Ужас, видях го с очите си!

Благодаря за статията! Наистина има ценна информация.

Аз определено си мисля, че Дива-1 е видяла това, което описва.    И мен много ме смущава неконтактното дете. На тази възраст то би трябвало да реагира задължително - да отговори на ласката на баща си, ако я възприема като ласка. Или пък да я отблъсне, ако започва вече периода на "срамуване". Знаете как е... до вчера гальовната щерка е висяла на врата на тате и се е гушкала в него, а днес го гони от стаята да си сложи напълно безсмисленото горнище на банския и неловко се измъква от прегръдки дори от майка си.

Неконтактно, безучастно гледащо, апатично  е постоянна част от описанието на детето, жертва на сексуален тормоз - става дума за децата в градинска и начална училищна възраст. При по-големите сработват други психологически механизми на защита и там реакциите са други, (авто)агресивни.

Темата е много важна и моля всички невярващи и присмехулки да погледнат сериозно на нея.Децата - жертви на педофили много често стават реални (а не потенциални) жертви точно заради пълното недопускане от околните на мисълта за възможно насилие. 

Винаги имайте едно наум! Винаги!

(Франческа е написала своя пример, аз ще напиша мой:  Дъщеря ми от малка беше обучавана от мен как да реагира в случаи на насилие, вкл. ако е от близки.роднини. Е, не й го казвах точно с тези думи, но смисълът бе този. Детството й мина безпроблемно, пубертетът също вървеше сравнително гладко, доколкото е възможно. И в един момент тя сподели с мен, че моят тогавашен приятел, който я учеше да шофира, й говорел конкретни неща, дори й казал колко много тя го възбужда    На трескавият ми въпрос дали е преминал към някакви действия тя ме успокои, че не, но беше много шокирана и възмутена от него - дотогава тя гледаше на него с голямо уважение и го харесваше.  При следващата ни среща с него аз веднага го запитах директно - той смутено се подсмихна и каза "а, значи ти е казала..."  И се опита да развие някаква теория, че всъщност се опитвал да й покаже колко е мръсен света и да не се доверява никому... Смятам, ясно ви е как действах оттук нататък...  Но искам да ви кажа, че той беше последния човек, който бих заподозряла в нещо подобно, дори и само на вербално ниво...
3-4 години след това, при една следваща моя връзка, доста краткотрайна, в един момент мъжът отправил предложение на дъщеря ми, вече 16-годишна, да си направим тройка. Отговорът ми беше веднагически събиране на багажчето и категоричен отговор.
В момента дъщеря ми е нормален млад човек с добър сексуален живот  - доколкото усещам, когато с гаджето спят у дома    Радвам се на пълното й доверие.  Мисля, че решаващо значение и в двата случая имаше това, че аз веднага й повярвах безусловно и не се поколебах да поставя въпроса ребром. )

Колкото до възможните реакции в конкретния случай...  не знам... Аз обикновено се опитвам да контактувам с детето и си правя изводи от неговите реакции. Но това може да стане, ако в продължение на 10-на дена всеки ден сме на плаж едни до други. А така инцидентно... май бих постъпика както някой по-горе написа - развиквам се пред майката с риск да ме сметнат за луда и се надявам на нейния здрав разум и последваща замисленост...

Знаете ли, от няколко часа се чудя дали въобще има смисъл да пиша тук, след като за повечето от вас се оказва, че тази случка е нещо нормално. Но все пак ако има поне някакъв шанс да отрезвя някоя от вас, значи е имало смисъл. Не мога да разбера защо българите винаги казваме "това на нас няма да ни се случи" и после си заравяме главата в пясъка като щраусите. Толкова ли е трудно да прогледнете и да видите, че такива изверги има навсякъде, дори на места, на които нямаш ни най-малкото очакване да срещнеш такъв човек.

Когато бях малко момиче имахме близък семеен приятел, на който всички от семейството имахме пълно доверие. Никога не съм очаквала, че именно този човек ще се опита да ми посегне. Слава богу успях да избягам, но той сериозно ме заплаши да не казвам на никого, ако не искам да ми се случи нещо по-лошо. Тъй като беше много влиятелен човек, с високо социално положение, не посмях да се оплача, не исках да навреди на нашите. И така не казах на никого, просто го избягвах. Наскоро майка ми научи от мен самата за тази случка /след неговата смърт/ и се оказа, че родителите ми не са имали и най-малка представа, за това какъв човек са допуснали в семейството. Чак сега и тя разбра причината да страня от този човек. Ако се бяха вгледали малко повече в мен и ако бяха обърнали внимание на хладното ми, безразлично държание към този мъж, може би щяха отдавна да са разбрали какво се е случило и какъв човек са наричали "приятел". След тази случка съм имала и други подобни, макар и с непознати, но тогава вече знаех, че трябва да бягам, много силно да бягам.

Миналата година дъщеричката ми също имаше неприятен инцидент със "забавен и весел" чичко, но благодаря на Господ, че успяхме да я открием навреме и да предотвратим неизбежното нещастие, което щеше да се случи, сигурна съм. Аз съм майка, преживяла съм го и имам шесто чувство за тези неща. Предпочитам да търся "под вола теле", отколкото да се окаже, че детето ми е жертва на някакъв психар без дори да разбера. А това, което щеше да се случи беше на обществено място, пълно с хора. Въпросният чичко дори беше служител там. Когато детето изчезна, заради миг невнимание от наша страна, вдигнах всички на крак и охраната ги откри ... усамотени в една стаичка. Добре, че реагираха своевременно, безкрайно съм им благодарна. Много пъти съм й говорила да не тръгва с непознати никъде, дори да й обещаят подарък или лакомство, но въпреки това се случи. Никой не е застрахован. Особено по-контактните деца - те са потенциална жертва за всеки педофил. На всеки може да се случи - с мен няколко пъти, сега и с дъщеря ми. Месец по-късно "веселия чичко" вече не работеше там. Може и умишлено да се е покрил или пък го изгониха, не знам, но е факт, че такива хора, заемат всякакви длъжности и може да се натъкнеш на тях къде ли не. В автобуса или в трамвая също не е невъзможно някой да  пусне нагло ръка на детето ви, докато пътува към училище или на среща, примерно. Това не е ли също педофил или смятате, че някой чичко се е загрижил да не залитне детето, случайно?!

Наскоро разказвах тези ужасни истории на четири приятелки, които също са с малки деца и се оказа, че и те са имали такива страшни преживявания в детството си. Явно не съм изключение, просто хората не искат да говорят за неща, които ги плашат и искат да забравят. Това е. Физически сме излезли невредими от случилото се, но психически - едва ли, всичко си остава в подсъзнанието и те преследва до края на живота ти. Не случайно не съм спала тази нощ, както и много други нощи, припомняйки си миналото. Ето вече е рано сутринта, а аз все още мисля за това, как да предпазя децата си от такива изроди.

МОЛЯ ВИ, ПАЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ И НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НИКОМУ!!!!!

Само да ви спомена, че бащата, който ме отгледа ми беше втори баща и никога, ама никога не си е позволявал да ме гали, докосва, да ме маже с крем, да ми говори мили думи на ухо и т.н. Умишлено поддържаше дистанция, за да сме спокойни с майка ми.

Съпругът ми също, макар и роден баща на децата ни, не го прави. Не е студен или хладен към тях, напротив - много се обичат, борят се, играят, но винаги знае къде е границата. Когато ги къпем им казва те сами да се измият "на местата, на които никой няма право да ги пипа и докосва".

ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ НЕ Е ИЗЛИШНО НИКОГА!

За мен лично тази тема е много поучителна.Благодаря ви момичета,че споделихте вашите истории.    Винаги ще бъда до колкото мога на щрек.Защото всеки мисли при нас това няма да се случи,но никой не е застрахован.

Наистина ставам такива работи...не можеш да си сигурен,че на твоето дете няма да се случи.Затова винаги трябва да внимаваме

В последните истории става дума за доверието между родители и деца и случки, които децата са споделили. А темата е пусната е от страничен наблюдател, който нито познава семейството, нито детето, а вече прави заключения защо е било апатично.
На всички ни е ясно, че съществуват педофили, които си ходят безнаказано и се опитваме да предпазим децата си и да ги научим как да бъдат предпазливи. Това, че темата ми звучи несериозно не значи, че отказвам да приема съществуването на такива хора.

Изчетох абсолютно всички постове в темата , която е много сериозна .Проблемът е страшно наболял , казвам го като цяло за насилието над децата . Никой не е застрахован от нищо - поздравявам за смелостта тези от вас , които споделихте за случаите с насилие , които сте преживели .
ТРЯБВА ДА БДИМ НАД ДЕЦАТА СИ !!! НЕ ТРЯБВА ДА ДОПУСНЕМ ТЕ ДА СТАНАТ ЖЕРТВА НА ОТВРАТИТЕЛНИТЕ БОЛНИ МОЗЪЦИ!!!

Това , което разказва Дива , не е плод на нейното въображение . Не е нормално дете на тази възраст да стои и да гледа апатично и безразлично . Не е нормално татко му да се опипва в присъствието на детето си , да се възбужда , да го гали с пръст по гърба и т.н. Адски отвратително е , но за съжаление е част от реалността и може да се случи във всяко семейство .

По - малката ми дъщичка е все още много малка , но по - голямата , която е на 4 години , е страшно контактно дете . Вече и обяснявам , че не трябва да ходи с непознати никъде , на обществени места само за моята ръка и т.н.
Темата и много , много полезна , по - добре модераторите да я заковат .

Все се надявам детенцето по природа да си е по-срамежливо и кротичко, искам повече от всичко неконтактността му да се дължи на това. Минаваше ми през ума казаното от Билката, но самата мисъл е толкова отвратителна, че не исках да я допусна.
Не мога да си обясня защо някои жени и майки тук упорито се стараят да оправдаят бащата. Има огромна разлика между милване и милване и всички я знаем. Авторката също, иначе не би се разтревожила и не би пуснала темата. Като че ли не стига, че жените сме заплашени от насилие през целия си живот, ами и да оправдаваме насилниците!

Трябва да питам мъжа ми дали гали щерката с пръст по гърба, аз знам, че го правя, както и със сина ми. И двамата са много чувствителни и емоционални и знаем добре от опит, че галенето по гърба ги успокоява много (пишем цифри, букви понякога). Гушкаме се много, и на двамата още помагам понякога с измиване на интимните части, когато са уморени и нямат сили да се изкъпят целите примерно. Не искам да казвам, че авторката не е права в подозренията си, изобщо не отричам сериозността на проблема. Пиша това заради многото мнения, че е не е нормално такова погалване, до степен, че се нарича "опипване". Чудя се и аз ли изглеждам педофил в очите на някои хора наоколо. Не го казвам с подогравка, ни най-малко, просто се чудя за себе си.

благодаря на всички, които споделят своите истории или мнения. Четейки всичко до тук, разбрах, че има смисъл от темата. Помните ли филма "Мълчанието на агнетата"? На края Ханибал Лектър попита Джоди фостър - "Ако помогнеш на едно агне, ще спрат ли всички останали да блеят?" 

Това за галенето с един пръст, че е нередно, беше в контекста за доказателствата - единствено то може да бъде приведено като доказателство за опипване от описанието на Дива. Имах предвид, че даже diva-1 да беше уведомила някакви инстанции, единственото по-странно би било галенето с един пръст. Нито подаването на топка, играенето, целувките по главичката е странно, нито възбудата на бащата е видяна от някой друг и може да бъде доказана. Докато галенето с един пръст (знаете, може да бъде направен по начин не особено невинен) и би могъл да бъде приведен евентуално като доказателство.

За мен и малко по-особен поглед би бил достатъчен да се усъмня, камо ли погалване с пръст точно в такъв контекст. И аз вярвам на diva-1, че е имало нещо нередно, такива неща се усещат. До сега 2 пъти ми се е случвало да ме полазват тръпки по гърба за моето дета без доказателства - веднъж 60 годишен мъж се заигра с децата в парка, а веднъж един я заговори приятелски със страшно мазен глас. И двамата ги разкарах на секундата и не ме интересуваше, че някой ме е взел за луда.

Така или иначе нищо повече не би могло да бъде предприето повече в конкретния случай. Важното е обаче, ако видим за в бъдеще  нещо, което ни притеснява, да реагираме - лошото е, че не знаем точно как - срамуваме се, неудобно ни е, да не сме сгрешили, затваряме твърде лесно очи, опитвайки се да се оправдаем, че е твърде гадно, за да е истина. Да обсъдим различни възможности за действие именно в такива случаи, когато не е очевидно, но то кога ли е очевидно....обикновено става скрито покрито.

Защо не наклоним темата в посока, ние как предпазваме децата си от чужди (евентуални) посегателства, колко е важно да се изгради връзката на доверие (майка-дете), детето да споделя и да знае, че каквото и да се случи, то не е виновно.

Мисля, че не бива да се чака едва когато се установи...ако се установи, че детето е системно изнасилвано или нещо подобно, чак тогава да се предприемат някакви действия. И за блудство има наказания, т. е когато някой удовлетвори свое полово желание, без да има съвокупление. така, че....А относно това, какво ние като родители правим за да предотваратим или подготвим психически нашите деца от нещата, които могат да им се случат наистина е добре да се говори.

Чудесно предложение!
Досега с моите дъщерички не се е случвало подобно нещо и дано никога не се случва!  
Но трябва да се говори по тази тема, и то много, независимо дали ни е срам нас, родителите, от такива теми.
Някога на мен баща ми ми разясняваше тези работи, и то не така заобиколно като майка ми. Сега разбирам колко му е било неудобно и неловко да нарича нещата с истинските им имена. Той ме научи как да се пазя, като не спестяваше нищо в разговорите ни - говореше за посегателствата, за изнасилванията, за последиците от тях, говореше до припадък. Майка ми ми даваше всякакви материали да чета по тази тема. Моля се и аз да имам този кураж като родителите ми, за да мога да науча децата си да се пазят. А това става само с говорене и наричане на нещата с истинските им имена, колкото и да са грозни и отблъскващи.

Ужасно страшно е всичко, което сте разказали!
И мисля, че темата, ще стане още по-полезна, ако се наклони в тази посока, как ние се опитваме да предпазим децата си. Мисля, че няма смисъл да коментираме, случката на плажа каква е била. Щом авторката пише за нея, най-вероятно нещо я е притеснило.
 Имам две дъщерички и ми се иска да ги предпазя от всяко посегателство!!!

Да,radmila и аз затова чета тази тема и споделям моето виждане :
Важно е да даваме на децата увереност, че могат всичко да ни кажат и че те и техните истински проблеми са най-важното за нас като  майки. Че сме готови на всичко за да ги защитим - от крясъци на плажа до разпад на семейните връзки с мъжа до себе си.

Ето  подходящи съвети с благодарности, за този, който ги е превел:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=329315.0

Искам и да ви кажа, че педофилите , попадайки в затвора не оживяват. Бивайки престъпници ,самите затворници  окачествяват изнасилвачите на деца  като най-долна измет и им въздават според това.