Пазаруваме за ОКТОМВРИЙЧЕ всички - дрешки, мебели, колички

Аз имах предвид че при епидуралната упойка напъните не се усещат,тоест кога трябва да напъваш и като напъваш, не усещаш че го правиш.Тялото е безсилно просто.Оттам идва и връзката епидурал, невъзможност за напъни и често вакум и форцепс поради това. Иначе напъните се усещат ама точно все едно ще се изтървеш по голяма нужда. И тогава не трябва да стискаш,мислейки че ще се накъкаш ,а смело да се напънеш с всички сили,когато лекаря ти каже.
Ако можете раждайте без епидурал и разни други.Болките от контракциите си е съвсем търпима. Често съм я сравнявала с болката при бъбречна криза, и който е имал такава си изтърпява и контракциите спокойно без упойки.
Ако обаче ви сложат окситоцин, болките са вече по-силни от нормалните,затова съм и против него отчасти. С тия хапчета вагинални,които слагат сега за предизвикване на раждане обаче,чета че е по-леко и сравнително бързо раждането, но пак всичко е относително при всеки.

Софко, ти си герой.Преживяла си кажи речи два вида раждане- мъките на  естественото и мъките на секциото.  Не си глезла че си искала епидурал. Аз по едно време им се молех да ме убият, че да свършат болките. Но просто аз се бях изтощила от времето. До 15тия час бях герой, после рухнах физически и психически.

shivani пишеш за контракциите, все едно си ги преживяла  , вероятно ошашкването и очакването на болката ни прецаква. Както каза и каран мисълта и концентрацията наистина са много важни и естествено това да не се шашкаш. Да разкажа и аз за едно минало по ноти раждане за да не отчайваме момичетата.
Моята приятелка бе родила една година преди това, тя много се беше шашнала и се страхуваше от болката. Бяха й казали, че боляло по-малко от една бъбречна криза и това я успокояваше. Докато една сутрин не се бе събудила и не видяла, че нещо паднало в тоалетната, започнали и контракциите и в 7 сутринта тръгнала към болницата, в 8 бебчето вече било родено, та аз се молех моето раждане да е също толкова бързо и лесно. Един ден получих болки, през 1 час, за всеки случай тръгнах към родилно, там установиха 2 см разкритие, пуснаха ме на монитор и ме оставиха в пред-предродилна стая с други 3 момичета. Скоро след това мина доктора, който ми следеше бременността, сложи ме пак на монитор и ме прати към къщи като ми даде преди това листовка да чета какво представлява раждането и ми каза да се видим когато дойде момента. Та още 4 дни прекарах в къщи на легло, понякога имаше болки, но рядко. Една вечер пак започнаха през час, но слаби, та след 3 часа в 12 часа реших, че няма да се ражда днес и си хапнах стабилно, след което си легнах. Събудих се след час - кръста и таза ме боляха. Въртях се, но не можех да заспя, а и постоянно ми се ходеше до тоалетна. Колко пъти освободих червата си - не помня, но последното бе по-малко от на котенце, а следващото - едно такова розово като храчка. Седях и се чудех какво да правя, това би трябвало да е тапата. Вече бе 3 ч, та събудих таткото да го питам какво да правим и решихме да тръгнем към родилно.

Там ни посрещна сестра му и дойде с нас, той й се беше обадил. Аз се оплаках за болките в кръста, доктора установи, че не е кръст, а вероятно ме боли единия бъбрек, а бъбречна криза можела да предизвика раждане. Разкритието ми бе 4 см. Та сложиха ме пак на монитор и после в предродилна. Каката ми правеше компания, акушерката ми каза да поспя, че имало време до раждането, да събера сили. Мен сън не ме ловеше, не ме и свърташе на едно място. Не разбирах кога започва и кога свършва контракцията. Идеше ми да клякам и ставам, ама така ме боляха краката. Сядах да си почивам и акушерката ме видя и ми се скара, че така преча на родовата дейност - да стоя права, да се разхождам, легнала или клекнала, но не и седнала. Та легнах и се отпуснах. Тогава вече усетих контракциите - как започват, усилват се и утихват. Започнах както съм легнала да напъвам когато започнеше контракцията, и в така в 5 ч започнаха да ми изтичат водите. По някое време пак погледнаха разкритието ми - беше вече 6 см. Аз си мислех - до обяд има време, явно до раждането има още време, пък и никой не дойде да ми направи клизмата, затова в един момент се притесних, че ще се изпусна. Опитах да задържа и казах на каката, че трябва да отида до тоалетната преди да направя беля, а тя само ми каза, спокойно, ще ти дам подлога. Като ми я сложи отново бе същия напън, а на мен ми бе неудобно да свърша работата в подлогата, а пък каката изчезна нанякъде и се върна с акушерката. Точно тогава отново щях да свърша кофтито работа, пък хич не ми идваше на ума, че това било главичката на бебето, която се подава да излезе.

Акушерката ми извика - задръж, хайде бързо към родилно. Беше ми трудно да се изправя, но двете ми помогнаха да отида до съседната стая и ме качиха на магарето. Акушерката се засуети, пък аз се зачудих как да задържам като то определено вече излизаше. Та извика доктора, облече се и честно казано вече не чувах какво ми говореха, някак бях изключила, но действах по инстинкт, като дойде контракция и напъвам все едно имам запек, главичката излизаше. В един момент контракциите спряха и аз се отпуснах и някак предадох, точно тогава доктора сложи ръце на корема ми и избута бебето в ръцете на акушерката. Дойдоха и педиатрите, поеха я, измиха я и я повиха. Мен ме прегледаха. Налагаха се шевове, доктора ме попита дали съм яла и аз си признах чистосърдечно, че съвсем скоро съм си хапнала стабилно. В такъв случай нямало да ме хване упойката и ме шиха без нея. Нищо не усещах освен леко придърпване когато връзваше конеца. Имах 4 вътрешни шева, не се налагаше да се махат конци, те се разграждали самички. После ме поляха с йодна тинктура и това вече заболя, аз мразя йод и не очаквах та извиках, а доктора ми вика - пусни си гласа, де, то не се разбра че роди.  Та от раждането - най-гадното нещо бе торбата с пясък, която ми сложиха на корема когато всичко приключи за да се прибере корема и стоя цели два часа, имах чувството че се е залепила за гръбнака ми и не можех да я понасям, та когато ме покриха с един чаршав се възползвах леко да я надигам. Откъде да знам, че тя се използвала и за да изтика кръвта, която е в матката, та на другия ден нещо се усъмниха при прегледа и ми нашариха д-то с 3 инженкции и ми казаха ако течението стане кафяво веднага да им кажа. За щастие не стана кафяво, ама аз вече съжалявах че не издържах пясъка.

В резюме - в 3 тръгнах към болницата, бях с 4 см разкритие, непукнат мехур, в 5 се спука мехура и в 7 родих. Болезнен беше прегледа на сухо от акушерката за разкритие, болезнено беше и поливането с йодна тинктура, болезнен за мен бе пясъка, самите контракции като напъвах заедно с тях просто не ги усещах като болезнени, а като предупреждение на тялото, че започват. Дишане - не мога да кажа, че съм дишала по особен начин, не съм учила правилно дишане, макар преди години да се пробвах по една книжка дълбокото дишане на йоги и честичко да се хващам, че го ползвам, но точно за тогава, просто не помня да съм го използвала. Всичко стана прекалено бързо и безболезнено за моите очаквания, а срещата с човечето е незабравима. Със затаен дъх чаках да изплаче и да видя колко е часа. За запалените по астрология - често часовниците, които висят там не са верни, онзи там бе с цели 2 минути назад, не че това има значение за докторите, но за асцедента може да е от голямо значение  , та носете си и часовник.

Привет от Пловдив! Да започна с въпросче дали Мис и Покджей бяха днес по обяд в шТъркела  ? Не се загледах, просто с периферията мернах две момичета с тумбаци като моя, пък и бяхме улисани в покупки. Вече като излязохме, през витрината ми се стори, че бяха те. Ако е така, много съжалявам, че сме се разминали  , аха да се върна и да питам "Вие ли сте бре?"  , но мъжете се разцъркаха, а и програмата ни бе адски натоварена днес - от 10 до 19 по улици и магазини. Мога да се похваля засега, че повечето от списъка на Инчето е отметнат, за утре ми остават някои неща от Вис Виталис и Хиполенд и мога да раждам  . Изморена съм, краката ми са понички, обаче вътрешно ми е такъв гъдел.....вече съм спокойна. Мъжа ми не вярваше, че за два дни ще се справим със списъка ми с 18 магазина  , приготвен предварително. Много ми помогна предварителния оглед в петък следобед, та днес бяхме експедитивни. Количка сега няма да купуваме, само исках да ги разгледам на живо. Обаче страшно си паднах по една сгъваема кошара в шТъркел-а, много красива и функционална и нескъпа - 140 лв. А пък си имаме дървена у дома от племенницата ми.....часове минаха, аз още си мисля за нея и май ще я купим....нека има  . Дрешлета малко купихме, имам предостатъчно по принцип от племенника ми, но не устоях и навзех това-онова. А какви красоти имаше в едно магазинче отстрани на Халите (не запомних името му, някоя пловдивска мама беше писала, че й е любимо - Мис май), обаче все за следващото лято и се въздържах, а и мъж ми вече ме гледаше на кръв, нали знаете какво е отношението на мъжете към "парцалките"  . Та оставих ги за по-нататък, и бездруго Пловдив ни е честа дестинация. Набарах малко промоцийки във Фокс, но нямаше голямо разнообразие.
Хайде стига толкова от мен, че като гледам и предните постове......можем да си ги ползваме вечер за приспиване, романи написахме 
Хайде до утре! 

С риск да стана досадна- моето резюме е:
1. изтекли води точно на датата на термина в 12 през нощта (тапа така и не видях никога)
2. поява на контракции- от 1 сутринта натам, докато бяха на 10 минути имах желание да ги засичам...
3. поставяне на епидурална в 8 сутринта при мижаво разкритие и "слаби и нередовни" според докторите контракции
4. изваждане на бебчо след секцио- 12 наобяд

пак да кажа- можеше и по зле да е, доволна съм в крайна сметка- нещата протекоха по най- добрия за всички начин... макар и не естествения... въпреки, че след точните като часовник зачеване и изтичане на водите, да се надявах, че и останалото ще мине гладко... то е божа работа- раждане с раждане и дете с дете не си приличат, та съм с големи очаквания тоя път

Цвете ма раказваш на цветно ,ще знаеш.

Софко благодарско и на тебе мила.Ти си цял герой.

Мен ме успокояват тези разкази,за другите момичета незнам.
Аз съм ви благодарна че споделяте опита си с нас,за да добием представа какво ни очаква.
Като споделяте за различните раждания човек все пак придобива представа какво може да се случи.

Алис отде взе толкоз сили,че цял ден да хойкаш по магазините?

Здравейте
Да споделя и аз за моето раждане.Отидох ситринта на лекар сложи ми хапче за предизвикване на раждане и ме прати да си ходя и да чакам като каза че до довечера трябва да започна да раждам.Седнахме на кафе разходихме си и към 14 часа се започнаха слаби болки които постепенно се усилваха.Изкъпах се оправих се и като стана 19 часа а контракциите на 5 мин тръгнахме за МД.Приеха ме с 1 см. разкритие и вече по силни болки.Спукаха ми водите и се започана чакане.Толкова се бях изтощила от тези болки че бях в полусънно състояние.Не стигнах до упойка. Прегледаха ме към 12.10 вечерта нямаше промяна в разкритието лекаря ми каза преди 4-5 сутринта не чакай е да ама към 12.30 започнаха напъни и аз отивам и му казвам
"Аз раждам", а той 
"Как така нали те прегледах преди малко невъзможно"
А аз компетентно:
"Мама ми каза ако имам напъни значи раждам"
Прегледа ме 4 см. разкритие и ми каза че вече може упойка и аз щастлива разписвам ама докато анестезиолога се бави на леглото до мен започнаха сериозни напъни 8 см. разкритие няма упойка хайде да раждамеееееее.
В 1.33 сутринта Дениз изплака.За напъните бях толкова изтощена че не се справих хич добре и лекаря избута бебо като ми "скочи" два пъти на корема.Нямам лоши спомени а напротив спомням си само хубавите неща.
shivani успех и наистина настройката която имаш си е повече от половината раждане Остава само да се напънеш малко и готово

Момичета благодаря ви за разказите! Споделеното е винаги ценно!
Придобиваме все по-добра представа за раждането. Психически съм подготвена, да, страх за сега няма в мен, а подготовка за среща с неизвестното, за което само съм чувала. Но... когато дойде действителността, тогава ще се разбере до колко съм податлива и до колко мога да запоазя самообладание. А тук както спомена Софко наистина концентрацията е много важна.

След като прочетох написаното от вас се появи една асоциация пред очите ми.
А тя е следната: Намираш се на морето, не можеш да плуваш, но си потопена до гърдите (или малко под ) във водата. Морето е развълнувано и образува на определени талази големи вълни, които могат да те залеят. Идва вълната 9 контракцията), опитва се да те залее, но ти си си поела дълбоко дъх и докато те облива вълната се повдигаш и затаяваш дъх, след което използвайки силата й се подместваш малко без да губиш равновесие и когато вълната (контракцията) те отмине издишваш.  Оставаш в очакване на следващата вълна и се подготвяш да си още по-уверена, защото вече една вълна е минала.

 

Здравейте, момичета! Минавам само да се запиша пък после ще чета. Аз не спах много добре тая нощ, събудих се в 5.00 ч. и се въртях в леглото до 6.30 ч. в опити да заспя, но неуспешно. Та, станах в 6.30 и реших да погледана във форума, ама нет няма  , пускам ТВ-то, но и там нищо по това време, та взех да почета и се успях в 7.30. Станахме по обяд с моя мъжа, ама нет все още нямаше и излязохме да купим козметиката за бебка, а привечер отидохме с един приятел в парка на бира и цаца и чак сега успявам да пиша. А сега отивам да сготвя нещо, че утре нашите ще идват и не трябва да се излагаме. Ако мога ще пиша по-късно, а утре май пак няма много да ме има във форума.
Целувки на всички!   

Ех ако раждането беше лесно като плуването бих раждала всеки ден

Аз не мога да плувам. Но акцентът беше върху използване на дишането по време на контракциите.
Не става въпрос за лесно и трудно, а за техника! Но както и да е!

Спокойна вечер

shivani звучи страхотно и много успокояващо 

Даааа АЛИС3 ,ние бяхме. Даже и Галаха беше там. Отидохме заедно след срещата да поразгледаме. Защо не се обади ама че си.

E да каза и аз. Да успокоя малко онези от нас на който бебчовците са седалищно разположени. Приеха ме 10 преди термина ми (12.01.2002)т.е. на 02.01.2002. Родих на 13.01.2002. През цялото време ме следяха дали случайно бебето няма да се обърне. Чакаха да започна да раждам естествени, защото понякога с първите напъни бебето се обръщало и  понеже съм била "чисто" седалище и при нормално раждане нямало опасност бебето да си нарани или изкълчи ръка или крак. Първите контракции почувствах на 13.01 в 3 часа сутринта - слаби 2броя, след тях легнах и си доспах до 7ч. когато получех нова. До обяд нямах други. Следобед станаха по-чести, но пак непостоянни и не ми правеха много впечатление.Още на 02.01. имах 3см. разкритие. В 8ч. станаха на 5мин и ме преместиха в родилно от пред родилно - Вече имах пълно разкритие, но без напъни -контракциите се засилваха в 10ч ми се пукна мехура с 1-я напън.Преместиха ме на магарето и в 10:30ч  с 3-я напън изстрелях малката като коркова тапа. Имах малки разкъсвания- все пак раждах седалищно 3 кг. бебе. (8вътрешни и 2 външни)Торбата с пясък и на мен ми беше кошмар. При мен е това аз изобщо не се изтощих- може би заради малкото напъни . Но и същинското раждане ми трая само 2-3 часа.

wow историйте ви за раждането са страхотни 
Шавани много добре обясняваш нещата с дишането и концентрацията  надявам се да запазя самообладание и да помогна и аз на бебо за едно леко раждане  пък то ще видим каквото сабия покаже  да не се силя много че каквото мислят мишките, котките го развалят 
еха супер е обиколката по детските магазини аз пък днеска обикалях за плочки че ремонта си тече айде да му идва края вече
  за всички сладурки    

наистина историйте за ражданията са много полезни някакси се подготвяш и знаеш че няма страшно важното е че в края резултата е нещо прекрасно
Пуканка и аз съм чувала че правят такива гадни изказвания, направо не знам що за човек може да плямпоти така 
 
а дали наистина сме по силния пол  дали мъжете могат да издържът на тези изпитания 
хаххаааааааа абе не знам ама понякога пият по един парацетамол че втория може да ги ухапе