Мирка, това с притесненията ми е ясно. Моята майка е стабилен и здравомислещ човек, но като й се обадих в 6.30, че ще ме подготвят за секцио ... докато й се обадя след това минаха два часа, а тя знае колко време трае едно секцио, та й е било доста свитичко под лъжичката. Аз си спомням, че тя се поразплака на телефона... Абе този път бях по-замаяна и паткясана. Много се бях развълнувала от преживяното от нормалното раждане 
Изобщо честно казано още не съм съвсем на този свят
Сякаш летя... И мозъкът ми на моменти е доста вън от реалността И на знам защо така. Предния път се бях събрала бързо, бързо, а сега 
Изобщо честно казано още не съм съвсем на този свят
Сякаш летя... И мозъкът ми на моменти е доста вън от реалността И на знам защо така. Предния път се бях събрала бързо, бързо, а сега 
Толкова ми е замаяно,развълнувано и страшно в същото време!!Нямам търпение да видя бебка и да я гушна и същевременно съм и доста уплашена и за самото раждане и за всичко след това,за гледането а кърменето как ме плаши не е истина-искам да я кърмя и да се справя успешно без проблеми!! 
Искам сина и да я постави на място веднъж за винаги!!!Но знам,че и е мълчал и гък не е казал 
оцъклям поглед 
Ядохме,пихме сокче..време и е да спинка кротко че иначе ще ми разкъса тумбака ако продължава 