Как раздялата/развода промени децата ви?

  • 9 572
  • 63
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 249
Девиатор,
дано всичко това не е истина...
пу- пу-дано, дано Peace Mr. Green
форума е свободно пространство и всеки може да напише каквито си глупости желае-но тръгвам за работа и нямам време да отговарям на простотии,още пове4е пък тук-позабавлявах се със сутрешното кафе-благодаря Девиатор Laughing Joy

# 16
Ти наистина ми напомни, че забравих да споделя може би най-важното нещо - никога не съм лъгала сина си. Дори и за най-малкото нещо. Стараела съм се винаги да му обяснявам нещата така, както са в действителност. Знае, че с баща му няма да живеем вече заедно... и т.н.
Новината е, че баща му се е сетил, че "не може да живее без него" и той и неговите родители започнаха да разиграват невероятни сърцераздирателни сцени пред детето, което после плаче пред мен... Не знам как да реагирам... Ужасена съм! Сега аз излизам лоша ?!?! 

Zdraveite Stealfame,
Kakvo Vi kara da se 4uvstvate nesigurna v tazi situacia? Pred kogo Vie izlizate losha i za kakvo?
Tova, 4e bashtata e reshil da potarsi deteto si..niama losho. Sigurno izpitvate iad kam nego..no tova sa vashite vzaimootnoshenia i 4uvstva kam bivshia vi saprug. Ne gi barkaiate sas vazimootnosheniata dete-bashta. Neka da gi ima.I kakvo iskate da pravite...Ne e li dostata4no 4e vseki pat kogato deteto vi e razstroeno, vie ste tam..Ne sa nujni dumi.. Deteto razbira, useshta..i vijda neshtata...ne go podceniavaite..

# 17
  • Мнения: 165
Не се съмнявай в това, че съм винаги до сина си. Една от причините за раздялата с баща му беше тази - САМО аз се занимавах с детето. Другите причини, които спестих отначало, са алкохол, физически и психически тормоз... Детето ми не е злопаметно и явно започва да забравя сцените, които е видяло (което пък е добре за него). Та, при това положение, надявам се можеш да разбереш защо съм ужасена, че аз излизам лоша. Какво трябва да направя - да припомня на сина си от какво избягах? Не мисля. И в същия момент от "другата страна" му говорят колко съм ужасна, че не съм го пускала да ги види, плачат и се вайкат пред малко дете! При това аз го оставям да се виждат повече от колкото заслужават (явно)! И то просто защото си мисля, че нямам моралното право абсолютно и тотално да го изолирам от тях...   

ПП Пиша на ТИ дано нямаш против

# 18
  • Мнения: 11
Девиатор,
дано всичко това не е истина...

За мое и на всички мои близки съжаление е бруталната и чиста истина. Затова и на някои хора не им се коментират фактите, само че колкото и да се пробват да ги представят като "глупости", те си остават неоспорими и явно пречат доволно на нечии имидж.
В крайна сметка се оказва,че и аз съм самотен родител и наистина се притеснявам какво става с детето ми,защото да го ползват за заложник и оръжие за лична вендета ще му навреди адски много.Затова и мисля да не го позволя...
Само че честно казано не знам какво да правя? Дори в редките случаи, в които ми се дава да виждам малката се убеждавам, че с нея не всичко е наред. Мисля че не й се обръща достатъчно внимание и се оставя на самотек. Обаче няма как да променя това или да се опитам да й въздействам за половин или един час. Така че да се твърди, че след равода тя ще е по-добре, по-щастлива и т.н. е смешно, нелогично и антимайчинско.

# 19
  • Мнения: 2 249
Девиатор,направо като те прочете човек без да те познава може да се просълзи Cry-за малко и аз да се разчуствам...ама си спомних кой си Crazy
само ти си спомни или провери или попитай някой какво значи думата "родител"-май е нещо като да се грижиш ежедневно по всякакъв начин( и присъствен и финансов и емоционален) за детето си -да си отговорен за него,ако е болно да не спиш по цяла нощ,ако е тъжно да го гушкаш,да си даваш всяка свободна минута...и още такива ама ти няма как да ги знаеш-иначе от собствен опит знам с колко деца на "родители" дето само лялят и си търсят "правата" без задълженията са пълни домовете ooooh!

мога да напиша хиляда неща -ама ми е под нивото да вадя керливи ризи пред непознати-пък било и твоите-достатъчен ми е срама пред близките ми от това колко съм била заблудена и наивна Crazyайде остани си със здраве Peace и не ми отговаряй-не ми е интересно мнението ти-а ако просто си търсиш трибуна-заповядай

Последна редакция: вт, 09 сеп 2008, 13:31 от МЕРЕЛИН

# 20
  • Мнения: 165
Девиатор и Мерелин спрете се и двамата, моля, преди да стане грозно! Нищо лично нито към единия, нито към другия, ама стана прекалено лично/семейно!
Друга ми беше идеята за темата. И съвсем не искам да предизвиквам подобни разправии...

# 21
  • Мнения: 588
Аз знам как да се сдобрите бре:
1.Пич, ти давай кинти и то повече от 300 на месец щот знам с колко се гледа едно малко дете
и виждай щерка си поне 5 дни в месеца
2.Мадам, ти давай на бащата да се вижда с дъщеря си Simple Smile

Значи - ако са изпълнени горните две условия
нещата за всички "бивши" и да не говорим за децата ще са супер

А това че никой не понася бившите си е ясно

Ама така като гледам около вас колко страст имаааааааааа  Twisted Evil
може пък да избие пак в либовна такава, а дано!

# 22
Девиатор,
дано всичко това не е истина...

За мое и на всички мои близки съжаление е бруталната и чиста истина. Затова и на някои хора не им се коментират фактите, само че колкото и да се пробват да ги представят като "глупости", те си остават неоспорими и явно пречат доволно на нечии имидж.
В крайна сметка се оказва,че и аз съм самотен родител и наистина се притеснявам какво става с детето ми,защото да го ползват за заложник и оръжие за лична вендета ще му навреди адски много.Затова и мисля да не го позволя...
Само че честно казано не знам какво да правя? Дори в редките случаи, в които ми се дава да виждам малката се убеждавам, че с нея не всичко е наред. Мисля че не й се обръща достатъчно внимание и се оставя на самотек. Обаче няма как да променя това или да се опитам да й въздействам за половин или един час. Така че да се твърди, че след равода тя ще е по-добре, по-щастлива и т.н. е смешно, нелогично и антимайчинско.
Аз щи кажа бе пич! То си има разпореждане на съда кое и как - събираш си всички нещинца в една папчица, подсигуряваш се със свидетели как те възепятства ОПРЕДЕЛЕНИЯ ОТ СЪДА РЕЖИМ НА СВИЖДАНИЯ! Кат събереш достатъчно нещинца и завеждаш едно дело там където ти е удобно /аз го спечелих/ - после и бийш шут в гъза и да види хубаво ли е изнудването и разиграването!
п.п: аз си спечелих и детето си ми е при мен
п.п.п: детето ми е под 5 години
п.п.п.п: за целта готин адвокат, а не прехвалена звезда - прехвалените повечето не струват!
ей ти поща .................... Много обичам да ги измислям такива уверени, че дете се присъжда на майката САМО

Последна редакция: чт, 11 сеп 2008, 09:31 от T3-M4

# 23
  • Мнения: 11
Девиатор и Мерелин спрете се и двамата, моля, преди да стане грозно! Нищо лично нито към единия, нито към другия, ама стана прекалено лично/семейно!
Друга ми беше идеята за темата. И съвсем не искам да предизвиквам подобни разправии...

Ни най-малко не съм целил нещата да станат лични.Други личности ги правят такива от патологичен егоцентризъм. Постът ми беше емпиричен и мисля, че е точно по темата.
Факт е че след развода/раздялата една самозабравила се в злобата си майка се опитва да промени детето си като целенасочено го отчуждава от баща му. И след като тя ми говори за дефиниции, това което прави си е чисто дефинирано домашно насилие.За което искам да си понесе отговорността. И пак във връзка с дефинициите ми е много интересно дали моряците,тираджийте или войниците зад граница могат да нарекат себе си родители? И дали да си добра гледачка, те прави добра майка? Но това е друга тема.
Факт е обаче, че с тонове лъжи, вадене на "кирливи ризи" и т.н. хватки, същата личност се опитва да направи от едно момиченце, оръжие на собствения си кръстоносен поход срещу проваления си семеен живот, създава му неестествена среда на развитие и го обсебва като си мисли, че тя му е самодостатъчна. Е това няма ли да промени детето и да му навреди трайно? Да не говорим какъв личен пример ще му дава докато след като лицемерието и фалша са й житейско кредо? Не може да се бориш за децата на чуждите, а в същото време да вредиш на своето. Не и с моето дете!

Иначе на 100% заставам зад мнението на "колегата" преди мен, че на злата круша й трябва зъл прът и че е време мъжете в България най-после да се "еманципираме" що се касае до родителските права. В крайна сметка неандерталското ни общество трябва да разбере кой носи панталоните в тази държава и защо децата носят бащинските си имена.
Пич - евалата че си имал куража и решимостта да се бориш до край и си успял! Ще се свържа с теб при първа възможност, защото и аз съм решен да последвам примера ти. Sunglasses

# 24
  • Мнения: 6 703
Девиатор, успокой малко лошите чувства, знам че е трудно, но съвсем добронамерен съвет.
Панталоните ги носи този, на когото му стиска. Ако искаш да бъдеш баща бъди, но не вреди на дъщеря си докато се доказвате с майка й. И да, децата имат нужда от гледане. Имат нужда да ядат по няколко пъти на ден, да ги гушкат, да им четат, да ги преобличат и всякакви такива дребни нещица без които не може.

# 25
  • Мнения: 545
регистрирай си акаунт и недей да си пускаш пощата така, неразумно е.

Девиатор,
дано всичко това не е истина...

За мое и на всички мои близки съжаление е бруталната и чиста истина. Затова и на някои хора не им се коментират фактите, само че колкото и да се пробват да ги представят като "глупости", те си остават неоспорими и явно пречат доволно на нечии имидж.
В крайна сметка се оказва,че и аз съм самотен родител и наистина се притеснявам какво става с детето ми,защото да го ползват за заложник и оръжие за лична вендета ще му навреди адски много.Затова и мисля да не го позволя...
Само че честно казано не знам какво да правя? Дори в редките случаи, в които ми се дава да виждам малката се убеждавам, че с нея не всичко е наред. Мисля че не й се обръща достатъчно внимание и се оставя на самотек. Обаче няма как да променя това или да се опитам да й въздействам за половин или един час. Така че да се твърди, че след равода тя ще е по-добре, по-щастлива и т.н. е смешно, нелогично и антимайчинско.
Аз щи кажа бе пич! То си има разпореждане на съда кое и как - събираш си всички нещинца в една папчица, подсигуряваш се със свидетели как те възепятства ОПРЕДЕЛЕНИЯ ОТ СЪДА РЕЖИМ НА СВИЖДАНИЯ! Кат събереш достатъчно нещинца и завеждаш едно дело там където ти е удобно /аз го спечелих/ - после и бийш шут в гъза и да види хубаво ли е изнудването и разиграването!
п.п: аз си спечелих и детето си ми е при мен
п.п.п: детето ми е под 5 години
п.п.п.п: за целта готин адвокат, а не прехвалена звезда - прехвалените повечето не струват!
ей ти поща .................... Много обичам да ги измислям такива уверени, че дете се присъжда на майката САМО

# 26
  • Мнения: 165
Девиатор, раздялата при всички случаи променя децата. Не се съмнявам в това и затова темата ми е "КАК", а не "ДАЛИ". Ако ти си сигурен на 100% в това, че другия родител влияе зле на дъщеря ви, тогава събирай доказателства и отивай в съда. Като не става с доброто, ще стане с лошото. 

# 27
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
развода е изпитание за двамата възрастни
изпитание на истинсик добродетели - дали доброто в човека ще надвие
и не щото ако онзи даде и аз ще дам, а да даваш заради детето и неговата връзка с човека отсреща
това, че не спиш с родителя на детето ти, не значи че той ще бъде отписан като майка или баща
лошото е, че хората сме склонни да сме добри с познати и чужди хора, он на близките си сме готови да отвърнем с лошо когато загрубеят нещата

в една тема за разсиновяване ми направи впечатгление изказване на психолог - колок бързо родителите забравят годитните в които детето им е било примерно, и поради душевен срив у подрастващия понякога траещ и по-малко от година - са готови да се токажат от него и да го зарежат, да го предадат
колко често ние възрастните, прекарали години заедно се разделяме поради кратък период на неразбирателстно...и не само това - ние тотално отказваме да си спомних хубавото което сме видели от вече бившия си партньор
жалко, защото това е най-малкото неблагодарно и егоистично....

# 28
  • Мнения: 165
Съгласна с теб, catnadeen. Много често нещата са дотолкова изострени, че самите ние нарушаваме собствените си принципи в опита си до постигнем това, което мислим за правилно. Имам предвид, че допускаме да правим неща, нетипични за характера ни. При това положение е много трудно да кажеш за някой родител, че е егоист, ако той/тя е убеден/а, че детето ще се чувства по-добре при него/нея, а не при другия...

Чудила съм се и аз, откъде тая злоба в бившите портьори? Обяснявам си го така - тоя човек, с когото се разделяш, ти знае и кътните зъби, най-личните кътчета на душата ти, най-големите мечти и страхове, недостатъците  и... абсолютно всичко. И в един неизбежен момент на криза той започва да използва слабостите ти срещу теб. Ти се чувстваш използвана, поругана, унизена и естествено отвръщаш. И се започва. След като всички оръжия са извадени, става страшно. Тази битка обаче не е само дуел. Има едни малки очички и ушички, които попиват всичко. Кой крив, кой прав - накая няма значение! Има значение наранената и объркана детска душичка. За това трябва да се замислим, преди да започнем да се мразим... 

# 29
  • Мнения: 5 299
Към двамата "бивши";
Замислете се хубаво, дали не е по-добре да се разберете на лични, а не целия форум да ви гледа сеира...

Общи условия

Активация на акаунт