Днес ми е мъчно, защото.................7

# 285 8 окт. 2008, 10:13 ч.

Мнения: 3 016

Весе,

-малка Алекс, винаги ще бъдеш в нашите мисли!

# 286 8 окт. 2008, 11:22 ч.

на дъното
Мнения: 1 746

За Алекс.Весе Cry

# 287 8 окт. 2008, 12:44 ч.

Добрич
Мнения: 1 184

Господи, мила, думите са безсилни, мъката е безкрайна, но всички тук сме с теб Hug

и се надяваме , че нашата сила ще ти помогне да преживееш и днешния ден...

# 288 8 окт. 2008, 21:39 ч.

Мнения: 5 146

Marmoranke,никога няма да спре да ни боли,защото ако спре това значи да се изтрият спомените от сърцата ни или да спрем да обичаме децата си,а това никога няма да стане.Болката може с времето да намалее,но никога няма да спре,а като жарава ще тлее в сърцата и душите ни и ще ни изгаря докато отидем при тях. Hug

# 289 9 окт. 2008, 08:46 ч.

Мнения: 825

Благодаря ви момичета, че сте до мен. Hug

Никой не ме разбира така добре, както вие.

# 290 9 окт. 2008, 11:58 ч.

Мнения: 604

Марморанче Hug

съжалявам миличка.....

за сладкото ангелче

# 291 9 окт. 2008, 13:10 ч.

Мнения: 3 016

Отново е 9-ти smile3518

.1 год и 2 мес без моето дете ..................

# 292 9 окт. 2008, 13:41 ч.

Варна
Мнения: 2 305

reni_805

Това непрекъснато броене на дати е убийствено. И от него само боли... Позволи си да бъдеш щастлива, така и малкият ти син ще е щастлив, че мама е добре!

# 293 9 окт. 2008, 13:54 ч.

Мнения: 7 344

Мърморанче, Рени, Hug

# 294 9 окт. 2008, 14:03 ч.

Мнения: 3 621

Рени

# 295 9 окт. 2008, 14:04 ч.

Мнения: 3 016

Лилибонче, старая се..........., но понякога се връщам назад и си спомням всичко преживяно през последната година .

# 296 9 окт. 2008, 14:15 ч.

Варна
Мнения: 2 305

убедена съм, че не си спомняш всичко. спомни си и за хубавите моменти с голямото си момче, вярвай, че мъничкият ти син е на хубаво, светло и топло място и че е щастлив, макар и далеч от теб.

идва момент, когато порасналите ни деца ни напускат и трябва да им позволим да го направят и да заживеят собствен живот. уви, трябва да направим същото и с така желаните си бебчовци - да ги пуснем да си заминат и да си позволим да сме щастливи, дори и без тях.

съчувствам на мъката ти и не мога да ти помогна, но ми се иска да опиташ сама да си помогнеш. спомни си хубавото, мисли и за хубавото. дори преживели загуба, пак заслужаваме щастие!