Още като малка ми беше направило впечатление, че като си помисля нещо лошо за някой,
но не обмислено, а някак внезапно, в пристъп на раздразнение или обида, не знам дали става ясно,
то се случва. В началото ме плашеше. После уплаши мъжа ми (тогава бяхме само гаджета).
Веднъж той ми каза-научи се никога, ама никога да не си мислиш лошо за хората.
Е, научих се, наложих си го и се научих.
Много мои близки и познати сега са ме обявили за супер наивна и твърде добра. Но аз си знам..
Десет-дванадесет годишна съм. Двете със сестра ми спим на едно легло, защото аз твърдо
отказвах да спя сама. Събуждам се. Няма причина за това-шум или лош сън. Просто си отворих очите.
Над мен силует на мъж. И сега, след 20 години, виждам ясно лицето му. Аз все още съм странно спокойна.
И той започна да ме души. Тогава вече се уплаших. Усещах и ръцете му, и болката, и спирането на въздуха.
Сестра ми се събужда. Вижда ме как се мятам и боря в леглото. В момента, в който почва да ме вика по име
какво става, добре ли съм и всичко свърши. Мама после ме успокоява, че ако някой е искал да ми навреди,
то е щяло да се случи и да не се притеснявам да заспивам. Действително, това никога не се повтори.
Последното, което искам да споделя ми е от скоро и прясно с последиците си.
След 2 години в чужбина, се върнах в БГ с идеята да остана. Имах страхотна работа,
но живота в София/България не ми хареса. Както и да е, реших да си дам време да свикна.
От друга страна, в чужбина оставих мъж, който много обичам. Малко по-малко все пак реших
да се върна там. А и въпросният мъж ме поиска да бъдем заедно. През деня си бяхме уговорили
всички подробности по моето ново заминаване, планове, решено. Все пак си ми беше нервно.
Преди 6 месеца пренасях живот и багаж и всичко, сега пак наново...
През нощта се будя.. Глас, който ме вика по име.. Не се уплашвам, беше ми супер спокойно..
След малко се включва телевизора, решавам, хм, токова удар. Включва се и лаптопа, а той пък си беше
съвсем изключен. Решавам, че това си е знак да бъда спокойна с предстоящото заминаване и че всичко
ще е ОК. Действително за 1 седмица си устроих и квартирата, а работата, която започнах е невероятен
късмет, дори за местните. Но с мъжа се разделихме.Майка ми казва, че и това е за мое добро. Дано..



Намерих подходящия сеир
от поредната анонимка и тъкмо се настаних удобно - пристигна синът ми да ме уведоми, че Йоана се е събудила и плаче. Отидох да я видя, а Митко само ме дебне, да се настани подмолно на компютъра /обикновено, моменталически си пуска любими игри от Миниклип-а 