Истината е, че до сега не съм говорила на дъщеря си за тези неща и това как трябва да се предпазва. Стигали сме само до разговори, че не трябва да се говори с непознати и да се отговаря, когато някой непознат я разпитва. За себе си съм била рязка към симпатични дядковци, които са били твърде мили и са бързали да я погалват на улицата, с "на дядо сладкото" на уста.
- Публикувана: 6 септ. 2008, 02:33 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2008, 10:28 ч.
Ужас, видях го с очите си!
Истината е, че до сега не съм говорила на дъщеря си за тези неща и това как трябва да се предпазва. Стигали сме само до разговори, че не трябва да се говори с непознати и да се отговаря, когато някой непознат я разпитва.
И аз така. За непознатите, качването в коли и други такива - говорила съм много. Но от срам досега не съм подхващала темата за докосванията и другите неща. Срам, не срам, ще трябва да започна, ако искам да предпазя децата си. Но как да започна?
А на каква възраст според вас трябва да започнем да говорим на детето за това? И как, с какви думи отстранявате милите дядовци, от мястото, където играе детето ви? Аз нямам никаква идея, как да реагирам и какво да кажа, ако това се случи. така, че вместо само да споделяме, че е хубаво да говорим и отклоняваме досадници, нека даваме и примери.
Възпитанието започва в най-ранна възраст. Започва с това, че оставяте пространство на детето и право на избор от кого да бъде пипано. На 7 месечна възраст, те странят (срамуват се) от чужди хора. Още от тогава, не бива да давате детето в ръцете на наякой, при който бебето не иска да отиде. Абсолютно е забранено всякакви чужди и псевдоблизки хора да гушкат, мачкат, щипят бузите на детето, ако то се дърпа. В противен случай, то от малко се научава да "търпи" неприятни докосвания, макар и с най-добри намерения. Аз стигнах дори до там, да не позволявах бабите и дядовците да ми я мачкато по този инфантилен начин, ако тя плачеше или се дърпаше.
Истинската конфорнтация на дъщеря ми беше в първи клас! В съседно училище беше влезнал някакъв педофил, скрил се в тоалетната и причакал първото момиченце влезнало по-време на час. След като се погаврил с нея, наритал я е и избягал. Стана мега скандал, в целия квартал почнаха да заключват вратите на училищата и пускаха децата само по две до тоалетната. Тогава обясних на моята дъщеря, че това е бил луд човек наритал я е в корема, а опипването е с цел да те унизи. Тогава разказах, че пипането на места, където ти е неприятно е цел да те унижи и засрами и че това е като плесниците, ама по-лошо, защото си го спомняш и ти е неприятно дълго време. И така като асимилира едното, след време другото и .....разказваш всичко.
Истинската конфорнтация на дъщеря ми беше в първи клас! В съседно училище беше влезнал някакъв педофил, скрил се в тоалетната и причакал първото момиченце влезнало по-време на час. След като се погаврил с нея, наритал я е и избягал. Стана мега скандал, в целия квартал почнаха да заключват вратите на училищата и пускаха децата само по две до тоалетната. Тогава обясних на моята дъщеря, че това е бил луд човек наритал я е в корема, а опипването е с цел да те унизи. Тогава разказах, че пипането на места, където ти е неприятно е цел да те унижи и засрами и че това е като плесниците, ама по-лошо, защото си го спомняш и ти е неприятно дълго време. И така като асимилира едното, след време другото и .....разказваш всичко.
Има книжки за съвсем малки дечица - нещо като комикси, какво не трябва да правят. Едни от най-важните съвети са да не говорят с непознати и да не вземат храна с тях. В нашата ДГ доста ги занимаваха децата с техните права и все съвети в тази насока. Бяха нещо като стихче, за да го запомнят. Имаше дори на какъв телефон да се обадят. Предполагам е по някаква програма. Знам, че преди имаше и нещо като учебници за малки деца от МОН и Агенцията за защита на децата - точно за посегателството върху тялото.
Иначе има страхотни съвети в съседна тема:
Хиляди благодарности на автора за съветите.
Иначе аз "обучавам" големия ми син от съвсем малък по тези въпроси - постепенно, с подходяща информация за възрастта. Важна роля е и поведението на родителите. Самата аз отрязвам всякакви опити за даване на храна. От раз! За милувки, целувки - ако някой се навре, казвам, че детето не обича и ги отклонявам. Ами то на място се реагира. Ако се притеснявате, че ще обидите човека, може да казвате, че детето не яде с неизмити ръце или че ще му се развали обяда така или че е алергично...
Аз, например, също страшно се дразня по-възрасното поколение-колеги като видят някого и като го запрегръщат през кръстта или шията, ама да не сме любовници. Така че такива интимности си ми идват в повече и изобщо не се притеснявам да режа за мен или децата.
Иначе има страхотни съвети в съседна тема:
Това са съвети за родители и децата им свързани със сигурността им (на децата). Не съм ги измислял аз, а ги намерих в документацията на програма, която се използва в полицейските управления в Канада за изграждане на портрет. Програмата се казва Faces и можете да намерите повече информация за нея на адрес http://www.iqbiometrix.com/success_stories_main.html , а самата програма можете да намерите в торент-сайтовете 
.............
Явно в Канада имат програма за осигуряване на убежище на деца и въобще хора в нужда (Block Parent Program), в която може да участва всеки който желае, като изискването е да се постави определен знак (Block Parent Sign) на видно място.
В съветите често се споменават тези места като убежище за деца, които изпаднат в беда. За съжаление ние нямаме такава програма и затова в превода се казва просто да се отиде на “сигурно място”, или в “някой магазин, където да се потърси помощ от персонала” ...
Ако някой има по-добра идея за такива места от това “някой магазин”, може да каже за да го поправим.
За родителите:
• Дръжте на сигурно и достъпно място, точно и актуализирано описание на външността им, както и тяхни портретни снимки от раменете нагоре.
• Уверете се, че децата ви знаят своят точен телефонен номер (вкл. кода на населеното място) и адрес.
• Покажете на децата си как да го набират. Накарайте ги да го упражнят няколко пъти.
• Уверете се, че винаги знаете къде са децата ви. Дайте им пример като също така им казвате винаги къде се намирате вие.
• Никога не оставяйте детето си само на обществено място.
• Уверете се, че детето ви винаги е с придружител, на който имате доверие.
• Уверете се, че името на детето ви никога не се вижда, напр. върху дреха, велосипед или играчки. Обръщайки се по име към детето ви, някой може да спечели по-лесно доверието му.
• Научете децата си, че не трябва да разговарят с непознати, или с хора които малко познават.
• Никога не оставяйте децата си сами в отделението за играчки в магазина, или да се разхождат сами из магазина. Ако се изгубят или някой ги притеснява, кажете им да се обърнат за помощ към най-близкият касиер или продавач (могат да го познаят по табелката с името му). Уверете се, че могат лесно да разпознаят касиерите и продавачите и им кажете ако се изгубят НИКОГА да не напускат магазина.
• Участвайте в заниманията на децата ви и опознайте приятелите им.
• Тренирайте да тичате с детето си по различните маршрути до училище, или до домовете на неговите приятели. Тренирайте както отиването дотам, така и връщането обратно до домът ви.
• Слушайте внимателно, когато децата ви казват че не харесват някой. Опитайте се да разберете защо е така.
• Бъдете нащрек ако някой обръща прекалено внимание на детето ви.
• Никога не омаловажавайте страховете и притесненията на децата си, дори да мислите, че са неоснователни или въображаеми.
• Кажете на децата си, че ако нещо се случи, вие ще ги търсите докато ги намерите.
• Покажете на децата си места, където могат да отидат ако изпаднат в беда – напр. магазини, училища, заведения – където могат да потърсят помощ от персонала.
• Родителите и децата трябва да имат тайна парола. Ако някой иска да заведе детето ви някъде, както изглежда по ваша молба, детето ви трябва да се съгласи само ако този човек знае тайната парола. Кажете му, че тази парола не трябва да се споделя с никой !
Съвети за малки деца
Бележка за родителите: Тези съвети са за деца, които са прекалено малки за да могат да четат. Опитайте се да не плашите детето си, но се уверете, че то е научило следните правила, като ги повторите с него няколко пъти в различни моменти:
• Никога не се качвай в кола с непознат. Ако някой, когото не познаваш, поиска да се качиш в кола, кажи на родителите си.
• Винаги играй с някой приятел.
• Никога не приемай нещо сладко или друг подарък от непознат или който и да било друг без преди това да попиташ някой от родителите си.
• Ако някой непознат се опита да те отведе някъде, изтичай вкъщи, или на някое сигурно място.
• Викай за помощ и бягай ако някой ходи след теб, или ако някой те следи с кола.
• Увери се, че знаеш цялото си име, адрес и телефонен номер (включително кода на населеното място). Също така трябва да знаеш как и кога да набираш 1-1-2 при спешен случай.
• Упражнявай се да набираш своят номер с кода на населеното място. (Родителите трябва да направят списък с важните имена и номера, който да седи до телефона. Упражнявайте се с детето си да набира тези номера и да разговаря с човекът, който вдигне).
• Научи тайната парола и тръгвай само с някой който я знае. Запомни, че тази дума е тайна, която не трябва да споделяш с никой освен с родителите ти.
• Никога не позволявай на някой да те докосва по части от тялото, които биха се покрили от бански. Никога не позволявай на някой да те докосва по начин, който те кара да се чувстваш неудобно. Ако някой го направи, веднага кажи на родителите си или на някой на когото имаш доверие.
• Помни, че твоите родители те обичат и че никога няма да бъдеш наказан за това че казваш истината.
• Никога не отивай някъде без да поискаш разрешение от родител, или от детегледачката.
• Увери се, че знаеш сигурните места в квартала, където можеш да отидеш при нужда.
(Можете да се уверите, че детето ви е разбрало тези съвети като поиграете с него игра от рода на "Какво ще направиш, ако ... ?").
Съвети за по-големи деца
• Винаги казвай на родителите си къде отиваш.
• Движи се винаги в група или с приятел – колкото сте повече толкова е по-безопасно.
• Ако забележиш, че някой често стои около училището ти, или при местата за игра, кажи го на възрастен на когото имаш доверие. Научи се да правиш добро описание на хората: дали човекът е висок или нисък, с по-тъмна кожа или по-блед ? Какъв е моделът на колата му/и ? Какъв е номерът на колата ?
• Никога не ходи на усамотени места през нощта.
• Никога не приемай предложения за работа, разходки или подаръци от непознати.
• Ако някой, когото познаваш те помоли да го придружиш, първо попитай родителите си за разрешение. Нека този човек разбере, че родителите ти са те пуснали да го придружиш.
• Никога не приемай предложения или обзалагане дали имаш смелостта да отидеш на някое пусто или лошо осветено място.
• Да бягаш не е най-умното нещо, което можеш да направиш. Винаги можеш да намериш някой, с когото да говориш за проблемите си, без значение колко сериозни са те.
• Никога не отваряй вратата, ако си сам в къщи; както и не казвай на никого че си сам в къщи.
• Ако някой звъни упорито или се опита да влезе в домът ти, веднага се обади в полицията.
• Ако някой човек в кола те попита нещо или се опита да те заговори, отстъпи назад и кажи, че не знаеш. Тръгни си бързо от там.
• Ако някой те докосне по начин, който те кара да се чувстваш неудобно, кажи "НЕ" и разкажи за това на някой възрастен, на когото имаш доверие. Никой няма право да те докосва по начин, който те кара да се чувстваш неудобно. Продължавай да разказваш за това, докато не намериш някой, който ще те чуе и ще ти повярва. Помни, ТИ не си направил нищо лошо.
• Ако някой ти обещава кариера като модел, или в телевизия, разкажи за това на родителите си и нека те да проверят агенцията.
• Ако се страхуваш или някой те е изплашил, отиди на сигурно място веднага. Твоите родители ще ти кажат къде са тези сигурни места. Увери се че винаги знаеш къде е най-близкото такова място.
• Не ходи никъде с непознат, или човек който не познаваш много добре. Винаги настоявай да получиш разрешение от родителите си преди това.
• Родителите и децата трябва да имат тайна парола. Ако някой ти каже че родителите ти са го/я помолили да те заведе някъде, отиди с него/нея САМО ако този човек ти каже тайната парола.
Съвети за тийнейджъри
• НЕ БЯГАЙ ОТ ДОМЪТ СИ! Ако животът там е непоносим, говори с някой учител, свещенник, с личният си лекар или с някой от местния център за защита на детето. Ако избягаш, много скоро ще зависиш от милостта на хората от улицата, които може да се опитат да те замесят в наркотици, порнография и/или проституция.
• Бъди много предпазлив ако непознат, или някой когото не познаваш много добре, ти предложи да бъдете приятели. Помни че когато си самотен/а или депресиран/а, си лесна плячка за непознати, които се преструват че са загрижени за теб.
• Никога не приемай покани за отдалечени и усамотени места. Бъди много предпазлив към хора, които предлагат работа, която е прекалено добре платена. Ако искаш да работиш почасово, потърси работа на официалните места, като например студентска борса и т.н. Провери всички препоръки на потенциалният работодател.
• Никога не се съгласявай да те снима някой, който обещава да те направи известна. Той/тя може би се опитва да се възползва от теб. Веднага кажи на някой, на когото имаш доверие.
• Никога не се качвай в кола с непознати, или с хора които не познаваш много добре. Недей да ходиш прекалено близо до колите, защото някой може да те хване и да те издърпа вътре. НИКОГА НЕ СЕ ДВИЖИ НА АВТОСТОП!
• Движи се винаги в група, или с приятел – колкото сте повече толкова е по-безопасно.
• Никога не ходи на тъмни или отдалечени места, особено през нощта.
• Никога не приемай предложения или обзалагане дали имаш смелостта да направиш нещо глупаво, като това да отидеш на някое пусто или лошо осветено място.
• Винаги казвай на родителите си къде ще бъдеш и също така ако си промениш плановете.
• Никога не се съгласявай да гледаш деца на хора, които не познаваш много добре.
• Ако някой се опита да те докосне или погали по начин, който те кара да се чувстваш неудобно, кажи "НЕ!" веднага. Не забравяй веднага да кажеш за инцидента на някой, на когото имаш доверие. Дори да си на среща, имаш правото да кажеш "НЕ!".
• Внимавай за хора, които се размотават около училището ти, домът ти, или местата на които се събираш с приятели. Бъди наблюдателен. Добро описание на човекът може да помогне много на полицейското разследване.
• Никога не приемай ако някой ти предложи алкохол, цигари или наркотици.
• Довери се на инстинктите си: вътрешният ти глас обикновено е прав.
• Помни, че вината не е в теб – така че не се страхувай да кажеш ако някой те притеснява или досажда.
.............
Явно в Канада имат програма за осигуряване на убежище на деца и въобще хора в нужда (Block Parent Program), в която може да участва всеки който желае, като изискването е да се постави определен знак (Block Parent Sign) на видно място.
В съветите често се споменават тези места като убежище за деца, които изпаднат в беда. За съжаление ние нямаме такава програма и затова в превода се казва просто да се отиде на “сигурно място”, или в “някой магазин, където да се потърси помощ от персонала” ...
Ако някой има по-добра идея за такива места от това “някой магазин”, може да каже за да го поправим.
За родителите:
• Дръжте на сигурно и достъпно място, точно и актуализирано описание на външността им, както и тяхни портретни снимки от раменете нагоре.
• Уверете се, че децата ви знаят своят точен телефонен номер (вкл. кода на населеното място) и адрес.
• Покажете на децата си как да го набират. Накарайте ги да го упражнят няколко пъти.
• Уверете се, че винаги знаете къде са децата ви. Дайте им пример като също така им казвате винаги къде се намирате вие.
• Никога не оставяйте детето си само на обществено място.
• Уверете се, че детето ви винаги е с придружител, на който имате доверие.
• Уверете се, че името на детето ви никога не се вижда, напр. върху дреха, велосипед или играчки. Обръщайки се по име към детето ви, някой може да спечели по-лесно доверието му.
• Научете децата си, че не трябва да разговарят с непознати, или с хора които малко познават.
• Никога не оставяйте децата си сами в отделението за играчки в магазина, или да се разхождат сами из магазина. Ако се изгубят или някой ги притеснява, кажете им да се обърнат за помощ към най-близкият касиер или продавач (могат да го познаят по табелката с името му). Уверете се, че могат лесно да разпознаят касиерите и продавачите и им кажете ако се изгубят НИКОГА да не напускат магазина.
• Участвайте в заниманията на децата ви и опознайте приятелите им.
• Тренирайте да тичате с детето си по различните маршрути до училище, или до домовете на неговите приятели. Тренирайте както отиването дотам, така и връщането обратно до домът ви.
• Слушайте внимателно, когато децата ви казват че не харесват някой. Опитайте се да разберете защо е така.
• Бъдете нащрек ако някой обръща прекалено внимание на детето ви.
• Никога не омаловажавайте страховете и притесненията на децата си, дори да мислите, че са неоснователни или въображаеми.
• Кажете на децата си, че ако нещо се случи, вие ще ги търсите докато ги намерите.
• Покажете на децата си места, където могат да отидат ако изпаднат в беда – напр. магазини, училища, заведения – където могат да потърсят помощ от персонала.
• Родителите и децата трябва да имат тайна парола. Ако някой иска да заведе детето ви някъде, както изглежда по ваша молба, детето ви трябва да се съгласи само ако този човек знае тайната парола. Кажете му, че тази парола не трябва да се споделя с никой !
Съвети за малки деца
Бележка за родителите: Тези съвети са за деца, които са прекалено малки за да могат да четат. Опитайте се да не плашите детето си, но се уверете, че то е научило следните правила, като ги повторите с него няколко пъти в различни моменти:
• Никога не се качвай в кола с непознат. Ако някой, когото не познаваш, поиска да се качиш в кола, кажи на родителите си.
• Винаги играй с някой приятел.
• Никога не приемай нещо сладко или друг подарък от непознат или който и да било друг без преди това да попиташ някой от родителите си.
• Ако някой непознат се опита да те отведе някъде, изтичай вкъщи, или на някое сигурно място.
• Викай за помощ и бягай ако някой ходи след теб, или ако някой те следи с кола.
• Увери се, че знаеш цялото си име, адрес и телефонен номер (включително кода на населеното място). Също така трябва да знаеш как и кога да набираш 1-1-2 при спешен случай.
• Упражнявай се да набираш своят номер с кода на населеното място. (Родителите трябва да направят списък с важните имена и номера, който да седи до телефона. Упражнявайте се с детето си да набира тези номера и да разговаря с човекът, който вдигне).
• Научи тайната парола и тръгвай само с някой който я знае. Запомни, че тази дума е тайна, която не трябва да споделяш с никой освен с родителите ти.
• Никога не позволявай на някой да те докосва по части от тялото, които биха се покрили от бански. Никога не позволявай на някой да те докосва по начин, който те кара да се чувстваш неудобно. Ако някой го направи, веднага кажи на родителите си или на някой на когото имаш доверие.
• Помни, че твоите родители те обичат и че никога няма да бъдеш наказан за това че казваш истината.
• Никога не отивай някъде без да поискаш разрешение от родител, или от детегледачката.
• Увери се, че знаеш сигурните места в квартала, където можеш да отидеш при нужда.
(Можете да се уверите, че детето ви е разбрало тези съвети като поиграете с него игра от рода на "Какво ще направиш, ако ... ?").
Съвети за по-големи деца
• Винаги казвай на родителите си къде отиваш.
• Движи се винаги в група или с приятел – колкото сте повече толкова е по-безопасно.
• Ако забележиш, че някой често стои около училището ти, или при местата за игра, кажи го на възрастен на когото имаш доверие. Научи се да правиш добро описание на хората: дали човекът е висок или нисък, с по-тъмна кожа или по-блед ? Какъв е моделът на колата му/и ? Какъв е номерът на колата ?
• Никога не ходи на усамотени места през нощта.
• Никога не приемай предложения за работа, разходки или подаръци от непознати.
• Ако някой, когото познаваш те помоли да го придружиш, първо попитай родителите си за разрешение. Нека този човек разбере, че родителите ти са те пуснали да го придружиш.
• Никога не приемай предложения или обзалагане дали имаш смелостта да отидеш на някое пусто или лошо осветено място.
• Да бягаш не е най-умното нещо, което можеш да направиш. Винаги можеш да намериш някой, с когото да говориш за проблемите си, без значение колко сериозни са те.
• Никога не отваряй вратата, ако си сам в къщи; както и не казвай на никого че си сам в къщи.
• Ако някой звъни упорито или се опита да влезе в домът ти, веднага се обади в полицията.
• Ако някой човек в кола те попита нещо или се опита да те заговори, отстъпи назад и кажи, че не знаеш. Тръгни си бързо от там.
• Ако някой те докосне по начин, който те кара да се чувстваш неудобно, кажи "НЕ" и разкажи за това на някой възрастен, на когото имаш доверие. Никой няма право да те докосва по начин, който те кара да се чувстваш неудобно. Продължавай да разказваш за това, докато не намериш някой, който ще те чуе и ще ти повярва. Помни, ТИ не си направил нищо лошо.
• Ако някой ти обещава кариера като модел, или в телевизия, разкажи за това на родителите си и нека те да проверят агенцията.
• Ако се страхуваш или някой те е изплашил, отиди на сигурно място веднага. Твоите родители ще ти кажат къде са тези сигурни места. Увери се че винаги знаеш къде е най-близкото такова място.
• Не ходи никъде с непознат, или човек който не познаваш много добре. Винаги настоявай да получиш разрешение от родителите си преди това.
• Родителите и децата трябва да имат тайна парола. Ако някой ти каже че родителите ти са го/я помолили да те заведе някъде, отиди с него/нея САМО ако този човек ти каже тайната парола.
Съвети за тийнейджъри
• НЕ БЯГАЙ ОТ ДОМЪТ СИ! Ако животът там е непоносим, говори с някой учител, свещенник, с личният си лекар или с някой от местния център за защита на детето. Ако избягаш, много скоро ще зависиш от милостта на хората от улицата, които може да се опитат да те замесят в наркотици, порнография и/или проституция.
• Бъди много предпазлив ако непознат, или някой когото не познаваш много добре, ти предложи да бъдете приятели. Помни че когато си самотен/а или депресиран/а, си лесна плячка за непознати, които се преструват че са загрижени за теб.
• Никога не приемай покани за отдалечени и усамотени места. Бъди много предпазлив към хора, които предлагат работа, която е прекалено добре платена. Ако искаш да работиш почасово, потърси работа на официалните места, като например студентска борса и т.н. Провери всички препоръки на потенциалният работодател.
• Никога не се съгласявай да те снима някой, който обещава да те направи известна. Той/тя може би се опитва да се възползва от теб. Веднага кажи на някой, на когото имаш доверие.
• Никога не се качвай в кола с непознати, или с хора които не познаваш много добре. Недей да ходиш прекалено близо до колите, защото някой може да те хване и да те издърпа вътре. НИКОГА НЕ СЕ ДВИЖИ НА АВТОСТОП!
• Движи се винаги в група, или с приятел – колкото сте повече толкова е по-безопасно.
• Никога не ходи на тъмни или отдалечени места, особено през нощта.
• Никога не приемай предложения или обзалагане дали имаш смелостта да направиш нещо глупаво, като това да отидеш на някое пусто или лошо осветено място.
• Винаги казвай на родителите си къде ще бъдеш и също така ако си промениш плановете.
• Никога не се съгласявай да гледаш деца на хора, които не познаваш много добре.
• Ако някой се опита да те докосне или погали по начин, който те кара да се чувстваш неудобно, кажи "НЕ!" веднага. Не забравяй веднага да кажеш за инцидента на някой, на когото имаш доверие. Дори да си на среща, имаш правото да кажеш "НЕ!".
• Внимавай за хора, които се размотават около училището ти, домът ти, или местата на които се събираш с приятели. Бъди наблюдателен. Добро описание на човекът може да помогне много на полицейското разследване.
• Никога не приемай ако някой ти предложи алкохол, цигари или наркотици.
• Довери се на инстинктите си: вътрешният ти глас обикновено е прав.
• Помни, че вината не е в теб – така че не се страхувай да кажеш ако някой те притеснява или досажда.
Хиляди благодарности на автора за съветите.
Иначе аз "обучавам" големия ми син от съвсем малък по тези въпроси - постепенно, с подходяща информация за възрастта. Важна роля е и поведението на родителите. Самата аз отрязвам всякакви опити за даване на храна. От раз! За милувки, целувки - ако някой се навре, казвам, че детето не обича и ги отклонявам. Ами то на място се реагира. Ако се притеснявате, че ще обидите човека, може да казвате, че детето не яде с неизмити ръце или че ще му се развали обяда така или че е алергично...
Аз, например, също страшно се дразня по-възрасното поколение-колеги като видят някого и като го запрегръщат през кръстта или шията, ама да не сме любовници. Така че такива интимности си ми идват в повече и изобщо не се притеснявам да режа за мен или децата.
Вчера се видях с моята си приятелка и и разказах за случилото се. тя ми сподели, че нейната сестра/вече 35 год/ е ходила като дете на вилата при баба си-майка на баща и- /приятелката ми е от втория брак на майка и/ , та бабата имала вила и едно лято сестра и прекарала на нея. Имало някакъв, съсед, възрастен мъж, с чиито внучки по цял ден играели. той бил изключително мил и също ги забавлявал , в импровизиран басейн, след обед игри на карти и др. Към края на лятото, един следобед сестра и, която го боготворяла отишла да търси внучките му. той бил на двора и казал, че са слезли в селото с бабата и да ги изчака. Влезнал в тоалетната на двора и я повикал. към този момент тя е била на 8 години, свалил си гащите и я "помолил да му го"размачка". тя го правила, но си оставал мек и той я оставил, като казал, че това си е тяхна игра и "тайна", а сестра и нищо не подозираща го сметнала за нормално! На следващия ден тя отново отишла на двора, където пак само той бил в къщата, поканил я да си играят на "тяхната игра", но вече се опитал да и слали гащичките. Това засрамило сестра и и тя се усетила чак тогава, че става нещо нередно и избягала. Игрите прекратили. като се върнало при родителите си разказало на майката какво се е случило, майка и пътувала до селото, станали скандали, но всички дружно обявили, че детето си измисля, че човекът е толкова добър, отдаден на децата и сигурно са го видели гол да се къпе на двора, и са си измислили. Та така.
По отношение на видяното от diva-1 - същото е достатъчно тоя "татко" да бъде обвинен по чл.149, ал.1 от НК. Не е необходимо свидетелите на престъпление да са хиляди, достатъчно е един да види и край! В такива случаи се сигнализира Дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на детето", която по сигнала извършва проверка. Ако се установи нещо нередно - се сезира прокуратурата. Може директно очевидеца да сигнализира прокуратурата, която извършва също проверка! Варианти всякакви, достатъчно е желание да има да се помогне! В едно производство по чл.149, ал.1 от НК - блудство с малолетен винаги се правят експертизи на пострадалото лице, психолози правят изследвания на обвинения в блудство, това което е видял очевидеца на деянието не е единствено доказателство - то е част от всички доказателства, които като се навържат едно с друго и установяват дали има или няма престъпление. Най-малкото което може да направиш diva-1 в такава ситуация е да споделиш веднага, на момента, какво си видяла на някой, който е с теб, който също да погледне и да види дали съмненията ти са основателни, защото после може да потвърди респ. отрече твоите твърдения, а и свидетелите стават двама! 
Относно това как да пазим децата си - просто трябва да сме с тях, да не ги оставяме без надзор. Същото важи и за хората, на които ги оставяме да ги гледат, винаги детето трябва да е под наблюдението им! На първо време детето трябва да знае, че с непознати не се разговаря - никога и по никакъв начин, както и че не трябва да позволява да го докосват непознати - никъде и по никакъв начин!
~~
Относно това как да пазим децата си - просто трябва да сме с тях, да не ги оставяме без надзор. Същото важи и за хората, на които ги оставяме да ги гледат, винаги детето трябва да е под наблюдението им! На първо време детето трябва да знае, че с непознати не се разговаря - никога и по никакъв начин, както и че не трябва да позволява да го докосват непознати - никъде и по никакъв начин!
~~
както и че не трябва да позволява да го докосват непознати - никъде и по никакъв начин!
~~
~~
както и познати, ако не му е приятно!
Синдарела, идеята е страхотна да се сподели с някой, за да стане втори очевидец. На мен не би ми хрумнало. Благодаря, за вбъдеще ще го имам в предвид.
Аз съм човек, който се възмущава от грубото поведение на хората, но в случая, когато се отнася за децата ми и за тяхната безопасност разсъждавам като Радмила. Бих предпочела хората да ме помислят за луда, отколкото да си скубя косите после, че не съм реагирала навреме. Точно това се случи, когато дъщеря ми изчезна. Видях онзи мъж как се залепи за малката, но не реагирах адекватно, защото си мислех, че не е редно да стигам до крайности и то на обществено и оживено място. Тези десетина минути, в които я търсехме, промениха изцяло мирогледа ми, за това какво е трябвало да направя, за да предпазя детето си. Горчиво съжалявах, че не съм бранила детето си като орлица и съм допуснала, заради някакви предразсъдъци да я отвлекат. Не знам как не ми побеляха косите от страх и ужас. Все още преживявам случилото се и се самообвинявам. За мен това да не знам къде е момиченцето ми и предполагайки какво й се е случило, беше много по-страшно, отколкото когато аз самата щях да стана жертва на насилие. Много пъти сме й говорили, че не бива да говори с непознати, да не взима подаръци и лакомства, да не се качва в чужди коли и тя беше обещала, че няма да го прави. Но все пак е дете и лесно може да бъде измамено. Педофилите са хитри манипулатори. В нашия случай, детето ми е тръгнало, заради хартиена жабка, която чичкото щял да й направи от лист хартия. Въпреки всичките ни забрани и заръки, малката тръгнала с него доброволно. Все пак не е била достатъчно голяма, за да разбере защо някой ще иска да й навреди. Така че, както казва Верона, най-добре е нещата да бъдат обяснени докрай и с истинските им имена, без да се спестява нищо. Не бива да ни е срам от такива разговори, ако не искаме децата ни да се срамуват още повече, не дай си Боже.
Дива, това, което приятелката ти е споделила е просто... нямам думи!! И да, обикновено излиза, че детето си измисля 
Как на едно 8 годишно ще му хрумне такова нещо - не знам!
Радмила, много добро предложение за посоката на темата
И ние много говорим, но е сложно, защото баланса е тънък - хем да им казваш, че никой не бива да ги пипа на тези места, хем това да не им се отрази в по-късна възраст, когато ще искат да бъдат пипани от определени хора. Това винаги поне мен ме води към въпроса за секса, но не правенето на бебета, това отдавна сме го минали и е физиология. Говоря за самия секс. Виж тази тема не знам как да я започна. Като ни видят някой път с татко им да се целуваме по устните питат защо ние можем, а те - не. Тогава е ставало дума, че сме си половинки и т.н. Да не отклонявам темата, но за мен е част от същото.
За предпазването основното е да не тръгват с непознати, дори да им предлагат нещо примамливо, моите много се ловят на такива неща, затова ме е страх. винаги те знаем къде са и те - къде сме ние. Защото 1-2 пъти се случва вики да ни изчезна за 1-2 мин на обществени места като детски музеи и т.н. Ужасно е! Просто много се заплева понякога и уж е казал на къде тръгва, но... Затова имаме желязно правилно, че може да отиде, ако чуе да му казваме "да", иначе е много вероятно да не сме го чули просто.
Случвало се е чуждо детенце да поиска да хапне нещо, което моите ядат или да поиска играчка. Винаги, демонстративно го изпращаме да попита родителя с него дали може, като обясняваме, че винаги е важно да става с позволение. Защото ние сме добри и няма да направим нещо лошо на детето, но не всички хора са такива и затова е важно. Децата ми уж разбират...
От случаите споделени тук за пореден път се убеждавам, че подорезнията ми, че децата ни са наясно с тези мерки, но само на теория са верни. Явно в истинска ситуация не винаги успяват да реагират спрямо ограниченията. Затова и смятам, че до 10-12 годишни просто не бива да остават без надзор. През това време всички тези мерки се повтарят много и се надявам, че като стигнат определена възраст ще са ги осъзнали и тогава вече ще е сравнително по-безопасно.
Дано на никое дете не се случват такива неща, ужасно е!
Как на едно 8 годишно ще му хрумне такова нещо - не знам!Радмила, много добро предложение за посоката на темата
И ние много говорим, но е сложно, защото баланса е тънък - хем да им казваш, че никой не бива да ги пипа на тези места, хем това да не им се отрази в по-късна възраст, когато ще искат да бъдат пипани от определени хора. Това винаги поне мен ме води към въпроса за секса, но не правенето на бебета, това отдавна сме го минали и е физиология. Говоря за самия секс. Виж тази тема не знам как да я започна. Като ни видят някой път с татко им да се целуваме по устните питат защо ние можем, а те - не. Тогава е ставало дума, че сме си половинки и т.н. Да не отклонявам темата, но за мен е част от същото.За предпазването основното е да не тръгват с непознати, дори да им предлагат нещо примамливо, моите много се ловят на такива неща, затова ме е страх. винаги те знаем къде са и те - къде сме ние. Защото 1-2 пъти се случва вики да ни изчезна за 1-2 мин на обществени места като детски музеи и т.н. Ужасно е! Просто много се заплева понякога и уж е казал на къде тръгва, но... Затова имаме желязно правилно, че може да отиде, ако чуе да му казваме "да", иначе е много вероятно да не сме го чули просто.
Случвало се е чуждо детенце да поиска да хапне нещо, което моите ядат или да поиска играчка. Винаги, демонстративно го изпращаме да попита родителя с него дали може, като обясняваме, че винаги е важно да става с позволение. Защото ние сме добри и няма да направим нещо лошо на детето, но не всички хора са такива и затова е важно. Децата ми уж разбират...
От случаите споделени тук за пореден път се убеждавам, че подорезнията ми, че децата ни са наясно с тези мерки, но само на теория са верни. Явно в истинска ситуация не винаги успяват да реагират спрямо ограниченията. Затова и смятам, че до 10-12 годишни просто не бива да остават без надзор. През това време всички тези мерки се повтарят много и се надявам, че като стигнат определена възраст ще са ги осъзнали и тогава вече ще е сравнително по-безопасно.
Дано на никое дете не се случват такива неща, ужасно е!
Мисля, че започнахте да се самонавивате и истерясвате със случаите, които описвате.
Може и да не съм прочела всичко, но, ако ти Дива си сигурна, че не си въобразяваш, то направи ли нещо в случая? Или просто пусна клюка в бгмама?
Иначе адмирации
за насоката, която пое темата с последните постове.
Може и да не съм прочела всичко, но, ако ти Дива си сигурна, че не си въобразяваш, то направи ли нещо в случая? Или просто пусна клюка в бгмама?
Иначе адмирации
за насоката, която пое темата с последните постове.
Няма да забравя никога едно предаване на Мартин Карбовски.
Ставаше дума за 9-годишно момиченце от някакво село, с което беше блудствал съседът на семейството. Майката и бащата отишли на пазар в града и като се върнали на улицата било само братчето, попитали къде е сестричката и момченцето казало "При чичо Едикойси". Майката го разказваше това и каза, че веднага все едно е разбрала какво става, хвърлила е торбите и е хукнала. Заварила детето разплакано в коридора, а чичото да излиза от стаята и да си закопчава панталона.
Предприели са хората действия, не са го оставили така, завели са дело, съдили са го, май са го осъдили даже - условно или за много кратък срок, защото съседът им се надсмивал и им подхвърлял, че пак ще докопа детето. А цялото село се беше обърнало срещу тях, всички твърдяха, че детето си е измислило всичко, а момиченцето плачеше и казваше, че не иска да ходи на училище, защото му се присмивали и го наричали "к...а". Бащата само стоеше и мачкаше пръсти, а майката плачеше и казваше, че ако е предполагала, че няма да го осъдят и всичко ще се размине ей така, е щяла да го убие на място. Най-противни бяха няколко лелки от селото, които Мартин Карбовски разпитваше какво мислят по случая и те, хор "Бодра смяна": Оооо, много свестен човек, тия си измислят, не може да е вярно, мани ги тия, лъжат... Някои постове тук ме накараха да си представя авторките им точно като тия лелчета от незнайното българско село, които бяха успели да подлудят семейството на пострадалото дете, а не на педофила, до такава степен, че хората си продаваха къщата и щяха да се местят другаде.
А иначе колкото и да си мислех, че съм предпазлива, четейки някои от последните постове, се оказа, че не съм достатъчно и темата ми беше много полезна.
Ставаше дума за 9-годишно момиченце от някакво село, с което беше блудствал съседът на семейството. Майката и бащата отишли на пазар в града и като се върнали на улицата било само братчето, попитали къде е сестричката и момченцето казало "При чичо Едикойси". Майката го разказваше това и каза, че веднага все едно е разбрала какво става, хвърлила е торбите и е хукнала. Заварила детето разплакано в коридора, а чичото да излиза от стаята и да си закопчава панталона.
Предприели са хората действия, не са го оставили така, завели са дело, съдили са го, май са го осъдили даже - условно или за много кратък срок, защото съседът им се надсмивал и им подхвърлял, че пак ще докопа детето. А цялото село се беше обърнало срещу тях, всички твърдяха, че детето си е измислило всичко, а момиченцето плачеше и казваше, че не иска да ходи на училище, защото му се присмивали и го наричали "к...а". Бащата само стоеше и мачкаше пръсти, а майката плачеше и казваше, че ако е предполагала, че няма да го осъдят и всичко ще се размине ей така, е щяла да го убие на място. Най-противни бяха няколко лелки от селото, които Мартин Карбовски разпитваше какво мислят по случая и те, хор "Бодра смяна": Оооо, много свестен човек, тия си измислят, не може да е вярно, мани ги тия, лъжат... Някои постове тук ме накараха да си представя авторките им точно като тия лелчета от незнайното българско село, които бяха успели да подлудят семейството на пострадалото дете, а не на педофила, до такава степен, че хората си продаваха къщата и щяха да се местят другаде.
А иначе колкото и да си мислех, че съм предпазлива, четейки някои от последните постове, се оказа, че не съм достатъчно и темата ми беше много полезна.
Нещо не мога да смеля всичко по тая тема. 
В крайна сметка става дума за някой, който само се е усъмнил в нещо. Какво може да се направи при това положение - да вдигне скандал? Ами ако не е прав? Защо някой трябва да страда от това? Разбирам, ако са били 5 човека и някой се усъмни в нещо такова, да каже на другите - абе я вижте този, не е ли съмнителен и ако другите кажат - да бе наистина, тогава евентуално би могло да се направи нещо по чл.149 ал.1.
Тази тема е изключително тънка. Кой може да каже точно, къде е границата, какво може и какво не между баща и дъщеря? В някои държави е определено със закон, но може би е прекалено да се обвини един баща, че е снимал 2 годишната си дъщеря гола, например, или ако изкъпе дъщеря си, значи е блудствал с нея. Може и в нашите закони да има нещо писано за това и ако някой знае, нека да напише.
В крайна сметка става дума за някой, който само се е усъмнил в нещо. Какво може да се направи при това положение - да вдигне скандал? Ами ако не е прав? Защо някой трябва да страда от това? Разбирам, ако са били 5 човека и някой се усъмни в нещо такова, да каже на другите - абе я вижте този, не е ли съмнителен и ако другите кажат - да бе наистина, тогава евентуално би могло да се направи нещо по чл.149 ал.1.Тази тема е изключително тънка. Кой може да каже точно, къде е границата, какво може и какво не между баща и дъщеря? В някои държави е определено със закон, но може би е прекалено да се обвини един баща, че е снимал 2 годишната си дъщеря гола, например, или ако изкъпе дъщеря си, значи е блудствал с нея. Може и в нашите закони да има нещо писано за това и ако някой знае, нека да напише.