Имам нужда от подкрепа...

Виж кво, Меги, ще съм рязка, ама няма как, щото не мога да ти опиша как съм насъбрала вътрешно от идиотски мъжки изказвания и от неадекватно мъжко поведение...

Първо на първо, тия му приказки /от цитата по-горе/ изобщо не му отиват на годините, въпреки че изтъква като аргумент тъкмо възрастта си. За мен подобни "потребителско-разменни" коментари, насочени към съпругата и майка на детето ти са меко казано грозни - човек не говори така на някого когото обича. И макар и в същността си да отговаря на истината, такова изказване е незряло в устата на един 40-годишен мъж.  Абе изобщо не му отива на годините да ти разиграва театър в стил "прилъстен и изоставен". Какво сега?! - Да паднеш на колене и да му се молиш ли?! - Или пък това са някакви "методологии" да те превъзпита?!   Ама айде, да речем, че ги е наговорил тия приказки прибързано в момент на обида...

Второ, това че виждаш и осъзнаваш грешките и в собственото си поведение е добре. Разбирам колко си разстроена в момента и затова ще ти кажа, че ако вашият татко държи на семейството си, независимо какви ти ги е надрънкал, ще си ви вземе... Още повече щом ви предстои да се отделите жилищно и да заживеете съвсем автономно като семейство - това е един наистина голям плюс за хармонизиране на отношенията ви.  Но ако въпреки всичко той продължава с демонстрациите си на разочарование, ако гордостта и неотстъпчивостта му са по-силни от любовта към теб и детето...??? Бившият ми беше от този типаж, дето приемат различното мнение като лична обида, точно на принципа "ако не си с мен, значи си против мен"... - Казвам ти го от личен опит, от такъв характеров екземпляр можеш да очакваш само болезнени преживявания в бъдеще. Дано твоят човек не попада в тази категория!
Стискам ти палци неделята да се окаже един радостен ден за теб!

blondy-mamma Благодаря ти

Според мен, той се опитва да те превъзпитава.
Тези приказки са доста несериозни от устата на 40 годишен мъж.  Това говори много за него.
Поставям се на твое място.....
Ако някой ми каже така...обичам/не обичам.....без да го притеснявам повече-  продължавам си живота.
Знам, че отстрани е лесно да се дава акъл, и аз определено го правя много рядко, но не ти трябва такъв партньор.
Просто го остави на мира- да събере 2 и 2, и ако получи 4 - сам ще се върне.

аз ще кажа друго мнение

ние жените говорим със заобиколки
мъжете по принцип са прямои
някои мъже по-семпли в изказването и начина си на мислене са много прями
мъжа ми би се изказал точно като мъжа на МЕГИ, но пъкдори като ме сваляше не се е държал като професор по философия
обаче пък зат тези му прости думи ще се крият куп неизказани нежгови мисли и чувства....на елементарно ниво, но когато другия не загатне, а ти си ядосан - не ес сещаш за тези неща, нали?

затова моля помислете какво дурго се крие зад думите на този 40 годишен мъж - може би една вселена то чувства, за които мъжете не говорят! но това ен значи че ен мислят и не чувстват

МЕГИ, ще го кажа просто - не споделяш ПОВОДЪТ за скандала
ако е бил меко казано глупав - много сжалявам, но мъжа ти има право да се сърди
явно въпреки, че не си изказвала проблемите си ги ПОКАЗВАЛА с държанието си и поведението си
за да е НЕСИГУРЕН в теб за толкова кратко време - за мен говори, че през тази 1г си му показала по много начини, че има причини да си мисли, че ще си идеш и ще го зарежеш

просто ако не ти пречи и наистина го обичаш - намери начин да го покажеш
няма нищо по-хубаво и ценно и благородно да запазиш семейството си

щото аз не видях ти да се оплакваш от НЕГОВОТО поведение...може и да не смееш тук в нета, но ако наистина си даваш сметка, че в общи линии няма сериозни недостатъци поради които да си струва дас е разделите - бори се
без ултиматуми, а с добри думи......и мил подход....не е лесно, но пък резултата после ще си струва

сам може и да не се върне
натиска, коюто оказвам върхфу мъжа ми е много силен за него - аз съм динамит, той е спокоен и всяко наше скарване го отдръпва от мен
ако сте се сарали много и той е стигнал предела, ако е човек, който като ЗАТВОРИ ЕДНА ВРАТА НЕ Я ОТВАРЯ ВТОРИ ПЪТ - не мисли и не бъди горделива, а действай защото с вески час и ден времето ти изтнича
мъжа ми е търпелив, но напоследък и той излиза извън контрол...и честно казано, като мине време и размисля, виждам че е прав за едно - било е тъпо да вдигам такъв скандали да го насмитам така за това или онова...има и др начини да се разберат двама възрастни
така че помисли реши какво исакш и ако е него - не чакай той да ти се моли....може да не еот този тип и дори да умира за вас и двете - няма той да се извинва за твои грешки, пък и за негови....

Osgod, не знам ирония ли долавям в думите ти или така ми се струва... Това "1,2,3", което споменавш предполагам касае поста ми в съседната тема...  Знам че и тук и там изказванията ми са леко агресивни. Държа да наблегна, че по принцип съм страшно толерантен човек и съм склонна да давам шанс винаги, когато има и най-малка вероятност от позитивна промяна...  Това обаче в личен план ми е донесло предимно разочарования, при това доста тежки.  Та затова като видя, че някое от момичетата е склонно да прави подобни значителни компромиси със себе си, жертви които едва ли ще си струват, реагирам така. ----------  Освен това аз изрично подчертавам, че базирам мнението си на собствения си негативен опит - просто го споделям, а всеки сам взема решенията за себе си! Това съм го казвала на много места - нужно ли е да го повтарям всеки път?!

А това полезен съвет към авторката на темата ли е или леко иронично отношение към голяма част от списващите тук?! ---> Що за квалификация е това "зарязаните мами"?! - Аз например съм тази която взе решението за раздяла с бившия - претеглях, премервах и прецених, че това е едниствения изход, ако искам да се съхраня психически и да бъда полезна като родител на дъщеря си. Но даже и да ме бяха зарязали - какво?! - това втора категория човек ли щеше да ме прави - че съм един вид неспособна да задържа мъжа до себе си?!... Пък че тоя мъж бил почитател на секса извън семейното огнище, или пък комарджия или незнам си какъв още.., да не говорим за тази "достойна" категория "татковци", дето са зарязали бременните си или наскоро родили жени... - бъка от такива примери на мами с такива съдби. И кое е "недостойното" тука - това че са били зарязани от своите "достойни" съпрузи?! И това вече ги прави "негодни" да изказват мнение?!
            Целта на форума и на публикуването на теми в него /според скромните ми представи/ е, този, който има проблем и търси помощ да може да го направи - от една страна, а от друга всеки свободно да може да изложи своята гледна точка по поставените теми. Авторът на темата задава въпроса си и получените отговори му служат като ориентир да погледне проблема си от различни ъгли, но крайното решение си го взема чвекът сам! Никой на никого не натриса готови поведенчески матрици. Това се нарича обмяна на опит.

Чети catnadeen и няма да сбъркаш. 

Не е недостойно, но показва че жената има твърде лоша преценка за мъжете, за човешкия характер и причините за мъжките действия.

Наистина осъзнах грешките си жалко че загубих Човека....
Не давам ултиматуми извинявам се моля за прошка....сега наистина той трябва да  реши не знам какво да направя повече...

osgod, много некавалерско изказване.
Човек може да се поучи от много хора и ситуации. Не е задължително всички да са супер успели. Понякога и грешките са добър пример. А решенията всеки си взима сам, както и си носи последствията после.
Другите ти мисли и аз споделям, но кому е нужна грубост.......................

Тъй де, значи пак причината е в жената - тя с поведението си е провокира мъжа си към въпросните действия... - Типично мъжко изказване в стил "верно че постъпих зле, ама ти сама си си виновна" ------ Пантер, а къде отиде позицията ти, че човек е отговорен за действията си и изборите, които прави? Или аз нещо се бъркам, че споделяше това мнение?  

Мили osgod, както вече казах, пишейки само споделям опита си  - никъде не твърдя че е меродавен. Дали "нормалномислещите" ще искат моето мнение... - незнам...  А какво според теб правят хората, поставящи въпросите си тук - към категорията родители, чиито "фирми"/бракове/ са фалирали? - Или според теб те са "ненормално-мислещи"?!  И накрая искам да те уверя, че напълно споделям мнението ти, че трябва човек да говори и вниква /усеща/ нещата и повярвай ми, че дадох всичко от себе си в тая посока преди да стигна до решението да приключа с брака си. Но за целта на говоренето и усещането трябва да има двама души, между които да тече комуникацията, а в моя случай отсрещната страна даваше пълен "off".   Та аз съм от тези мърди, дето /както се е изразил Пантер/ са направили твърде погрешна преценка. Но в моя случай грешно прецених не човека, а по-скоро на шанса двама твърде различни като светоусещане хора /каквито бяхме ние/ да имат стабилно, дългосрочно партньорство в една обща тяхна "фирма". ---------- И това ти го казвам не защото чувствам необходимостта да се аргументирам пред теб защо и как съм се развела, а защото не ми харесва някой който изобщо не ме познава, да прави обобщения как съм оставила брака ми да се сдуха едва ли не без да пложа никакви усилия за оцеляването му.

osgod, аз пък съм се вслушвала в неща казани от хора с фалирали фирми и продължавам да го правя. Това съвсем в буквалния смисъл, касаещ бизнеса. Нямам амбиции да откривам топлата вода, нито смятам, че само положителният пример е полезен. 
Напълно те подкрепям за толерантността, но тя почва от някой и някъде. Не става ние да сме нетолерантни, а да искаме това от другите.

catnadeen,osgod Чета за   н-ти път постингите ви и се чувствам се по виновна и глупава че съм допуснала такива елементарни грешки това а и на него му го казах.в случая не беше инат(защото знам че с инат не става опитвам се да го контролирам)по скоро беше опит да го провокирам да покаже че сме най важни за  него-но наистина подхода ми беше възможно най глупавият.Един разговор би  помогнал много повече той би ме разбрал.Моят мъж е е като повечето казва нещо и думите му значат точно това(като иска да му подам солницата не ми намеква че яденето ми е без солно-ако го мисли ще го каже в прав текст)А аз като повечето жени все искам да се сети сам...да реагира.Мога само да седя и да се надявам че ще размисли....както писах разкаях се ...дано наистина не е много късно настина си казахме всичко необходимо той каза че ще мисли до неделя...а тя е толкова далече...

@ blondy-mamma
Не съм казвал че причината е в жената, нито съм употребявал дума като мърди.
Просто лоша преценка. Няма нужда някой да се оправдава за преценката си. Така или иначе това няма да я направи по-добра.
Вина и отговорност има всеки за действията си и за избора си. И мъжа и жената.

Знам бе, Пантер, че не си употребил думата "мърда". Но аз я употребявам - кво не съм ли мърда, че прецених зле, че надцених възможностите си, псвещавайки години на една кауза, която почти от самото начало виждах, че е обречена. Еми мърда съм, да, защото дори нямам оправданието че нещо ме е лъгал, че е прикривал свои негативни черти и ме е подвел, че ми е дрънкал няк`ви врели-некипели, с които да ме омае... Напротив, добре виждах колко сме различни, но тъпо и упорито вярвах, че ако положа достатъчно усилия, нещата може и да се получат... Може и да може, ама в друг филм, с други действащи лица... Но всъщност не съжалявам нито за отделеното време, нито за положените усилия, защото наистина знам че съм изчерпала максимума от възможностите си и е нямало какво повече да дам, какво повече да сторя.
            И все пак ми става гадно някой като изникне и вземе да ми обяснява как, видиш ли, "фирмата ми е фалирала" щото аз собствено съм "калпав управител".
            Сори отплеснах се от темата, за което се извинявам на Меги!

жени все искам да се сети сам...да реагира.-не се сещат. Жалко, че си го усетила сега.Иначе не знам, май е най-добре да изчакаш малко, дай си време, ревяща жена , подвластна на емоции, едва ли би могла да вземе правилното решение.

разбирам те
моя е същия
и затова са ни проблемите
не го оправдавам напълно, че не се старае да ме разбере...но май и не би могъл точно както бих искала...затова се старая да не искам невъзможното

сега по въпроса ти съм още повече в неяснота какво да направиш
слава богу като сме се карали не е стигало до раздяла, но съм убедена - по наччина по който сме говорили - че иде ли си ще е завинаги
той самия ми е казвал - комуникирай и мисли какво казваш, докато не си тръгна...тръгнали си - няма да се върна
има такива хора
аз си тръгвам като теб - с цел...а те - за винаги
но за мен ИМА НАДЕЖДА - защото ти е казал, че ще мисли
ако бе казал - чао, за мен честно казано почти не би имало надежда

и пак ще пиша - не го оневинявам, но е излишно да си съсипваме семействата поради известна неудовлетвореност към партньора
надявам се проблема и да не е свързан с роднините му...защото тогава е най-трудно инай-трудно се прощава

ти не се отчайвай предварително
когато можеш и АКО ИСКАШ му напомняй за себе си с най-доброто което можеш
само че сега мисли...чувствай и наистина прецени искаш ли го....
щото после ако откриеш че искаш да си без него ще е още по-сложно
сама си - имаш време да прецениш дали наистина е толкова неприемливо да бъдеш с него, дошло ли е време да си идеш.....мисли и дано откриеш истината за себе си

изолирай се от нашите съвети утре
дай си време за размисъл
ако можеш не влизай тук.... нека сърцето и ума ти са чисти то всякакви "настройки"
в неделя надявам се да ни пишеш и да си добре - със или без него, само да си наистина добре

успех

и само да добавя - Блонди ако е дала съвет е щото така чувства нещата не щото мрази мъжете като цяло
това сочи нейния опит - това казва
моя опит сочи др - аз това казвам
ама и аз съм баркала и тя е била права...всеки случай не можеш да решиш правилно...иначе бихме били ВАнга напр

ако тук има "мъжемразки" то е за кратко и скоро им минава
всеки след разочарование бива понякога злъчен
аз съм давала много остри мнения като млада и перди сама да събера опит
но дори и сега не мога да избягам от личния си опит
а той не е миродавен - та в тази мисъл, не е нужно Блонди да се защитава за думите си - така е чувствала така е писала

затова МЕги утре мисли и чувствай сама
щото аз хубаво ще дам съвет, но ти си знаеш какво ти е в сърцето....
пък дано имате бъдеще...за мен имате - само ти леекинко да помислиш тази твоя неудовлетвореност дето не си казвала - как си я показвала....и да не искаш това дето и преди години мъжа ти не е имал....
за него....пожелавам му и той колкото може да се вгледа в теб и колкото може и той да ти удовлетворява нуждите
успех пак ш

След като слязох от метлата и я паркирах пред блока   искам само да кажа, че от начало до край подкрепям по-горния пост на catnadeen.
Меги, ти получи достатъчно и при това доста разнообразни като палитра мнения, но наистина отговорът ще го откриеш вътре в себе си, трябва само да се вгледаш внимателно.  Надявам се все още комуникацията по между ви /със съпруга ти/ да не е съсипана тотално. Има ли я нея, съумеете ли да разговаряте, но вече спокойно, без взаимни нападки, има надежда и нещата да се изгладят. И както ти писах още в първия си пост, надявам се неделята да се окаже за теб един радостен ден!

П.П. catnadeen, благодаря ти, че един вид се застъпи за мен!    Знам, че го направи не от чиста проба жеска солидарност, а защото имаш поглед върху начина ми на мислене не от вчера и знаеш, че не съм някаква злобна женка, тип мъжемразка.  Наистина всичко написано произтича от личния ми опит, но начинът по който го изразих е агресивен. Явно нещата които преживявам и в момента, ме хвърлят в различни крайности - сълзите преливат в гняв и обратно... Та вероятно затова така жлъчно звуча... И може би osgod има право, че е по-добре да не давам съвети на хората, не и докато съм в такова състояние на духа - току виж съм им навредила, вместо да помогна.

Мисля че е време да споделя и още подробности които исках да избегна,но нека разнищим ситуацията до край и защо аз хем искам да дойде хем неискам.
Той е на 40 досега живял само с родителите си ние с детето просто бяхме там междодругото(поне така се чувствах)не бяхме мама татко и бебе а по скоро те бяха така+ нас двете.Имахме много проблеми за местенето в жилището(откакто почнахме да го подготвяме аз+ майка ми,защото той отказа да участва,а аз исках бързо да се изместим и да сме семейство а имах нужда от помощ).Не е инициативен защото до сега все е бил детето.Само се заяждаше даже ме е нагрубявал.Затова исках да го провокирам да покаже че ние сме неговото семейство.Ако бях споделила може би щеше да е различно.Скандалът беше за името на детето пак заради него я кръстих Мария но не харесвам обръщението Мими(за разлика от техните)е той не застана на моя страна(не можа да се изправи и да им каже така сме решили ще се съобразите  с нас) това наистина ми преля чашата.Толкова е гадно да се чувстваш нищожен и неоценен.Аз изобщо не съм претенциозна,а може би трябваше...поне малко никога нищо не съм искала освен внимание и да се чувствам обичана.И въпреки всичко го обичам и вярвам може да поеме отговорност за семейството си-стига да иска.
Е излях си душата поне малко ми олекна.

Как така за едното обръщение се скарахте, че и чак разделихте.
Извинявай но това са глупости и инати. Пази си силите за важните битки. А те както ми се струва са доста.
 

Въпроса за мен не беше в тъпото обръщение а в това да се изправи и да ме подкрепи.Пак го провокирах(подсъзнателно,сега така си го обяснявам).Проблема ми беше че не сме от един "отбор".Грешката ми е че не говорих направо.За някой неща говорих(по обзавеждането)но той вдигаше скандали а после казваше че нищо не съм го информирала.Питам се ако наистина държи на нас като семейство не би ли трябвало двамата да се заемем с подготовката на дома ни...може би той никога не го е искал и това е просто пред текст да се отърве от нас...защо да се отказва от лесния си живот при мама и тате там той няма никакви отговорности?
От една страна разума ми казава бягай спасявай се не за теб млдаа си имаш подкртепа от родителите си ще се справиш.
От друга страна сърцето ми казва обичаш го имате дете само да се изнесете ще сте нормално семейство.
Всичко опира до там разума или сърцето?!

разбирам те
частично имаш право, частично бъркаш
ще ти споделя личнотго си мнение - ще се оправят с ВРЕМЕТО нещата КОГАТО се преместите сами
няма да е лесно обаче, но когато си взела мъж на 40г живеещ като дете сигурно не си изкл известни трудности
въпроса е - вярваш ли че ви обича
и ако да - не се съревновавай в обичта му към техните, той тях ги обича инак...но не винаги успява да ти покаже на ТЕБ както показва на ТЯХ /поне според теб/ - че ви обича...
дано ме разбереш
сигурна съм,, че ако си убедена в любовта му, и ако го обичаш ще бъдете повече то добро семейство

БЛОНДИ, вярвам в теб!
и пак ще кажа - не е изкл и ти да си права...човек не знае...
он все пак си мисля, че може би нещата не са зле и има надежда в това семейство - описах по-горе защо

Меги, виж сега, не искам пак да наливам вода във воденицата на недоволството ти, но тези детайли, които последно си осветлила изобщо не са маловажни. Това че до 40г. е живял с майка си и баща си, които са обгрижвали него - своя любим син, до голяма степен обяснява онова му изказване, с което ти започна темата и на което аз реагирах така остро, обявявайки го за незряло.
       Щом до такава възраст той е живял единствено с родителите си, т.е. няма свой личен пък макар и негативен опит с предишен брак.., този човек е свикнал да е едва ли не център на вселената, около който се върти всичко. Много ще му е трудно да префокусира начина си на мислене по посока на това, че сега той е този който трябва да дава - грижи, средства, внимание - на вас, след като до сега е свикнал само да ги получава - за себе си. Трудно, но не и невъзможно - зависи само от него. Но за да има шанса изобщо да се приучи в този нов начин на мислене, задължителната предпоставка според мен е да се отделите и заживеете напълно самостоятелно - вашето семейство - вие тримата.  Има разбира се вероятност и да не успее да се приучи, ако е развил твърде силен егоцентризъм... - не е изключено... -----------
       И понеже виждам, че това е може би основният проблем, който те гложди - че той е прекалено емоционално завързан към родителите си, а вас възприема едва ли не като някакви придатъци в живота си.., опитай се внимателно да изследваш тези си съмнения. Припомни си различните ситуации, в които той е реагирал по начин, навеждащ те на подобни мисли и анализирай ----> Дали поведението му наистина говори за прекомерна свързаност с родителите му, водеща до реално пренебрегване на вас - неговото семейство; или търсиш под вола теле, т.е. пре-много и неоснователно се дразниш /ревнуваш/ от проявите му на внимание към хората, които в край на краищата са му майка и баща и е нормално той да ги зачита - все пак са били неразделна част от целия му живот до вашата поява в него.  Знам че е трудно да се дистанцираш и погледнеш с обективни очи на неща, които са твои субективни преживявания, но опитай - да си дадеш тези отговори е много важно за самата теб, за да откриеш пък от там насетне способна ли си и на какви компромоси за да има шанс семейството ви да се стабилизира. Успех!

catnadeen,

Преди малко ми спря нета и не успях да си довърша писанието. Както и да е, виждам че blondy-mamma и catnadeen са го написали вече. Благодаря, момичета.
От една страна е 40-годишен мъж, свикнал да живее с родителите си и да е център на света.
От другата млада жена съвсем в правото си да иска полагащото се внимание и грижи.
Няма да е лесно, но поне опитайте да живеете отделно. Ако и тогава не стане поне ще сте опитали.
А, за обръщенията имах предвид да си пазиш силите за по-важните въпроси.
И не го предизвиквай ако не си готова да живееш без него поне засега.

Dincho много точно ме разбра...
Благодаря на всички ви получих много ценни съвети.Наистина ще премисля пак тези дни и ако изобщо той дойде да ни вземе ако не...ще му мисля тогава.

аз обаче ще кажа следното - мъжа е бил такъв и в началото на връзката си
МЕГИ, любовта към родителите е нещо, което ако не пречи АМА НАИСТИНА да пречи на семейния живот...
теб ти пречи защото е под НОСА ти - виждаш как той е СВЕЧКНАЛ да се грижи за родителите си, и как е СВИКНАЛ ти да се грижиш за него.....
ако си далече и няма и да ти прави впечатление с времето...ако си умна
щото този човек не се е променил....а си е бил такъв, нали? значи вината не е негова а твоя - когато си гледала, какво си гледала...
това го пиша като човек в твоето положение...или поне така ми се струва
отказах се да искам невъзможното, приех си онези грешки и гледам да оправям нещата които подлежат на оправяне....ако ме разбираш
не че не се стремя е към повече - но с много търпение и такт....някои неща стават, други явно никога няма да се променят....
но аз имам добър съпруг и прекрасен баща за децата си
не всичко е идеално и все още има неща с които заспивам мечтаейки за тях....

апропо явно си му ядосана, че косвено е показвал нежелание да се мести /което той самия може и да не осъзнава и дао е убеден с цялото си сърце, че желае да живеете отделно...а пък да го е страх да остане сам глава на дома/
аз бях в положението на твоя мъж...не е лесно, но стане ли - човек може дори да се окаже по-оправен отколкото е очаквал
а той може да е ядосан, че толкова искаш да си идете в новото жилище - един вид не уважаваш родителите му
това е само в сферата на догадките ми....
опитай да покажеш уважение към тези хора и прощавай ама да се ядосваш за това дали на детето се вика Мими, Мимчо или още нещо - е бебешка история...в детската градина се сърдим как ни викат....много ме извини, но това явно показва, че вече нямаш никакъв контрол над събитията

дано тази раздяла ти даде повод и над СЕБЕ СИ да погледнеш с нови очи.....
и Динчо е прав - не се води война ако не си наясно с изхода й...когато си като трактор с ремарке.....
мисли, мисли и пак мисли, но не търси само неговата вина
не си слагай и ти нищо на сърцето, но си извади поуки
щото ако се съберете - нищо няма да се промени с махване на вълшебна пръчица...само ти можеш и то само себе си да промениш
успех, вярвам ще се приберете, но дано имаш търпението да му дадеш и ти шанс...и той на теб

мъжа ми и аз имаме добри и силни връзки с родителите си
когато спряхме да си ги "мерим" в тази насока - спряха проблемите
разбирам, че мъжа ми е живял с неговата майка цял живот и се е учил да се грижи за нея на свой ред след като тя го е отгледала...приемам, че мен обича различно и не ми пречи когато не проявява по същия начин любовта си - не се старая да стана "мама"
семейството му не се меси в нещата ни, когато живеем при техните и се случи той да не е на моя страна - гледам ФИЛОСОФСКИ на нещата - утре аз ще съм пир нашите и може на мен да ми се НАЛОЖИ да заема позиция да съм "с тях"
нужно е уважение и разбиране на любовта на партньора към близките му

стига това да не се НАБЪРКВА в семейството
но това, че в РОДНИЯ ДОМ на родителите на мъжа ти, МЕГИ, той ги ЗАЩИТАВА...дори да не е прав - го разбирам
те са възрастни и според понятията на по-възрастните хора - заслужават уважение, поне публично, дори да не са прави
разбираш ли? тези хора не са научени да говорят така прямо с родителите си, както ние на по 20 и 30г.......ние сме ДРУГО поколение и както сама си изтъкнала - ти мислиш РАЗЛИЧНО от съпруга си, но що пък мислиш, че така е правилно?
когато живея при родителите на мъжа ми очаквам уважение, но съм подготвена, че той би ги защитил повече....както обаче в МОЯ/НАШЯ/ дом АЗ съм домакинята, техните - на гости и очаквам да съм си у дома.....

Пиша ви вече от вкъщи.Сега съм щастлива но знам че борбата тепърва престои...Дано имам сили и дано наистина си заслужава.
Благодаря на всички ви за оказаната подкрепа

Меги, радвам се че на този етап поне нещата са се случили както се надяваше!
Пожелавам и на двама ви да съумеете да използвате шанса, който взаимно сте си дали, по възможно най-добрия начин!
Успех!

успех
радвам се
моля те за търпение...вярвам ще се оправят нещата само търпение