pretty, 
- Публикувана: 4 септ. 2008, 22:15 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2008, 00:30 ч.
Днес ми е мъчно, защото.................7
-за твоето малко момченце!
Притенце, 
Толкова много ти се радвах, когато се оженихте и заедно с това започна да расте новата ви надежда. И още по-тъжно ми стана, когато прочетох онзи въпрос дали все пак Марков не допуска грешки.
Сега е рано. Сега е есен. Сега си в дупката. Но ще бъде ден, в който ще огрее и слънчице, в който ще летиш. Заради този ден и заради момчето до теб ще продължиш. Дотогава говори за болката си, плачи, вий от болката си, смей се, когато го искаш, но не се отказвай да продължиш напред - заради светлинката на утрето.
Толкова много ти се радвах, когато се оженихте и заедно с това започна да расте новата ви надежда. И още по-тъжно ми стана, когато прочетох онзи въпрос дали все пак Марков не допуска грешки.
Сега е рано. Сега е есен. Сега си в дупката. Но ще бъде ден, в който ще огрее и слънчице, в който ще летиш. Заради този ден и заради момчето до теб ще продължиш. Дотогава говори за болката си, плачи, вий от болката си, смей се, когато го искаш, но не се отказвай да продължиш напред - заради светлинката на утрето.
pretty толкова ми е мъчно за теб. Чувствах се длъжна да ти пиша на лични в оня тежък за теб ден и се надявам да не съм ти причинила повече болка. Беше в мислите ми тогава и сега.
temir го е казала много правилно.
........ времето е по-силно от нас, то ще ти помогне, някой ден ще е по-леко.
Прити,
Рони както винаги е права.
Понякога просто трябва да продължим. Наясно съм колко трудно би могло да бъде това...
Рони както винаги е права.
Сега е рано. Сега е есен. Сега си в дупката. Но ще бъде ден, в който ще огрее и слънчице, в който ще летиш. Заради този ден и заради момчето до теб ще продължиш. Дотогава говори за болката си, плачи, вий от болката си, смей се, когато го искаш, но не се отказвай да продължиш напред - заради светлинката на утрето.
Понякога просто трябва да продължим. Наясно съм колко трудно би могло да бъде това...
Прити, нямам думи за утеха
когато четох за МАрков сърцето ми кървеше - помнех и аз как тичах по доктори за беебто...дори нямах страх тогава и до раждането -0 толкова се бях сковала от неизразени и неизчувствани чувства...
с твоята история моите неизживени тогава страхове заживяха...защото имах късмет, но мога да те разбера дори без да съм минала през твоята болка
мила Прити, решението ти е дар, който само една дълбока обич и жертвено майчино сърце могат да дарят на неродената си рожба
когато четох за МАрков сърцето ми кървеше - помнех и аз как тичах по доктори за беебто...дори нямах страх тогава и до раждането -0 толкова се бях сковала от неизразени и неизчувствани чувства...
с твоята история моите неизживени тогава страхове заживяха...защото имах късмет, но мога да те разбера дори без да съм минала през твоята болка
мила Прити, решението ти е дар, който само една дълбока обич и жертвено майчино сърце могат да дарят на неродената си рожба