Днес ми е мъчно, защото.................7

Ренка нашите деца са на едно красиво място  и се чувстват добре, макар и далеч от нас.....
За малкото ангелче

Ренка
знам...много боли
  за Гого

Reni,знам колко боли-адски много,но за сетен път се убеждавам,че Lilibon e най мъдрата тук.Нейните съвети поне за мен са като балсам за душата ми,послушай я.

  Ви всяка до една.

Защото през ноща ходихме до болницата по спешност заради малката ми принцеса.....
и си спомних че последната нощ когато ходих до родилното по спешност беше когато изгубих синчето си.....
дори бях със същата жилетка.....тежи ми когато я обличам....
тежи ми че Марк го няма......
всичко ми напомни за онази нощ..........
толкова много боли.......

Ичони, дано всичко с малката ти принцеса се оправи бързо и безболезнено! те мила и 
..............за Марк

Ичони, надявам се, че нещата с дъщерята са овладяни, нали? Дано се оправи бързо детето!
Изхвърли тази жилетка! Защо ти е? Само да те подтиска?

за мъничкия ти ... 

Ичонка, бързо да се оправя малката ти принцеска и да нямате повече нужда от спешното.

Ичони, как е малката сега? 
Лилибон е права - разчисти вещите, които ти навяват лоши спомени. Въпреки, че не парцалките ни са виновни.

Благодаря ви момичета·Ради вече е много по- добре и във вторник ще ходим на контролен преглед·
Сигурно сте прави че трябва да изхвърля някои вещи, но пък в същото време искам да си оставя някакъв
спомен от момчето си.....малко е шантаво, не знам·
Гушкам ви всички ·

Ичони, ще стискам палци да се оправя Ради.

Искам да ви препиша нещо от книгата на дъщерята на лечителя Петър Димков, която разказва какво е мнението на баща й за дрехите и обличането:

"Татко казваше, че предметите поемат мислите, чувствата на хората, които ги изработват. Излъчването, аурата на човека се попива от предметите. ... Начинът на обличането до известна степен също влияе на здравето. ... Тъмните дрехи помрачават душевния лазур, светлото и пъстро облекло създава повече настроение с усмивки и радостни мисли. Затова трябва да се обличаме разноцветно, като цветята, и никога да не носим траур. Понеже дрехите представляват до известна степен една духовна обвивка, нужно е и в най-голяма самотност, както и в обществото, да се облича човек ново, удобно и красиво. Грацията и елегантността на облеклото изхождат обаче отвътре. Има нещо от душата, което облича тялото.

Една част от излъчванията на нашите мисли се поглъща от дрехите и когато една дреха се носи дълго, тя става просто напоена с такива елементи. ... Който носи стари дрехи, внася в новото си Аз мисли, които отдавна е отхвърлил от себе си като отживяло. От неговите стари дрехи проникват в новата му личност останки от всички лоши настроения и тревоги, грижи и ядове, които някога, изхождайки от него са напоили тези дрехи.... Даже и дрехи от хубави дни не трябва да се пазят, защото не бива да се завираме обратно в старото щастие. И змията даже не се връща в страта си кожа по някакви икономически съображения. Природата не носи стари дрехи, природата никога не пести като хората пера, козина и бои. Иначе скоро нейният преобладаващ цвят би заприличал на този на стари панталони, а небесният свод би лъснал от износване, като дрехи във вехтошарница....

Това, което радва окото, ободрява духа, а което ободрява духа, ободрява и тялото. Бъдете богати във вашия дух, във вашето въображение и в съзнанието си и материалното богатство ще дойде."

Мъчно ми е защото моето Криси го няма вече 11 месеца.Мъчно ми е защото вчера се престраших и излязох  на разходка в центъра с племенницата на мъжът ми а там беше пълно с щастливи родители които се радваха на децата си.Носеха ги,бягаха след тях а аз седях и гледах с празен поглед и ръце.Представях си как щях ме и ние да сме щастливи,но уви гадна съдба.Все още  сърцето ми не може да повярва,че го няма.Оставела съм си една играчка негова в деня когато се случи лошото аз я стисках силно и сега когато я гушна усещам още бебешкият му аромат .Момичета извинявайте за дългия пост.
Липсваш ни много мило мое дете 

Силви , .
Много скоро мила и ти ще си на тяхното място .Да ,ръцете ти са празни ,но  в тебе расте един живот ,един нов живот на който ще дадеш цялата си любов .

-Криси, пази и дай сили на твоята  изстрадала майчица !

Силвенце, знам колко ти е тежко сега...  Съжалявам за всичко, което си написала... Но ще има светлинка в живота ти, миличка. Само още малко търпение. Няма да спре да те боли за Криси, но няма да е толкова празно и безсмислено съществуването ти. Малкото съкровище, което чакаш ще те обича безумно, ти него също, ще бъдете свързани и зависими един от друг и ще върне частица от онова щастие, което се полага на всички ни...частица от Крисето!

Силви, прегръщам те! Знам какво е да ти липсва малък Крис. Но в момента, в който спреш да го търсиш извън себе и го намериш в сърцето си, вече няма да ти липсва толкова. Не знам, аз така се утешавам и така понасям веселата глъчка навън. Пък и хората не са ми виновни, че децата им са живи и здрави. Те пък си имат други проблеми, други липси, които не са им изписани на челата.

Прекрасно би било, ако Криси беше жив, прекрасно би било, ако сега обикаляхте с него детските площадки и градинките... не го виждаме с очите си, не го докосваме с ръцете си, но изпращаме любов към него със сърцата си.