Случи ми се нещо странно.. III част

Така е 

Също и много филми съм правил. Това работя, визуални ефекти.

Може би се изисква развинтена фантазия за тази работа, може да си имам развинтена фантазия откакто съм роден, може и тази развинтена фантазия да е причина да виждам неща навсякъде, където ги има или няма...

Казва ли ти някой...
Пък и смее ли човек да пита...

Денди, мъжът ми казва ,че нищо не е чул и че не ме е събуждал. Просто го е правил насън. Сигурно и на сън е чул чукането по вратата. Фил, наистина ти е развинтина фантазията. Значи си объркал темата. Ние тук не си съчиняваме.

а кой ти каза, че аз си измислям?

Говори с това момиче, може да се окажат близначки.

Другото момиче не знам как да го открия, не живея в родния си град, не знам дали и тя живее там или като мен е била само временно. А и, да си призная, не искам да травмирам приятелката ми. Страх ме.... Надявам се да е само чиста случайност. 

Да се запиша и аз с едно странно нещо, което ми се случи преди два дни. Забравила съм вечерта да си навия телефона за събуждане и на сутринта немога да обясня как чух ясно да ми казват по име, ясен и точен глас, който ми е старшно познат (на свекърва ми). Тя през това време не беше там, а и да се оспа тя никога не идва за да ме събуди или да влезе в стаята. Всички около мен казаха, че съм сънувала, а аз бях напълно будна (поне така си мисля) и ясно чух гласа. Странно... (баща ми почина преди няколко години и все си мисля, че той е около нас и ни пази).
mozila твоята история е почти като моята   , макар че съм бъзлива като че ли имам нужда да разбера истината........
Анту не оставяй нещата така събери ги двете, мисля че трябва да се видят......хайде пиши ако наистина има развитие, много ме заинтригува, а и преди четох някъде че всеки си имал двойник и това ми е странно, но пък е интересно!

baby_illy, това е, за което говоря. В съня си пак си ти - двойникът си ти, другото ти аз (да уточня, че не във всички съновидения става дума за докосване до двойника, а само в този тип, за който ти говориш). Концепцията е, че двете тела са едно същество с едно съзнание, но в мига на раждането губят връзката помежду си и забравят едно за друго, водят отделни животи. Така цял живот усещаме една празнота и, лирично казано, търсим своята половинка, но погрешно - в друг човек, който да запълни празнотата ни, естествено, не го намираме. Целта на магьосниците е да успеят да направят такава манипулация със съзнанието си, че двете тела да успеят да си спомнят едно за друго и да постигнат "цялостност" на съществото си. Сънуваното тяло умее различни неща от физическото - да лети, да преминава през стени, да създава обстановката чрез мисълта си, да преобразява себе си, а не умее неща, които са присъщи за физическото - да ходи по замята на два крака, да яде, да говори с глас, да се изхожда... Опитните в това знание умеят също и да визуализират сънуваното тяло, така че да стане видимо за околните будни хора, и в такъв смисъл приказките за летящи вещици на метли, преобразявания, появявания и изчезвания във въздуха и други чудатости, с които е изпълнен фолклорът, са именно такива сблъсъци с двойниците на такива хора. Подозирам, че и някои привидения и духове, са нещо подобно. Замислиляли ли сте се, защо е било необходимо Христос някой да го "предаде", при положение че по цял ден е ходел из населени публични места и не се е криел? Защото някой е трябвало да каже на стражарите, къде всъщност се намира физическото му тяло.

По-късно ще продължа, че закъснявам за зъболекар...

Здравейте, хайде и аз да се включа с две истории.
Първия-  Когато бях на10 години почина дядо ми, който ми беше като баща, преживях го много тежка. Бяха изминали не повече от 40 дни когато го сънувах, че се прибира дома и ми носи колело, много се зарадвах. Каза ми " Хайде да те водя с мен" и аз щастлив и доволна тъкмо да прекрача прага /не знам защо не беше влязъл/ се появи майка ми/дъщеря му/ и се започна едно дърпане, тя навътре той навън. Накрая майка ме прибра и много ядно му тръшна вратата. Събудих се обляна в сълзи и същевременно много уплашена. После като разказах за съня си всички бяха много уплашени и учудени защо е искал да ме вземе, като много ме обичаше. Всъщност вече 30 години не съм го сънувала.
Втория беше през нощта на Голяма Богородица през 2001 година сънувах, че се намирам в нещо като катедрала, но някак приспособен,  като дом за бездомници и сирачета. /Много искахме дете и бяхме подали молба за осиновяване/ Обикаляхме с още няколко жени не знам с каква цел когато пред мен се появи жена с бяла роба с качулка, не виждах лицето и но знаех, че Богородица носеше бебе показа ми го и каза "Това твоето дете" посегнах да го взема, но тя се отдръпна и сякаш каза по9 късно. На 21 09, 2001 получихме заветното писмо- Дъщеря ми е родена на 6,07.

Аз все сънувам, че скачам от високи места и като се приземя нищо ми няма.Сигурно наяве да съм се претрепала.Отделно, изпитвам голям страх от асансьори, дори ги и сънувам.Това, което се пише за физическо и духовно тяло ми се вижда доста интересно.

Уааааууууу  Мерси за обяснението  Определено ме заинтригува 

Здравейте! Изчетох всичко на един дъх и се сетих за една случка от детството ми. Не знам дали някой си спомня голямото земетресение през 1977 год., аз тогава съм била на 2 години. Само да кажа, че е било доста силно, а ние живеем на 13 ет. Историята: майка ми отива за нещо до комшийката и ме оставя в кошарата (с решетки), оставя входната врата открехната (вратата отвън е с топка) и.и.и...става земетресението, вратата се затръшва, аз в апартамента сама. Започва голяма паника. Съседката тръгва да прескача през балкона (ужас, но тя е много бойна), да ме спасява. През това време, майка ми стояла пред заключената врата и ме е викала, не знам какво си е мислила, а аз някак си съм излязла от кошарата и съм отворила входната врата. (разстоянието от стаята до вратата е доста и просто не се чува). Не знам дали ви звучи странно, но според мен това е доказателство за силната връзка между майките и техните деца. Не знам също, дали успях да разкажа добре историята за да я разберете но става много дълго...

Като стана въпрос за двойници...ето една моя странна случка
Стана преди доста време...Отивам на кафе и точно като седнах на масата забелязвам едно мое старо гадже,което не бях виждала от години.Ставам и отивам да му се обадя...
Аз    -Здрасти,как си?
Той  -Ами добре! Познаваме ли се? 
Аз     -Еее,много бързо ме забрави!
Той  -Ама аз наистина не се сещам да сме се срещали преди!
Аз     -Браво бе!Как няма да ме помниш!
В този момент разбрах,че това не е същия човек  Казах нещо от сорта "Еми,чао тогава"  и си отидох на масата.
Освен,че приличаше на него физически,имаше същия стил на обличане и глас.Даже докато говорих с него в първия момент не допуснах,че може да е друг
Представям си в каква чуденка е останало момчето 

ако питаш мен се е направил на луд,ама айде

п.с. казвам го,защото аз съм го правила този номер,е как да си призная

Не е било редно да реагират родителите ти така. Трябвало е да занесат една нова нощница на гробът на Ваня. Поне така съм чувала.