Ревете ли на "Птиците умират сами"?

  • 11 374
  • 82
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 212
Книгата я четох преди 5-10 години и много, много ми въздейства, но и да съм се насълзила, чак да съм плакала не си спомням, но особено силно ме впечатли и до днес остави трайна следа в съзнанието ми. По-късно пуснаха по битиви сериал, който явно заради твърде колоритните ми представи почти изобщо не ме впечатли. Виж обаче примерно за книгата "Крамер срещу Крамер" имам ярък спомен, че ревах доста...после и на филма също.

А на подвъпросите, хора са хората, които не реват на нещо, което другите реват...а за мазохизъм баш не е, понякога е нужно очистителен рев, виж вече ако си търсиш целенасочено и само такава литература си е малко странно и обезпокоително  Crazy

# 16
  • Мнения: 1 008
Не рева, но настръхвам всеки път
"Има една легенда за птицата, която дири трънлив храст.....".
Книките на които съм плакала са "Клетниците" и "Без дом".

# 17
  • Мнения: 799
Книгата съм я чела преди почти 20 години и честно казано много не си спомням фабулата, но като знам как рева на филми и книги, със сигурност съм ревала и на тази. Помня обаче култовото
"На почивка във Хисар
 с Ралф Дебрикасар"  Joy
Почти не познавам хора, които да ЧЕТАТ книги и да не реват на по-мелодраматичните. Останалите просто не четат.
Мда, има някаква доза мазохизъм в четенето на подбони книги.



Селинджър, на награждавания и други мигове на щастие и аз се размазвам... На филми - също.

# 18
  • Мнения: 3 423
На книгата съм проронвала по някоя сълза, а филма ме изнервя и дразни. Най-трогателния момент беше за мен, доколкото помня, когато сина й получи разрив на сърцето, докато плуваше и събитията след това.

Глупости. Когато бяха с Ралф сами и заченаха сина.
И когато се разбра, че дъртият кардинал винаги е
знаел, че това е синът на Ралф де Брикасар. Винаги
съм си мислела, че тоя дъртак е от зодия скорпион...

# 19
  • Мнения: 5 539
Не съм я прочела, не съм ревнала. Аз рева на всичко, макар че от години се опитвам да се култивирам в това отношение.

# 20
  • Мнения: 1 072
На края на третия том на "Винету" плаках толкова, че посред нощ се наложи да ставам да си сменям пижамата. Цялата яка беше мокра.

А какъв рев беше на "Списъкът на Шиндлер"?!  Rolling Eyes

# 21
  • Мнения: 1 367
Чак да съм ревала не помня,въпреки,че съм я чела доста пъти.Вълнувала ме е много,признавам.Накрая ми става все едно такова тягостно заради безнадеждната битка на една обикновена жена с нещо нереално.И на "Отнесени от вихъра" съм се вълнувала много,и на "Знахар" и "Морал"...Не знам кога за последно ревах на книга,но филмът,на който последно се скъсах да рева,беше..."Армагедон".Не ми се смейте.Накрая,когато чичко Брус се прощава с дъщеря си и я предава символично в ръцете на Бен Афлек.И самата идея на моменти все още ме разчувства-пак безнадеждната битка на шепа откачалки с великия Космос.Да,Летяща крава ме подсети за "Винету"-и там какъв рев дръпнах,като убиха баща му и сестра му...не е истина!

# 22
  • Мнения: 3 423
Ама за циврене на филми или за циврене
на книги е темата все пак, за да знам как
да се държа на положение. Че и аз рева.

# 23
  • Мнения: 1 216
Е, най-силният момент се предполага да бъде моментът, в който Маги казва на Ралф, че Дейн всъщност е бил и негов син и той се свлича. Умираше ли тогава не помня?
 На това напомня и сцената във филма на Алмодовар ''Всичко за майка ми'', когато на погребението на героинята на Пенелопе/ забравих името/, Мануела съобщи на смъртноболния травестит Лола, че всъщност той е бил бащата на Естебан. И той горчиво плака там на каменните стълби.
Малък, женски реванш..., а всъщност боли ли ги наистина мъжете в тази ситуация и могат ли да усетят родителството и загубата така, както една майка?

# 24
  • Мнения: 3 423
Предполагам, че дори ги боли, че не износват детето.

# 25
  • Мнения: 2 792
Не мога да чета точно такива книги, но на Белия Бим примерно рева всеки път и то МНОГО. Не е мазохизъм, имам и такива песни.
На Белия Бим Черното Ухо - втората серия и аз рева от начало та до край, но не си го причинявам, дори от мисълта за този филм ми се до ревава...
  На "Птиците умират сами" не съм ревала, но си зависи от настроението и от моментното състояние, защото пък се скъсах от рев на "Властелина на пръстените" преди 16-17 години когато го четох за първи път, когато Фродо се бореше с пръстена, а двете книги май по едно и също време съм ги чела.
  По принцип го играя пич и гледам да не ми личи колко съм ревлива всъщност.
  Имам си и списък с филми, които са ми голям проблем, когато се правя на пич. С книгите е по- лесно, предполагат усамотение и едни слънчеви очила могат да свършат работа.
 

# 26
  • Мнения: 1 312
4ела съм я 3-4 пъти га бях много млада и всеки път ревях все повече и повече.
По принцип доста плача на филми и книги.
Половинката ме бъзика,че и на "Смотаняци" съм плакала Crazy(не помня,но е възможно Embarassed)

# 27
  • София
  • Мнения: 3 839
Много рев съм изревала на "Железният светилник" и продълженията му.

# 28
  • Мнения: 4 120
И аз плаках на " Железния светилник" и продълженията. И на "Тютюн" плаках-книгата. А филмът, на който най- много и безпомощно съм плакала е " Ничия земя " на Данис Танович.
 

# 29
  • Мнения: 2 254
Чела съм я много отдавна, не ревах. Трябва да я погна пак, 20 години по-късно, как ли ще ми се стори? Може и да рева сега... Ще докладвам.  Laughing
  Инак, да, рева на филми, на книги, на приказки, на писма,  на анимации, на летища, на ужким...

           *Преди да е започнала серията: "Аз много плача на 'Титаник'." (защото натам отиват нещата), нека вметна, Титаник е потънал 1912, преживейте го.  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт