Публикувана: 4 септ. 2008, 00:08 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2008, 16:51 ч.

страшно ли е , че излъгах ... за произхода

6 612
30
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да постъпя в тази ситуация, тъй като само аз мога да взема решение?
Какво да очаквам, когато разкрия ромския произход на детето си?
Как да се справя с притесненията на роднините и приятелите относно произхода на осиновеното дете?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да постъпя в тази ситуация, тъй като само аз мога да взема решение?
  
  Решението за разкриване на истината за ромския произход на детето е лично и зависи от вас и вашето семейство. Важно е да сте готови да поемете този път и да се справите с възможните реакции. Важно е да запазите спокойствие и да вземете решение, което е в най-добрия интерес на семейството ви.
- Какво да очаквам, когато разкрия ромския произход на детето си?
  
  При разкриване на ромския произход на детето може да се сблъскате с различни реакции от околните. Важно е да сте подготвени за възможни предразсъдъци и негативни коментари. Съсредоточете се върху това, което е най-добро за вас и вашето семейство, и запазете спокойствие.
- Как да се справя с притесненията на роднините и приятелите относно произхода на осиновеното дете?
  
  Важно е да запазите спокойствие и ясно да изразите, че решението за осиновяване е лично и важно за вас. Може да бъде полезно да обясните мотивите си и уверено да изразите увереност в решението си. Важно е да се съсредоточите върху благосъстоянието на детето и да не се поддавате на натиск от външни мнения.
- Какво да правя, ако моите роднини и приятели не разбират решението ми за осиновяване?
- Какво да правя, ако се чувствам самотен в решението си за осиновяване?

4 септ. 2008, 00:08 ч.

Здравейте ,
чета форума , усещам настроенията и реших анонимно да ви питам, ...но не и да ме съдите....
Най вече искам да знам мненията на осиновените деца.
Историята е такава: newsm78

Когато ни предложиха дете , мъжът ми не беше в града и аз хукнах сама на следващият ден да я видя. Чух всичко , че е с ром ски произход, баща неизвестен, получила досега откази....и т.н. Но моите очи я видяха прекрасна.
Когато му разказах , той ме попита сърдито - цигане ли е ?
И аз много я исках / харесах я веднага, впрочем щях да приема всяко дете - това е първото което ни предлагат/ , отговорих - ами майката се е определила като българка. ИЗЛЪГАХ ГО . Исках да дойде да я види и тогава да съди. При него имаше съпротива за осиновяването , ее не голяма, но ...я имаше. На срещата с него и детето никой вече не чете произход и т.н. Всички знаят , че е българче, / то всички сме такива/, Обичат я , родителите му, приятели ... Любимка на блока е . Но след някоя друга година когато хукне да търси родителите си... Всички ще разберат , че съм излъгала.... А тя как ще го приеме. Тя е едно красиво , светлокожо дете , живо и чувствително и мн. привързана за сега към мен. А после ? Няма да и кажа за произхода и , но когато тя разбере?
А и искам да осиновим още едно дете , но всички в нашето семейство си мислят че е пълно с прекрасни българчета като дъщеря ни . Как да накарам мъжът ми още веднъж да подпише в соц. за произхода , когато той е сигурен, че има деца с бълг. произход ?

# 1 4 септ. 2008, 09:06 ч.

София
Мнения: 9 517

Ами може би е време да кажеш истината? newsm78

# 2 4 септ. 2008, 10:02 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Здравей,
Ако четеш внимателно всичко във форума ще разбереш, че не е задължително "след някоя и друга година да хукне да търси родителите си". Родителите сте вие.
Защо си излъгала в онзи момент мога да те разбера, преживях почти същия разговор когато ми се обадиха за сина ми. Не бях го видяла, само ми казаха, че е със сини очи и руса коса. Когато мъжът ми се прибра от работа не можах да го излъжа, но цяла вечер се убеждавахме поне да отидем да го видим.
От това, което си написала имам чувството, че лъжата ти тежи много. Всяка следваща лъжа ще ти тежи още повече...
Как да постъпиш, единствено ти можеш да решиш. Аз мисля, че извън семейството, състоящо се от теб и мъжа ти и в зависимост от близостта ви с тях родителите ви и евентуално братя и сестри, никому другиму не дължиш никаква информация.
Как децата ни ще приемат истината за ромския си произход? Дали трябва да им казваме? Тези въпроси вълнуват всички мами с такива деца. Всяка от нас решава за себе си. Лично аз с лъжа не мога да живея, но кога и как ще им кажа, все още не съм решила.
Всички ни е страх от много неща. Всички четем, събираме мнения и всяка от нас постъпва както тя го чувства, че е най-добре. Със сигурност всички ще сбъркаме малко или много, но... това е животът. Simple Smile

Последна редакция: чт, 04 сеп 2008, 14:46 от Gankata

# 3 4 септ. 2008, 10:09 ч.

Мнения: 1 480

Щом изпитваш угризения, значи трябва да им кажеш. Ти познаваш най-добре и мъжа си и дъщеря си. Можеш да намериш най-подходящия момент. Може и да не мине леко (вече не толкова, защото е ромче, а защото си ги излъгала), но поне после ще си спокойна. Все пак това е твоето семейство и имат право да знаят, а и на самата теб едва ли ти е приятно да ги лъжеш.
Няма нужда да разгласяваш сред комшиите в блока, квартала или където и да било извън семейството, ако се страхуваш от тяхното отношение. Тя е преди всичко ваше дете.

# 4 4 септ. 2008, 10:51 ч.

Мнения: 3 721

Ганката е написала едно към едно това, което смятах и аз да напиша.

Само едно ще ти кажа - ние също имахме притеснения за произхода, аз моите ги превъзмогнах бързо по време на чакането да ни се обадят, но мъжът ми до последно беше против дете от ромски произход. Така се случи, че видяхме детето десет дни, след информативната среща, на която разбрахме и ромския произход. Няколко дни преди да видим детето, мъжът ми каза направо да ходим да кажем, че сме съгласни и го осиновяваме. Така че не се знае каква ще е реакцията във вашето семейство. Аз определено бях много изненадана.
Освен това не е нужно широкото семейство да знае подробности, вашето семейство се състои от теб, мъжа ти и детето ти.

# 5 4 септ. 2008, 11:41 ч.

Мнения: 310

да се включа и аз с моя си проблем, но по темата. с мъжа ми сме заявили, че нямаме претенции за произход. все още чакаме обаждане. когато обаче кажа за мнението ни на роднини / мои/ и приятели се започва едно вайкане на тема " гена си е ген". обяснения, примери и логика не помагат. от сега съм се зачудила, когато се обадят дали изобщо да казвам на тези роднини и приятели какъв е произхода. странно е ,че семейството на мъжа ми няма такива притеснения, но те са етнически омесени / руснаци, евреи, прабаба италианка и един прадядо кюрд/ и може би за това реагират по този начин.другото решение е- казвам им и ги отрязвам автоматично от коментарии по темата.все още не мога да реша кой подход да избера.

# 6 4 септ. 2008, 11:55 ч.

Мнения: 3 721

Ами аз не разбирам защо изобщо обсъждате въпроса с хора, които не са членове на семейството ви. Това си е въпрос, който касае единствено и само теб и мъжа ти. Вие двамата си определяте какво дете искате и си действате. Когато се обадиха за сина ни, свекърва ми пет пъти ми звъня да пита има ли информация за "майката" и какъв й е произхода, докато накрая не я отрязах и се спря. Така и не й казахме нищо.

Да ви кажа честно, толкова се дразня на това всеки в България да се бърка там, където не му е работата, че вече е до степен на нетърпимост и ме избива на агресия. Категорично отрязване му е майката и това е. Ако не се научиш да го правиш, после всяка втора тьотка и любопитна бабичка ще те спира на улицата да ти дава непоискани съвети и да се бърка в неща, които не са нейна работа.

Извинявам се на авторката за отклонението

# 7 4 септ. 2008, 11:57 ч.

Имаше една реклама: "Исус е бил евреин - Произхода няма значение" или любимото ми: "Английската кралска фамилия е с немски проиход - Произхода няма значение".
Забрави за прозхода, но не забравяй да възпитаваш детето си и всички около себе си в толерантност.
Аз съм обявила романтично- поетична версия на всички! На въпроса проверено ли е - отговарям - е ти как мислиш? hahaha

Отказвам да товаря детето си с още един проблем, с още една тайна!
Това интересува само семейството в най- най - тесен кръг !

# 8 4 септ. 2008, 12:27 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Шапокляк, от личен опит мога да ти кажа: никой, който разсъждава "гена си е ген" няма да ти разбере никакви обяснения и примери по въпроса. Колкото и интелигентни да са приятелите и познатите ти, щом не се касае лично за тях и не ги боли тях, няма да разберат. Ако държиш на отношенията си с тях, по-добре не им казвай. Simple Smile

Последна редакция: чт, 04 сеп 2008, 14:47 от Gankata

# 9 4 септ. 2008, 13:11 ч.

в сърцето на моето дете
Мнения: 64

Изчитам всичко във форума и рядко пиша , но тук не мога да се сдържа.
Относно пазенето на тайна - Моля , не носи този товар / защото това явно ти тежи/ сама. Бащата , като такъв , на детето има право да знае всичко за детенцето , което знаеш и ти. Вие като родители имате еднакви права и задължения и отговорности към това дете. Съпругът ти , като такъв , има право и е нормално да сподели с теб притесненията ти . Вие като семейство имате равни права в ъв вашето семейство. За околните не знам защо трябва да бъдат информирани. Това касае само вас двамата , а би ли трябвало да ви касае. Животът е твърде кратък , за да бъде усложняван с лъжи / или премълчаване на истината/.
А относно предразсъдъците мога много да пиша, да , преживях го, премислих го , превъзмогнах го, покрай посещенията ми в детски дом съм изживявала най-прекрасните гушкания и милувки от страхотни дечица , без да съм се интересувала в този миг за произхода на детето. Изненадвала съм се от русички , красиви и мили бели дечица , когато са ми казвали че са с ромски произход. Но съм се изненадвала , не за друго , а защо ми го съобщават.
Детенцето , което осинових е с български произход , но това е само случайност. Сега отглеждайки я , учейки я на елементарните неща , виждам как това парченце месо се превръща в човече, аз пиша върху този бял лист и дори не се и замислям какви гени носи , бщата алкохолик ли е , майката умна ли е , и т.н.
Това е моето дете и то ще бъде като човек това , което аз напиша на този бял лист - дъщеря ми.
И се стремя предразсъдъците на хора , които не са ми семейство , да ми минават покрай ушите , интересува ме само моето семейство - аз и тя - и дали детето ми е щастливо.
Дано вземеш правилното за вас решение.

# 10 4 септ. 2008, 14:45 ч.

Мнения: 24

Не споменаваш колко време е минало, откакто детенце е с вас, но трябва по-скоро да обясниш единствено на съпругът си за станалото. Мисля, че ще те разбере. Обясни му, че щом си я видяла си усетила, че това е твоето дете и няма никакво значение какъв е произхода й. Та дори и б.м. да е с български произход, не се знае какъв е бащата. Всички ние, щом сме тръгнали по този път, не трябва да си усложняваме живота излишно. Това са нашите деца, а какво ще стане един ден ........... божа работа.
Нашият син ни нарича "моя мама" и "моя тати" и се надявам така да бъде за цял живот.

# 11 4 септ. 2008, 15:25 ч.

Мнения: 13 612

Досега съм избягвала да пиша в теми, третиращи проблема "етнически произход" по ред мотиви.Но на въпроса на авторката ще отговоря с откъс от книгата "Първичната рана", който ми направи особено впечатление.Тук може би е мястото да кажа, че аз не харесвам тази книга, не ми е от полза, но това е друга тема.Независимо от това намирам, че следващият цитат от книгата е особено ценен и макар да се отнася до различия в раси, а не етноси си струва човек да помисли над тези думи:

"Когато осиновеното дете е от различна раса, то ще се нуждае от информация относно националното си наследство, както и ще търси достъп до подходящите ролеви модели...Родителите трябва да преосмислятсвоите предразсъдъци.Да се отнасяш към едно черно дете, което е отраснало в преобладаващо бяла общност, така, сякаш то е бяло, е вид расизъм, тъй като по този начин отричаш правото му да бъде това, което е...Белите двойки, които нямат черни приятели трябва много сериозно да преосмислят мотивацията си да осиновят черно дете или дете от смесени раси"

Не е едно към едно проблемът различна раса- различен етнос, но има аналогия.

на въпроса ти- аз специално съм човек ,който не може да лъже, дори когато ми се налага.Затова "от собствена камбанария" бих те посъветвала- колкото по-бързо споделиш със съпруга си, толкова по-добре, най-много един два дни сръдня заради лъжата, но после ще живееш спокойна и уверена в постъпките си.Успех!

Последна редакция: чт, 04 сеп 2008, 15:34 от Светкавица

# 12 4 септ. 2008, 15:49 ч.

Мнения: 14

Ние сме от семействата ,които бяхме заявили ,че желаем да осиновим българче.Но когато се обадиха и ни казаха , че детето ,което ни предлагат е от ромски произход ,решихме поне веднъж да го видим.По въпроса за произхода ми мъжът ми беше категоричен-българче .Аз много пъти съм си мислила ,че детето си е дете и може да донесе радост в една семейство независимо от произхода си.Какво се получи на практика- мъжът ми се влюби в детето още на първата среща и нямаше никакви колебания.Аз бях тази ,която искаше да обмисли добре нещата.Но отивайки на среща с нея забравях всичко онова ,което ме измъчваше.Сега чакаме датата на второ дело ,тъй като на първото не беше дадено ход.Нетърпеливи сме и разговаряме само за нея и времето ,което ни предстои заедно.Тук е мястото отново да благодаря на всички вас ,които ме подкрепихте и ми помогнахте да изясня нещата за себе си и до някаква степен да се справя с притесненията си.Вече ме посреща едно весело дете ,хвърля се в прегръдките ми и ме изпълва с радост-излишно е да казвам колко щастлива ме прави това.

# 13 4 септ. 2008, 16:31 ч.

Мнения: 1 669

Когато получихме писмото, че сме одобрени за осиновители, ме изненада името на детето: първото беше българско, а второто и третото - турски. С трепет отидохме на срещата. Лекарката, психоложката и медицинската сестра ни казаха - вие сте невероятни късметлии - детето е мноооооого красиво. Зарадвах се. Не че имаше значение дали е красиво или грозно, но се зарадвах. Донесоха я и какво да видя - едно малко, черно маймунче. Цялото космато - лице, уши - ама всичко. Къде го видяха красиво това дете? То гроооозно, черноооо. Прибрахме се вкъщи след като бяхме изминали 840 км за едно денонощие и нищо, ама нищо не ми трепна. На следващата среща това дете за мен беше най-красивото дете на света. И наистина е красавица. Опадват лека полека косъмчетата и това дете е посто неузнаваемо с всеки отминал ден. Аз май се отплеснах... Та за произхода... Никой дори не се сеща да ме пита с какъв произход е детето, въпреки видимия мат на кожата...

# 14 4 септ. 2008, 22:26 ч.

София
Мнения: 9 517

А за какво са ти мненията точно на осиновените деца?
Надяваш се, може би, че някое дете ще ти каже, че може и да не търси произхода си дъщеря ти? Това, дали ще търси или не е без значение - този произход е неин и тя има право да го знае.

А иначе в момента ти имаш проблем със съпруга си, не с детето си.

Препоръчани теми

преди раздялата,моля за съвет

моята самота

19
Осиновители

Децата на "децата"

21
Осиновени

Кралски работи и клюки - септември 2021

1 737
Развлечение

Причина:

Причина: