Да се чувстваш неудобно, че имаш дете!

На едно от поредните си посещения при гинеколога /бях бременна в 8-и месец, с огромен корем и подпухнали до неузнаваемост крака/ както винаги отидох с нагласа да седна и да си чакам реда, но ме видя една госпожа на около 45- 50 години и възмутено съобщи на мъжа с нея :" Ето я и ТАЯ, и тя бременна и ред ще иска   ". За малко да падна от шока   , а аз дори не бях стигнала до вратата на кабинета още!!!
Като бременна, а повярвайте ми, имах огромен корем и тъй като когато забременях бях много слабичка, бременноста ми пролича много рано, 2-3 пъти някой ми е отстъпвал място в автобус/ опашка в магазин или учреждение  
А с детето... точно беше проходила малката и тъй като няма на кого да я оставям е винаги с мен, та отидох в Общината /Благоевград/. Тъй като асансьорите са малки и тесни- забравете да влезете с детска количка или инвалидна такава   Оставих количката на партера и помъкнах дете на 1г и 3м с мен по етажите, при Данъчните  
След 30 мин чакане в коридора дойде и нашия ред, влязохме, след 30 сек. "дамата" вътре ме помоля да изляза и да разходя детето, защото я дразни   и да се върна след 10 мин  
Оставям го без коментар...

За сравнение- в ресторант в чужбина сме, малката прави един куп поразии на детското си столче с храната си. Реакцията на персонала- усмивка, закачка и подаръчета- дребни играчки от типа на блокче и моливи, малка плюшена играчка и мнооого подобни!
Открийте разликите!

Мисля, че в случая не е важно кой си мълчи и кой не си замълчава - хора разни, темпераменти разни, всеки реагира по различен начин. Лошото е, че има такова тотално игнориране на децата в тая държава и повечето хора гледат на децата като на дразнители някакви, които само се чудят как да им нарушат спокойствието. 

Имах подобни преживявания наскоро...
Виждам, че дъщеря ти е горе-долу на възрастта на моята. Това, което ми прави впечатление, напоследък е, че когато беше по-малка, около 1-2,5 г. всички ми отстъпваха място. Сега детето е голямо - 3,5 г. /но е много висока и все я мислят за петгодишна/, значи може да стои право.
Но и аз, винаги моля някой да стане, откакто след едни рязки спирачки в един автобус и двете паднахме, аз върху детето - едва не я осакатих   Предпочитам да съм нахална и детето да е читаво.

Напълно те разбирам.Колко често ми се е случвало да не ми направят място в автобуса ,когато съм с малкия...... Единият път ми заспа в ръцете ,както съм права,не знам как успях да пазя равновесие и никой не си направи труда да каже-елате седнете.Един -два пъти съм си правила устата да ми отстъпят място и така ме гледаха,все едно съм паднала от Марс.Лошото е,че не мога да се карам с хората...

Ако животът ми не зависи от това, в ГТ, особено пък с дете или бременна, не бих се качила.
За последен път съм се качвала в подобно чудо в началото на бременността си, уж по изключение, еднократно... НЕ. Ако не мога да се придвижа по друг начин, стоя си, където съм.

Имам ниско кръвно по принцип. Не веднъж ми се е случвало да изгубя съзнание в ГТ поради липса на достатъчно кислород вътре... веднъж се "събудих" от това, че една тълпа ме прегазва - ми свлякла съм се била на земята, пък те хората трябвало да слизат... Веднъж се "събудих" в една пряспа на спирката, на която успях да се стоваря - където съм паднала, след неясно колко време, цялата мокра от снега... Веднъж ме спасиха някакви клошари, цигани - Господ здраве да им дава - строполих се п познатия начин на една спирка, на 4 крака, и почнах да повръщам, където паднах, треперя, потя се, не виждам, вън 40, спирката пълна с чакащи - НИКОЙ не ме и попита болна ли съм или друсана. (а то се оказа спирка пред поликлиника... ха-ха. Само дето не работеше нищо там, се оказа.). Добре че бяха тези двамата, на които им беше все тая какво ми е, щом не изглеждам добре - ще ми помогнат. Завлякоха ме на сянка, донесоха ми вода да пия, намокриха ме... Изобщо не ме и попитаха какво ми е. Помолих ги (като се поориентирах къде съм) да видят за спешен център в поликлиниката - нъц. А, да не забравя, че съм била с токчета, с грим...

Та отговора ми е - не ползвам такъв. Няма и да ползвам, ако имам какъвто и да било избор - вкл. ходене пеш.

Проблемът според мен не е в децата, а в тоталната ни агресивност като общество.
Всеки по-различен от прав и здрав е повод да демонстрираме превъзходство, извинявайки се че това е животът.
Къде са тръгнали тези старци, майки с деца и т.н. когато разбираш ли супер работните хора отиват на работа.
И колко данъци плащали и как на тях се крепи светът.........................

 
Ужасно преживяване.
Случвало ми се да ми хвърлят критични погледи,когато детето вика или не дай си боже пипа нещо.
И злобни коментари също чувам.
Място където и да е почти никой не отстъпва.
На майка с количка или дете, в която и да е институция,опашка,транспорт дори и в магазин се гледа като на потенциална заплаха и неприятност.
Не ми се коментира направо...

Много неприятна ситуация. И да беше казала нещо-все тая! С прости хорица няма как да се разбереш

Безобразие е това, което описвате Как може да има такива хора, да не ти помогнат в належаща ситуация, освирепели са за едно д.пе място, дори и да има по- нуждаещи се от него Незнам, дали бих се стърпяла някой да прави забележка на децата ми или на мен, още повече, че не е било умишлено.

Български манталитет...

Когато малката ми дъщеря беше на около годинка се качваме в рейс, за да отидем до майка ми, на слизане поради липса на желаещи да ми помогнат да сваля количката се опитвам да я сваля сама. Предните колелца на количкато обаче попадат между автобуса и бордюра и количката полита напред, като се захлупва върху бебето ми, аз за да не падна върху нея я пускам и се пльосвам в цял ръст на тротоара. Следва рев на бебе /коланите я бяха запазили и се размина само с драскотина и уплах/, аз обаче бях със счупени очила, кървава брада и огромни рани на лактите. Познайте дали на някой му направи впечатление това, добре че поне рейса ме изчака да стана и да си вдигна бебето и тогава тръгна, инъче не ми се мисли.
Не че искам да ви натоварвам с моите истории, но това е най-фрапантната, инъче като майка на две деца имам поне десетина случки, коя от коя по разтърсващи в градския транспорт или дори в блока в който живея /от асансиора на първия етаж до вратата на блока има 12 стълби/.

На мен на 8 март - никой, абсолютно никой - в автобуса не ми направи място. А бях с бебе в кенгуру и дете на 4г. за ръка. И след това  - мерси от поздрави и разни такива за 8 март......Друга дискриминация - с количка трудно ще се предвижиш с градския транспорт, като за гарнитура ще изядеш погледите на всички в автобуса.

Момичета. сразихте ме  
Ама къде живеем, наистина?
Не съм се качвала в градски транспорт от години, само преди 6-7 месеца синът ми прояви желание да се качи "на влака искам, мамо!" (демек трамвая), и понеже бях и бременна - и място ми направиха (млада циганка), и количката ми качиха (млади мъже)...
Качихме се за две спирки, да му мине мерака на малкия,  но бях впечатлена колко охотно ми помогнаха...
Вие сега ми разбихте илюзиите, че хората не са така "оскотели"...
Жалко, много жалко...

Франческа много съжалявам за случилото се. Ние с детето всеки ден ползваме градски транспорт. Много рядко са отстъпвали място. Точно както описваш гледат през прозореца все едно са на екскурзия. Когато бях бременна не ми отстъпваха място и най редовно си припадах в трамвая...
Може би и градският транспорт вече не успява да поеме многото народ, но и хората много се увълчиха. Дано децата ни някой ден се почувстват по важни а не пренебрегнати.

Да споделя нещо по-различно.

Прибирам се от работа както обикновено с маршрутка. Тъпканица, едвам има къде да се хване човек, но това е положението както винаги. На Попа се качва жена с количка и още две деца до 8 г. Качва се сигурно 10 мин.
Е, ега ти!  Поне 100 грама акъл да имаше, нямаше да го направи....