"Диагноза: фабрично повреден"

Вас не ви ли притеснява колко много майки в другата тема приемат статията съвсем нормално?! И всичките са все глупави, така ли? Не трябва ли в такъв момент да ви звънне вътрешното звънче, че нещо във вас самите се е променило така, че ви е отдалечило от останалите и че това намалява шанса ви те да ви разберат... Дали не сте станали болезнено чувствителни на тема "деца с увреждания" и тази тема да преобладава над цялото ви мислене и дори го изкривява? Ако нямахте дете с увреждане или ако не работехте с такива деца, 100% по същия начин ли щяхте да разсъждавахте? Бъдете по-толерантни и снизходителни към хората, които нямат вашия жизнен опит и поне се опитвайте да ги разберете...

Като гледам интервюто на Мария Гинева в същия вестник, ми се струва, че тяхната организация в Казанлък щеше да спечели много повече, ако имаше Светлозар Стоянов на тяхна страна... Опитал се е да види и разбере нещо, не е успял от първия път... Като че ли ние винаги успяваме всичко да разберем от първия път...

Може би ще прозвуча малко пренебрежително спрямо него, но... какво повече искате от едно посещение - мъж, може би ерген и без деца, без ежедневни контакти с хора с увреждания, камо ли с деца с увреждания... потресен е, шокиран е, мята се от една крайност в друга и се чуди как да изрази това, което усеща, а от друга страна това му е професионално задължение - да се изрази, и то максимално искрено... Просто той е в началото на един път, но вместо да продължи напред, сигурно там и ще си остане...

Общественото мнение се формира от такива като Светлозар Стоянов, понеже пишат в масови вестници, а не от такива, които пишат в специализираните сайтове. Освен това от две статии в Казанлъшкия вестник по-голямо влияние върху общественото мнение ще има статия, която е написана образно и с чувство, а не като годишен отчет... Толкова много може да се направи... Ако има поне един свестен и добър журналист в Казанлък (който може не само да задава кратки въпроси, а да има дар слово поне колкото Светлозар Стоянов), не може ли да говорите с него да отиде и той в Дома в Бузовград и да интервюира онези, които са емоционално ангажирани с децата и са се посветили на тях. Кой по-добре от тях може да опише пълната гама от чувства, която предизвикват тези деца и чувствата, които изпитват самите деца... Наричайки децата хуманоиди, Светлозар Стоянов отрича дълбоко човешкото в техните мисли и емоции. Ами нека му се отговори с именно това - покажете на него и на останалите именно дълбоко човешкото в тези деца...

Статията предизвика отзвук и се запомня, понеже има чувства и емоции в нея. Те може и да са объркани от наша гледна точка, може да са направени неправилни изводи, но статията вълнува именно със силните определения и сравнения, и най-вече с желанието за искреност...

magi.7, докато не протиповопоставите на същия терен друг материал, който да е поне толкова емоционален, въздействащ и максимално искрен, ще бъдете разглеждани като "другите, които в този спор просто опонират, за да защитят децата си от неотправени обвинения"...

аз разбирам Мария
не искам да влизам в спорове, но Мария е права за едно - напоследък често се сблъсквам с искане за толерантност и ограничено такова на искащия
и това въобще в живота става често срещано явление - да се иска нещо дето и ние самите не можем и не притежаваме
затова разбирам МАрия прекрасно - и е права, лошото е че и другите са прави
но жест трябва да има от някоя страна и ако просто се съдим и осъждаме...до никъде няма да стигнем
а отстъпва по-умния и дава шанс по-широко скроения...и този достигнал прозрението пръв...поне би трябвало да е така...

catnadeen , принципно съм съгласна с теб.
Немога да разбера защо мислите , че се караме или спорим, всеки излага своето виждане за нещата, имам право на мнение , нали?
До сега не се случвало някой да ме попита, "Защо това дете не ходи, защо не говори?" и аз да съм отговорила, "Не те засяга".
На една такава жена 2 пъти и обесних какво е положението, а не съм длъжна, нали?
Когато обаче ме попита трети път, "Ама наистина ли никога няма да ходи?", вече търпението ми се беше изчерпало и отговорих, че нямам пари да и купя крака, повече не ме е закачала.
Винаги и на възрастни и на деца съм обеснявала спокойно какъв е проблема, че тя макар и различна си има своите запазени сетива, че има нужда също като тях , да бъде обичана и разбирана.
Обеснявайте ми ако искате 100 години какво е искал да каже въпросния журналист, няма да позволя, който и да е да използва за детето ми епитети от рода на "хуманоид", "клонинг" и т.н, само за да блесне и хич не ме касае дали ще ми бъде съмишленик или не.
Моето дете има безспорни права, достойнство ако сметна, че последното е накърнено, ще взема мерки, защото това е моя избор като неин родител, защото аз притежавам тези сетива, които при нея липсват.
Това решавам за себе си, не отричам чуждото мнение, всеки е прав за себе си.

ajeliya,

Ще си позволя да отбележа два факта:

Първо, никой не е нарекъл детето ти нито "хуманоид", нито "клонинг". (то изречението за клонинга беше съвсем друго, ако си спомняш).

Второ, твоята дъщеря има 46 нормални хромозоми, моята има 47, една от които излишна. Ако някой трябва да подскача на думата "хуманоид", би трябвало да съм аз... Пък аз, кой знае защо, не подскачам, просто я подминавам...

Чела съм достатъчно биология и генетика, за да мога да видя зад думата "хуманоид" малко повече, отколкото виждаш ти - а именно нормалната практика на природата да създава генетично разнообразие... Какво да се прави, така работи природата. По-широко погледнато, това е естественото развитие на нещата - да се случват генетични грешки... Ако не се беше случило на мен и дъщеря ми, щеше да се случи на някой друг...

Ама имало някой, дето се чудел, дали хората с генетични и други увреждания са точно хора... и изобщо каква е дефиницията за човек... Отговорът на този въпрос изобщо не е очевиден за повечето хора, ако изобщо някога узреят за това да си го зададат... Та въпросният автор, както и средностатистическият българин, прочел статията, се чудят какъв е отговорът... Ние разбираме отговора със сърцето си, те имат шанс да го разберат по друг начин, чрез нас, чрез децата ни или чрез доброволките в Бузовград...

В задълбаването ни в нашите специфични проблеми понякога забравяме какво е мнението на средно-статистическия българин и после сме неприятно изненадани и разочаровани. На кого да се сърдим - на средностатистическия българин или на себе си, че сме загубили връзка с реалността и понякога приемаме желаното за действително... Мисля, че отговорът е очевиден...

Мария, трябва ли да напишат "Сесил е клонинг", за да ме заболи.
Аз не съм учила задълбочено генетика или биология, не съм запозната с тези неща.
Не съм специалист и не мисля, че статията е била предназначена за знаещите какво значи думата клонинг, а за масовия читател.
Аз съм майка и със сърцето си  и с явно не широкоскроената си същност усетих нещата както ги описах, обидих се и реагирах.
Аз не оспорвам твоето мнение и твоите разбирания, напротив, уважавам ги, би ли се опитала и ти да го направиш, благодаря.

Мария,защо не обърнеш внимание още на заглавието на статията,аз лично смятам,че още оттам автора е започнал с неподходящите метафори и знаеш ли защо мисля така,защото ми се случи.
Преди три години ,ми се наложи да потърся финансова помощ,за да мога да оперирам "фабрично" увреденото си дете в чужбина.Срещнах огромна подкрепа,но се появи и едно много специално мнение в един форум,което никога няма да забравя,естествено този човек още съжалява за казаното тогава,защото много хора се "надигнаха",но това няма да заличи болката в душата ми,защото и той използва подобна метафора,за да опише мнението си,което беше/цитирам/:Чудя се ,защо тези родители не използват бюджета за ремонта на едно нефелно дете,за да си родят и отгледат 5 здрави!
Незнам на теб,но на мен още заглавието "Фабрично увреден",ми напомня за продукт ,който има производствен дефект,съответно не се поправя и е по-добре да го заменим,а стария да изхвърлим,всъщност защо да използваме бюджета за нещо толкова безперспективно,което дори в райска градина да посадим,то ще си вехне и ще разваля пейзажа.
Това е моето мнение,не държа някой да ме разбере

Мария, съгласна съм с нещата които казваш за средностатистическия българин. Въпросът е, че освен средностатистически българин, обсъжданият писач е и журналист! А човек, който упражнява подобна професия би следвало да бъде социално отговорен, да има предвид, че неговото, лично, средностатистическо мнение, формира или поне влияе на мнението на масата. Това писание, за мен, освен че е посредствено, е и безотговорно към обществото. Ако някой в градинката ми каже, че децата с увреждания са безнадеждни случаи, ще се опитам да говоря с него и ще бъда толерантна към невежеството му, но ако го напише във вестник, в ролята си на журналист, нещата са различни. Поне за мен!
п.п. в крайна сметка, каква е целта на въпросната статия?!

Не съм сигурна кой е авторът на заглавието - редакторът на вестника или автора, като знам каква е честата практика - да се грабне някоя гръмка фраза вън от контекста и да се плесне най-отгоре, за да привлича вниманието...

Viki i mama, твоето мнение в другата тема, която също четох, истински ме изкефи - ставаше дума за това: "знам какво значи избора,но никога няма да приема някой да остави детето си, защото му било трудно или нямал бил сили.... айде глупости, а то детето ще има ли сили там в ъгъла само"... Това беше едно от първите неща, които осъзнах, когато се роди дъщеря ми...

Може би сме станали твърде консуматорски настроени, след като "фабрично увреден" ни говори само, че става дума за продукт, който да изхвърлим и да си купим нов... На мен не ми говори за това, по-скоро се сещам за статиите, които четох, когато бях бременна, където се сравнява женският организъм с фабрика, която произвежда всички необходими елементи за един бъдещ живот... Ако приема сравнението "фабрика за нов живот", логично е да приема и "фабрично увреден"... Следващото, което ми идва на ум след твоето сравнение, е, че мой познат с ограничени финанси си купи за обзавеждането на апартамента си все такива "фабрично увредени" печка, абсорбатор и пералня, които да отремонтира и да използва...

Искам да ви помоля да помислите за това... Разбиране между хора с различен житейски опит има тогава, когато двете страни са в диалог и на всяка крачка от разговора и двете страни са сигурни, че говорят за едно и също нещо. Да, може би въпросът за смисъла и ползата пред нас изобщо не стои... но той е фундаментален за другата далеч по-голяма страна на обществото. Нали виждам, че мине, не мине време, и току изскочи отново и отново... Без да получи отговор на него, другата страна няма да може да продължи диалога... Вместо да им казвате: "що за глупав и обиден въпрос!", върнете се пак на мястото, където вие самите сте били в началото, с всичкия потрес и неприемане на ситуацията... оценете какъв път сте изминали досега... и се опитайте да им отговорите смислено и задълбочено, защото без да получи вашия УБЕДИТЕЛЕН отговор, другата страна няма да може да продължи... Наистина няма да може!

А в наш интерес е другата страна полека-лека да започне да ни настига...

 
П.С. Аз пък държа да ме разбират, затова съм толкова многословна...
П.П.С. agneshka, съгласна съм с теб. Много е показателно, че журналист, макар и в малък вестник, гледа така на нещата. Значи нещата не са такива, каквито бихме искали да са... и то на твърде фундаментално ниво... Ох, като казах последното, та се сетих за инициативите на Масларова... виж, към нея даже и снизходителност не мога да проявя... Какво да искаме от журналистите, след като министрите ни са такива... Като се поразмисля, май все пак надеждите ни трябва да бъдат в журналистите...

Мария,аз те разбирам прекрасно,както разбирам и всички останали с различните си мнения,а какво мисли автора по-въпроса,само той единствен знае.Някой попита каква е целта на статията.Мисля си че целта е единствено да блесне човека като журналист,пък било то и със скандал,защото така написана,естествено е да предизвика скандал,защото това е тема по-която трябва да се говори с ясни думи,в никакъв случай с метафори,защото всеки може да разбере различно нещата,както и стана.И докато ние се джавкаме,онзи там трупа дивиденти и се кефи на отзвука ,който предизвика,ето на,всички ние вече го познаваме,целта е ясна-той ще бъде запомнен,вестника също.............
По отношение на изоставените деца,мнението ми е ясно отдавна,дори тук останах неразбрана,когато в една по-друга тема споделих

Статията наистина е безотговорна. Наистина, можем да толерираме разни такива изказвания от бабите в блока и прочие, но ако си журналист, си длъжен да четеш и да разглеждаш факти преди да седнеш да пишеш, както и да прецениш какъв ще е ефектът от статията ти.

Айде, да оставим сравненията с чудовища, вторачването в перални и прочие. Самото обричане на децата, обявяването им за "излишни" и "най-излишни" потриса. Не мисля, че в такъв случай е редно кротко да обясняваме на журналята, че бъркат. Едва ли и щеше въпросният да обърне внимание на майките, ако не бяха писнали, че са обидени.

Някъде да съм споменала, че някой е глупав? А обърна ли внимание на това, как в другата тема се реагира на моя пример, че прочувствена статия може да се напише за жени, които в нея да са наречени ялови или дебелани? Веднага имаше засегнат, без дори да са разбрали какво съм написала. Което значи, че повредата не е в нашия телевизор. Обидните квалификации винаги са обидни, каквито и да са намеренията. Това не е приказката за Хубавка и Чудовището (красавицата и звяра май е по-популярното име) и накрая чудовището не се превръща в прекрасен принц, печелещ симпатиите на всички. Ако ти опишат някой като симпатично чудовище, може и да не ти се прииска да го видиш, нито да му помогнеш.

Подсъзнателната ни нагласа е хубав = добър и грозен = лош. Това ни се внушава с приказките, филмите, има и подобни социалогически проучвания. Ако аз имам цел да събудя съчувствие и нормален интерес, ще покажа само най-доброто. Това правят пи-ар, търговци и рекламодатели. А този журналист прави обратното, дори и от тази гледна точка може да се разгледа.

Бях се зарекла вече да спра да пиша, понеже мислех, че всичко, което имам да кажа, съм го казала...

Hear Again, би ли ми показала точния цитат, в който авторът сравнява децата от дома с чудовища?

Дали децата са излишни?! Ами поспрете се малко и се огледайте за какво говорим... Моето дете със СД не е излишно, аз си го отглеждам в къщи и съм готова да споря до посиняване с тези, които пишат в МЕДИЦИНСКИТЕ УЧЕБНИЦИ, че при синдром на Даун "25% от децата умират до 1 година,  50% до 5 години", както и за ограниченията в развитието им...

Аз помня малката Вяра на Мейз, която също живя в Бузовград, понеже не можеше да бъде отглеждана в домашни условия заради специфичното си здравословно състояние. Помня колко често ходеше Мейз там и това, което разказваше...

Но не всички деца там са точно такива. Има много изоставени, понеже родителите им не са пожелали да си поемат кръста да отгледат специалното дете.

Излишно ли е било детето им за тях, най-близките му хора? Ами кажете истината - да, излишно е било, тези хора са предпочели да продължат живота си без болното си дете и да се сещат възможно най-рядко за него... Няма да тръгна да кърша ръце заради тях (родителите), нито да ги съжалявам... То детето е било излишно за майка си, която го е носила девет месеца под сърцето си, пък ние да очакваме чудеса от журналист (мъж), който за първи път се сблъсква с проблема... и все пак нарича децата "малки цветя" и го боли, че не могат да се подобрят... Аз бих казала, че надежда за него има, но не съм сигурна, че има надежда за родителите, поне за повечето (защото знам, че понякога стават чудеса)...

Темата за "излишността" е силно зависима от гледната точка. Децата може да са били излишни за родителите си, но има други, за които не са излишни - за хора като директорката на дома, за бабите, които работят по споменатата програма "Баба и внуче", за Сесъли Уълрд, за десетината седемнайсет годишни колежанки от Нюкясъл, които работят в дома на доброволни начала и които виждат смисъл в работата си, и то далеч повече смисъл, отколкото ние може да си представим... иначе и ние щяхме да заминем и да работим там, хем да сме си в нашата страна... От кого научихте за тези хора? От същия автор... Не си личи той да е разбрал наистина защо тези хора са там, но поне ги е забелязал и ни е разказал добронамерено за тях... И тепърва има много да се разказва за тях, дано се намери кой да го направи...

Темите за домовете за изоставени деца и излишността са пряко свързани. И ако не го виждате, значи сте замижали доста силно...

Децата с увреждания не бива да са излишни преди всичко за родителите си, и вярвам в това отношение всички сме на едно мнение... Но има много други, чието мнение е различно и чиито деца живеят без родителска ласка по подобни места. И други такива деца ще се появят - от бременни даже и в момента мами... Това, което зависи от нас като родители на деца с увреждания, е да обясним на обществото, в частност и на тази бъдещи мами и близките им по възможно най-убедителния начин, че тези деца не са излишни, защото в семейна среда те могат да бъдат щастливи и да направят и родителите си щастливи... Така както децата в Бузовград придават смисъл на живота на някои от хората, които се занимават с тях...

Аз пък съм бясна на въпросните родители, изоставили децата си (които са можели да бъдат отглеждани и у дома), за това, че децата им щяха да са много по-добре във всяко отношение (физическо, умствено и емоционално), ако не бяха ги изоставили и ги отглеждаха в къщи...

В този смисъл как да се ядосам на журналист, който се опитва да опознае проблема за пръв път и да сподели рошавите си мисли във връзка с него...

П.С. ljuboznatelna, хареса ми сравнението, което правиш с тази приказка. Само да напомня, че Бел се влюбва в Чудовището, без изобщо да подозира, че той ще се превърне в принц... Е, животът като цяло е по-поучителен от тази и коя да е друга приказка...

Мислите ми са в хаос и сигурно ще се изразя още по-неразбираемо и от автора на разбунилата духовете статия.Според мен целта на цялото писание е  да покаже ,че и при каквито и условия да ги поставяме ,дори и това да е райската градина ,всичко е лицемерие когато са на места скрити от хорските очи или" край прашен черен път, там, където обикновено на село местните си устройват нелегални сметища, ".
Питам се колко от нас виждайки "деца с огромни криви черепчета и рахитични крайници) ....... е да лежат вкупом на одеало на пода и да потъркват ръчички и крачета с по шест или два пръста. "не търсят възможност да си спестят гледката.Поради "безсилие",и чувствителност".Знаете ли колко хора не гледаха филма за Могилино защото...."съм прекалено чувствителна и не мога да издържам подобни гледки"И после пускат SMS.Колко от нас ,които така се възмущаваме биха взели да се грижат за такова дете,чуждо,не нашето.И това че се хващаме за думите на един журналист,а на практика децата са все така самотни ,не прави ли и нас лицемери.И мен днес ме заболя,когато във врачански вестник ,журналист нарича мъж с нисък интелект и психичен проблем откачалка и ненормалник защото опипал две деца.Този мъж е бил дете,такова като нашите.Никой не знае какво ще се случи и на нас.Поставям се на мястото и на потърпевшите,но въпреки това ме боли.

Мария, там, където обяснява, че май е попаднал в Пришълеца 4. Гледала ли си Пришълеца?

Хич не ме интересува добронамерен ли е този журналист. Да си оправя рошавите мисли преди да седне да пише, да разбере фактите преди да седне да пише. И Вяра можеше да е сред тия, видяни от Стоянов, и той и за нея щеше да обясни, че е излишна, щото толкова му е акълът.

"Той без да иска" според мен не важи за журналисти. Уморих се да повтарям.

Само незнам на колко "фронта" да отстояваме правата на децата си и да помагаме на хората да бъдат толерантни  и в този ред на мисли, още един , който пък мисли, че децата с увреждания  изплащат чужди грехове, навярно нашите.
Е, уморих се да бъда толерантна.
http://www.blitz.bg/article/6463,19
Съжалявам , това си е чист спам, но пък взе да ми писва.