Пазаруваме за ОКТОМВРИЙЧЕ всички - дрешки, мебели, колички

Без да се сърдите малко ще попротивореча. Система се слага понякога и с цел, ако се наложи да се влее БЪРЗО нещо. Пример е мама. И това я е спасило, донякъде и мен. Не са и слагали окситоцин, прогестерон и т.н. Може би само разтвора, който се слага, защото не пиеш вода и да не се обезводниш. Като се видяло, че нормално няма да излезем, а това явно са го решили доста моментно трябвало СПЕШНО да се включи нещото си, за да спасят, сигурно, поне мама. И, ако не е била със система, абокат /тръбичката в ръката/, докато я сложат...
Чудно ми е дали с такова нещо може да се мърда ръката. Ако примерно искам да си прибера косата, ако ластика падне дали ще мога-с една ръка не става.
Та, замислете се дали не искате подобно лошо нещо.
Не искам да ядосвам никого и не пиша против никого. Това е мнение, без лични пристрастия.

Ама това вече е индивидуално за всеки и ситуацията. Ако нещо не е наред или се очаква да не е наред , естествено че се вливат разни работи и се слага абокят,никой не го отрича.

На мене ми е слаган абокят около 10-15 пъти през живота, не е страшно и незнам що се плашите. Преди години беше страшно като слагаха дъски под лакътя и във вената направо игла .И това съм преживяла и то на 14 години при натравяне с гъби.

Не, разбира се.
Тук въпросът е, че повечето лекари пришпорват самия процес на раждане.  За упойките и хапчета според мен са само ако е нужно, а не да ти дават хапче за ускоряване на контракциите и получаване по-бързо на разкритие.
Когато наистина се налага вливане на сиситема - ок;  боцкането с иглата и поставянето на абокат от една сестра става за секунди, не повече от 1/2 минута.
Аз примерно не искам да ми се ускорява процеса на раждане - искам да си усещам контракциите, как се променят с времето. Да, вярно е че боли, но съм готова за срещата с болката. За мен е предизвикателство дали положението ще го овладея с правилно дишане и правилна поза. Изобщо не ме е страх, а очаквам този момент като много важен, ммент, в който осъзанто ще общувам с бебенцето, за да му вдъхна увереност, че моментът е дошъл и да бъде спокоен в процеса на излизането му.
А не да се паникъосам и да се оставя в ръцете на екипа. С няколко думи искам да съм активна страна когато дойде Събитието.

Мисълта ми беше, че всички помощни средства, хапчета, упойки, системи са нужни, но само ако се наложи.

И още нещо се сетих. Винаги питайте какво ви слагат като лекарства и за какво са? Защото навремето се наложи доста да ме шият, след като една акушерка реши без знание на лекар да ми прекрати болките,слагайки ми някаква инжекция за предизвикване на напъни,когато разкритието ми още не бе достатъчно.Получих напъни и родих, но и се разпрах прилично. Сега ако трябваше да родя естествено, не бих родила с окситоцин или подобни помощни лекарства за контракции,разкритие и напъни. Това е неестествено и организма се бори с тях. Незнанието ми тогава ме докара до 24 часово мъчително раждане, а лекарите се мотаеха и само повтаряха грубости от рода" Като се е........ше ти беше хубаво, нали?" "Айде сега да разбереш какво е естествено раждане със всичките му екстри" и такива разни.   Тогава нямах фотоапарат в родилния дом, снимахме се чак на изписването на 5тия ден и ако видите очите ми на снимките Изкочили като на жаба от орбитите си и с кръвоизливи.
Слава богу че сега лекарите са по-тактични и съвестни и не вярвам да има подобни естествени раждания като моето преди години.
Сега ако имах избор също бих родила естествено, с минимална лекарствена намеса и то ако се налага, но знам от какво да се пазя вече, а и не бих допуснала такова отношение като тогава от лекар и акушерки.

Мисълта ми беше, че всички помощни средства, хапчета, упойки, системи са нужни, но само ако се наложи.

Винаги питайте какво ви слагат като лекарства и за какво са?

 

Така е.
Радвам се че обсъждаме тези неща, защото те са важни за момичетата,които ще раждат за първи път и всичко това за тях е неизвестно .

Пуки пак трябва да благодарим,за изчерпателните обяснения. 

Аз даже не се бях замисляла за упойки /за мой срам/защото и на мен ми се ще като на Шивани да си почувствам раждането от начало до край.
И найстина когато има епидорална, бебока много често го вадят с форцепс.
Пример са сестра ми и две нейни приятелки ,който родиха през две седмици една от друга.
И тримата юнаци са извадени с форцепс.

Аз даже мисля да почна да си записвам важните неща ,защото в суматохата ще си глътна граматиката и няма да питам нищо важно.

Такива лекари да ги  . За жалост все още се срещат и такива акушерки, и такива лекари.
А да питам  - какво  е това форцепс

Форцепс са едни щипки, с които хващат главата на бебето и го издърпват с тях, когато майката е неспособна сама да го извади с напъни. Не го пожелавам на никой.И аз не съм го преживяла, но знам че е много опасна процедура.

Ако е във вената до лакътя не е желателно да се сгъва ръката, но ако го сложат до китката - никакви проблеми с движението на ръката няма да имате. Моите вени са толкова тънки и никак не се виждат, та често ми ги пукат тези които са до лакътя и все ми слагат абокада до китката, там определено е по-добре. Навремето нямаше абокади, сега това е нещо чудесно, стига да не забравят да го махнат, че след 2-3 тия ден се възпаляват вените и започва да боли, но бързо отминава.
Аз честно казано не искам никакви обезболяващи. И определено този път ще позная кога излиза бебето, че първия път го обърках с нещо друго  и бях решена да тръгна към тоалетната, хем майка ми ме беше предупредила, че тя за малко поради същата причина не ме е родила в тоалетната навремето, добре че една акушерка я фиксирала и експедирала към родилна, ама аз си мислех, че е твърде рано до раждането, нали уж първо раждане продължавало 8-12 часа.
Форцепса е като две големи лъжици - с тях обхващат главата на бебето и го измъкват, в резултат първите дни главичката му е малко сплескана и лилаво там където е било хванато с форцепса, майката също я наглеждат за какво беше там. Имаше едно момиче при мен в стаята дето бебчето бе извадено с форцепс, но бебчето преди да го изпишат вече имаше вид на изглед. Естествено трябва да се внимава, че може да стане беля, но затова трябва да имаме и доверие на докторите, не им е първо раждане все пак.

Чувала съм от близки, форцепса е нещо много гадно. На моята колежка преди много години и извадили първото дете с форцепс, имало е проблеми с  главичката и по-точно с шията незнам подробности обаче могат да се получат увреждания. Доколкото знам в нашата болница вече не се използват. Ако майката няма сили за напъните я натискат в горната част на корема и така. Така е определено по - безопасно и за майката и особенно за бебето.

Ето тука малко истории за форцепса http://archives.bg-mamma.com/archive/000/079/437/79437/79437.html
А малко след това попаднах и на варианти за груби лекарски грешки, който му е интересно да погледне. http://www.med.primasoft.bg/fatal_mistakes/articles/ag_mistakes.htm Пише и за окситоцина и за форцепса също.

Защо майката няма сили за напъните?! Отново висчко е въпрос на психика и отново първопричината е страха. Страхът изтощава енергията, сякаш си забравила да затвориш крана на чешмата и водата си тече ли тече. Страхът се преодолява по един начин и той е: когато се изправиш очи в очи с него. Контракции има, но те са определен брой, не са вечни. Имат определена амплитуда;
в началото са по-кратки на по-голям период от време. След това намалява периодът от време на проява, но самата им продължителност се увеличава. Това вече го знаем! Но хубавата вест е, че те в един момент изчезват. Болка има, да. Но ако сме в добро състояние на духа, а това си зависи изцяло от нас, то болката ще е наш съюзник, ще използваме нейната сила чрез комбинация с дихателни практики, за да може да овладеем на положението.
Сега ще ми е първо раждане, но съм имала кртични ситуации, в които единствено чрез правилно дишане съм запазвала хладнокръвие. Защото емоциите са една от съставките на ума на човека, а умът е пряко свързан с дишането. Ако дишаме правилно, то умът ни ще е спокоен, няма да се прояват емоциите, като негова съставка и ще тялото и психиката ни ще бъдат спокойни, з да можем да чуваме напътствията на акушерката по време на напъните. А и така ще помогнем на бебето, защото то усеща енергийния ни фон и колкото сме по-уверени, толкова то ще е по-спокойно през преминаването и от тук значително по-малка родова травма за бебчо.

Ако допълните нещо или коригирате ще е добре да го обсъдим, защото за мен най-важното е дишането от което следва  хладнокръвието и съзнателното ни присъствие по време на Събитието.
 

Лично аз имах даже много сили за напъните. Лекарят ме беше предупредил. Когато са контракциите организма се изтощава малко от болките и от виковете де. Някои се отпускат и предават като че ли. Когато обаче дойдат напъните трябва да имаш сили и то доста. Тогава вече няма болка, но трябва човек да е в пълна кондиция. Ако може да се премине бързо от едното състояние на изтощение до другото на пълна концентрация няма никакъв проблем. Добре че слушах първия път и се получи супер добре. Сега незнам дано пак да се концентрирам. За дишането незнам за мен всичко беше в мисълта и концентрацията. Незнам дали го обясних както трябва. Много философски звучи ама е самата истина

shivani, страшно много ти се радвам на подхода и увереността. Сигурна съм, че ще се справиш блестящо на финала...
Aбе то, раждането си е работа, не случайно му викат "labor" ...

Майка ми ни е родила мен, а след година и брат ми без упойки, без разкъсвания... твърди, че слушала докторите и това е... А, сме били съвсем стандартни бебета по 3300г. Обаче хората сме толкова различни...

Не помня, дали бях писала как протече моето "раждане". И не ми се навлиза в подробности, да не ми се смеете. Ама хайде, да кажа, че ми вляха питоцин (предполагам така казват тук на окситоцин-а)... Контракциите и преди него си бяха болезнени за моите разбирания... Аз знаейки, че ще се усилят се пазарих, че ако ме индуцират ще трябва и да ме обезболят, щото и без питоцин едвам ги издържам...
Та индуцираха ме, съпруга отнесе няколко не добри приказки, както и персонала (добре, че не разбираха български) и ми сложиха най- гнусното обезболяващо на света- което между контракциите ме успиваше, а контракциите си ги усещах на мах  ... Изглежда бях много специален случай, защото въпреки индуцирането 8 часа след изтичането на водите, и около 4 часа след вливането на питоцина разкритието ми от 1см (с което си ходех последните няколко седмици) беше станало цели 3см според доктора и 4 според акушерката... аз междувременно ръмжах като ядосан тигър по време на контракциите и си исках епидурала всеки път видех ли доктора... накрая ми сложиха и епидуралната и познайте какво направих- заспах.
Кажете чували ли сте за подобно диване?
Дотук добре, всички доктори и сестри бяха много мили и се грижиха максимално добре за моето душевно спокойствие и физическо здраве и обезболяване(ох, само някой да си позволи такива коментари, като на Пуки- ще се прости с дипломата си)... Обаче, докато аз си "почивах" с епидуралната и се наслаждавах на контракциите си, гледайки ги на един монитор се оказа, че аз съм вдигнала температура, а малкия е получил тахикардия... Та докторята изчакаха още няколко часа, да видят ще си успокои ли пулса малкия- обаче тц- под 190 удара за минута не го свали, благодарение на което, се наложи да минем на варианта "спешно секцио", което всъщност не беше толкова спешно, ама като така е решил лекаря с ножа, аз какво можех да направя, освен да се съглася. В крайна сметка при мен нещата явно се бяха "закучили", а за здравето на детето бях готова да легна под ножа, което всъщност ми се струваше вече по- малкия дявол...
Много бях доволна от "щастливата" развръзка със секциото, до втория ден след операцията, когато всъщност започнах да се наслаждавам на постоперативния период, и в което време си изградих мнение, че втори път никога, ама никога няма да се навия да забременявам.

ИСТИНАТА ОТ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ, Е ЧЕ МАЛЧО СЕ РОДИ ЗДРАВ, АЗ НЕ СЕ МЪЧИХ КОЙ ЗНАЕ КОЛКО ПРЕДИ СЕКЦИОТО, И НОРМАЛНО СЕ ВЪЗСТАНОВИХ СЛЕД НЕГО. Обаче толкова нови и болезнени неща накуп ми дойдоха множко... та първо бях много ядосана на докторите, после на себе си, а после се срамувах от думата раждане, щото на практика не можах да стигна дотам, а повечето жени все пак се справят с него успешно за разлика от мен...

Ако трябваше да повторя цялата тази история наново, нямаше да се пазаря за толкова обезболяващи, нямаше да напълнявам толкова, щях да пешеходствам преди това повече, щях да се запиша на курс по дишане за родилки, щях да забременея 10 години по- рано... щях... щях... но от епидуралната нямаше да се откажа. Просто някои хора са с по- нисък праг на издържливост и аз явно съм от тях. Не мисля, че съм глезла, търпях колкото можах...

Простете ме за многословността, ама исках да си го кажа...

Та, shivani, сигурна съм, че ако имах твоето спокойствие и мъдрост, щях да се справя както трябва, ама на- нямам ги.

Този път поне се успокоявам, че няма да има изненади и планираното секцио, не ме кара да се чувствам непълноценна жена и майка, какъвто момент имах първият път със спешното.

Извинете ме за фермана, и за споделянето. Не съм добър пример ...