Аз имам една майка и един баща. Ако някой проявява неуважение към мен, ще получи същото. Ако съпругът ми не покаже, че държи на мен и иска прилично отношение от родителите си спрямо мен, ще си има проблеми. Липсата на първите 7 години не може да се наваксат. Бих престанала да ходя на гости при свекър и свекърва. Ще покажа, че и в нас не са добре дошли.
- Публикувана: 2 септ. 2008, 10:50 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2008, 19:07 ч.
как ще реагирате на това?
Бих казала с усмивка "Ех, другите мъже какви бащи имат, а на моя какъв мухльо му се е паднал. "
Ей това много ми хареса
, само че бих го каза свъздишка и съжаление в гласа. И, освен това смятам, че причината не е във теб, а просто ти си оправданието да не дават нищо на сина си.
Братът на моя мъж получава всичко от родителите си - пари, имоти, помощ в домакинството, любов и т.н.
А на моят мъж не дават нищо, и оправданието им за това е, че не съм се държала добре с тях /категорично не е вярно/.
Отне ми дълги години, за да разбера, че те всъщност не одобряват не мен, а собственият си син. /е, аз пък си го харесвам, и ще си го задържа/.
Аз бих отговорила "а мен ако знаеш какви са ме искали, но все пак избрах сина ти и той не съжалява за това".
По въпроса за казването на татко аз бих пресекнала въпросни намерения още в началото. Винаги съм твърдяла, че човек има само един баща и една майка. Никой друг не заслужава това обръщение. Ако на него не му харесва - негов проблем.
А по въпроса за виждането на детето и даването на това или онова на другите внуци - всеки човек има предпочитания. При някои са много силно изразени. Гледано отстрани е нечестно и грозно, но те не разбират, че такова поведение понякога огорчава. но това е за тяхна сметка. Ако човек не се надява, че ще вижда внуците си до последно и че те ще го обичат и уважават, просто няма смисъл.
Не се ядосвай за глупости. Женена си за мъжа си, не за семейството му.
По въпроса за казването на татко аз бих пресекнала въпросни намерения още в началото. Винаги съм твърдяла, че човек има само един баща и една майка. Никой друг не заслужава това обръщение. Ако на него не му харесва - негов проблем.
А по въпроса за виждането на детето и даването на това или онова на другите внуци - всеки човек има предпочитания. При някои са много силно изразени. Гледано отстрани е нечестно и грозно, но те не разбират, че такова поведение понякога огорчава. но това е за тяхна сметка. Ако човек не се надява, че ще вижда внуците си до последно и че те ще го обичат и уважават, просто няма смисъл.
Не се ядосвай за глупости. Женена си за мъжа си, не за семейството му.
Polina 76, пиУе шаУено, ти си загубената в случая - къФ го дириш там? Като не те искат, що се натискаш? Седи си у вас! Мъжо ти, ако иска да ги види, го пращай сам!
Имам предвид, че скандали не бих вдигала, нито бих отговорила. Просто игнор.
Благодаря на всички за подкрепата. Ние и без това ходим най -много 1 път в годината, и няма как да кажа , че няма да ходя , ще почнат приказки , че се надувам , каква жена съм му , не става. Той самия ми съпруг изобщо не иска да ходим , но все пак много рядко за сбор например всички се събираме. През другото време почти не ми обръща внимание (все едно не съществувам)да говори с мен или да ме попита нещо ама умее да изтърси някая простотия. Прави сте , че не е в мен причината, защото още преди да се запознаем със съпруга ми той е бил отхвърления, никои не го е питал как е , какво прави има ли нужда от нещо. Наистина се създава и напрежение между самите деца , когото на едното се помага , а на другото не. И не ме разбирайте погрешно не търся фин. помощ, а малко заинтерисованост от нас , да види детето( та то детето плачеше от него , а да го оставим само с него и да ни няма 20 мин например е немислимо - то изобщо не е свикнало) Но той си предпочита да отиде при другите внуци да ги глези, да купува каквото искат , да им плати сметките (а те искат и искат нагло ) Докато ние никога нищо не сме поискали и пак сме черни. Абе няма да се ядосвам , ама като се сетя. Аз с нищо не съм заслужила такова отношение , но сте прави няма да дам да ме мачкат , трябва ми по- голямо самочувствие може би и да им отговарям подобаващо на нападките.
просто ще прекъсна всякакъв контакт и с него,както аз така и децата ми 
Polina76, да не би да е искал да кръстите децата на него 
...няма как да кажа , че няма да ходя , ще почнат приказки , че се надувам , каква жена съм му , не става...
...няма как да кажа , че няма да ходя , ще почнат приказки , че се надувам , каква жена съм му , не става...
Щом не си готова за подобни действия - мълчи и трай!
Здравей Polina76.
Да ти кажа аз съм в подобна ситуация ... но само подобна. С приятеля ми сме заедно 6 години. Още като следвахме живеехме заедно, а след това се пренесох в неговия град и пак живеем заедно. Още в началото цялото му семейство реши, че съм с него заради пари и къщи
, още в първата минута като ме видяха! В последствие майка му свикна с мен и много се разбираме, жената е наистина добра. Баща му обаче така и не ме прие. Упорито продължаваше да го сватосва с разни момичета. Да не казвам, че като влизам у тях той въобще не ме отбелязва, през повечето време не ми говори и така. Но милото ме защитава. 
и сега са постоянно в обтегнати отношения. Единственото лошо нещо е, че милото работи с техните и всеки ден е там. Аз не ходя често при родителите на приятеля ми, но и никой не ме кара 
Така че отстоявай себе си и се надявам мъжът ти да те подкрепи.
Да ти кажа аз съм в подобна ситуация ... но само подобна. С приятеля ми сме заедно 6 години. Още като следвахме живеехме заедно, а след това се пренесох в неговия град и пак живеем заедно. Още в началото цялото му семейство реши, че съм с него заради пари и къщи
, още в първата минута като ме видяха! В последствие майка му свикна с мен и много се разбираме, жената е наистина добра. Баща му обаче така и не ме прие. Упорито продължаваше да го сватосва с разни момичета. Да не казвам, че като влизам у тях той въобще не ме отбелязва, през повечето време не ми говори и така. Но милото ме защитава. и сега са постоянно в обтегнати отношения. Единственото лошо нещо е, че милото работи с техните и всеки ден е там. Аз не ходя често при родителите на приятеля ми, но и никой не ме кара Така че отстоявай себе си и се надявам мъжът ти да те подкрепи.