поне така се чувствах)не бяхме мама татко и бебе а по скоро те бяха така+ нас двете.Имахме много проблеми за местенето в жилището(откакто почнахме да го подготвяме аз+ майка ми,защото той отказа да участва,а аз исках бързо да се изместим и да сме семейство а имах нужда от помощ).Не е инициативен защото до сега все е бил детето.Само се заяждаше даже ме е нагрубявал.Затова исках да го провокирам да покаже че ние сме неговото семейство.Ако бях споделила може би щеше да е различно.Скандалът беше за името на детето пак заради него я кръстих Мария но не харесвам обръщението Мими(за разлика от техните)е той не застана на моя страна(не можа да се изправи и да им каже така сме решили ще се съобразите  с нас) това наистина ми преля чашата.Толкова е гадно да се чувстваш нищожен и неоценен.Аз изобщо не съм претенциозна,а може би трябваше...поне малко никога нищо не съм искала освен внимание и да се чувствам обичана.И въпреки всичко го обичам и вярвам може да поеме отговорност за семейството си-стига да иска.
Е излях си душата поне малко ми олекна.

Как така за едното обръщение се скарахте, че и чак разделихте.
Извинявай но това са глупости и инати. Пази си силите за важните битки. А те както ми се струва са доста.
 

Въпроса за мен не беше в тъпото обръщение а в това да се изправи и да ме подкрепи.Пак го провокирах(подсъзнателно,сега така си го обяснявам).Проблема ми беше че не сме от един "отбор".Грешката ми е че не говорих направо.За някой неща говорих(по обзавеждането)но той вдигаше скандали а после казваше че нищо не съм го информирала.Питам се ако наистина държи на нас като семейство не би ли трябвало двамата да се заемем с подготовката на дома ни...може би той никога не го е искал и това е просто пред текст да се отърве от нас...защо да се отказва от лесния си живот при мама и тате там той няма никакви отговорности?
От една страна разума ми казава бягай спасявай се не за теб млдаа си имаш подкртепа от родителите си ще се справиш.
От друга страна сърцето ми казва обичаш го имате дете само да се изнесете ще сте нормално семейство.
Всичко опира до там разума или сърцето?!

разбирам те
частично имаш право, частично бъркаш
ще ти споделя личнотго си мнение - ще се оправят с ВРЕМЕТО нещата КОГАТО се преместите сами
няма да е лесно обаче, но когато си взела мъж на 40г живеещ като дете сигурно не си изкл известни трудности
въпроса е - вярваш ли че ви обича
и ако да - не се съревновавай в обичта му към техните, той тях ги обича инак...но не винаги успява да ти покаже на ТЕБ както показва на ТЯХ /поне според теб/ - че ви обича...
дано ме разбереш
сигурна съм,, че ако си убедена в любовта му, и ако го обичаш ще бъдете повече то добро семейство

БЛОНДИ, вярвам в теб!
и пак ще кажа - не е изкл и ти да си права...човек не знае...
он все пак си мисля, че може би нещата не са зле и има надежда в това семейство - описах по-горе защо