Как раздялата/развода промени децата ви?

Синът ми стана по-спокоен, уверен и...щастлив! Забелязвам значима разлика от времето когато живеехме с баща му заендо.

Здравйте, аз минах през това преди година. Дъщеря ми е на 7год. Когато се разделихме с баща и тя го прие много спокоино. След това стана страшното когато тои започна да се прави на загрижен и идваше всяка вечер да я види за по 5мин. След една така "среща" тя изпадна в изтерия -пищеше, блъскаше ревеше че иска да е с него. Тогава му забраних да идва повече освен с дните които трябва да я взима. Като не постигна това което искаше по този начин започна да и говори и да я настроива против мен и моита майка и баща. Детето се промени и вече не беше същото затвори се в себе си. Говорехме много обяснявах, опитвах се да не страда от това ,че баща и неговата маика бяха нищожества които за своите интереси бяха готови да съсипят и детето. Преборих се и с това с един хубав скандал и спиране на детето да се вижда с тях освен в дните в които му се полагаше да я вижда. Е разбира се и с подаване на молба за отнемане правото да вижда детето сам т.е. ще може да го вижда само в присъствието на трето лице за няколко часа

Почти същото започна да става и с нас. Започнаха да настройват детето - два дни при тях и после 4 дни не мога да го успокоя... Но не мисля, че действам за моите си интереси, след като съм убедена, че това, което правя е добре за детето.

Девиатор, Мерелин. Така нищо няма да постигнете. Въпреки вашата раздяла по една или друга причина, най - главното в момета е да гледате детето да не чувства липсата на нито един от родителите. Това със съдилищата и адвокатите едва ли ще разреши проблема. Адвоката си води делото, взема си хонорара, печели или не печели и толкова. От там на татък последствията които ще останът не го интересуват.Той си изпълнява закона и точка. Съзнайте, че единият не е по малко или повече родител от другия. А е много лошо когато в такива ситуации се намесят и започват да нахъсват трети лица независимо дали те са от страна на бащата или майката или настощи съпрузи и съпруги. Много често дори само тези причини довечдат за разпада на едно семейство.т.е - създаване на вътрешноконфликтни отношения в семейството от който треци лица могат да извлекат лична облага за себе си.
Лично до вас - мисля че все още тайте чувства в себе си един към друг. В противен случай едва ли бихте се карали по този начин като очевидно и двамата изливате чувствата си. Що не изчакате малко цитуацията да се пооспокой, та да седнете двама да си поговорите дълго и на -широко. Май доста неща има таени които не сте си ги сподаляли взаимно. Отворете се един към друг и мислете със собствените си глави, не вземайте под внимание този какво казаъл, или онзи какво казъл. Направете сами за се си преценка.  Деценцето няма как да разделите, раздялата на двама родители по един или друг начин винаги ще остави празнота в детето, колкото и да се стараем това да не се случи, то просто е неизбежно,но ако се намери варианта/в който съм убедена че във вашият случай това е възможно/, то самото дете ще бъде най-щастливо от това. Няма нищо по важно от семейната среда за израстването на едно дете. Всички правим грешки в живота си. Ако някой каже че е безгрешен то нека пръв хвърли камък/е казал христос. Та всеки има право и на втори шанс. Дайте си го един на друг и двамата го заслужавате.

А сега по темата. Лично при мен детето не я осети, поради простата прияина че беше много малка. Промяната стана след това, когато след решението на съда започна да идва и да я вижда. До тогава все с топ го карах да дойде да види детет си или да се заинтересува от него. След като се върне от тях - това сякаш не беше моето дате, после се налагаше да канализирам нещата 1 седмица. И така това се повтаряше след всеки личен контакт с него. Слава богу, по еин или друг начин нещата се канализираха постепенно. Има още много работа ама всучко с времето си. Независимо от определеният режим на свиждане съм се опитвала по възможност той самия да има повече контакти с детето. И така. Темата е много обширна и много може да се пише по нея. Крайна сметка целта е една-децата никога да не губят връзката с другия родител.

Моля за съвет! С таткото сме разведени, детето ми е на 4 години и има определен режим на свиждане 2 съботи и недели в месеца с преспиване. Като се връща от там и започва да плаче, като го питам "Защо плачеш" ми отговаря че за баща си и че като порасне ще иде да живее при него, защото той му купувал играчки не му се карал и нямал да го води на детска градина и т.н.
     А никога не му е купил дрешка или да е дал нещо повече от издръжката от 40 лева или дори да се интересува как е бил през двете седмици, никога не се е обаждал.Нищо.Само 4 дни в месеца.
      Какво му прави, какво му говори? Детето ми не иска да ходи на градина постоянно е изнервено, лъже , а е само на 4 години. Какво да го правя? Това не е ли настройване към мен? Моля помогнете , ако сте били в такава ситуация.

Само не се паникьосвай! От думите ти личи, че си на път да се отчаеш. Събери си нервите! Срещу идиотското отношение на безотговорници трябва да се действа хладнокръвно, пък били те и таковците на децата ни. Трябва да си спокойна преди всичко и да вдъхваш това спокойствие на детето си. Така му вдъхваш увереност и доверието му към теб ще расте. От тук почти логично следва, че ти можеш да го контролираш. Не мога да ти опиша аз в тая област що опит имам! (това не е хвалба) Ако открито се кахъриш пред него, то ще спре да те уважава и положението ще стане още по-трагично. 4-годишните са опърничави, но не забравяй - това е златна възраст. Хем са още незакърнели характерчета и можеш да ги "дооформиш", хем са достатъчно големи, за да правят разлика между добро и лошо. Използвай това докато е време и не отлагай своята твърда намеса, ако не искаш да си трошиш главата после.
Освен това винаги можеш да поискаш промяна на режима за виждане с таткото, само си събери доказателства за пред съда. 

Заравеи мила Stealflame е права само не се отчаиваи. Горе главата и дръж здраво.Аз все още имам тези проблеми 1 година след развода а сега и стана по лошо защото заживяхме с дъщерями с друг мъж. Тя го обожава и тои нея. И чесно казано се грижи за нея като за свое дете така както истинския и баща никога не го е правил. Когато дъщеря ми е при баща си събота и неделя после ми коства два три дена за да стана пак същото дете което си е. Защото както казваш и ти тои глези и копува а ти възпитаваш гледаш и хараниш. Просто не униваи. Аз се наложих пред дъщерями(без караници и заплахи разбира се) просто с много разговори, че каквито и проблеми да имаме ще се справяме заедно и че ако и се скарам за нещо не трябва да звъни на баща си да се оплаква(защото те са доста хитри и се възползват от ситуацията) просто трябва да поговорим. Е постигнах го това  . Но с него трябва с твърда ръка. Или взима детето да го види или не го взима. Аз лично когато тои ме лъжеше че нищо не е говорил на детето просто когато дъщеря ми искаше да му се обади направих запис на разговора.Така няколко пъти и зайчето изкочи от храстите. Та че моя съвет с детето с добро и много разговори а с него с твърда ръка. Само това заслужават тея безграбначни.

stealflame как се събират доказателства като е на 50 км. Аз не можах свидетел да си намеря за делото. Само баща ми, но после оня се напи и ходи да бие майка ми и баща ми. Потрошил всички прозорци на къщата и т.н. Всички в селото го знаят. Зная само,че си живее с "оная" в кръчмата и там води и малкия. Сред селските пияници. Страх ме е че на малкия това му харесва. И се чудя кога ще осъзнае че прекалената свобода не е за хубаво. А и оня постоянно му говори против нас. Как ли не съм пробвала да се оправят нещата, ама уви явно не е моя работа.

Затова кога ще го осъзнае детето е рано. Аз също съм детете на разведени родители и просто трябва да чакаме момента. И аз като всяко дете(и като моито сега) като видех баща си или го чуех което ставаше рядко направо откачах тои беше бог в очите ми нищо, рядко ме търсеше и виждаше да не говорим че въобще не се грижеше за мен. Вярвах на лъжите му гледах да го извиня пред другите че няма време за мен и т.н. Докато не станах на 14-15год. и сама не осъзнах какъв е. Така, че горе главата момичета издръжте няколко години обичаите и се грижете за тях а те ще го разберат сами. Е разбира се не казвам да не им показвате какво прави тои за тях. а към бившите само по далеч

Как можеш да кажеш, че не е твоя работа! Всичко, което може да се отрази по някакъв начин на детето, е твоя работа! Дори да е на 500 км... Иначе какво - вдигаш ръце от детето си ли? Ако е така, направо го оставяй на баща му! Извинявай, че говоря така, но явно някой трябва да ти се накара хубаво. Пак ще ти кажа - не се отчайвай, защото на никого няма да помогнеш така и абсолютно нищо няма да постигнеш. Ако си си така по характер - промени си характера! Имаш най-големият мотив на света да го направиш! Казваш, че нямаш свидетели, пък после изброяваш цялото село!? Пък и майка ти, и баща ти!? Разпитай хубаво за добър адвокат, който да е специалист по такива случаи, разкажи му всичко. Няма начин да не се призоват свидетели, още повече става въпрос за дете! Ако трябва свържи се с някоя служба (за закрила на детето напр.), която може да изкаже компетентно мнение в съда. Намери психолог за детето, ако се съмняваш за психиката му - да ти издаде документ с мнение... Следващият път, когато бившият ти посегне на някой от вас, идете направо в полицията - жалба, декларация за насилие и т.н. За всички тия неща говори с адвокат, при това без да отлагаш.
Запомни - НЯМА НАЧИН ДА НЯМА НАЧИН! Само ТИ трябва да го направиш. Помисли и друго - ако детето ти стане идиот като баща си, кой ще е виновен после? Дали той, защото е безотговорен, но по-силен и страшен, или ти, защото си се предала без да си опитала всичко и си вдигнала ръцете.
Досега се карах сега ще го ударя на молба - моля те пиши, че си направила нещо по въпроса! 
 

 НЕ вдигам ръце от детето ми, но вече незная какво да направя. Да има цяло село, но никой не иска да стане мой свидетел. Всички ги е страх тъй като ще продължават да живеят в селото с него, а той като се напие.........е казах какво се случи с баща ми и майка ми. Баща ми ми стана свидетел на делото за развод, но после......  Призовах и калеко му като свидетел като го знаех че не лъже, че е добър човек, и той не излъга....... каза че не знае, не е видял и чул. А колкото до закрила на детето - правиха 4 социални доклада като 2 бяха негови в къщата на леля му и в някоя друга къща. Но не и там където живее в действителност където води детето ми. Не и в неговата родна къща.
   Колкото до полицията - да те го задържаха и пратиха на съд по бързата процедура след като го хванаха след 4-5 дни издирване тъй като се криеше. Но от Харманлийския РС са корумпирани защото как може де е непристоина проява и нарушение на обществения ред и да го накажат с 10 дни задържане в поделение на РПУ като е бил майка ми и баща ми и ги е заплашвал със заредена ловна пушка, изпотрошил е прозорците, изкъртил е вратата, обиждал и псувал и т.н. , а той е ловец и все още си е. Няма закони в тази държава. После след това баща ми искаше да го съди, но му отказаха защото нямало доказателства и т.н. И тъй като му бях съпруга и живеех с него зная за познанствата му с прокурора на Харманли ми е ясно защо е отказано на баща ми. А аз не съм от богатите който могат да дават рушвети наляво и надясно, като имам пари предпочитам да ги дам за детето ми, не като баща му само за адвокати 5000 лева ,а за сина си по 40 лв. на месец.




Или и аз трябва като него да направя, да му пратя някой да го "сплаши".

Всичко, което разказваш е ужасно наистина, но какво те съветва адвокатът ти (предполагам, че имаш такъв). Не може ли делото да се разглежда в друг съд - видях, че си от Ст.Загора? Тия безчинства трябва да се прекратят по някакъв начин - заплахи с оръжие, бити и наплашени хора... Вярно, че в по-малките градове и села връзкарите са по-силни, затова разпитай може ли да водиш дело другаде, където институциите са малко "по-отворени", в смисъл на публични.

Нямам претенции, че съм избрал най-правилния път... Реших, че най-добре ще бъде да съм максимално честен и да не крия нищо. Реших да не отговарям на удари под кръста, злословене, интриги и т.н. Вярвах, че детето ми е достатъчно будно и ще може само да направи разлика между коректния и некоректния начин на поведение.   

- Казах на Кармен, че изцяло в мен е вината да не живеем заедно с мама;
- Казах на Кармен, че за нищо на света няма да живея отново с мама. Не, че тя е лоша, а просто сме съвсем различни хора.
- На въпроса и "Защо се оженихте?" , отговорих, че сме се надявали нещата да вървят добре, но за жалост, не се е получило.
- С всяка моя дума, с всяко мое действие показвах, че я обичам и тя си има място в моето сърце, което никой друг не може да заеме. Че няма никога да я изоставя. Това бе особенно важно, когато създадох новото семейство и се появи малката и сестричка.

Няколко години бяха трудни, докато детето успее да смели информацията, да се приспособи, да отсее истината от лъжата, важното от маловажното. Сега мисля, че нямаме проблеми, нещата са ясни и спокойни. Пу-пу... 

Скъпи родители, мислете само за детето! Забравете какво са ви причинили, забравете колко сте излъгани, разочаровани и т.н. Всеки се чувства прецакан, по един или друг начин. Оставете его-то назад, тук то само ще ви пречи! Давайте истинска грижа и любов, заради самото дете, а не просто, за да се докажете пред бившата/бившия, роднини, приятели, обществото и т.н.

Дайте истинска любов и тя ще ви се върне! Ако не сега - после! Ако не в този живот, в някой друг! Ако не можете, по-добре се отеглете и пожелайте (дори и наум) вашия бивш партньор да има достатъчно такава, за да създаде от малкото човече една пълноценна личност.

 

Темата е хубава, полезна, но и много болезнена. Чета, защото нашите са разведени и най-искрено се моля на мен и моето семейство да не се случва. Само ще помоля tobeornottobe да си оправи грешките в поста, защото не се чете. Ужасявам се като виждам, колко неграмотно е станало нашето общество.

Точно това правя и аз..дано си прав..