Налагат ли ви се свекървите?

Моята и да иска не може.АЗ съм така дръпната  тя приказва аз си върша моето без да се съобразявам с нея

Навремето опитваше, сега си знае мястото.

Не пишеш каква е позицията на съпруга ти по въпроса. Да се опънеш на свекървата звучи логично,но дали няма да настроиш и него срещу теб ? Сподели какво мисли той

Да. Мъчих се с добро, с лошо и накрая минах на варианта -това си е мой проблем, това -твой.....Ама до къде ще стигнеш ако го приложиш сама си прецени. Все пак съпругът има решаващо значение.

прави си каквото ти искаш и каквото на теб ти харесва...

  И на мен се опитваха да ми налагат мнението си отначало, но след като резнах тактично и с усмивка зла  вече 
Пускат се коментари отвреме навреме, но аз или ги пропускам като не отнасящи се за мен или пак се усмихвам и 
Добре че не живеем заедно все пак 

Защо не напишеш каква е позицията на мъжът ти?
По темата - пипай с твърда ръка и не му мисли много много 

Моята свекърва нямаше тази възможност при мен.
Още при запознанството ни аз говорих тя мълчеше,не й дадох думата.Предполагам,че това я е отказало от бъдещи действия.Мъжът ми изцяло ме подкрепя.Тя и да каже нещо,той изобщо не я чува.

Моята свеки също много се бърка например ние смоя сме от скоро семеиство  ипонеже той си обича чашката като биберон тя моляти се говорила с лекари да ме водела на гинеколог че да сам раждала по скоро и това го научавам от етървами какви планове е правила па като кипнах и като се накрещях та ме чуха чак на съседната улица от тогава не ми говори и си отиде на село още я няма вече 2ра седмица. 

Аз не разбрах нищо

Пробвала е да се налага в началото. Не успя. Имаме добри отношения, предимно защото не се връзвам за глупости. В крайна сметка, приела съм, че тя му е майка и има право понякога да си казва мнението. Пък ние дали ще я послушаме си е наша работа.
Виж, свекъра си пада малко дървен философ, но пък винаги е насреща за всичко. Как да му се сърдя? 

Напоследък (около една моя много препатила от свекърва приятелка) промених изцяло гледната си точка по въпроса.
Вече никак не съм в състояние и не искам да влизам в положение на снахи, които само мрънкат какви чудовища имат насреща си.
Просто се убедих, че има такива хора (като приятелката ми), които явно ги устройва да се жалват и оплакват, а да не предприемат най-нормалното в тези случаи: да поговорят с мъжа си, който би могъл да вземе мерки, а ако не действа (защото е „мамин пундьо” – това определение срещнах тук, употребено от съфорумка и много ми допадна), просто сами себе си да отстояват.
Сега ще кажете, че има чудовища и чудовища.
Ами мисля, че с моето чудовище няма кой да се мери: взела съм ЛЮБИМИЯ Й СИН (ама толкова любим, че всички го знаят), на всичкото отгоре този син ме обича ... и мамка му – продължава да ме обича вече толкова години (тука чукам на дърво, щото човек не знае още утре какво ще го застигне), много умна, изключително злобна, не харесваща ме от първия миг, двулична (освен аз и тя никой друг не знае, че не ме харесва), висш експерт в манипулацията.
Ами нямам никакви проблеми с нея. Първо действам чрез мъжа си, а ако случайно той вземе да се „пунди” нещо и да не е съгласен с мен (и това се случва понякога)– споделям с нея лично, любезно, понякога директно, понякога не толкова, но винаги категорично, че съм изключително чувствителна на тема чужда намеса и че възнамерявам да следвам своите си планове, а не нечии други, дори нейните ще пренебрегна.
Никак не е сложно. Просто опитайте!

А аз разбрах. И чукнах на дърво. 

   При нас е по същия начин. Само дето свекъра е по-разбран. Още докато бяхме гаджета, което продължи 6 години, не съм си премълчавала. Май това ми помогна и след сватбата. Направо казвам какво мисля, а когато става въпрос за нейното семейство, дом, куче или каквото и да било, аз няма да и се бъркам и очаквам същото от нея. Отначало се връзвах и доста се ядосвах, но сега само казвам какво сме решили двамата със сина й. Няма как да не се бъркат въобще и се дразня, когато снахите започнат да говорят за тези намеси, все едно е края на света. Стига мъжа до теб да споделя твоето мнение е много лесно да се отклонят "заповедите" на свекървата.

   Когато се прибрах след раждането от болницата, тя ме попита, къде ще спи (беше решила, че ще остане у дома, за да помага). Съвсем спокойно й отговорих, че всеки ще си спи в дома си. Искаше да къпе малката - казах й, че и аз няма да я къпя, а това ще бъде задължение на сина й. Колкото и да си повтаря, въпроса е нещата да стават така, както сме решили ние двамата. Ако мъжа ти те подкрепя (не казвам да се кара с нея, а да се съгласява с теб), скоро нещата ще се смекчат. Натякването няма да изчезне, но със сигурност ще намали.

Поредната "драма" в която още в първия пост е и отговора - "простотия и проклетия двустранна".
Тез' твоите "аксесоари бебешки" от диаманти ще да са, щом ги браниш с цената на собственото си спокойствие и щом свекърва ти ги иска толкова.
Ужас!
Чудя се понякога как заради вещи и злоба хората си съсипват живота.
Питам се в цялата драма къде е съпругът ти и защо се налага ти да решаваш такива глобални проблеми с неговата майка.