Благодаря Ви милички за окуражителните думи.Подействахте ми нямате си представа колко успокоително.Благодаря че Ви има! 
- Публикувана: 1 септ. 2008, 14:21 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2008, 11:01 ч.
Непреодолим страх
Благодаря Ви милички за окуражителните думи.Подействахте ми нямате си представа колко успокоително.Благодаря че Ви има!
Избягвай "приятелките си",които ти дават подробно описание как са раждали,преди време моя позната без никой да я пита,бяхме се събрали на кафе и тя пред всички
"добре,че сте само момичета,да ви разкажа как раждах и да внимавате"-с такъв поучителен тон,все едно само тя е раждала
И като се започна,един филм на ужасите според изкривените и представи....оттогава избягвах да я виждам
,а и тя само за това говореше,без да се съобрази ,че може наистина да постресне някоя от нас!Така,че като видиш такива родилки-мъченици,бягай далече от тях
Никога не съм се замисляла дали е страшно,желанието ми е по-голямо от страха.Според мен няма от какво да се притесняваш,когато гушнеш малкото човече според мен всичкия страх изчезва.
Кате, виж какво открих, мисля, че ще ти е от полза! Не само за теб естествено!
http://www.roditeli.info/family/statia/strah/
http://www.roditeli.info/family/statia/strah/
Кате, виж какво открих, мисля, че ще ти е от полза! Не само за теб естествено!
http://www.roditeli.info/family/statia/strah/
http://www.roditeli.info/family/statia/strah/
Страхотна статия, много интересна беше за мен!
Когато прочетох това за "конструктивната болка" си спомних разказите на моята майка за раждането(родила 2 пъти - по нейни думи -много лесно) - тя винаги ми е казвала, че тази болка не е като другите болки. Било все едно осъзнаваш, че това, че те боли е нормално, че всъщност болката ти помага, а не ти вреди. Чак сега осмислям какво ми е говорила.
Много полезно и интересно!
И аз от години живях в ужас от болката при раждането и така докато една моя приятелка не роди преди няколко години. Та като я попитах как е и тя каза че по време на раждането се е чувстава по същия начин както при болезнена менструация. И това доста ме успокои.... Ми то кажи речи аз тогава "раждам" почти всеки месец... и ей ме на - още съм жива 
Естествено, от раждане до раждане има разлика, но мисълта ми е, че при мен страхът беше по скоро страх от неизвестното. Представях си някаква болка, която никога не съм изпитвала и се страхувах как ще се справи тялото ми с нея....
Сега вече не ме е страх и нямам търпение да забременея
Естествено, от раждане до раждане има разлика, но мисълта ми е, че при мен страхът беше по скоро страх от неизвестното. Представях си някаква болка, която никога не съм изпитвала и се страхувах как ще се справи тялото ми с нея....
Сега вече не ме е страх и нямам търпение да забременея
Никога не съм се замисляла дали е страшно,желанието ми е по-голямо от страха.Според мен няма от какво да се притесняваш,когато гушнеш малкото човече според мен всичкия страх изчезва.
СТрахх ли??? какво е това яде ли се .... ако наистина искаш бебче страх няма ...само желание
аз също искам да стана мама, но моя проблем не е свързан с притеснение от самото раждане или процедури, свързани с бременността. искам да забременея, имам чудесен човек до себе си, който също иска да си имаме бебче. просто изпитвам ужас от мисълта, че ще има малко дете в къщата ми по цял ден, всеки ден. обикновенно трудно се разбирам с деца. страх ме е, че няма да обикна детето си, защото повечето ми познати казват, че имат някакъв заложен майчински инстинкт, който при мен очевидно липсва 
babyville,когато видиш плодното сакче,когато чуеш тупкащото малко сърчице,когато усетиш движенията на малкото човече в теб,когато усетиш живота в теб и когато накрая изпиташ сладостта на раждането,прегръщайки плода на вашата любов,тогава мисля,че няма да си задаваш въпроса дали ще обичаш детето си
Братовчедка ми не понасяше малки деца,а има три,за които дава живота си
Братовчедка ми не понасяше малки деца,а има три,за които дава живота си
Преди да видя двете чертички около година и половина мечтаех за бебе, всяка мисъл ми беше за бебе, като ги видях първата реакция беше бурна радост, разплаках се, нагушках си котката(тогава само той беше с мен) и в следващия момент ми се зави глава от страх- не от раждането, а от мисълта дали ще се справя с призванието да бъда майка.В кризисни ситуации не мога да реагирам - преди време племенничката ми се задави с дъвка и спря да диша и аз седях и гледах
Страх ме е много дали ще се справя с малкия човек и знам,че живота му ще зависи главно от мен, но въпреки този страх, искам тази моя мечта да се сбъдне - искам да бъда майка
Страх ме е много дали ще се справя с малкия човек и знам,че живота му ще зависи главно от мен, но въпреки този страх, искам тази моя мечта да се сбъдне - искам да бъда майка
защото повечето ми познати казват, че имат някакъв заложен майчински инстинкт, който при мен очевидно липсва
Това се придобива не е заложено , обешавам ти сама ще се обедиш 
