Днес дъщеря ми навършва 7 месеца - една малка красива дама. Осиновихме я когато нямаше още 5. Мъчно ми е, че родителите на съпруга ми още не са се обадили да се поинтересуват как е. Сърдити са... Не са съгласни, че не се борихме докрай. Наричали са ме каква ли не... А тук до мен спи най-прекрасното дете. Имат ли съвест тези хора? Май не... Мъчно ми е...
- Публикувана: 4 септ. 2008, 22:15 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2008, 00:30 ч.
Днес ми е мъчно, защото.................7
изживях нещо подобно, докато очаквах биологичното си дете, така че емоцията ми е съвсем ясна.
обаче - след като ти и съпругът ти вече не сте деца, не е нормално родителите ви да се опитват да ви контролират живота чрез одобрение / неодобрение. вие сте отделни личности, с различни виждания за живота, основани на по-модерни разбирания от техните. не се поддавайте на опитите им да привлекат вниманието ви върху себе си. вече имате дете и вие тримате сте най-важните за себе си.
радвам се с вас за всички прекрасни моменти и чувства, които изпитвате към дългоочакваното си момиченце!
обаче - след като ти и съпругът ти вече не сте деца, не е нормално родителите ви да се опитват да ви контролират живота чрез одобрение / неодобрение. вие сте отделни личности, с различни виждания за живота, основани на по-модерни разбирания от техните. не се поддавайте на опитите им да привлекат вниманието ви върху себе си. вече имате дете и вие тримате сте най-важните за себе си.
радвам се с вас за всички прекрасни моменти и чувства, които изпитвате към дългоочакваното си момиченце!
bobkas, това, че те нямат съвест, не значи, че до теб не спи най-прекрасното дете! едно дете спокойно може да израсте без баба и дядо, щом има мама и татко. дай им време да проумеят какво изпускат и не си го слагай на сърце.
едно дете спокойно може да израсте без баба и дядо, щом има мама и татко. дай им време да проумеят какво изпускат и не си го слагай на сърце. и остави тесногръдите и ограничени хора ,сами да осъзнаят какво изпускат·
bobkas, честита месечинка на твоята принцеса. Да расте здрава и щастлива. Радвай й се и не се впрягай. Те изпускат 
Моя свекър живее на 10 км и за година и половина не се е поинтересувал от биологичната си внучка, която даже е кръстена на него. Вижда я когато я закараме ние, което е рядко. Свекърва ми, с която са разведени, също се обажда на 3 месеца веднъж... Вярно на мъжа ми му е много кофти, но аз не мога да оправя отношенията в семейството им, които отдавна не са нормални... И спря да ми пука и да се вживявам... Разбрах, че в крайна сметка никога няма да ме харесат и няма смисъл да си давам зор, най важното е, че мъжа ми е на моята страна
Моя свекър живее на 10 км и за година и половина не се е поинтересувал от биологичната си внучка, която даже е кръстена на него. Вижда я когато я закараме ние, което е рядко. Свекърва ми, с която са разведени, също се обажда на 3 месеца веднъж... Вярно на мъжа ми му е много кофти, но аз не мога да оправя отношенията в семейството им, които отдавна не са нормални... И спря да ми пука и да се вживявам... Разбрах, че в крайна сметка никога няма да ме харесат и няма смисъл да си давам зор, най важното е, че мъжа ми е на моята страна
сега на мен ми стана мъчно,че навремето,като е починала маика ми не ме е дал за осиновяване поне.била съм на шест месеца,когато е починала .не ме е оставил поне при баба и дядо.а понесох душевните рани на нещастното детство при мащеха,които още не са затворени и продължават да кървят.
та така bobkas ,
изобщо да не ти е мъчно за старите,а помисли какво щастие и божи дар си за детенцето,което сте осиновили.
и което ще расте при мама и тате,които ще го обичат.
а с времето и те ще свикнат и ще го заобичат.
бъдете благословени.
та така bobkas ,
изобщо да не ти е мъчно за старите,а помисли какво щастие и божи дар си за детенцето,което сте осиновили.
и което ще расте при мама и тате,които ще го обичат.
а с времето и те ще свикнат и ще го заобичат.
бъдете благословени.
та така bobkas ,
изобщо да не ти е мъчно за старите,а помисли какво щастие и божи дар си за детенцето,което сте осиновили.
и което ще расте при мама и тате,които ще го обичат.
а с времето и те ще свикнат и ще го заобичат.
бъдете благословени.
изобщо да не ти е мъчно за старите,а помисли какво щастие и божи дар си за детенцето,което сте осиновили.
и което ще расте при мама и тате,които ще го обичат.
а с времето и те ще свикнат и ще го заобичат.
бъдете благословени.
Не са съгласни, че не се борихме докрай. Наричали са ме каква ли не... А тук до мен спи най-прекрасното дете. Имат ли съвест тези хора? Май не... Мъчно ми е...
Понякога е много трудно да си забраним. Защо да не си го позволиш? Аз го правя. Представям си... и сякаш се пренасям в друг свят, свят на спомени...мечти, копнежи... После тежко се излиза, но и непозволяването изблик на чувства също избива все някога. Ох, не знам дали добре се изразих, всъщност исках да ти кажа две-три думи в утеха, а не знам какво се получи... 
И на мен все още ми е криво като гледам такива дечица. Невъзможно е да не ни минава през ума какво ли би било. Днес точно си мислех как ли би изглеждал, дали щеше да е красив, дали щяха да са му сини очите. Lilibon, тези неща ще ни съпътстват винаги. Аз вече не се опитвам да си налатам да не мисля, защото не мога. Поне успявам да не плача.
Препоръчани теми